Р Е Ш
Е Н И Е
№
Гр.Плевен 10.01.2020 г.
Плевенския окръжен съд, втори въззивен
наказателен състав , в открито съдебно заседание на двадесет и шести ноември,
две хиляди и деветнадесета година., в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪРБИНА
МЪЛЧИНИКОЛОВА.
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАН ИВАНОВ
ГЕОРГИ
ГРЪНЧАРОВ
СЕКРЕТАР: ВЕЛИСЛАВА ТРИФОНОВА
ПРОКУРОР:
АННА БАРАКОВА
Като разгледа докладваното от съдия Мариан Иванов ВНОХД № 793/2019 г. по описа на
съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Районен съд гр.Плевен, с присъда №116/18.09.2019г., постановена
по НОХД №813/2019г.:
Признал подсъдимият Л.Т.Ц. - ЕГН: ********** за невиновен в това, че през периода
от 11.10.2011 г. до 21.01.2017 г. включително, в гр. Плевен, като осъден с
влязло в сила на 11.10.2011 г. Решение по гр.д. № 4093/2011 г. по описа на
Районен съд – гр. Плевен и споразумение №639/2016 г. влязло в сила на 26.02.2016
г. по гр.д. № 5141/2015г. по описа на РС - Плевен да издържа свой низходящ –
детето Х.Л.Ц., ЕГН: ********** с ежемесечна издръжка в размер на 80,00 лв. по
гр.д. № 4093/2011 г. и по 150,00 лв. по гр.д. № 5141/2015 г., чрез неговата
майка и законен представител – С.Р.Ц. от гр. Плевен, съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 42 бр.
месечни вноски по гр.д. № 4093/2011 г. в общ размер на 3360,00 лв. плюс
неизплатена сума в размер на 48,00 лв. за една поредна вноска и 2 бр. месечни
вноски по гр.д. № 5141/2015 г. в общ размер на 300,00 лв., плюс неизплатена
сума в размер на 23,31 лв. за една поредна вноска, или общо 44 бр. пълни ежемесечни вноски в общ размер на 3660,00 лв. плюс задължение от общо 71,3 лв.
за неизплатени пълни поредни месечни вноски за двата периода - престъпление по
чл. 183, ал. 1 от НК, като на основание чл. 304 от НПК го оправдал по така
повдигнатото обвинение.
Признал подсъдимия Л.Т.Ц. - за невиновен в това, че през периода от 11.10.2011 г. до 31.07.2018 г. включително, в гр.
Плевен, като осъден с влязло в сила на 11.10.2011 г. Решение по гр.д. №
4093/2011 г. по описа на Районен съд – гр. Плевен и споразумение № 639/2016 г.
влязло в сила на 26.02.2016 г. по гр.д. № 5141/2015 г. по описа на РС - Плевен
да издържа свой низходящ – детето М.Л. Ц., ЕГН: ********** с ежемесечна
издръжка в размер на 70,00 лв. по гр.д. № 4093/2011 г. и по 120,00 лв. по гр.д.
№ 5141/2015 г., чрез неговата майка и законен представител – С.Р.Ц. от гр.
Плевен, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две
месечни вноски, а именно 42 бр. месечни вноски по гр.д. № 4093/2011 г. в общ
размер на 2940,00 лв. плюс неизплатена сума в размер на 42,00 лв. за една
поредна вноска, и 4 бр. месечни вноски по гр.д. № 5141/2015 г. в общ размер на
480,00 лв., плюс неизплатена сума в размер на 98,25 лв. за една поредна вноска,
или общо 46 бр. пълни ежемесечни вноски
в общ размер на 3420,00 лв. плюс
задължение от общо 140,25 лв. за неизплатени пълни поредни месечни вноски за
двата периода - престъпление по чл.183, ал.1 от НК, като на основание чл. 304 от НПК го оправдал по така повдигнатото обвинение.
Разноските по делото в размер на 270.09
лева, съдът постановил да останат за сметка на държавата.
Срещу
присъдата е подаден протест от Борислав Дамянов - прокурор при РП-гр.Плевен.
