Определение по дело №184/2018 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 733
Дата: 16 август 2019 г.
Съдия: Рени Валентинова Георгиева
Дело: 20184400900184
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 10 август 2018 г.

Съдържание на акта

                         О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

гр. Плевен, 16.08.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в закрито заседание на шестнадесети август през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ ГЕОРГИЕВА

           ЧЛЕНОВЕ:……………………….

                                ………………………..

        като разгледа докладваното от председателя т.д.№ 184/2018 г. по описа на ПлОС, на основание закона и данните по делото, за да се произнесе, съобрази следното:

       Производството пред ПлОС е образувано по искова молба на Е.Л. П. чрез пълномощник, срещу ЕТ“***Н.“, представляван от М. Й. Н.,***, и Б.М.Н., с които са предявени следните искове: да бъде установена по отношение на първия ответник недействителност на сделката по посочения в исковата молба нотариален акт - на основание чл.40 от ЗЗД и чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД; да се признае за установено по отношение на втория ответник „Б. 82“ООД, че последващият договор за прехвърляне на търговско предприятие от 13.03.2014 г. не е породил вещно - транслативен ефект досежно описаните в исковата молба недвижими имоти и същият ответник да бъде осъден да предаде на ищцата владението върху 1/ 2 идеална част от описаните в исковата молба недвижими имоти.

           При условията на евентуалност са предявени искове: на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД за разваляне договора за покупко - продажба, обективиран в посочения в исковата молба нотариален акт, поради неизпълнение задължението на купувача да заплати продажната цена на продавачите в размер на 32 000 лв.; на основание чл.57, ал.2 от ЗЗД да бъде осъден първият ответник да заплати на ищцата компенсаторно обезщетение, съответно на продажната стойност на описаните недвижим имоти в размер на 102 750 лв.; на основание чл.284, ал.2 ЗЗД да бъде осъден третият ответник Б.М.Н. да заплати на ищцата сумата от 16 000 лв., в случай, че като неин пълномощник е получил вместо нея суми, представляващи продажната цена на имотите по процесната сделка.

          С молба от 31.12.2018 г. от ищцата при условията на евентуалност е посочено, че цената на предявените искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД вр. чл.40 ЗЗД, чл.108 ЗС и чл.87, ал.3 ЗЗД е в размер на 15 186.45 лв., която е ½ от общата данъчна оценка на имотите, описани в приложения по делото нотариален акт.

         Депозирана от ищцата е и молба - уточнение от 05.08.2019 г., според която цената на предявения иск по чл.57, ал.2 ЗЗД е 102 750 лв., с посочване на конкретния размер на претендираното компенсаторно обезщетение за всяка една от процесните 27 ниви поотделно.

         Съдът намира за установено следното.

         Според чл.119, ал.1 ГПК възражение за родова неподсъдност на делото може да се прави до приключване на производството във втората инстанция и може да се повдига и служебно от съда.

         Съгласно чл.104, т.3, т.4 и т.6 ГПК на окръжен съд като първа инстанция са подсъдни: исковете за собственост и други вещни права върху имот с цена на иска над 50 000 лв.; исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв.;          исковете, независимо от тяхната цена, съединени в една искова молба с иск, подсъден на окръжен съд, ако подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство.

          По отношение на предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл.57, ал.2 ЗЗД следва да се прецени дали е подсъден на окръжен съд като първа инстанция, с оглед на чл.104, т.4 ГПК.Останалите предявени от ищцата искове, независимо дали се касае до главните такива, респ.предявените при условията на евентуалност, с оглед на гореизложеното, са подсъдни на районен съд като първа инстанция.

           Според чл.69, ал.1, т.1 ГПК размерът на цената на иска по искове за парични вземания е търсената сума.В процесния случай от ищцата е посочено, че търсената сума е общо 102 750 лв.Претенцията по чл.57, ал.2 ЗЗД  за всеки един от процесните недвижими имоти - 27 ниви, е индивидуализирана поотделно по размер от т.1 до т.27 в молбата, като само по отношение на нивата по т.18 е посочено, че същата е с пазарна цена от 10 587.76 лв., а за останалите ниви е под 10 000 лв.

          С договора за прехвърляне на търговско предприятие от 13.03.2014 г. ЕТ“***Н.“ е прехвърлил търговското си предприятие на „Б.-82“ООД, в т.ч. правото на собственост върху 481 недвижими имота, включително и процесните 27 ниви, но те са предмет на отделни искови претенции, поради което съдът приема, че меродавна е цената на всеки иск поотделно, а не сборът от цената на отделните искове, възлизаща общо на 102 750 лв. с оглед на доводите, изложени в т.І от молбата - уточнение от 05.08.2019 г. Не се касае до предявяване на множество вземания от един и същ вид, но въз основа на един и същ сключен между страните договор, предпоставящ единен произход на тези вземания, за да се  приеме, че цената на иска се формира от сбора на отделните вземания.

        Всяко едно от вземанията на ищцата произтича от различен юридически факт, какъвто е отделният договор и като такова почива на различно основание -  от договора за покупко - продажба, обективирана в нотариалния акт от 14.11.2013 г. и от договора за покупко - продажба на търговското предприятие на едноличен търговец от 13.03.2014 г., по отношение на 27 броя земеделски земи.

  Както се посочи, размерът на цената на иска по исковете за парични вземания е търсената сума, съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.При обективно съединени искове меродавна е цената на всеки иск поотделно, която е под 25 000 лв. по отношение на исковата претенция с правно основание чл.57, ал.2 ЗЗД ( определение № 400/28.11.2014 г. на ВКС по гр.д.№ 5818/2014 г., ІV г.о., определение № 241/01.07.2014 г. на ВКС по гр.д.№ 1914/2014 г., І г.о., определение № 104/17.02.2017 г. на ВКС по т.д.№ 2191/2016 г., ІІ т.о., определение № 195/1.06.2015 г. на ВКС по гр.д.№ 2034/2015 г., ІV г.о).

   Ето защо с оглед на гореизложеното съдът приема, че исковете не са подсъдни на окръжен съд като първа инстанция с оглед на чл.104, т.3,  т.4 и т.6  ГПК, поради което следва на основание чл.119, ал.1 ГПК във вр. с чл.118, ал.1 ГПК да се прекрати производството по делото пред ПлОС, поради родова неподсъдност на спора, и  делото да се изпрати на основание чл.118, ал.2 ГПК на надлежния съд - Плевенски районен съд.

                   О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И :

    ПРЕКРАТЯВА на основание чл.119, ал.1 във вр. чл.118, ал.1 ГПК производството по т.д.№ 184/2018 г. по описа на Плевенски окръжен съд.

    ИЗПРАЩА на основание чл.118, ал.2 ГПК делото на надлежния съд - Плевенски районен съд.

   Определението подлежи на обжалване с частна жалба  в едноседмичен срок от получаване на съобщението пред Апелативен съд - Велико Търново чрез връчване на препис от същото на ищцата Е.П..

 

 

                                                    СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: