№ 8687
гр. София, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Б. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело №
20211110150692 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
153 вр. чл. 149 ЗЕ, с правно основание чл. 79 ЗЗД и с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Ищецът “Т.С.” ЕАД извежда субективните си права при твърдения, че между страните
съществува облигационно отношение, възникнало с ответниците, въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чийто клаузи, съгласно чл. 150 ЗЕ
са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Същият
поддържа, че съгласно тези ОУ през периода м. май 2017г.- м. април 2019г. е доставил на
ответниците топлинна енергия в недвижим имот, представляващ апартамент, намиращ се в
гр. София, ж.к. “Н.”, бл. *** ет. 4, ап. 10, абонатен номер ****** като купувачът не бил
заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Ищецът сочи, че през процесния период
действали Общите условия за продажба на топлинна енергия „Т.С.” АД на потребители за
битови нужди в гр. София, одобрени с решение от 2016г., в сила от 10.07.2016г. Твърди, че
съгласно посочените ОУ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата
цена в 45- дневен срок, като ответниците не изпълнили задължението си да плати цената на
доставената топлинна енергия. Ищецът също така сочи, че етажните собственици в
процесната сграда, в която се намира имотът на ответниците, били сключили договор за
извършване на услугата за дялово разпределение с дружество, осъществяващо услугата
дялово разпределение.
Според чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по
1
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвени
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в
сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбите на Наредба № 16- 334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.
При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника Х. Ц. С. да плати сумата 458,01 лева, представляваща цена на
топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, гр. София, ж.к. “Н.”, бл. ***
ет. 4, ап. 10, абонатен номер ****** за периода м. май 2017г.- м. април 2019г., сумата 80,96
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия
за периода 15.09.2017г.- 08.02.2021г., сумата 5,65 лева, представляваща цена на услугата
дялово разпределение за периода м. януари 2018г.- м. април 2019г., сумата 1,24 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение за периода 01.03.2018г.- 08.02.2023г.; ответницата Н. П. С. да плати сумата
1374,04 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр.
София, ж.к. “Н.”, бл. *** ет. 4, ап. 10, абонатен номер ****** за периода м. май 2017г.- м.
април 2019г., сумата 242,88 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
цена на топлинна енергия за периода 15.09.2017г.- 08.02.2021г., сумата 16,72 лева,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. януари 2018г.- м.
април 2019г., сумата 3,72 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
цена на услугата дялово разпределение за периода 01.03.2018г.- 08.02.2023г.
В срока и реда по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответницата Н. П. С., в
който е изразено становище за неоснователност на исковете. Ответницата оспорва между
страните да е възникнало облигационно правоотношение и количеството доставена
топлинна енергия в имота. В отговора се релевира възражение за изтекла погасителна
давност.
В срока и реда по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника
Х. Ц. С..
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема следното от
фактическа страна:
От събраните писмени доказателства- н.а. № 83/ 21.11.1997г., т. LLLXLI, дело № 37488/
1997г., се установява, че Ц. Х. С. е придобил правото на собственост върху недвижим имот,
представляващ апартамент № 10, гр. София, ж.к. “Н.”, бл. *** ет. 4.
От представеното удостоверение за наследници № РНД21- УФ01- 1110- 3/ 05.10.2021г.,
издадено от Столична община, район Н., се установява, че Ц. Х. С. е починал на 29.12.2007г.
и е оставил наследници по закон съпругата си Н. П. С. и низходящия от първа степен Х. Ц.
С..
На 13.09.2002г. между етажните собственици в етажна собственост, с административен
адрес: гр. София, ж.к. “Н.”, бл. *** ет. 4, ап. 10 и “Т.С.” ЕООД е сключен договор, по силата
на който етажните собственици възложили на “Т.С.” ЕООД да извършва дяловото
2
разпределение в сградата, в която се намира процесния имот. Договорът е сключен въз
основа на решение на общото събрание на етажните собственици от 11.09.2002г.
Относно количеството топлинна енергия, доставена в процесния имот, е назначена
съдебно- техническа експертиза, съгласно заключението на която абонатната станция в
процесната сграда захранва три входа. Същата е индиректна, автоматизирана, с пластинчати
подгреватели. Общият топломер се отчита по електронен път в 0 часа на първо число на
месеца. Технологичните разходи са за сметка на доставчика на топлинна енергия. За периода
м. май 2017г.- м. април 2019г. в имота е доставена топлинна енергия на стойност 1832,07
лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна
страна:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД:
При съобразяване на изложените от страните фактически обстоятелства, следва че в
тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото наличието на облигационно
правоотношение с ответниците, възникнало по силата на сключен договор за продажба на
топлинна енергия, съгласно който в рамките на процесния период е доставил в
притежавания от ответника недвижим имот топлинна енергия, поради което за ответниците
е възникнало задължение за заплащане на уговорената продажна цена. По отношение на
претендираното вземане за услугата за дялово разпределение в тежест на ищеца е да докаже
правното основание, поради което същото следва да му бъде заплатено, както и стойността
на претендираното вземане.
При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
правоизключващите/ правопогасяващите отговорността му факти.
Основателността на предявените по делото установителни искове е предпоставена от
установяване пасивната материалноправна легитимация на ответника да отговаря по
същите.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ), като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е
форма за действителност, а форма за доказване. Страните по договора за продажба на
топлинна енергия, сключен при публично известни условия са регламентирани в
разпоредбите на чл. 150 ЗЕ, чл. 153 ЗЕ. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по
договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия
за битови нужди, какъвто е и "битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а
от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., е клиент, който купува енергия за
собствени битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
3
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се
извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29- чл. 36 Наредба № 16-334
от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право
на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в нормата на чл. 153 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното
предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет- доставка на топлинна енергия за битови нужди
(чл. 153 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. В т.см. са и задължителните
разяснения, дадени в Тълкувателно решение № от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г.,
ОСГК, т.1.
Конкретиката на случая сочи, че наследодателят на ответниците са придобили правото
на собственост по силата на договор за продажба. В случая е спазена предвидената в
разпоредбата на чл. 18 ЗЗД форма за действителност- нотариален акт, което обуславя извод,
че е настъпил до транслативния вещноправен ефект на договора и купувачът (ответник в
настоящото производство) е придобил правото на собственост върху имота при сключване
на договора- 21.11.1997г.
Установява се, че съществувалата СИО е прекратена със смъртта на съпруга Ц. С.,
починал на 29.12.2007г., в резултат на което е възникнала съсобственост върху имота между
преживялата съпруг Н. П. С. и низходящия от първа степен Х. Ц. С..
Бракът между Ц. С. и Н. С. е прекратен поради смъртта на съпруга по време на
действието на СК от 2009г. Предвид § 4 СК от 2009г., приложима към имуществените
отношения на посочените лица са разпоредбите на СК от 2009г. Предвид изложеното, наред
с притежаваната от него ½ ид.ч. от имота, преживелият съпруг наследява заедно с децата от
брака части, равни на техните. Предвид изложеното и съобразявайки разпоредбата на чл. 9
ЗН, съгласно която съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете, настоящият
състав счита, че Н. С. притежава ¾ ид.ч., а Х. С.- ¼ ид.ч. от процесния недвижим имот.
Предвид изложеното между страните съществува облигационно правоотношение,
възникнало въз основа договор за доставка на топлинна енергия.
Според приложимата през процесния период норма на чл. 153, ал. 1 ЗЕ потребител на
топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещното право на
ползване на топлоснабдявания имот. Цитираната разпоредба императивно установява кой е
страна по облигационното правоотношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е притежанието на вещно право върху имота- собственост или вещно право на
ползване. Тази норма легитимира като потребител на топлинна енергия по силата на закона
4
собственика на топлоснабдения имот, освен ако имотът е обременен с вещно право на
ползване, в който случай потребител се явява третото лице- ползвател, което разрешение
съответства и на общата уредба на задълженията на носителя на ограниченото вещно право
по чл. 57 ЗС, възлагаща в негова тежест разноските, свързани с ползването на вещта.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено
е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни
след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат
право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че
наследодателят на ответниците са упражнили правото си на възражение срещу Общите
условия. Поради изложеното, съдът приема, че между е възникнало облигационни
правоотношение, възникнало въз основа на договор за доставка на топлинна енергия за
битови нужди, с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия, за периода м. 07.2016г.- м. 04.2019г.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна собственост, при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната
сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на
третото лице- помагач Т.С.” ЕООД.
