№ 159
гр. П., 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Т.И.Т.
при участието на секретаря Д.Б.И.
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20211720103605
по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.439 от ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от А.Й.А.,
с ЕГН:********** и съдебен адрес:***, чрез адв. П., срещу “Топлофикация- П.”АД, с
ЕИК:********* и адрес на управление:гр.П., ***, с която са предявени обективно съединени
искове с правно основание чл.439 ГПК, с които ищецът иска да бъде признато за установено
спрямо ответника, че ищеца не дължи на ответника сумата от 2807,13лв., представляваща
главница за доставена топлинна енергия за периода 01.12.2003г.- 31.08.2006г., сумата от
617,84лв. представляваща обезщетение за забава за периода 15.02.2004г.- 15.03.2007г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 24.04.2007г. до окончателното изплащане
на сумата, разноски в размер на 71,50лв., за които суми е издаден изпълнителен лист по
ч.г.д.№***г. на ПРС, въз основа на който е образувано изп.д.№***г. по описа на ЧСИ С. Б..
Ищецът твърди, че процесните суми са погасени по давност.
В законоустановения срок ответникът “Топлофикация- П.”АД е подал отговор, с
който е оспорил исковете по основание и размер, поради което и иска отхвърлянето им като
неоснователни. Ответникът твърди, че са предприети изпълнителни действия, в резултат на
които давността е прекъсвана многократно. Ответникът твърди, че процесните вземания се
погасяват с петгодишна давност, поради което и давностния срок не е изтекъл.
С протоколно определение, постановено в проведеното открито съдебно заседание по
делото на 17.01.2022 г., на основание чл.214, ал.1 от ГПК, съдът е допуснал изменение на
предявения от А.Й.А. иск против „Топлофикация – П.“ АД досежно главницата, която да се
1
счита предявена за сумата от 2439.47 лева, представляваща главница за доставен топлинна
енергия за периода от 01.12.2003 г. до 31.08.2006 г., като за разликата до пълния предявен
размер на главницата в размер на 2807.13 лева, за периода от 01.12.2003 г. до 31.08.2006 г.,
както и за сумата в размер на 617.84 лева, представляваща обезщетение за забава за периода
от 15.02.2004 г. до 15.03.2017 г., и за сумата от 71.50 лева, представляваща разноски по
делото за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.дело № *** г. въз основа на който
е образувано изпълнително дело № ***г. по описа на ЧСИ С.Б.., на основание чл.233 от
ГПК, производството по делото е прекратено.
В съдебно заседание ищцата се представлява от адв. П., който поддържа предявените
искове и моли съда да ги уважи, като им се присъдят сторените по делото разноски.
Ответника в съдебно заседание се представлява от ю.к. М., която оспорва исковете, и
моли съда да ги отхвърли, като противопоставя възражение по реда на чл.78, ал5 от ГПК за
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
П.т районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените обективно съединени искове с правно основание
чл.439 от ГПК са допустими, поради което и следва да се произнесе по същество.
По основателността:
От приложения по изпълнителното дело изпълнителен лист от 2007 г., издаден по
реда на чл.237 от ГПК въз основа на определение от 24.04.2007 г., се установява, че по ч. гр.
д.№ *** г. на ПРС, ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата от 2807.13 лева,
представляваща стойност на ползвана топлинна енергия за периода от 01.12.2003 г. до
31.08.2006 г. включително, както и законна лихва за забава на месечните плащания в размер
на 617.84 лева за периода от 15.02.2004 г. до 15.03.2007 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 24.04.2007 г. до окончателното изплащане на сумата, както и да
заплати направените по делото разноски в размер на 71.50 лева.
Въз основа на процесния изпълнителен лист и по молба на „Топлофикация - П.“ ЕАД
от 17.05.2007 г. е образувано изп. д. № *** г. по описа на ЧСИ С.Б., като в молбата
взискателят е поискал да бъдат извършени справки от съответните служби за наличието на
декларирани трудов договор, МПС-та, недвижими имоти и банкови сметки на името на
длъжника. В молбата няма посочени способи на изпълнение.