В протеста, се изразява становище за неправилност и незаконосъобразност на
присъдата, тъй като не кореспондира със събрания по време на съдебното
следствие доказателствен материал.Излагат се факти приети и посочени в
обвинителния акт, като се преразказва съдебното производство. Акцентира се на
допълнителната съдебно-икономическа експертиза, като се счита, че тя
потвърждава вече направените на досъдебното производство заключения за размера
на неплатените суми за издръжка, от подсъдимия Л.Ц..Твърди се , че показанията
на бившата съпруга на подсъдимия и майка на двете деца-свидетелката С.Р.Ц., са
достоверни , за това, че подсъдимия не изпълнявал задълженията си за месечна
издръжка, в съответствие със съдебното решение и по-късно споразумението между
тях.Не се дава вяра на показанията на брата на подсъдимия-свидетеля Н. Т.Ц., че
изпратените му суми, установени от вещото лице в размер на 7168.11 лева, са
били предназначени за издръжка на тогава непълнолетните Х.Л.Ц. и М.Л. Ц..Твърди
се, че съдът е постанавил присъда при не напълно изяснена фактическа обстановка
и най–вече, че преведените пари на брата на подсъдимия са били за двете
деца.Пряко с това се възразява срещу приетото от съда да се приспадат получените
от свидетеля Н. Ц. суми пари, от общото задължение за издръжка, посочено като
размер в обвинителния акт.Счита се , че тези пари са били за други цели и
дейност.Твърди се и за неправилиен анализ на доказателствата от
първоинстанционния съд, като е дал вяра на показанията на свидетеля Н. Ц.,
както и , че вътрешното убеждение на съда не е основано на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.С протеста се
иска отмяна на постановената оправдателна присъда, признаване на подсъдимия за
виновен и съответно осъден по повдигнатите му обвинения.
В съдебното заседание протеста се
поддържа. Представителя на ОП-гр.Плевен.Отново
се акцентира, че не следва да се дава вяра на показанията на свидетеля Н. Ц.,
тъй като същият е заинтересован.Счита се, че при установения начин на плащана
на издръжката, е нелогично да се пращат парите чрез брата на подсъдимия.Отново
се твърди, че не следва да се приспадат сумите, размера на които е установен с
експертиза, изпращани на брата на подсъдимия, той да ги предава на бившата
съпруга. Твърди се, че това не са доказателства за плащане на издръжката, както
и, че периодичните плащания и подаръци не се свързват с обичайните потребности
на децата.Счита се, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, налице са
изършени престъпления по чл.183, ал.1 от НК, поради което следва същата да се
отмени и признае подсъдимия за виновен.
Ответника по протеста Л.Т.Ц., не се явява
в съдебното заседание пред въззивния съд.Представлява се от защитника си-адвокат
В.П. ***.Защитника на подсъдимия изразява становище да се потвърди
първоинстанционната присъда.Счита, че не са налице от обективна и субективна
страна признаците на съставите на престъплението по чл.183, ал.1 от НК.В
подкрепа твърди, че подзащитния му почти изцяло е изплатил дължимата издръжка,
чрез направените парични преводи, доказани от допълнителната
съдебно-икономическа експертиза.Позовава се на показанията при направената очна
ставка, между свидетелите Н. Ц. и С.Ц., от които не ставало ясно какво
последната претендира.Същата е получавала суми, като плащания предназначени за
издръжка.В подкрепа сочи и показанията на двете деца, а именно, че нямат
претенции към баща си.В противовес на търденията на обвинението сочи, че парите
са изпращани чрез „Money Gram“ и „Western Union“,
заради влошениете междуличностни отношение между бившите съпрузи и родители на двете
децата.Твърди, че подзащитния му е плащал много по-вече от определената
издръжка, като подпомагал обучението на децата и им закупувал вещи.От тук прави
извод, че не е налице събективната
страна на престъплението, а именно подзащитния му умишлено да не плаща определената
му издръжка.Акцентира на чного добрите отношения между подсъдимия и двете му
деца.Счита, че протеста следва да се отхвърпли и съответно да се потвърди
постановената присъда.
Съдът, като се запозна със събраните по делото
доказателства, изложеното в протеста, като съобрази становищата на страните и
след цялостна порверка на правилността на протестираната присъда, съобразно
чл.314 от НПК, намира следното:
Протеста е подаден в срок и е процесуално допустим.
Разгледан по същество същият е
неоснователен.
За да постанови присъдата си първоинстанционният
съд приел следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Л.Т.Ц. и свидетелката С.Р.Ц.
били съпрузи, като бракът им бил прекратен с развод на основание чл. 50 от СК,
по силата на влязло в законна сила на 11.10.2011 година съдебно решение
№1477/11.10.2011 година, постановено по гр. дело № 4093/2011 година по описа на
РС-Плевен. С посоченото решение родителските права върху родените от брака деца
– Х.Л.Ц. и М.Л. Ц. били предоставени за
упражняване на тяхната майка – свидетелката С.Р. Ц., а подсъдимият Л.Т.Ц. бил
осъден да заплаща на своите низходящи ежемесечна издръжка, както следва:
издръжка в размер на 80,00 лева за детето Х.Л.Ц. и издръжка в размер на 70,00лв на детето М.Л.
Ц., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от деня на
дължимостта и до нейното окончателно изплащане. С оглед нарастващите нужди на
децата, свързани с тяхното израстване и обучение подсъдимият Л.Т.Ц. се съгласил
да заплаща на непълнолетния си син Х.Л.Ц. чрез неговата майка и законен
представите С.Р.Ц. ежемесечна издръжка в размер на 150,00 лева, считано от
13.10.2015 година до настъпването на основание за нейното изменение или
прекратяването и ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от
деня на дължимостта и до нейното окончателно изплащане и да заплаща на
малолетния си син М.Л. Ц.Ц. чрез неговата майка и законен представите С.Р.Ц.
ежемесечна издръжка в размер на 120,00 лева, считано от 13.10.2015 година до
настъпването на основание за нейното изменение или прекратяването и ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска от деня на дължимостта и до
нейното окончателно изплащане. Така даденото от подсъдимия съгласие било
обективирано в постигната съдебна спогодба, одобрена с влязло в сила на
18.02.2016 година Определение №639/18.02.2016г., постановено по гр. дело №
5141/2015 година по описа на РС-Плевен. След прекратяване на брака, отношенията
между бившите съпрузи – подсъдимият Л.Ц. и свидетелката С. Ц. били влошени, а
комуникацията между двамата преустановена. Подсъдимият заживял отделно, като за
продължителни периоди пребивавал в чужбина – Република Гърция и ФР Германия,
където работел. Редовно поддържал връзка със синовете си по телефона и се
срещал с тях, когато се прибирал в РБългария. За изпълнение на задълженията за
издръжка, които имал към децата си превеждал паричния еквивалент на
задълженията по сметка на свидетелката С. Ц. в ПИБ – гр. Плевен през част от
инкриминирания период, а впоследствие изпращал парични средства чрез системите: Money Gram и
Western
Union до брат си – свидетелят – Н. Т.Ц.,
с когото имал уговорка да ги предава на бившата му съпруга в качеството и на
майка и законна представителка на синовете му М.и Х.. За процесния период
изпратените суми от подсъдимия Ц. до свидетеля Н. Ц. възлизат на 3665,00 евро
или 7168,11 лева, а сумите преведни по банков път от подсъдимия Ц. на
свидетелката Ц. в качеството и на майка и законна представителка на децата – М.Ц.
и Х. Ц. възлизат на 2909,75 лева. Различни по
размер суми свидетелят Н. Ц. предавал лично на свидетелката С. Ц. или на
свидетелите М.Ц. и Х. Ц., които впоследствие предавали на майка си. В отделни
случаи, когато подсъдимият пребивавал в РБългария предавал сумите за издръжка
лично на децата при осъществяваните между тях срещи. През инкриминирания период
подсъдимият проявявал заинтересованост относно нуждите на децата си и се
стараел да ги задоволи своевременно в израз на което изпращал допълнително пари
по сметките на децата и им давал лично парични средства под формата на
подаръци.
Изложената фактическа е приета за
установена и доказана въз основа на показанията на свидетелите Н. Т.Ц., М.Л. Ц.
и Х.Л.Ц. Ц., заключението по назначената на съдебното следствие експертиза за направените преводи в лева на стойност
71168,11 лева, както и писмените писмените доказателства по делото- решението и
споразумението за размера на издръжката, справка за съдимост, извлечение за
превод на суми от подсъдимия на свидетеля Н. Т.Ц..Съдът се е позовал и на заключенията
по назначените на съдебното следствие съдебно-икономическа експертиза и
допълнителната такава.
Въззивния съд споделя изводите на първоинстанционния
съд относно доказанността на приетата фактическа обстановка. Първоинстанционния
съд е изпълнил задълженията си по чл.13 и 14 от НПК и е дал отговор на
обстоятелствата, предмет на доказване съобразно чл.102 от НПК.
