РЕШЕНИЕ
№ 1420
гр. Варна, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20213110106501 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е образувано въз основа на предявена във ВРС искова
молба заведен с рег.вх. № 8400/17.05.2021 г. от ищцовата страна Г. Ф., ***** представляван
заедно от Изпълнителните Директори Б. М. и С. С., със съдебен адрес: ****, ****, чрез адв.
Л. В. - Т. срещу ответника Д. ХР. М., ЕГН **********, с адрес: ****, с цена на иска 1
200,00 лв.Обективираното по см. на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК ИСКАНЕ от ищцовата
страна е да бъде постановено Решение по силата на което ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца СУМАТА от 1 200.00 лв. (хиляда и двеста лева), представляваща
изплатеното от Г. Ф. по щета № 110951/20.12.2017г. обезщетение ведно със законната
лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда - 07.05.2021г, до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 558, ал. 7 КЗ, вр. с чл. 86, ал.1
ЗЗД. Желае се присъждане в полза на ищеца и на направените по делото съдебно
деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение по следната банкова сметка:
БАНКОВА СМЕТКА на Г. Ф. в „****“ АД: IBAN: * BIC: *.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:Г.
Ф., на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „ а “, от Кодекса за застраховане изплатил по щета №
110951/20.12.2017 г. обезщетение за имуществени вреди за в размер на 1 200.00 лв. за
увредения при ПТП, настъпило на 11.08.2017г. около 17:20 ч. в гр. Варна, л.а „****“ с ДКН
***, собственост на Г. Х. Д.. Виновен за катастрофата бил ответникът Д. ХР. М., който под
1
въздействието на алкохол управлявал л.а „****“ с ДКН № **** и движейки се с
несъобразена с пътните условия скорост, по ул. „*“ до блок № *, в гр. Варна, губи контрол
над управление на автомобила, навлиза в насрещна пътна лента на движение, и удря л.а
„****“ с ДКН *, като така причинява процесното ПТП. В нарушение на чл. 260 от КЗ (отм.)
сега чл. 490 от КЗ ответникът управлявал увреждащия автомобил без действаща
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП. Твърди се, че Г. Ф.
поканили ответника да възстанови изплатеното от ГФ, но и до сезирането на съда ответника
не погасил задълженията си. С оглед горното и е отправеното до съда искане. В подкрепа на
твърденията си ищецът е представил с исковата молба моли по делото да бъдат допуснати
до събиране като писмени доказателства заверените за вярност с оригинала копия на
следните документи : Протокол за ПТП, Служебна бележка, Справка ИЦГФ; Уведомление,
доклад по щета № 110951/20.12.2017г.;Заключение на вещо лице при ГФ; техническа
експертиза, талон, опис, снимки; Платежно нареждане; Документ за платена държавна такса;
Регресна покана с обратна разписка; Пълномощно. Изрично е посочено от ищеца, че в
зависимост от отговора на ответната страна, ще ангажира допълнително и други
доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът не е депозирал отговор.
В проведеното по делото открито съдебно заседание от 24.09.2021 год. двете
страни по спора не се явяват,не се представляват .В писмена молба от дата 17.09.2021 г.
ответникът по иска е посочил, че желае делото да бъде разгледано в негово отсъствие, като е
направил искането претендираното юрисконсултско възнаграждение на ищцовата страна да
бъде определено в минимален размер ,т.к. делото не се отличава с фактическа и правна
сложност. Ищцовата страна в молба становище от 24.09.2021 г. чрез адв.В. поддържа
исковата молба и желае уважаването й, като е направено и искане за постановяване на
решение при условията на чл.237 или чл.238 ГПК, оставено без уважение от съда .
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, и по
вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото с искова молба още ищцовата страна е представила надлежни
заверени за вярност с оригинала копия на документи а именно : Констативен протокол
за ПТП с пострадали лица № 2081/12.08.2017 г.; писмо УРИ 819000-16938/07.12.2017 г.;
справка от 21.12.2017 г. от базата данни на Информационен център към Г. Ф. на база
подадени данни от застрахователните компании за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите; уведомление за имуществени вреди вх.№ 24-00-737/20.12.2017 г.; доклад
по щета за имуществени вреди № 110951/20.12.2017 г.; заключителна техническа експертиза
по щета № 110951/20.12.2017 г.; заключителна техническа експертиза по щета № 11;
техническа експертиза по щета № 11; свидетелство за регистрация - част I - прекратена
регистрация -тотална щета 18.01.2018 г.; опис-заключение за вреди на МПС по щета № 864;
2
21 листачерно-бели снимки; преводно нареждане за кредитен превод от 19.01.2018 г.; покана
за плащане изх.№ 27.04.2018 г.
Въз основа на цитирания по-горе писмен доказателствен материал, от фактическа
страна настоящият съдебен състав приема за установено и доказано следното:На
11.08.2017 г. в град Варна, ответникът по делото Д.М. , управлявайки л.а. „**** „,с ДКН
**** виновно причинил ПТП ,отразено в протокол за ПТП / л.7/ при което нанесъл
имуществени щети по л.а.“****“, с ДКН **** , управляван от В. Д. . По повод
осъщественото ПТП е било издадено Наказателно постановление № 17 – 0819 -
004282/13.09.2017 г. съгл. чл. 179, ал.2 ЗДвП и Наказателно постановление № 17 – 0819 –
004277/13.09.2017 г. по чл. 638, ал.1 , т.1 КЗ по описа на Сектор ПП - Варна срещу
ответника Д.М., връчени и влезли в законна сила на дата 23.11.2017 г./ л.9/. Не е спорно по
делото, че водачът на л.а. „****“,с ДКН **** към датата на процесното ПТП не е имал
сключена застраховка „ Гражданска отговорност „ , а и този факт е виден от справката
приложена на л.10–ти по делото, представена с исковата молба и неоспорена от ответника.
От цитираната справка се установява, че считано от дата 03.07.2017г. застрахователната
полица „ ГО „ е прекратена, като е посочена причина „друга причина за
прекратяване„.Установено е по несъмнен начин на база приложените на листи от 11 до 43 –
ти писмени доказателства, цитирани по –горе, че по повод причинените виновно от
ответника материални щети по л.а.“ ****“, с ДКН **** съгласно чл. 555, ал.1 т.2 КЗ при Г.
Ф. е била образувана щета № 11 -0951/20.12.2017 г., по която е било изплатена сумата от
1363,00 лева представляваща обезщетение за имуществени вреди ведно с ликвидацонни
разноски и съпътстващи разходи, като плащането е било извършено въз основа на протокола
за ПТП и НП 17 – 0819 – 004277/13.9.2017г., справка за липса на валидна застраховка „ ГО „
на л.а.****, управляван от ответника ,а и след надлежно определяне на размера на
обезщетението .
Ответникът всъщност не е оспорил иска , но не го е и признал .
За безспорно установено съдът намира, че с регресна покана с изходящ номер
28.04.18 GF -1350, ищцовата страна е поканила ответника в 7 дневен срок да заплати
претендираната сума от 1363,00 лева представляваща левовата равностойност на
изплатеното обезщетение ведно с ликвидационни разноски, както и всички съпътстващи
разноски по посочена от Г. Ф. банкова сметка / л. 43/. По делото липсват и твърдения от
страна на ответника да е погасил претендираната искова сума чрез плащане .
От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с приложимите към
спора правни норми, съдът стигна до следните правни изводи:
Предявения иск , с който е сезиран РС Варна е с правно осн. чл. 558, ал. 7 КЗ, вр.
с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, процесуално допустим и неспорен по същество от ответника, поради
което и съдът дължи произнасяне по същество съгл. разпоредбите на чл. 235,236 ГПК.
3
Така предявеният иск ВРС намира за напълно основателен и доказан, като
извежда този извод на база писмените доказателства , ангажирани по делото от
ищцовата страна.
Още с проекта за доклад по делото, обявен за окончателен ,без възражения на
страните съдът е разпределил тежестта на доказване,като се е позовал на общата норма
визирана в чл.154 ГПК ( според което всяка страна носи тежестта да докаже фактите, от
които извлича благоприятни за себе си правни последици).Предпоставките за възникване на
задължение на ГФ за плащане на обезщетения по задължителна застраховка „ГО на
автомобилистите“, съдът е посочил в доклада си по делото , че са следните : настъпване на
ПТП, МПС-то причинило процесното ПТП обичайно да се намира на територията на РБ,
водачът да е виновен, да съществуват изрично предвидени в КЗ пречки пострадалото лице
да получи пряко от застрахователя дължимото обезщетение, посочени в чл. 288, ал. 1, т. 2 б.
„а“ КЗ отм. /чл. 519, т. 1 КЗ/ като най-често това са причинени вреди от собственик или
ползвател на МПС, който няма сключена задължителна застраховка „ГО“ на
автомобилистите и вреди, причинени от неидентифицирано МПС или неизвестен
извършител/. Тези предпоставки на база писмените доказателства по делото са изцяло
установени,поради което е налице и фактическия състав на чл. 288, ал. 1, т. 2 б. „а“ КЗ отм.
/чл. 519, т. 1 КЗ/.Установено е и доказано, а и не е оспорено извършеното плащане от страна
на Г. Ф. на исковата сума от 1200,00 лв. (видно от преводното нареждане от дата 19.1.2018
г., приложено на л. 42-ри по делото ) .След изплащане на застрахователното обезщетение по
задължителната застраховка „ГО“ на автомобилистите, ГФ встъпва в правата на увреденото
лице до размера на платеното, вкл. и на направените разходи за определяне и изплащане на
обезщетението - чл. 558, ал. 7 от КЗ.За да бъде ангажирана отговорността на
ответника,съдът е указал на страните, че ищецът носи тежестта да установи и докаже по
несъмнен начин при условията на пълно и главно доказване настъпването на
застрахователното събитие в резултат от осъществяването на елементите от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД, а именно реализирането на противоправно деяние /виновно
причинено от ответника ПТП/, от което като пряка и непосредствена последица са
настъпили вреди в правната сфера на трети лица в твърдения размер, плащане от Г. фонд на
обезщетение към увреденото лице. Ищецът е следвало да установи и претенцията си по
размер, както и твърдението си, че ответникът се намира в забава, дата на която ответникът
е изпаднал в забава с оглед и акцесорното икане за присъждане на законна лихва върху
главното вземане.Ответникът от своя страна е следвало да проведе насрещно доказване по
тези факти, а при установяване на горното - да докаже изпълнение на задължението си да
заплати дължимата сума по регресната претенция, или направените правоизключващи и
правопогасяващи възражения.Безспорно по делото е установено настъпването на ПТП с
материални щети по вина на ответника управлявал л.а., без да има сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, завеждане на щета, плащане по щета и регресна покана от Г. Ф.
към виновния водач на л.а.,причинил ПТП-то. При липса на валиден застрахователен
договор, каквато хипотеза е налице в случая, доколкото не се и спори, че управлявания от
4
ответника автомобил към датата на инцидента е бил без сключена задължителна застраховка
„гражданска отговорност”, Гаранционния фонд е встъпил в правата на увреденото лице до
размера на платеното, вкл. и на направените разходи за определяне и изплащане на
обезщетението - чл. 558, ал. 7 от КЗ.При това положение, са налице всички елементи на
фактическия състав, от който претендират регресните права на ищеца спрямо
ответника. Ответника от страна не установява изпълнение чрез възстановяване на
платеното обезщетение, поради което именно с решението той следва да бъде осъден да го
направи.Предвид изложеното, претенцията се явява доказана по основание и размер и
следва да бъде уважена изцяло, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца търсената
сума от 1200,00 лв., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата
молба –07.05.2021 г.до окончателното изплащане на вземането.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноските в настоящото производство, представляващи
заплатена държавна такса в размер на 50,00 лв.(л.5).По делото липсват доказателства за
изплащане на адвокатско възнаграждение към адв.В., а и дори в писменото си становище
преди о.с.з. ищцовата страна е посочила е желае присъждане на разноските по делото
изразяващи се в платената д.т. от 50,00 лв. Ето защо и съдът присъжда на осн. чл.78, ал.1
ГПК сумата от 50,00 лева съдебно деловодни разноски в полза на ищцовата страна и в
тежест на ответника ,без да обсъжда въпроса за разноските за процесуално представителство
на ищцовата страна.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. ХР. М., ЕГН **********, с адрес: **** ДА ЗАПЛАТИ на Г. Ф., *****
представляван заедно от Изпълнителните Директори Б. М. и С. С., със съдебен адрес: ****,
****, чрез адв. Л. В. - Т. СУМАТА от 1 200.00 лв. (хиляда и двеста лева), представляваща
изплатеното от Г. Ф. по щета № 110951/20.12.2017г. обезщетение ведно със законната
лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда - 07.05.2021г., до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 558, ал. 7 КЗ, вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Д. ХР. М., ЕГН **********, с адрес: **** ДА ЗАПЛАТИ на Г. Ф., *****
представляван заедно от Изпълнителните Директори Б. М. и С. С., със съдебен адрес: ****,
****, чрез адв. Л. В. - Т. СУМАТА от общо 50,00 лв.(петдесет лева) - представляваща
сторените от ищцовата страна съдебно-деловодни разноски в първоинстанционното
производство за заплатена държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.127, ал.4 ГПК присъдените в полза а Г. Ф. парични
вземания могат да бъдат платени по посочения в исковата молба начин – по банков
5
път, по БАНКОВА СМЕТКА на Г. Ф. в „****“ АД: IBAN: **** BIC: ****.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните- чрез процесуалните йм
представители.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6