№ 1720
гр. Плевен, 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Дияна Ат. Н.а
при участието на секретаря Румяна Илк. Конова
като разгледа докладваното от Дияна Ат. Н.а Гражданско дело №
20254430103683 по описа за 2025 година
Искове с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от “Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. ***, представлявано от Изпълнителния директор *** против И. С. Р., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. ***, в която се твърди следното : на
23.8.2024 г. е подписано Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба
на вземания (цесия) от дата 23.8.2024 г. между „„ЮтеКредит България“ ЕООД
и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ***, по силата на което
вземанията на „ЮтеКредит България“ ЕООД срещу И. С. Р., произтичащи от
Договор за потребителски паричен кредит № L313949 от дата 19.1.2023 г., са
прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Общите условия по
договора за заем съдържат изрична клауза, която урежда правото на кредитора
да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът е уведомен за
станалата продажба на вземането от името на „ЮтеКредит България“ ЕООД,
чрез пълномощника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с Уведомително
писмо с изх. № от дата г., изпратено е известие за доставяне.
На 19.1.2023г. между „ЮтеКредит България“ ЕООД, като Заемодател и И.
1
С. Р. като Заемател е сключен договор за потребителски паричен кредит с №
L313949, при спазване разпоредбите на Закона за задълженията и договорите
и Закона за потребителския кредит. Договорът за потребителски кредит
съдържа съгласие на Кредитополучателят, че е запознат и приема Общите
условия към договора за потребителски кредит, които са неразделна част от
същия, като това обстоятелство е удостоверено с подписване на последните от
страна на Кредитополучателя. Съгласно сключения договор за потребителски
кредит, Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя под формата
на заем парична сума в размер на 1500 лв., представляваща главница и чиста
стойност на кредита. Кредиторът е превел кредитните средства по банкова
сметка на Кредитополучателя. Кредитополучателят се е задължил да върне
дължимата по договора парична сума, ведно с уговорената лихва, при което
общата стойност на плащанията по кредита е в размер на 1855,53 лв. Между
страните е уговорена и такса за разглеждане на кредита в размер на 265,5 лева,
която е включена в усвоената сума. Така, договорната лихва по кредита е
уговорена от страните в размер на 90,03 лв. На основание сключения между
страните договор, Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по
кредита в срок до 3.1.2024 г., на 12 броя месечни погасителни вноски,
съгласно погасителен план, в който е посочен падежа на всяка отделна
погасителна вноска, като първите 11 броя вноски са в размер на 155,41 лв.
всяка, а последната погасителна вноска е изравнителна и е в размер на 146,02
лв. Срокът на договора е изтекъл на 3.1.2024 г. с последната погасителна
вноска и не е обявяван за предсрочно изискуем.
При забава в плащането на месечна погасителна вноска,
Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва върху просрочената главница. На длъжника е начислена лихва
за забава за периода от 4.5.2023 г. до датата на подаване на заявлението в съда.
Общият размер на начислената лихва за забава е 247,49 лева. За периода
13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в
изпълнение на разпоредбата на чл.6 ЗМДВИПОРНС.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за
установено, че И. С. Р., ЕГН ********** дължи на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД следните суми, присъдени в издадената срещу нея Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д, № 2052/2025 г. по описа на
Районен съд - Плевен, а именно: 1253,23 лв. - главница; 30,88 лв. - договорна
2
лихва за периода от 03.05.2023 г. до 03.01.2024 г.; 247,49 лв. - обезщетение за
забава за периода от 04.05.2023 г. до датата на подаване на заявлението в съда;
Законна лихва - от датата на подаване на заявлението в районен съд до
окончателното изплащане на задължението.
Претендират се разноски, вкл. за заповедното производство.
В срок е депозиран писмен отговор от ответницата, чрез адв. П. Й. Н.,
*** адвокатска колегия, служебен адрес: ***, с който се изразява следното
становище : оспорва исковата молба по основание и размер, като се заявява,
че неправилно е изложена фактическата обстановка във вр. с предоставени и
усвоените по кредита суми. Не се оспорва факта на сключения между
страните договор за заем.Оспорва се надлежното съобщаване на цесията.
Оспорва се реда и начина на сформиране на претенцията, както и липсата на
доказателства досежно усвояване на вземането. Посочва се, че съгласно
чл.10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит, а ал.2 посочва, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси
и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Съгласно чл.10а, ал.4 от ЗПК видът, размерът и действието, за което се
събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в
договора за потребителски кредит. Считаме, че клаузата регламентираща
възнаграждение за допълнителна услуга - разглеждане на кредита,
противоречи на добрите нрави. Съдебната практика приема, че при
двустранните договори значителната липса на еквивалентност в насрещните
престации може да се приеме за противоречие с добрите нрави, доколкото те
са опредени като граница на свободата на договаряне предвидена в чл. 9 ЗЗД.
Считаме, че клаузата за възнаграждение за допълнителна услуга - разглеждане
на кредита за нищожна и противоречаща на закона. Предвиденото в Договора
дължимо от кредитополучателя възнаграждение в размер на 265,5лв. за
разглеждане на документи за отпускане на потребителски кредит не
представлява такса или комисиона за допълнителни услуги по смисъла на чл.
10а, ал. 1. от ЗПК.
Посочената в договора допълнителни услуги: разглеждане на документи
по естеството си е свързани с усвояването и управлението на кредита, а според
императивната разпоредба на чл.10а, ал.2 ЗПК, кредиторът не може да
3
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Клаузата противоречи на закона и на основание чл.26,
ал. 1 от ЗЗД е нищожна. В §1, т. 1 от ДР на ЗПК е предвидена възможност за
заплащане на разходи по кредита за допълнителни услуги, свързани с кредита,
но процесното уговорено възнаграждение не е от тази категория.
Допълнителни услуги според чл. 10а, ал. 1 ЗПК са такива услуги, които са
свързани с договора за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към
насрещните престации на страните, например, издаването на различни
референции, удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за
размера на текущото задължение и др.
Дейността, предвидена в договора, и за която ответникът „ЮтеКредит
България ЕООД претендира, че се дължи възнаграждение за допълнителна
услуга /разглеждане на документи/ са във връзка с изпълнение на
задълженията на страните по договора и за тях не се дължи заплащане от
кредитополучателя на осн. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
Според §1т. 1 от ДР на ЗПК, "общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. В т.2 от същата разпоредба е указано, че “обща сума,
дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите
разходи по кредита за потребителя. Видно от договора в ГПР не е включено
оскъпяването на кредита при ползването на допълнителна услуга -
разглеждане на документите за Договора. С оглед на това се налага изводът, че
се цели заобикаляне на установения в чл. 19, ал.4 от ЗПК праг на годишния
процент на разходите, а именно пет пъти размер на законната лихва. Съгласно
чл.19 ал.5 от ЗПК клаузи в договор, надвишаващи определените по ал.4, се
считат за нищожни. Съгласно чл.21 ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон, е нищожна.
4
Съдът е сезиран с искане да приеме, че ответницата не дължи заплащане
на възнаграждение за допълнителна услуга - разглеждане на документи,
предвидена в процесния договор, тъй като клаузата за възнаграждение за
допълнителна услуга по е разглеждане на заявлението с искане за
потребителски кредит, противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа
на добросъвестността при договарянето, и води до заобикаляне на закона
(Закон за потребителския кредит), поради което същата се явява нищожна -
пр. осн. чл.26,ал.1, т.1 от ЗЗД.
Дори и да се приеме за дължима същата следва да е част към договорения
ГПР, но добавянето й към договорения процент ГПР от 56,5%, ще доведе до
нарастването му извън допустимия от законодателя в чл.19 ал.4 ЗПК размер.
В тази насока, законодателят е категоричен - правна последица от
неспазване на законовите изисквания е уредена в чл.22 ЗПК, а при установена
недействителност на договора, потребителят дължи заплащане само на
чистата стойност на кредита, но не и на лихви и Други разходи по него. В тази
връзка претенцията спрямо ответницата остава недоказана, тъй като липсва
правилно изчисление на дължимите суми. Липсва и идентитет на исковата и
заповедната претенция.
Не на последно място, ищецът черпи права от договор за цесия. Видно от
приложение приемо-предавателен протокол, прехвърлено е вземете по
договор за кредит, но не и вземане по самостоятелен договор за допълнителни
услуги. Поради това, ищецът не се явява правно легитимирана страна да
заявява, респ. да иска присъждане на суми по този договор.
Последната претенция на ищецът е за заплащане на 247,49лева
обезщетение за забава от 04.05.2023 до датата на подаване на заявлението в
съда. Предвид неоснователното начисляване на кредита, оспорвам забавата на
ответницата, като счита, че същата не е изпаднала в забава при погасяване на
задължението си. Дори и да се приеме, че е налице забава, то оспорва
началния момент на начисляването й за периода, както и размера, като счита,
че същият следва да бъде изчислен/определен правилно при установяване
размера на дължимата по договора главница.
Претендират се разноски на основание чл.38 ал.2 от ЗА.
В о.с.з. страните, редовно призовани, не се явяват и не се представляват.
Съдът, след акто се запозна с доказателствата по делото, доводите на
5
страните и взе предвди разпоредбите на закона, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
От приетото като доказетелство ч.гр.д. №2052/2025год. по описа на ПлРС
се установява, че на 31.03.2025год. ищецът, в качеството на заявител, е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК
срещу ответницата, като е издадена заповед за сумите, предмет на предявения
иск в настоящото производство. В хода на заповедното производство
заповедта е е оспорена от длъжника. Предявените искове са допустими, а по
дъщество – основателни и доказани.
От приетия като доказателство по делото Договор за кредит № L313949
от 19.01.2023год. се установява, че на ответницата е предоставена сума в
размер на 1500лв. от ЮТЕКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, с период на кредита –
12 месеца, ФГЛпроцент – 12,00%, ГПР 56,50 % . С отговора ответницата е
представила доказателства за извършено плащане в размер 157,76лв. и
155,41лв. Не е налице спор, че страните са сключили процесния договор за
кредит при посочените в същия параметри. Ответната страна оспорва факта на
получаване на сумата –предоставена като кредит, като във вр. с представените
доказателства за извършено плащане не излага конкретно становище.
Представен е валден договор за цесия ,по силата на който вземането на
кредитодателя е прехвърлено на ищцовото дружество – л.24 от делото.
От приетото и неоспорено заключение на ВЛ В.В. /л.84 и сл. от делото / се
установява, че сумата в размер 1500лв., предоставена като кредит на
основание процесния договор, ответницата е получила на 19.01.2023год. чрез
паричен превод към EASYPAY. Размерът на неплатената главница по
договора е 1253,23лв., а възнаградителната лихва – 59,98лв., съответно
лихвата за забава – 277,20лв. Ищецът не е направил изявление за изменение на
размера на исковете, с които претендира лихва. ВЛ дава заключение при
изслушването му в о.с.з., че размерът на ГПР – 56,50%, не превишава
максималния размер, който е 67,65% понастоящем.
С оглед изложеното, предявените искове се явяват изцяло основателни и
доказани и следва да се уважат.
По отношение разноските по делото: при този изход на делото на ищеца
следва да се присъдят разноски в пълен размер за исковото и за заповедното
производство, а именно 519,50лв. за исковото производство, вкл.
6
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер; за заповедното
производство – 80,63лв.
При този изход на процеса, на ответницата разноски не се дължат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 вр. с чл.240 от ЗЗД
вр. чл.79 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.430 от ТЗ, че И. С. Р., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. ***, ДЪЛЖИ на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, сумите 1253,23 лв. -
главница; 30,88 лв. - договорна лихва за периода от 03.05.2023 г. до 03.01.2024
г.; 247,49 лв. - обезщетение за забава за периода от 04.05.2023 г. до
31.03.2025год., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението на основание чл.410 от ГПК – 31.03.2025год., за
които суми е издадена заповед за изпълненине по ч.гр.д. №2052/2025год. по
описа на Плевенски районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК И. С. Р., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ на “Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***,
разноски по делото за исковото производство в общ размер 519,50лв. и
разноски за заповедното производство по 2052/2025год. по описа на ПлРС –
80,63лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, чрез Плевенски районен съд пред Плевенски
окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7