№ /03.12.2021 год., гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ с-в, в закрито заседание на трети декември през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА
като разгледа
докладваното от съдията адм.д.№ 2331/2021г
по описа на съда, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.202 т.2 вр.чл.54 ал.5 от АПК и е образувано
по жалба на С.Ц.Н., ЕГН **********,***, чрез пълномощника й адв.Я.К. ***, против
Решение
№ 1040-02-195/18.10.2021г. на директора на ТП на НОИ – гр.Бургас, с което на
осн.чл.117 ал.3 от КСО и чл.54 ал.1 т.5 от АПК е спряно административното производство
по разглеждане на жалбата ѝ вх.№1012-02-117/27.04.2021г. срещу Разпореждане
№ О-02-000-00-01459129/05.04.2021г. на ръководителя по изплащане на
обезщетенията и помощите на ТП на НОИ-Бургас, с което на осн.чл.40 ал.3 от КСО
и чл.47 ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от ДОО е отказано отпускане
на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по
болничен лист № Е20202214472, до окончателното приключване на съдебните
производства по адм.д. № 2072/2021г. и адм.д.№ 2341/2021г. – двете на
Административен съд - Бургас, образувани по жалби срещу решения на директора на
ТП на НОИ-Варна, издадени в резултат от обжалване на задължителни предписания №
ЗД-1-03-00903399/02.04.2021г. на контролен орган на ТП на НОИ-Варна до
осигурителя „Д Комплекс Сървисес“ ЕООД – Созопол, и задължителни предписания №
ЗД-1-03-00903408/02.04.2021г. на контролен орган на ТП на НОИ-Варна до
осигурителя „Политур 2016“ ЕООД - Созопол.
Жалбоподателката твърди нищожност и
незаконосъобразност на обжалваното решение поради неправилно приложение на
материалния закон и нарушаване на принципите за законност и истинност по чл.4
ал.2 и чл.7 ал.3 от АПК. Конкретно сочи, че с определение № 1686/07.07.2021г.
по адм.д. № 1289/2021г. на Адм. съд – Варна е отменено предходно Решение № 10-40-02-89/21.05.2021г.
на същия орган за спиране на производството по разглеждане на жалбата ѝ
срещу Разпореждане № О-02-000-00-01459133/05.04.2021г., а законодателят не е
предвидил правомощие за административния орган да спира повторно производството
на осн.чл.54 ал.1 т.5 от АПК. В тази връзка твърди, че повторното решение за
спиране е постановено и в противоречие със силата на пресъдено нещо на съдебен
акт. На следващо място твърди, че директорът на ТП на НОИ-Бургас е издал
обжалваното решение при неправилно приложение на чл.54 ал.1 т.5 от АПК, доколкото
под „административно производство“ по смисъла на АПК се има предвид
производство по издаване на административен акт, каквото настоящото производство
по чл.117 от КСО не представлява. В тази връзка сочи, че процесуалните действия
за събиране на доказателства с цел изясняване на всички факти от значение за
случая, и издаването на законосъобразен административен акт не представляват отделно
и самостоятелно административно производство в хипотезата на чл.54 ал.1 т.5 от АПК. Счита, че разглежданият случай попада във втората хипотеза на чл.117 ал.3
изр.2 от КСО, в която се дължи отмяна на разпореждането и връщане на преписката
за ново разглеждане от компетентния административен орган, с указание за
изясняване на спорните обстоятелства във връзка с осигурителния статус на
лицето. По същество сочи също, че в конкретния случай не е налице нито една от
хипотезите по чл.54 ал.1 т.5 от КСО, поради което издаденото решение не почива
на посоченото в него правно основание. В тази насока твърди, че предписанията
към осигурителя за заличаване на данни за осигуреното лице не е обуславящо за
преценката на осигурителния му статус, още повече, че то не е адресат на
задължителните предписания. Позовава се на легалната дефиниция по §1 ал.1 т.3
от ДР на КСО и твърди, че дали дадено лице притежава качеството „осигурено
лице“ по никакъв начин не е поставено в зависимост от декларираните за това
лице данни по реда на Наредба № Н-13/17.12.2019г. на МФ, а подаването на тези
данни, респ. тяхната достоверност, не е предпоставка за възникването или
изгубването на това качество, нито е елемент от фактическия състав на
възникване на осигурителното правоотношение, представляващо основание за
задължително осигуряване, фактически извършваната дейност по това правоотношение
и нейният характер, а от там и осигурителния статус на лицето – все факти, за
чието изясняване задължителните предписания за деклариране към осигурителя
нямат определящо значение. С тези аргументи настоява за отмяна на обжалваното
решение, и връщане на преписката на административния орган с указания по
тълкуването и точното прилагане на закона. Претендира присъждане на разноски,
като моли да бъде определено и адвокатско възнаграждение на осн.чл.38 ал.2
вр.чл.36 ал.2 от Закона за адвокатурата и чл.8 ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответната страна – директора на ТП
на НОИ-Бургас, не се е възползвал от възможността да ангажира становище с
придружителното писмо, с което е представил административната преписка по
делото.
След преценка на наличните по делото
доказателства, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
С Разпореждане № О-02-000-00-01459129/05.04.2021г.
на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ-Бургас
на осн.чл.40 ал.3 от КСО и чл.47 ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения и
помощи от държавното обществено осигуряване, на жалбоподателката С.Ц.Н. е
отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради
общо заболяване по болничен лист № Е20202214472 и удостоверение, приложение № 9
към НПОПДОО с данни относно правото на парично обезщетение, представено в НОИ с
вх.№ Р14-02-000-00-**********/12.11.2020г.
Отказът е мотивиран с
обстоятелството, че контролен орган на ТП на НОИ е издал задължителни
предписания № ЗД-1-03-00903399/02.04.2021г., № ЗД-1-03-00903408/02.04.2021г. и
ЗД-1-03-00903394/02.04.2021г. към осигурителите „Политур 2-16“ ЕООД и „Д
Комплекс Сървисес“ ЕООД за заличаване на подадени данни в регистъра на
осигурените лица за всички назначени лица, вкл. и за С.Н.. За същата е подадено
уведомление за сключен трудов договор с „Д Комплекс Сървисес“ ЕООД за периода от
03.02.2020г. до момента, и с „Политур 2016“ ЕООД от 20.10.2016г. до 03.02.2020г,
за които за жалбоподателката са подавани данни по чл.5 ал.4 т.1 от КСО. Прието
е, че наличието на трудов договор е предпоставка за възникване на трудово
правоотношение, но за възникване на осигурителното правоотношение са необходими
още и основанията по чл.10 от КСО в тяхното кумулативно проявление. Предвид
констатираните обстоятелства – че лицето не е полагало труд и не е извършвало
реална трудова дейност при тези осигурители за цитираните периоди, е прието, че
за С.Н. не е възникнало осигуряване по смисъла на чл.10 от КСО при тези
осигурители, и не следва да се подават данни за осигурителен стаж и доход по
чл.5, ал.4, т.1 от КСО.
Разпореждането е обжалвано пред
директора на ТП на НОИ-Бургас, който с Решение № 1040-02-89/21.05.2021г. е
спрял производството по разглеждане на жалбата по съображения, че към момента
не са приключили окончателно административните производства по издадените
задължителни предписания от контролен орган при ТП на НОИ-Варна до
осигурителите „Д Комплекс Сървисес“ ЕООД и „Политур 2016“ ЕООД за заличаване на
подадените данни по чл.5 ал.4 т.1 от КСО за С.Н. за периодите: м.02.2020г. до
02.02.2021г. и от м.07.2019г. до м.01.2020г., а тези производства имат
преюдициално значение за преценката на законосъобразността на обжалваното
разпореждане за отказ по болничен лист № Е20202214472.
Решение № 1040-02-89/21.05.2021г. на директора на ТП на НОИ-Бургас
е отменено с Определение № 18686/07.07.2021г. по адм.д.№1289/21г на
Адм.съд-Варна, по съображения, че от диспозитива не става я. периода на
постановеното спиране.
След връщане на преписката и в изпълнение на горецитирания влязъл
в сила съдебен акт, директорът на ТП на НОИ-Бургас е постановил обжалваното
понастоящем Решение № 1040-02-195/18.10.2021г., с което е спряно производството
по разглеждане на жалба вх.№ 1012-02-117/27.04.2021г. на С.Ц.Н. срещу
Разпореждане № О-02-000-00-01459129/05.04.2021г. на ръководителя по изплащане
на обезщетенията и помощите, до окончателното приключване на съдебните
производства по адм.д. № 2072/2021г. и адм.д.№ 2341/2021г. – двете на
Административен съд - Бургас, образувани по жалби срещу решения на директора на
ТП на НОИ-Варна, издадени в резултат от обжалване на задължителни предписания №
ЗД-1-03-00903399/02.04.2021г., издадени от контролен орган на ТП на НОИ-Варна
до осигурителя „Д Комплекс Сървисес“ ЕООД, и задължителни предписания №
ЗД-1-03-00903408/02.04.2021г. на контролен орган на ТП на НОИ-Варна до
осигурителя „Политур 2016“ ЕООД.