Количеството топлинна енергия, доставена в имота през процесния период, се
установява от заключението на СТЕ. Предвид диспозитивното начало в гражданския процес
искът за установяване вземането за цена на топлинна енергия следва да се уважи за
посочената в исковата молба сума.
Към посочената по-горе сума следва да се добави съответна част от дължимите
годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, които съобразно
разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16- 334/ 06.04.2007г. за
топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Т.С.” ЕАД и
5
търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда- етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги
на дружествата за дялово разпределение.
В съответствие с разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС отговорността на съсобствениците за
заплащане на разноските за общата вещ е разделна и се разпределя съобразно квотите им в
съсобствеността. Ето защо, предвид установените дялове на всеки от съсобствениците на
имота, следва да се приеме, че ответницата Н. С. следва да отговаря за заплащане на ¾ ид.ч.
от стойността на потребената топлинна енергия и цената на услугата дялово разпределение,
а ответникът Х. С.- за заплащане на ¼ ид.ч. от стойността на потребената топлинна енергия
и цена на услугата дялово разпределение.
Доколкото претенциите са основателни, следва да се разгледа наведеното от ответника
възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно задължителните тълкувателни
разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС,
ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи
единен правопораждащ факт– договор, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от
това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и
лихвите за забава.
В конкретния случай се претендира цена на топлинна енергия за периода м. май 2017г.-
м. април 2019г. Искът е предявен на 31.08.2021г., към която дата давността се счита
прекъсната- чл. 116, б. “б” ЗЗД, като в периода 13.03.2020г.- 20.05.2020г. същият е спрял да
тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване
на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020
г., в сила от 14.05.2020 г.).
По отношение на предявените вземания са приложими новоприетите Общи условия на
ищеца, одобрени с Решение № 0У-1/ 27.06.2016г. на КЕВР, като съгласно чл. 33, ал. 1 от тях
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно, задължението за
м. февруари 2018г. е станало изискуемо през м. април 2018г., като тригодишната
погасителната давност за него, започнала да тече от падежа на основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД
(с добавяне на два месеца и 7 дни в периода 13.03.2020г.- 20.05.2020г., през които давността
е спряла да тече), и е изтекла през м. юли 2021г., т.е. преди предявяване на исковете, което
обуславя извод, че вземането за цена на топлинна енергия за периода м. май 2017г.- м.
февруари 2018г. е погасено по давност. Непогасено по давност е вземането на ищеца за цена
на топлинна енергия за периода м. март 2018г.- м. април 2019г., които по реда на чл. 162
ГПК съдът определя в размер на сумата 1215,13 лева.
6
Погасено по давност е и вземането на ищеца за цена на услугата дялово разпределение
за периода м. януари 2018г.- м. февруари 2018г. Не е погасено по давност вземането на
ищеца за цена на услугата дялово разпределение за периода м. март 2018г.- м. април 2019г. в
размер на сумата 19,87 лева.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава- уговорен падеж за
плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите
фактури, както и отправена и получена от ответника покана за заплащане на таксата за
дялово разпределение.
За процесния период са приложими Общите условия, одобрени с решение № ОУ
01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ клиентите са длъжни да плащат
месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно при действието на горепосочените Общи условия задълженията за заплащане
на стойността на доставената топлинна енергия възникват като срочни по аргумент на чл.
84, ал. 1 ЗЗД, от което следва извода че не е нужно кредиторът да отправя покана за
изпълнение до длъжника, тъй като длъжникът изпада в забава с изтичане на срока за
изпълнение (срокът кани). Съгласно чл. 33, ал. 4 продавачът начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
платени в срока по ал. 2. Видно от фактура № **********/ 31.07.2018г. падежът на
вземанията за отчетен период м. май 2017г.- м. април 2018г. е настъпил на 14.09.2019г., а
задълженията по фактура № **********/ 31.07.2019г., за отчетен период м. май 2018г.- м.
април 2019г., са станали изискуеми на 14.09.2019г. Обезщетението за забава в размер на
законната лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2020г.-
19.05.2022г. е в размер на 214,80 лева.
По отношение на претендираната от ищеца мораторна лихва върху стойността на
главницата за извършеното дялово разпределение, следва че доколкото по делото не беше
установено наличието на главно изискуемо вземане за извършеното дялово разпределение,
то неоснователно се явява и искането за плащане на акцесорното вземане.