Видно от материалите съдържащи се в изпълнителното дело, до ищцата в качеството
и на длъжник е изпратена покана за доброволно изпълнение, която е получила на 26.07.2007
г.
С молба от 20.03.2008 г., депозирана от ищцата по образуваното при ЧСИ
изпълнително, А. е поискала да не бъдат предприемани действия по принудително събиране
на дълга, като със същата се е задължила на 27.03.2008 г. да внесе сумата от 300.00 лева и
2
всеки следващ месец да внася по 100.00 лева до окончателното издължаване на сумата. По
депозираната от ищцата молба по изпълнителното дело няма произнасяне на ЧСИ. С молба
от 20.07.2010 г. ищцата отново е поискала от ЧСИ да и бъде разрешено разсрочено плащане
по образуваното изпълнително дело, като се е задължила първоначално да внесе сумата от
1200.00 лева и всеки следващ месец да внася по 50.00 лева до окончателното изплащане на
задължението. По тази молба също няма произнасяне на ЧСИ.
Видно от отбелязванията на ЧСИ на гърба на изпълнителния лист, по посочените по
– горе молби от ищцата и внесените от същата суми по изпълнителното дело, ЧСИ е превел
на взискателя на 08.04.2008 г. сумата от 150.00 лева, на 08.09.2008 г. сумата от 20.00 лева, на
08.04.2008 г. сумата от 30.00 лева, на 21.07.2010 г. сумата от 150.00 лева и на 10.08.2010 г.
сумата от 1020.00 лева. След тази дата по изпълнителното дело са извършвани справки с
оглед проучване имущественото състояние на ищцата, но няма предприети действия по
принудително събиране на дълга.
С молба от 16.03.2015 г. взискателят по изпълнителното дело е поискал от ЧСИ да
бъде извършена справка в НОИ за установяване наличие на лична пенсия или регистриран
трудов договор на името на длъжника, като в случай, че се установи наличие на такива и
размер на същите, да бъде наложен запор на вземанията на длъжника.
По изпълнителното дело е налично запорно съобщение от 25.06.2016 г. до Директора
на *** гр. П. но няма данни същото да е получено от адресата, нито пък да има превеждани
суми по изпълнителното дело от страна на *** П..
Няма и данни изпълнителното дело да е било прекратено от ЧСИ на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
От заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно – икономическа
експертиза, изготвена от вещото лице – В.П., се установява, че задълженията на А.А. към
„Топлофикация – П.“ по образуваното при ЧСИ – Б. изпълнително дело към 15.01.2022 г.,
след приспадане на извършените плащания от страна на ищцата, е в общ размер на 2439.47
лева, представляваща остатък изискуема главница.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установено
следното от правна страна:
Съгласно чл.439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението - т.е. чрез
иск длъжникът оспорва вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението,
като същият може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Искът по чл.439 от ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва
да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на
новонастъпили след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува,
или че изпълняемостта му не е настъпила.
Съгласно задължителното за съдилищата Постановление № 3/18.11.1980 г. на
Пленума на ВС, с образуването на изпълнителното производство на 17.05.2007 г. давността
3
за процесните вземания е прекъсната на основание чл.116, б. „в" от ЗЗД.
Освен образуване на изпълнителното дело независимо, че по същото не са
извършвани същински изпълнителни действия, годни да прекъснат давността, с молбите на
ищцата от 20.03.2008 г. и от 20.07.2010 г., по които последното извършено от А. плащане е
на 10.08.2010 г., давността за процесните вземания обективирани в издадения изпълнителен
лист е била прекъсната на основание чл.116, б.“а“ от ЗЗД, тъй като същите съдържат
признание на вземането от страна на ищцата, което се потвърждава от последното
извършено от нея плащане на 10.08.2010 г. Това е и датата, на която ЧСИ е превел внесената
от нея сума по сметка на взискателя – ответник в настоящото производство. След тази дата
няма предприети и извършени същински изпълнителни действия насочени към
принудително събиране на дълга по образуваното при ЧСИ изпълнително дело.
С разрешенията дадени в т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по силата на закона – на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК (чл.330, ал.1, б. „д”
ГПК (отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите на
посоченото тълкувателно решение е разяснено, че за разлика от исковия процес, където
давността за вземането се прекъсва еднократно - в началото на процеса, то при
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. Новата давност започва да тече от този момент и с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес
давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови
изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска
нови изпълнителни способи). С цитираното тълкувателно решение е обявено за изгубило
сила ППВС № 3/1980 г., според което погасителна давност не тече, докато трае
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.
Поради липсата на предприети и извършени изпълнителни действия насочени към
принудително събиране на дълга след 10.08.2010 г., когато ищцата е внесла сумата от
1020.00 лева, то и следва да се приеме, че по изпълнителното дело в продължение на повече
от две години взискателят не е поискал извършването на други изпълнителни действия. С
оглед на това изпълнителното дело е перемирано към 10.08.2012 г. на основание чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК по силата на закона, независимо от липсата на нарочно постановление от
ЧСИ за неговото прекратяване, към тази дата (в този смисъл е и ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015
г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Съгласно разясненията дадени в т.10 от
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК, прекратяването
на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти,
което ЧСИ не е сторил своевременно. Ето защо следва да се приеме, че изп. д. № *** г. е
4
перемирано на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК към 10.08.2012 г.
Както вече бе посочено в продължение на две години, считано от 10.08.2010 г. от
взискателя не е поискано извършването на изпълнителни действия, поради което и по
силата на даденото с ППВС № 3/18.11.1980 г. тълкуване, давността е спряла да тече през
цялото време на изпълнителното производство по изп. д. № *** г. на ЧСИ - Б. относно
принудителното събиране на вземанията по силата на чл.115, ал.1, б. „ж" от ЗЗД, като
действието на това спиране е преустановено с прекратяване на изпълнителното
производство, което е станало по силата на закона на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК на
10.08.2012 г. С прекратяване на изпълнителното производство е преустановено спирането на
давността и от този момент е започнала да тече нова погасителна давност. Разрешенията,
дадени с Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/ 2013 год. на ОСГТК на
ВКС се прилагат занапред спрямо неприключилите към момента на обявяването му
изпълнителни производства, какъвто не е настоящият случай. В същия смисъл е и решение
№ 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС.
Настоящия съдебен състав намира, че обективираните в издадения изпълнителен
лист вземания на ответника се погасяват с изтичането на пет-годишен давностен срок по
чл.117, ал.2 от ГПК, тъй като с неговото издаване вземането е определено по основание и
размер.
Към датата на предявяване на иска тази пет годишна давност е изтекла, тъй като след
настъпилата перемпция на 10.08.2012 г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, предвидения
в нормата на чл.117, ал.2 от ЗЗД пет годишен давностен срок е изтекъл на 11.08.2017 г.
Дори да приемем, че молбата от 16.03.2015 г. по образуваното при ЧСИ
изпълнително дело, тъй като в нея е обективиран способ на принудително изпълнение, е
годна да прекъсне давността, то от депозирането на тази молба на 16.03.2015 г. – пет
годишният давностен срок по чл.117, ал.2 от ГПК, за останалите непогасени по
изпълнителното дело суми от ищцата е изтекъл към 16.03.2020 г., което е станало преди
предявяване на иска на 08.07.2021 г.
Приложеното по изпълнителното дело запорно съобщение от 25.06.2016 г. също не
може да прекъсне давността, тъй като то само съществува по изпълнителното дело, без да
има данни, запорното съобщение да е получено от *** – П., респ. запора да е наложен.
Отбелязването на ръка върху същото, че е изпратено по имейл и дата 27.06, не може да се
приеме, че на тази дата е получено от адресата, тъй като по изпълнителното дело няма
доказателства, от които да може да се направи извод, че същото е достигнало до своя
адресат. При това положение следва и да се приеме, че запора не е наложен, а след като не е
бил наложен, то и не може да породи предвиденото в т.10 от Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК действие, годно да прекъсне давността. Но
дори и да приемем, че на изписаната на ръка дата върху запорното съобщение – 27.06.2016
г. същото е получено от неговия адресат – *** гр. П. и тогава е наложен запор върху
получавана от ищцата пенсия, то по изпълнителното дело няма данни да са събрани суми от
запор върху пенсията на ищцата. В случай че тази дата – 27.06.2016 г. се приеме като дата на
5
налагане на запора, което по същността си съгласно т.10 от Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК е действие годно да прекъсне давността, то
и предвидената в нормата на чл.117, ал.2 от ЗЗД давност е изтекла на 27.06.2021 г., отново
преди предявяване на иска на 08.07.2021 г. и вземането е погасено по давност.
Предвид изложеното съдът намира, че следва да бъде признато за установено, че
ищцата не дължи на ответното дружество процесната сума, тъй като същите са погасени по
давност.
По разноските:
Страните са поискали присъждане на разноски, за което са представили списък по чл.80
от ГПК.
Съгласно представения списък, ищцата претендира разноски в размер на 500.00 лева –
адвокатско възнаграждение, 139.86 лева – държавна такса, такса за заверено копие на
изпълнително дело в размер на 24.00 лева и 150.00 лева депозит за вещо лице.
Ответникът е противопоставил възражение по чл. чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на
заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно.
Минималния размер на адвокатското възнаграждение определен по реда на чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в
размер на 379.76 лева. Съдът като взе фактическата и правна сложност на делото, което не
се отличава с такава от същия вид дела, и като взе предвид защитавания материален интерес
след допуснатото от съда изменение на иска по реда на чл.214, ал.1 от ГПК, намира че
заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лева е прекомерно
завишено, поради което и следва да бъде определено такова в минимален размер от 379.76
лева по реда на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
С оглед направения от ищцата отказ от иска, и прекратяването на делото в тази му част,
дължимата държавна такса за предявения иск е в размер на 97.58 лева, която следва да бъде
възложена върху ответната страна. Претендираната такава от 139.86 лева е заплатена от
ищцата върху целия първоначално предявен материален интерес на иска, който е намален
чрез допуснатото изменение на иска в с.з. на 17.01.2022 г. Ето защо на ищцата следва да се
присъди само държавната такса, която се дължи при материален интерес на иска от 2439.47
лева, която е в размер на 97.58 лева. В останалата част на заплатената от ищцата държавна
такса до 139.86 лева не следва да бъде присъждана и следва да остане за сметка на ищцата.
В горния смисъл върху ответника следва да бъдат възложени сторени от ищцата
разноски в общ размер на 651.34 лева на основание чл.78, ал.1 от ГПК, с оглед изхода на
делото.
Водим от горното, П.т районен съд
РЕШИ:
6
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439 от ГПК, по отношение на
„Топлофикация-П.” АД, ЕИК *********, със седалище/адрес на управление: гр.П., ***, че
А.Й.А., с ЕГН ********** и адрес: гр. П., *** НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация-П.” АД,
изпълнение на сумата в размер на 2439.47 лева, представляваща главница за доставен
топлинна енергия за периода от 01.12.2003 г. до 31.08.2006 г., ведно със законната лихва
считано от 24.04.2007 г. до окончателното и изплащане, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 2007 г. по ч. гр. д. № *** г. на ПРС, въз основа на който е образувано
изп. д. № *** г. на ЧСИ – С.Б., поради погасяване на вземанията по давност.
ОСЪЖДА „Топлофикация-П.” АД, ЕИК *********, със седалище/адрес на
управление: гр.П., *** ДА ЗАПЛАТИ на А.Й.А., с ЕГН ********** и адрес: гр. П., ***
сумата от 651.34 лева, представляваща разноски за държавна такса, такса за копие от
изпълнително дело, депозит вещо лице и адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7