При тези фактически установености съдът прави следните правни изводи:
Решението е съобщено на жалбоподателката на 20.10.2021г., а
жалбата е подадена на 25.10.2021г. – в 14-дневния срок по чл.197 ал.1 от АПК, от
легитимиран субект – адресат на оспорения акт, и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е и
основателна.
С разпоредбата на чл.54 ал.1 т.5 от АПК административният орган е овластен са спре производството при наличието на
образувано друго административно или съдебно производство, когато издаването на
акта не може да стане преди неговото приключване; в тези случаи спирането се
постановява след представяне на удостоверение за наличие на образувано
производство, издадено от органа, пред който то е образувано.
Настоящият съдебен състав преценява
като основателно оплакването в жалбата, че под „административно производство“
по смисъла на АПК се има предвид производството по издаване на административен
акт, каквото не е производството пред директора на ТП на НОИ-Бургас, образувано
по жалбата на С.Н. срещу разпореждането, с което е отказано отпускането на
парично обезщетение за временна нетрудоспособност.
Съгл.чл.117 ал.1 т.2, буква „е“ от КСО пред ръководителя на ТП на НОИ се подават жалби срещу отказ за изплащане на
парични обезщетения по глава четвърта, раздели I и II, или
помощи. На това основание разпореждането на компетентното длъжностно лице по
чл.40 ал.1 от КСО, с което се отказва отпускането на обезщетение за временна
нетрудоспособност, се обжалва пред ръководителя на съответното ТП на НОИ. Съгл.чл.117
ал.3 от КСО той се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в
едномесечен срок от получаването им. С решението си ръководителят на ТП на НОИ решава въпроса по същество или отменя
разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния
административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се
до издаване на разпореждането.
От съдържанието на цитираните
приложими норми явства, че законът не предвижда правомощие за решаващия орган
да спира производството по разглеждане на жалбата, когато не са изяснени всички
обстоятелства, отнасящи се до издаването на разпореждането, вкл. когато
определени, преценени като релевантни за спора обстоятелства, са предмет на
висящ спор - пред горестоящ административен орган, по реда на задължителното
административно обжалване, или пред съд. В тези хипотези разпоредбата на чл.117
ал.3 от КСО изрично указва, че разпореждането се отменя и преписката се връща
за ново разглеждане от органа по обезщетенията.
В тази връзка следва да се посочи,
че правомощие за спиране на административното производство по отпускането или
изплащането на обезщетенията за временна неработоспособност, е предоставено с
разпоредбата на чл.40 ал.4 от КСО на длъжностното лице, на което е възложено
ръководството по изплащане на обезщетенията и помощите, или друго длъжностно
лице, определено от ръководителя на териториалното поделение, при това само в изрично предвидените хипотези, а
именно: 1/ когато са обжалвани
актове на органите на медицинската експертиза; 2/ когато е необходимо да бъде извършена проверка от контролен
орган или друг компетентен орган относно обстоятелства от значение за правото
или размера на обезщетението; в този случай спирането е до приключване на
проверката, но за не повече от 6 месеца; и 3/
когато не са представени данни за издадените болнични листове и решенията по
обжалването им в регистъра по чл.33 ал.5 т.12.
Хипотезите на т.1 и т.3 на чл.40
ал.4 от КСО в случая са неотносими, а в тази по т.2 на текста производството се
спира само когато са представени доказателства, които могат да доведат до
издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на
обезщетението. Извън така регламентираните случаи законът не предвижда
възможност за спиране на производството по отпускане на обезщетения за временна
нетрудоспособност.
Съгл.чл.40 ал.1 от КСО осигурените
лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо
възнаграждение за времето на отпуск поради временна нетрудоспособност и при
трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени
за този риск. Изискването за 6 месеца осигурителен стаж не се отнася за лицата,
ненавършили 18-годишна възраст.
Според чл.40 ал.3 от КСО паричните
обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и
раждане и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и помощите от държавното
обществено осигуряване се изчисляват и изплащат от Националния осигурителен
институт на осигурените лица по декларирана от тях лична платежна сметка,
обозначена с Международен номер на банкова сметка (*** – IBAN), ***, лицензиран
от Българската народна банка, или от клон на доставчик на платежни услуги,
осъществяващ дейност на територията на страната. Ако лицето няма право на
обезщетение или помощ, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по
изплащането на обезщетенията и помощите или друго длъжностно лице, определено
от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен
институт, издава разпореждане за отказ.
Следва
да се има предвид, че осигурителното обезщетение за временна неработоспособност
цели да замести липсващия трудов доход на осигуреното лице, което е престанало
да работи поради настъпилия осигурителен риск. Именно в контекста на целта на
закона за своевременно получаване на обезщетението в момент, когато осигуреното
лице е уязвимо - в случая поради общо заболяване, законът допуска спиране на
производството по изплащане на обезщетението и липсата на произнасяне по
същество само в лимитативно изброените случаи.
