Определение по дело №1165/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл. 278 от ГПК и е образувано по постъпила частна жалба от Н. Н. А. от гр. М. срещу определение № 317/2012г., постановено по гр.д. № 44/2012г. по описа на Момчилградския районен съд, с която е оставена без уважение молба вх. № 961/08.05.2012г., разгледана по реда на чл. 83, ал.2 ГПК.

Определението се обжалва като постановено при неправилно приложение на материалния закон. Твърди се от жалбодателката, че същата не била поискала от районния съд освобождаването й от внасяне на депозит за назначения особен представител на ответника по иска по чл. 49 СК. Молбата й се изразявала в това, че възнаграждението за особения представител, чието предварително внасяне дължала, било неправилно изчислено по реда на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждение, вместо в размерите, предвидени в Наредбата за заплащането на правната помощ. ЖаÙбодателката твърди, че внесла по сметка на районния съд и представила документ за внесено възнаграждение за особения представител в размер на 100 лв., което било в съответствие с посочената наредба. Предвид изложеното моли въззивния съд да отмени обжалваното определение като неправилно и да разпореди определянето на депозита за особен представител да се осъществи по смисъла на ЗПП и Наредбата за заплащането на правната помощ.

Въззивният съд, като прецени обстоятелствата по делото във връзка с доводите, изложени в частната жалба, приема за установено следното:

Гр.д. № 44/2012г. по описа на Момчилградския районен съд е образувано по постъпила искова молба от жалбодателката- ищец Н. Н. А. от гр. М. срещу М. А. А. от с.гр., с правно основание чл. 49, ал.1 СК. След извършена процедура по призоваването на ответника, вкл. чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47 ГПК, с разпореждане № 309/03.05.2012г., районният съд е приел, че ответникът е редовно призован, назначил му е особен представител, на който определил депозит в размер на 500 лв. съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждение, първоначално вносим от ищцата в определен за това срок.

С молба вх. № 961/08.05.2012г. ищцата посочила, че не е в състояние да внесе така определения размер от 500 лв. за възнаграждение на особения представител на ответника. Посочила, че този размер е завишен и неправилно определен по реда на посочената наредба, вместо по реда на Наредбата за заплащането на правната помощ, която за защита по бракоразводни дела предвиждала възнаграждение от 80 до 120 лева. Моли съда да определи точния размер на възнаграждението за особен представител съгласно тази наредба. Представя документ за внесено по сметка на районния съд възнаграждение за особен представител в размер на 100 лева.

Районният съд се е произнесъл по описаната молба с определение № 317/09.05.2012г., с което е приел, че същата по съществото си представлява молба по реда на чл. 83, ал.2 ГПК за признаване по отношение на ищцата, че няма достатъчно средства за внасянето на така определеното възнаграждение. Приел е, че ищцата не е представила доказателства, които да установяват това обстоятелство и е оставил молбата без уважение.

С оглед на тези данни по делото, въззивният съд счита, че частната жалба е основателна по следните съображения: с молба вх. № 961/08.05.2012г. ищцата по съществото си е поискала от съда да изменени разпореждането си в частта му, с която е определил депозит в размер на 500 лв., вносим първоначално от ищцата, за назначения на ответника А. особен представител. В този смисъл първоинстанционният съд неправилно е приел, че е сезиран с молба по реда на чл. 83, ал.2 ГПК – за признаване по отношение на ищцата, че няма достатъчно средства и освобождаването й от внасяне на така определеното възнаграждение за назначения особен представител и се е произнесъл по същата като я е оставил без уважение като неоснователна. Както бе посочено по-горе, ищцата е поискала от съда да преразгледа определението си в частта относно определеното възнаграждение, а не да бъде освободена от внасянето му. Ето защо обжалваното определение следва да бъде обезсилено, тъй като съдът не се е произнесъл по направеното искане, а се е произнесъл по ненаправено такова и делото да се върне на първостепенния районен съд, който да се произнесе по реда на чл. 253 ГПК по направеното с молба вх. № 961/08.05.2012г. искане за изменение на разпореждане № 309/03.05.2012г. в частта му, с която е определен депозит в размер на 500 лв., вносим от ищцата, за назначения на ответника А. особен представител. Следва за изчерпателност да се посочи, че няма процесуална пречка съдът да се произнесе по реда на чл. 253 ГПК, тъй като с обжалваното разпореждане в посочената му част не се слага край на делото, както и че самият акт, с който съдът ще се поизнесе не подлежи на последващ инстанционен контрол, тъй като не е от категорията актове, които преграждат по-нататъшното развитие на процеса, както и не е предвидено изричното му обжалване. По отношение определяне на разноските по чл.29, ал.3 ГПК, които първоначално следва да поеме ищцата, освен приложимата правна норма, следва да бъде съобразено и писмо изх. № 10-13-14/20.05.2010г. на Националното бюро за правна помощ.

Мотивиран от горното, Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА определение № 317/09.05.2012г., постановено по гр.д. № 44/2012г., с която съдът е оставил без уважение молба вх. № 961/08.05.2012г., подадена от Н. Н. А. от гр. М., като е разгледал молбата по реда на чл. 83, ал.2 ГПК и връща делото на същия съд за произнасяне по молбата по реда на 253 ГПК в частта на постановеното разпореждане № 309/03.05.2012г. относно определеното възнаграждение в размер на 500 лв. за назначения на ответника М. А. А. особен представител, първоначално вносимо от ищцата, като съобрази дадените в мотивировъчната част на настоящия съдебен акт указания.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.