По отношение на разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени извършените в производството разноски, съразмерно на уважената част от иска.
Конкретиката на случая сочи, че ищецът е представил доказателства, че действително е
извършил разноски и е поискал присъждането им до приключване на съдебното дирене в
настоящата инстанция.
В исковото производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на
87,34 лева, депозит за възнаграждението на вещо лице в размер на 400 лева и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя същото в размер на 100 лева,
съгласно правилата на чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 25, ал. 1 Наредба за заплащането на правна
помощ. Съобразно уважената част от исковете, на ищеца следва да се присъдят разноски в
7
размер на 389,98 лева. Разноските за възнаграждение на особения процесуален
представител, назначен на ответницата Н. С. следва да бъдат възложени в нейна тежест.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Х. Ц. С., с ЕГН **********, да плати на “Т.С.” ЕАД, с ЕИК *********,
сумата 303,78 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в имот, находящ
се в гр. София, ж.к. “Н.”, бл. *** ет. 4, ап. 10, абонатен номер 587675, през периода м. март
2018г.- м. април 2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
иска- 31.08.2021г., до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 153 ЗЕ вр. чл. 149
ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД, сумата 53,70 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2017г.- 08.02.2021г., на основание
чл. 86 ЗЗД, сумата 4,97 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за
периода м. март 2018г.- м. април 2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска- 31.08.2021г., до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 79
ЗЗД.
ОСЪЖДА Н. П. С., с ЕГН **********, да плати на “Т.С.” ЕАД, с ЕИК *********, за
сумата 911,35 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в имот, находящ
се в гр. София, ж.к. “Н.”, бл. *** ет. 4, ап. 10, абонатен номер 587675, през периода м. март
2018г.- м. април 2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
иска- 31.08.2021г., до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 153 ЗЕ вр. чл. 149
ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД, сумата 161,10 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2017г.- 08.02.2021г., на основание
чл. 86 ЗЗД, сумата 14,90 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за
периода м. март 2018г.- м. април 2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска- 31.08.2021г., до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 79
ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Т.С.” ЕАД, с ЕИК *********, против Х. Ц. С., с ЕГН
**********, обективно кумулативно съединени искове за цена на топлинна енергия,
доставена в имот, находящ се в гр. София, ж.к. “Н.”, бл. *** ет. 4, ап. 10, абонатен номер
587675, над сумата 303,78 лева до сумата 458,01 лева и за периода м. май 2017г.- м.
февруари 2018г., с правно основание чл. 153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД, за обезщетение
за забава върху главницата за цена на топлинна енергия над сумата 53,70 лева над сумата
80,96 лева, с правно основание чл. 86 ЗЗД, за цена на услугата дялово разпределение над
сумата 4,97 лева до сумата 5,65 лева и за периода м. януари 2018г.- м. февруари 2018г., с
8
правно основание основание чл. 79 ЗЗД и за обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за сумата 1,24 лева за
периода м. март 2018г.- 08.02.2021г., с правно основание чл. 86 ЗЗД, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Т.С.” ЕАД, с ЕИК *********, против Н. П. С., с ЕГН
**********, обективно кумулативно съединени искове за цена на топлинна енергия,
доставена в имот, находящ се в гр. София, ж.к. “Н.”, бл. *** ет. 4, ап. 10, абонатен номер
587675, над сумата 911,35 лева до сумата 1374,04 лева и за периода м. май 2017г.- м.
февруари 2018г., с правно основание чл. 153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД, за обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на топлинна енергия над
сумата 161,10 лева до сумата 242,88 лева, с правно основание чл. 86 ЗЗД, за цена на услугата
дялово разпределение над сумата 14,90 лева до сумата 16,72 лева и за периода м. януари
2018г.- м. февруари 2018г., с правно основание чл. 79 ЗЗД, иск за обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за
периода м. март 2018г.- 08.02.2021г., с правно основание чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Н. П. С., с ЕГН **********, да плати на “Т.С.” ЕАД, с ЕИК *********,, да
плати на “Т.С.” ЕАД, с ЕИК *********, сумата 730,49 лева, представляваща направени в
първоинстанционното производство разноски, съобразно уважената част от исковете, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението е постановено при участието на “Т.С.” ЕООД като трето лице помагач на
страната на ищеца “Т.С.” ЕАД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9