Ако някое обстоятелство, релевантно
за преценката за възникване на правото за изплащане на обезщетението, не е
установено безспорно, длъжностното лице е длъжно да постанови разпореждане за
отказ. Разпореждането се отменя, ако в давностния срок по чл.115 ал.2 от КСО лицето
или осигурителят представят нови или допълнителни доказателства, установяващи
правото на обезщетение или помощ.
За да издаде разпореждането за отказ
в конкретния случай, ръководителят по изплащането на обезщетенията и помощите е
приел, че са налице доказателства за това, че лицето не е полагало труд и не е
извършвало реална трудова дейност при установените осигурители за цитираните
периоди, поради което за жалбоподателката не е възникнало осигуряване по см.чл.10
от КСО, и за нея не следва да се подават данни за осигурителен стаж и доход по
чл.5 ал.4 от КСО.
Констатациите на органите на ТП на
НОИ-Бургас – че дружествата-осигурители
не са извършвали стопанска дейност, а от там и че жалбоподателката не е
осъществявала реална трудова дейност, съотв. че няма качеството на „осигурено
лице“, следва да бъдат потвърдени с конкретни доказателства, и именно в този
контекст следва да бъде извършена преценка от решаващия орган при произнасянето
му по жалбата срещу постановения отказ.
В обжалваното решение е цитирана и
обсъдена приложимата правна уредба, издадените актове от органите по
осигуряването, обсъдени са констатациите при проверките на дружествата-осигурители
и дадените към тях задължителни предписания за заличаване на подадените данни
по чл.5 ал.4 т.1 от КСО за жалбоподателката, но липсват мотиви защо това
обстоятелство е прието за преюдициално по отношение на производството по
преценка законосъобразността на издаденото разпореждане за отказ за отпускане
на парично обезщетение за временна неработоспособност по болничен лист № Е20202214472.
Въпросите относно действителното
полагане на труд и извършването на реална трудова дейност при осигурителя,
както и относно преюдициалния характер на заличаването на подадените за
жалбоподателката данни по чл.5 ал.4 т.1 от КСО, съотв. как това се отнася към
законосъобразността на разпореждането за отказ, следва да се разгледат от
директора на ТП на НОИ-Бургас при произнасянето по същество по реда на чл.117
ал.3 от КСО, поради което в настоящото производство не следва да се разглеждат
и обсъждат оплакванията в жалбата, че качеството „осигурено лице“ по см.§1 ал.1
т.3 от КСО не е поставено в зависимост от декларираните за това лице данни по
реда на Наредба № Н-13/17.12.2019г. на МФ, респ. от тяхната достоверност.
По изложените съображения
обжалваното решение следва да се отмени, а преписката да се върне на директора
на ТП на НОИ-Бургас за разглеждане и произнасяне по същество по жалбата на С.Ц.Н.
с вх.№ 1012-02-117/27.04.2021г. против Разпореждане № О-02-000-00-01459129/05.04.2021г.
на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите, при спазване
указанията по тълкуване и прилагане на закона в настоящото определение.
При този изход на спора и на осн.чл.38
ал.2 вр.чл.36 ал.2 от Закона за адвокатурата на адв. Я.Д.К. следва да се
заплати от администрацията, към която се числи ответника – ТП на НОИ – Бургас,
минимално адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв., определено на осн.чл.8
ал.2 т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, тъй като делото не е с фактическа и
правна сложност. На осн.чл.143 ал.1 от АПК в полза на жалбоподателката следва да
се присъдят сторените в производството разноски за внесена ДТ в размер на 10 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ
Решение № 1040-02-195/18.10.2021г. на директора на ТП на
НОИ – Бургас, и
ВРЪЩА
преписката на директора на ТП на НОИ-Бургас за разглеждане и произнасяне по
същество по жалба вх.№ 1012-02-117/27.04.2021г. от С.Ц.Н., ЕГН **********,***,
против Разпореждане № О-02-000-00-01459129/05.04.2021г. на ръководителя по
изплащане на обезщетенията и помощите на ТП –Бургас на НОИ, при спазване
указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в настоящото определение.
ОСЪЖДА
Териториално поделение – Бургас на Националния осигурителен институт да заплати
на Я.Д.К., ЕГН **********,***, адвокатско възнаграждение в размер на 350 (триста
и петдесет) лева.
ОСЪЖДА
Териториално поделение – Бургас на Националния осигурителен институт да заплати
на С.Ц.Н., ЕГН **********,***, разноски за
производството в размер на 10 (десет) лева.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок
от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на РБ.
Преписи от определението да се връчат на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: