№ 984
гр. Благоевград, 11.09.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети септември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Вили Дацов
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20241200500870 по описа за 2024 година
взе предвид следното:
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, р-н „Красно село“, ул. „Ястребец“ № 23Б,
представлявано от П. Р. П. и М. С. Ц., обжалва решение № 443 от 06.06.2024 г.,
постановено по гражданско дело № 1099 от 2023 г. на Районен съд
Благоевград. В жалбата се твърди, че атакуваният с нея съдебен акт е
незаконосъобразен. Той противоречал на материалните разпоредби.
Неправилно РС приел, че няма данни имотът да е част от етажната
собственост на сградата и начислената топлинна енергия за сградна
инсталация е приложима единствено за лица, които са в договорни отношения
за доставка на топлинна енергия. От приетата по делото техническа
експертиза се установявало, че през процесния период ищецът и ТЛП са
спазили действащата наредба за топлоснабдяването. Твърдението на
първоинстанционния съд, че имотът не е част от етажната собственост, било
невярно. Видно от представения и приет по делото нотариален акт от 2019 г.,
имотът граничел с апартаменти, асансьор и стълбищна клетка от сградата-
етажна собственост. Твърдението на първоинстанционния съд, че в сградата
разпределителната мрежа е хоризонтална, също било невярно. След
извършена справка при ТЛП се установявало, че разпределителната мрежа е
вертикална. При постановяване на решението си РС не се съобразил с
1
нормите на Наредба № 16-334 и Наредба № Е-РД-04-1. Въпреки че
претенциите били на извъндоговорно основание, тези две наредби били
приложими. Разпоредбата на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ визирала обстоятелството, че
независимо от наличието на тръбната система от щрангове, клиентите в
сграда-етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата. Съгласно чл. 18, ал. 1 от Наредба № 16-334, лицата, които искали
присъединяване към топлопреносната мрежа на новоизграждащи се и/или
съществуващи обекти, подавали в топлопреносното предприятие писмено
заявление за проучване на условията и начина на присъединяване на обекта
към топлопреносната мрежа и сключване на предварителен договор. За
изградени обекти, които подлежали на топлоснабдяване, се представяли
одобрени инвестиционни проекти или екзекутивна документация на
инсталацията за отопление и битово горещо водоснабдяване. Собственикът
бил присъединил топлоснабдения имот /супермаркет/ с одобрена
документация на инсталацията за отопление и битово горещо водоснабдяване.
Разпоредбата на чл. 153, ал. 5 от ЗЕ визирала задълженията за прекратяване на
подаването на топлинната енергия. При въведена система за дялово
разпределение на топлинна енергия, клиентите в сграда-етажна собственост
нямали право да прекратяват подаването на топлинна енергия към
отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната
инсталация. Националната правна уредба предвиждала, че собствениците на
апартамент в сграда-етажна собственост, присъединена към система за
централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия
за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че
индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в
своя апартамент. Топлоснабденият имот - нежилищно помещение, находящо
се в ***, бил част от сграда в режим на етажна собственост. Макар етажната
собственост да не е персонифицирана, за отношенията в енергетиката
законодателят я разглеждал като колективен субект, явяващ се самостоятелен
потребител на услугата „Доставка на централно отопление“. В изпълнение на
разпоредбата на чл. 112г, ал. 1 от ЗЕЕЕ /чл. 138б от ЗЕ/, сградата-етажна
собственост, в която се намирал имотът на ответника, била сключила договор
за извършване на услугата „Дялово разпределение на топлинна енергия“ с
2
„Техем сървисис“ ЕООД. Съгласно т. 4.1 от този договор, възложителят бил
длъжен да осигури достъп на изпълнителя за отчитане на разходите на ТЕ.
Собствениците в СЕС били длъжни да изпълняват решенията на органите на
управление на етажната собственост. Въпреки че между страните нямало
подписан договор, наредбата за топлоснабдяването била приложима за
отчитане на ТЕ. От представените по делото писмени доказателства и
приетото заключение на техническата експертиза се установило, че
процесният имот е топлофициран, сградата е топлофицирана, както и че
сумите за доставена топлинна енергия са начислени в съответствие с
действащата нормативна уредба в областта на енергетиката. Единствената
възможност за установяване на количеството консумирана топлинна енергия
била да се приложи методиката за дялово разпределение на топлинната
енергия в сгради-етажна собственост, видно и от заключението на
експертизата. Реално доставената топлинна енергия за отопление на имота
била определена съобразно Наредба № 16-334 и Наредба № Е-РД-04-1.
Ищецът нямало как да прекрати доставянето на топлинна енергия до
топлоснабдения имот, тъй като същият бил част от жилищна сграда в режим
на етажна собственост. Между ответника и ищеца също не бил подписан
договор за продажба на топлинна енергия въпреки отправената покана,
поради което длъжникът се обогатил неоснователно за сметка на дружеството
и дължал да му върне онова, с което се е обогатил неоснователно, до размера
на обедняването. Претенцията по чл. 59 от ЗЗДог следвало да бъде уважена,
тъй като се доказала реално доставена топлинна енергия и неплащане от
ответната страна в посочения размер, с което ищцовото дружество се
обеднило, а ответникът се обогатил. Липсата на договор не освобождавала
ответното дружество от заплащане на разходената топлинна енергия. Моли се
за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове, както
и присъждане на направените разноски.
„София ТЛ“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
Благоевград, ул. „Александър Стамболийски“ № 77, ап. 10, представлявано от
П. Б. К., е подало отговор на жалбата. В него се поддържа, че тя е
неоснователна. Първоинстанционният съдебен акт бил правилен, обоснован и
законосъобразен. Жалбата изобилствала от неточности, които препятствали
вземането на адекватно отношение по същата. Така и не станало ясно коя е
фирмата за дялово разпределение - „Нелбо инженеринг“ ЕООД, „Нелбо“ ЕАД
3
или „Техем сървисис“ ЕООД. Налице било само твърдение, че ищецът и ТЛП
са спазили действащите наредби за топлоснабдяването, без да ставало ясно
кои точно разпоредби се визират. В оспорената от ответника СТЕ никъде не се
споменавал видът на разпределителната мрежа в сградата - вертикална или
хоризонтална. От нотариалния акт се установявало твърдяното още с отговора
на исковата молба, че първоначалният обект е разделен на три нови с отделни
идентификатори. Ето защо не ставало ясно посоченият в исковата молба
абонатен номер за кой от трите нови обекта се отнася. Новообразуваните
обекти граничели със себе си, а някои от тях - и с други обекти на същото
ниво. Не ставало ясно защо в жалбата е развит въпросът относно разпоредбата
на чл. 153 от ЗЕ, в частта за сградната инсталация, при положение, че такава
не се претендира. Това се потвърждавало и от представените фактури,
документи от ТЛП, както и от СТЕ. На практика се претендирало заплащане
на топлинна енергия само за битово горещо водоснабдяване, отново без
уточнението за кой обект става въпрос. Посоченото потребление и
задължение за плащане на топлинна енергия за ноември 2019 г. във фактура №
********** от 30.11.2019 г., възпроизведено и в СТЕ, не отговаряло на
обективната истина, тъй като, видно от констативен протокол от 27.06.2020 г.,
подписан от представител на ЕС и представител на „Нелбо“ ЕАД, абонатен №
342164 не ползвал отопление. Без никаква конкретика, а само като твърдение
жалбоподателят отново сочел, че процесният имот /кой от трите/ е
топлофициран, без да ангажира конкретни доказателства за оборване на
становището на съда. Не се доказало колко отоплителни тела има, на тях
монтирани ли са индивидуални разпределители и правени ли са им отчети.
Както от представената изравнителна сметка, така и от СТЕ било видно, че
дори има суми за връщане на ответника. РС изложил подробни мотиви, с
които обосновал решението си, което трябвало да бъде потвърдено.
Претендират се разноските за въззивното производство.
„Нелбо инженеринг“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр. София, р-н „Изгрев“, ул. „Тинтява“ № 15, представлявано от И. Ц. Р., което
е трето лице-помагач на ищеца, не е взело отношение по жалбата.
Жалбата и отговорът са редовни и допустими. Те следва да бъдат разгледани в
открито заседание на въззивната инстанция. Страните не са направили
доказателствени искания. Не се налага и служебно събиране на доказателства.
4
Воден от изложеното и на основание чл. 267 от ГПК, Окръжен съд
Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото, което да се проведе на
24.10.2024 г. и да започне в 09:00 ч.
На страните /на „Топлофикация София“ ЕАД - на адрес гр. София, р-н
„Красно село“, ул. „Ястребец“ № 23Б, на „София ТЛ“ ООД - чрез адвокат П.
П., а на „Нелбо инженеринг“ ЕООД - на адрес гр. София, р-н „Красно село“,
ул. „Хайдушка гора“ № 58/, ДА СЕ ВРЪЧАТ призовки и копия на настоящия
съдебен акт, а на жалбоподателя - и екземпляр от отговора на жалбата.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5