Тя по същество не се и оспорва.Основно
се изразява несъгласие с анализа на доказателствените средства и приетото от
съда, конкретно по отношение показанията на свидетеля Н. Т.Ц., че е предавал
изпратените му парични средства като дължима издръжка от страна на брат
му-подсъдимия Л.Т.Ц..Съответно възражение да се покриват сумите предмет на
обвинението, за двете отделни престъпления, от установената сума по преводите
чрез брата на подсъдимия.
Не е налице нейзяснена фактическа
обстановка, въпреки проведеното задочно досъдебно производство и по-късно и
съдебно производство.Предмет на доказване е налице ли и умишлено съзнателно
неплащане на законно и със споразумение установена издръжка и в конкретния
случай превода на парите, чрез брата на подсъдимия, следва ли да се приеме, че
са били за издръжката на двете деца, които към инкриминирания период е следвало
да бъдат издържани.По време на съдебното
следствие са проверени събраните достатъчни доказателства за да се прецени има
ли извършени две престъплениея по чл.183, ал.1 от НК, от подсъдимия Л.Ц..Тук
следва да се има предвид , че е имало и присъствено привличане в качествата на
обвиняем по ДП, на Л.Ц../л.108-110 от ДП/.В конкретния случай съдът правилно е дал вяра на
показанията на Н. Ц. и двете деца, едното от които вече пълнолетно.Достоверността
на свидетелските показания не може да се приема и анализира само чрез
съпоставка с другите показания.Достоверността се преценява
от тяхната последователност, непротиворечивост,
логичност и съответна обективност за фактите и обстоятелствата предмет
на доказване по делото.В случая едностранчиво прокурора счита, че не следва да
се приемат показанията на свидетеля Н. Т., тъй като е имало определен ред, по
който е следвало да се превеждат тези суми. Само, че показанията на майката С.Т.,
правилно се приети за непоследователни, неточни и уклончиви.Тя също е
заинтересована страна да твърди, че не е изплащана издръжка на децата за
инкриминирания период.Не отрича, че не е получавала суми и от брата-свидетеля Н.
Т.. В противовес на тези
показанията, са не само показанията на свидетеля Н. Тосдоров, но и на двете
деца, от които вече Х. Ц. е пълнолетен.Техните показания са непротиворечиви, последователни и допълващи се и не възникват
съмнения, че преведените суми са били за издръжка, получавана от майката или
чрез децата.Не възникват съмнения , че бащата е полагал грижи и издържал децата
си от чужбина.Подпомагал ги е по всякакъв начин и съобразно нуждите им.От тези
доказателства може да се направи извод, че децата са били в много добри
отношения с баща си. Тези гласни доказателствени средства, подкрепени и от
заключението на вещото лице за преведените суми в горепосоченият размер, правилно са
кредитирани от съда като достоверни.Тогава няма как да се приеме, че е от
обективна страна не е полагана грижа от бащата, своевременно, макар не по точен
месечен график, да изпраща издръжката на децата.Показанията на Н. Т., са
достоверни.Те частично се подкрепят от
показанията на майката-свидетелката С.Т. и изцяло от показанията на двете деца.От
съдържанието ми не възниква съмнение, че подсъдимия не е издържал тогава
низходящите си.Не е налице и субективна страна на престъпленията, за които е
бил обвинен подсъдимия Л.Ц., а именно , че съзнателно не е плащал издръжка.
В наказателния процес са допустими
всички законосъобразно събрани и относими доказателства и доказателствени
средства, за доказване признаците на всяко престъпление. Еднострачивото и
неоснователно изолиране на част от доказателствата и доказателствените средства,
би довело до необективност при постановяване на всеки съдебен акт, поради което
доводите на прокурора са неоснователни.
При това положение правилно първоинстанционният съд е приел, че липсват
признаците на състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК. В достатъчна
степен е анализиран доказателствения материал и мотивирано е обоснован извода, за
липса на извършено престъпление от подсъдимия по отношение на всяко от децата
за инкриминирания период.Правилно и законосъобразно е признал подсъдимия Л.Ц.
за невинен и го оправдал по повдигнатите му обвинения, поради
което присъдата следва да се потвърди.
При извършената цялостна проверка на протестирания
съдебен акт, въззивният съд не намира да са допуснати процесуални нарушения, които
да са основания за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане
на РС- Никопол.
По изложените съображения и на
основание чл.338 от НПК, във вр. с чл.334 т.6 от НПК, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда №116/18.09.2019г.,
постановена по НОХД №813/2019г. на РС - гр.Плевен.
Решението не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: