РЕШЕНИЕ
№ 92
гр. Перник, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на четиринадесети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Гражданско дело №
20241700100474 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, депозирана
от М. С. И., с ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител И. В. И.
от ***, чрез пълномощника й адв. В. В. М. – ПАК, със съдебен адрес: *** срещу
Агенция „Пътна инфраструктура“ към Министерство на регионалното развитие и
благоустройството, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1606, бул.
„Македония“ № 3, с която е предявен осъдителен иск за сумата от 60 000 лева,
частичен от сумата от 250 000 лева, представляваща обезщетение неимуществени
вреди, претърпени от ищеца в резултат на инцидент, при който е загинал баща му С.С.
И., ведно със законната лихва за забава за периода от датата на инцидента – *** до
окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се сочи, че на ***, в ***, на бул. „***“, промишлена зона ***,
бащата на ищеца – С.С. И., се движил по пътното платно (посока *** – ***), срещу
движението на останалите превозни средства, управлявайки велосипед. Достигайки
моста на „ТЕЦ – Република“, последният преустановил движението, като подпрял
управлявания от него велосипед между предпазната мантинела и намиращата се там
стоманена решетка, отграничаваща края на пътното платно и предпазваща
пешеходците от падане. Същият продължил хода си пеша в посока *** – ***, като
поради липса на участък от предпазна стоманена решетка, паднал в пропастта от 8
метра височина. Предвид получаването на травматични увреждания, несъвместими с
живота, настъпил летален изход. Тялото на починалия било намерено 13 дни след
инцидента, за което били информирани органите на МВР и било образувано досъдебно
производство. Сочи се още в исковата молба, че ищецът претърпял невъзвратима
скръб от смъртта на родителя си, като липсата на последния вместо да избледнява с
времето, става все по – осезаема. Сочи се, че ищецът ще живее в условия на постоянна
1
липса на един от най-близките му хора, като няма с кого да споделя житейските си
събития и да търси подкрепа за възникнали пречки в живота. Твърди се още, че
ищецът винаги ще живее с тази празнота, останала при смъртта на баща му. В исковата
молба се излагат и подробни доводи, относно отговорността на ответника.
В срока по чл. 131 от ГПК ответника е депозирал писмен отговор, с който, по
подробно съображения, излага становище за неоснователност на предявения иск.
Излагат се съображения за липса на противоправно действие или бездействие от
страна на АПИ, като се релевира и възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на самия пострадал. Иска се оспорва и по размер, като прекомерно
завишен и неотговарящ на изискванията за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.
Релевира се възражение за погасяване на част от исковите претенции – за присъждане
на лихва, поради изтичане на предвидената в чл. 111 б. В ЗЗД давност.
И двете страни претендират разноски.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235
ГПК, Пернишкият окръжен съд приема за установено от фактическа страна
следното:
Не се спори по делото, а и се установява, че от приетото по делото
Удостоверение за наследници с изх. № ***, че ищецът М. С. И. е единствения
наследник на починалия на *** С.С. И..
От изслушаната и приета съдебнотехническа експертиза, ведно с
допълнителното заключение към нея, както и от останалите писмени доказателства, се
установява, че на ***, около 22.00ч., в ***, по бул. „***“, промишлена зона ***, С. И.
се движел по пътното платно (посока *** – ***,), срещу движението на останалите
превозни средства, като управлявал велосипед. Впоследствие слязъл от велосипеда и
тръгнал пеша, бутайки велосипеда си, като на пътно съоръжение /пътен надлез/
прилежащо на републикански път 1-6 в участъка от км 82+874 до 83+500 в района на
ТЕЦ „Република", в южното платно, в посока на движение от *** към пътен възел
„***" и ***, И. паднал, а тялото му било намерено няколко дни по-късно. Установява
се, че инцидентът е станал след края на предпазният парапет на пътното съоръжение -
моста срещу ТЕЦ „Република" в платното за *** и участък от устоя на моста, в който
липсва предпазен парапет, тъй като е бил демонтиран. На това място има работна фуга
между устоя на моста и гредите на моста, върху които е изградено пътното платно.
Геодезическите координати на мястото на инцидента са х - 4721550.090 и у -
301259.806. Установява се, че съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. Перник, Община Перник, Област Перник, одобрени със Заповед № РД-18-
91/13.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, процесният участък попада в
поземлен имот е идентификатор 55871.514.6871, с вид собственост: Държавна
публична, вид територия: Територия на транспорта, НТП: За път от републиканската
пътна мрежа, площ 127488 кв. м. Същия попада извън чертите на действащия
регулационен план на гр. Перник. Географските координати на мястото на инцидента
са 42°36'14.32"N и 23° 4'39.84"Е.
Вещото лице е уточнило, че в чл. 5, ал. 1 (Доп. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.), т. 1 и 2 от
Закона за пътищата е посочено, че пътищата (пътната инфраструктура) имат следните
основни елементи: пътни съоръжения и пътни принадлежности.
В § 1. по смисъла на този закон: Закон за пътищата - Допълнителни разпоредби,
2
т. 3. гласи: „Пътни съоръжения" са водостоците; мостовете; виадуктите; естакадите;
надлезите; подлезите; тунелите; подпорните и декоративните стени; укрепителните и
водоотвеждащиге устройства и пречиствателните съоръжения.
Т. 4 (изм. - ДВ, бр. 6 от 2004 г.) гласи: „Пътни принадлежности" са базите за
поддържане на републиканските пътища; пътните знаци; пътната маркировка;
светофарните уредби; автономните телефонни колонки; крайпътните насаждения;
аварийните площадки; крайпътните чешми и площадките за краткотраен отдих;
енергозахранващите и осветителните съоръжения заедно е прилежащите им терени;
предпазните огради, направляващите стълбчета, снегозащитните съоръжения;
защитните огради и другите технически средства за организация и регулиране на
движението.
Съгласно чл. 77 от ЗУТ, ал. 1, (Предишен текст на чл. 77 - ДВ, бр. 65 от 2003 г.),
т. 1, мястото на инцидента представлява първостепенна улична мрежа: I клас -
скоростна градска магистрала.
В заключение вещото лице е посочило, че класификацията на процесният път,
включително и участъка, където е настъпил инцидента със С. И., е Републикански път
първи клас и е с номер I- 6 „Гюешево-Кюстендил-Перник-София'\. В границите на
урбанизираната територия на гр. Перник този път има и функцията на първостепенна
градска улица I клас - скоростна градска магистрала.
По делото е изслушана и съдебномедицинска експертиза, от заключението на
която се установява, че при настъпилия инцидент на *** С. И. е получил следните
травматични увреждания:
-Гръдна травма: счупвания на шесто, седмо, осмо, девето и десето ребра от
дясна гръдна половина по предна мишнична към ключичната линия; кръвонасядания
около счупванията на околните меки тъкани;
-Травма на тазовия пръстен: счупване на седалищната кост в дясно; счупване на
срамната кост в дясно; счупване на опашната кост; кръвонасядания на меките тъкани
около счупванията в малкия таз;
-Липса на лява длан и пръсти; липса на меки тъкани на левия горен крайник;
липса на меки тъкани на горен десен крайник със следи от оглозгване; липса на
костите на дясна предмишница; липса на лява голямопищялна кост под ставата;
-Напреднало трупно разложение.
Установява се още, че причината за смъртта на С.С. И. не би могла да се
определи с точност, поради данните за напредналото трупно разложение към момента
на аутопсията (респ. реаутопсията) и поради липса на части от тялото - на лява длан и
пръсти; на меки тъкани на левия горен крайник; на меки тъкани на горен десен
крайник със следи от оглозгване; липса на костите на дясна предмишница; липса на
лява голямопищялна кост под ставата. Установените увреждания по дясната мишница,
лявата предмишница, меките тъкани на долните крайници, както и установените части
от кости на дясната предмишница, предвид тяхната морфология, отговарят да са
получени при изяждане от животни. Липсата на кръвонасядания в околните на
уврежданията меки тъкани сочат, че същите са причинени след настъпването на
смъртта на И.. Анализа на резултатите от извършената аутопсия и реаутопсия на трупа
на С. И. и материалите по делото, дават основание на вещото лице да приеме, че
3
установените и описани по-горе травматични увреждания в областта на гръдния кош и
на тазовия пръстен, са получени в резултат от височинна травма - двумоментно,
непряко падане от височина, което е и най-вероятната причина за настъпването на
смъртта. Вещото лице заключава, че най-вероятна причина за настъпването на смъртта
на база материалите от делото, би могла да се посочи височинната травма при падане
от височина, при инцидент на неустановена по категоричен начин от медицинска
гледна точка дата.
В заключение, експертизата установява, че в момента на инцидента, починалия
е бил с концентрация на алкохол в кръвта си 1,65 промила, доколкото при химическото
изследване на кръвната проба иззета от трупа на С.С. И. по време на аутопсията
извършена на 06.09.2019г. е установено именно такова наличие на етилов алкохол.
Тази концентрация на алкохол в кръвта отговаря на средна степен на алкохолно
опиване. При лица с концентрация на алкохол над 1,5 промила се счита, че същите със
сигурност са алкохолно повлияни колкото и разнообразна да е индивидуалната
реакция.
Средна степен на алкохолно опиване се характеризира със значителни
нарушения в мисловната дейност, речта съобразителността, вниманието,
координацията на движенията, ориентировката, силно забавени реакции, афекти,
понякога сънливост, сърдечно-съдови разстройства, признаци на значително потискане
на дейността на централната нервна система, смущения в зрението, смущения в
говора, тремор, загуба на критичност, сериозни нарушения в поведението,
избухливост, агресивност, дължащи се на потиснатост и освобождаване на първичните
инстинкти и др.
Съдът изцяло кредитира заключенията на обсъдените по-горе съдебни
експертизи, като компетентно дадени и при липса на каквито и да било данни за
предубеденост или липса на компетентност на вещите лица.
За изясняване на релевантните факти и обстоятелства, по делото са събрани и
гласни доказателства, посредством разпитите на допуснатите на страните свидетели.
От показанията на свидетелката С. И. С. - сестра на бабата по майчина линия на
М. И., чиито показания съдът кредитира в светлината на чл. 172 от ГПК, се
установява, че починалият С. е бил здрав мъж, без заболявания. Установява се, че
взаимоотношенията между починалия С. и детето му М. били много добри, като
между баща и син. Дори след раздялата на родителите му, малолетния М. продължил
да поддържа връзка с баща си С., като последният му се обаждал по телефона, взимал
го със себе си и излизали на пицария, в зоопарк и на други места. Установява се, че
след всяка среща между починалия и малолетния ищец, последният се връщал с
играчка, закупена му от баща му. Свидетелката е заявила още, че в последните години
С. И. е работел в чужбина, но си идвал на 2-3 месеца, за да се вижда със сина си М..
Същевременно давал пари на майката на М., като преди да почине й превел сумата от
2000, 00 лева, за да има за детето. Тази сума, обаче, била поискана от бащата на
починалия след неговата смърт, за да послужат за погребението на починалия, при
което майката на ищеца върнала сумата на бащата на починалия. Свидетелката
установява, че малолетния М. тежко преживява смъртта на баща си, като често гледал
негови снимки и плачел. Споделя за случаи, при които липсата на баща се отразявала
на детето по време на училище, където учителката е дала за домашно децата с бащите
4
си да направят кукерска маска, което натъжило детето, предвид загубата му.
Свидетелката заявява, че и сега, когато детето е пораснало, чувства липсата на мъжко
рамо, която липса никой не може да запълни. Заявява, че М. се е затворил в себе си и
плаче, като плаче и всеки път, когато се заговори за баща му. Свидетелката заявява, че
приятелите на М. карали колелета, но него нямало кой да го научи, тъй като бащите
учели децата си да карат колело, и поради това закупили на М. тротинетка. В
заключение свидетелката заявява, че малолетния М. все още не е преживял загубата на
баща си, като счита, че няма да успее да преживее тази загуба до края на живота си.
Разпитана, свидетелката К. И. К.-Р. заявява, че с майката на малолетния М. и
починалия му баща, се познава от дълго време, като с майката на ищеца са бивши
колежки. Същата заявява, че след инцидента със С. И. ищецът отказвал да приеме, че
баща му няма да се върне. Свидетелката уточнява, че М. и баща му били в много
близки отношения, независимо, че родителите на М. били разделени. Двамата се
виждали, чували се и по телефона. Тъй като майката по никакъв начин не
възпрепятствала срещите между детето и баща му, те се срещали по всяко време, по
което бащата има възможност. Заявява, че връзката баща и син не е била прекъсвана
по никакъв начин. Същевременно, починалия С. подпомагал детето си и финансово,
чрез майка му, с която починалия не е бил в лоши отношения. Заявява, че и двамата
родители на ищеца се стараели всичко да бъде както трябва за детето, да живее
нормално детство. На въпроси на ищеца свидетелката заявява, че понастоящем ищеца
приема по-нормално случилото се, тъй като е по-голям и по-осъзнат. Към момента на
инцидента, обаче, отказвал да приеме, че баща му го няма и няма да се върне, като
казвал на детето на свидетелката, че баща му ще се върне. Към настоящия момент
обстоятелството, че расте без баща се още тежи на ищеца, като това, че детето е тъжно
личи по начина, по който говори за баща си, по начина, по който гледа на семейството
на свидетелката. Последната му е задавала въпроса защо е тъжен, при което ищецът й
отговарял, че му е мъчно за баща му и иска да го види. В заключение свидетелката
заявява, че и към настоящия момент М. не е преживял загубата на баща си и
последния му липсвал много.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, намирайки
ги за логични, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с останалия
доказателствен материал.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
Окръжен съд – Перник е сезиран с предявен иск по чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД,
който съдът намира за процесуално допустим, доколкото разпоредбата на чл. 45 ЗЗД е
обща и не съдържа ограничения относно страните в правоотношението, възникнало от
непозволеното увреждане - всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Поради и това дължи произнасяне по него.
В доказателствената тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и
главно доказване осъществяването на твърдения в исковата молба инцидент, при който
е настъпила смъртта на бащата на ищеца, вследствие на описаното пропадане, довело
до причиняване на твърдените неимуществени вреди; противоправност на деянието
(действие/бездействие); реално претърпяване на вредите, както и наличие на пряка
причинна връзка между претърпените вреди и вредоносното деяние. В
5
доказателствената тежест на ищеца е да докаже наличието на дълбока и емоционална
връзка между него и починалия му баща. В тежест на ответника е да опровергае
презумпцията за вина, установена от чл. 45, ал. 2 от ЗЗД , както и приносът на
починалия, досежно вредоносния резултат, с оглед релевираното възражение за
съпричиняване.
Установява се от приетите по делото доказателства, че път I-б, в участъка от
пътен възел Батановци до пътен възел магистрала Струма, попадащ в част на
урбанизираната територия на гр. Перник, обозначен като булевард „***“, е
републикански път, като никъде няма данни той да е вписан като общински.
Процесният надлез представлява пътно съоръжение и е елемент от пътя. Част от
предпазните парапети от неговата най – дясна част в посока на движение от гр. Перник
към гр. София, в участъка на рампата, която е под наклон - между фугата на самия
надлез и пътя, са били демонтирани. Именно тяхната липса е довела до падането на С.
И. и неговата смърт.
След като пътят е републикански съгласно разпоредбата на 3, ал.2, предложение
второ и трето от ЗП, а надлезът е пътно съоръжение, което представлява част от пътя,
то именно Агенция „Пътна инфраструктура“ носи отговорността да поддържа пътя,
съответно и надлеза в изправно и безопасно състояние, съгласно разпоредбата на 19,
ал.2, т.1, предложение последно от ЗП. Тези си задължения Агенция „Пътна
инфраструктура“ е възложила на съответни длъжностни лица. Същите обаче не са
изпълнили своите задължения да обезопасят процесният участък с предпазни парапети
и това е довело до падането на С. И. от надлеза и до неговата смърт, която пък е
причина за претърпените от малолетния ищец неимуществени вреди. При това
положение следва да се ангажира отговорността на Агенция „Пътна инфраструктура“
да заплати обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди.
По отношение размера на иска:
При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва
да бъде съобразено ППВС № 4/1968 год., т. 11, според което същите се възмездяват от
съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът
на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на смърт от
значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията
между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От
значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз
основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да
присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица
решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т. д. № 387/2008 г. на ІІ т. о.; № 124 от
11.11.2010 г., по т. д. № 708/2009 г. на ІІ т. о.; № 59/29.04.2011 г., по т. д. № 635/2010 г.
на ІІ т. о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т. д. № 619/2011 г. се излага становището, че
понятието "неимуществени вреди“ включва всички онези телесни и психически
увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в
6
своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето,
ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален
дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за
неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за
справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от
съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му
възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава.
При определяне размера на неимуществените вреди, съдът изхожда от
критериите за справедливост, визирани в чл. 52 от ЗЗД. За обезщетение на така
понесените неимуществени вреди, изразяващи се във физически и морални болки и
страдания, съдът приема така предявената сумата от 60 000, 00 лева за адекватна и
справедлива.
При определяне на посочения размер, съдът съобрази, че починалият е баща на
ищеца и между тях е съществувала непрекъсната емоционална връзка на обич,
подкрепа и привързаност. При това положение, непредвидената кончина на починалия
неминуемо е предизвикала у ищцеца изключително негативни усещания на тъга, стрес
и ощетеност. Следва да се отчете обстоятелството, че ищецът е преживял и ще
продължи да преживява негативни емоции и страдания от факта, че родителят му няма
да присъства в живота му. Следва да бъде отчетена и крехката възраст, на която
ищецът е бил принуден да преживее това травматично събитие, с всичките му
последици от това. Свидетелските показания установиха тежкото емоционално
състояние, през което е преминал и продължава да преминава ищеца, свързано с
невъзможността да преживее загубата на родителя си и липсата на бащино присъствие
в живота му.
При определяне на посочения по-горе размер, съдът съобрази, че ищецът е
загубил морална опора и изключително близък човек, с когото е споделял
ежедневието си. Съдът взе предвид и икономическата конюнктура в страната към
момента на увреждането.
Предвид основателността на предявения иск, съдът следва да разгледа
релевираното възражение за съпричиняване от страна на ответника.
В случая инцидентът е настъпил на надлез на републикански път, който
преминава през урбанизирана територия. По силата на чл.55, ал.1 ЗДвП на път,
обозначен като автомагистрала или скоростен път със съответния пътен знак, е
разрешено движението само на автомобили и мотоциклети, чиято конструктивна
максимална скорост надвишава 50 km/h. Движението на други пътни превозни
средства, както и движението на пешеходци, воденето на животни и навлизането на
автомобили, теглещи пътни превозни средства с 14 гъвкава връзка, е забранено.
Налице е и забрана пешеходци да преминават надлеза – в чл.14, ал.2 от Наредба № РД-
02-20-2 от 20 декември 2017 г. за планиране и проектиране на комуникационно -
транспортната система на урбанизираните територии, в сила от 20.02.2018 г. е
регламентирано, че достъпът на пешеходци и велосипедисти до пътните платна на
улиците I и II клас (градски магистрали), които са главните носители на автомобилното
движение в градовете с население над 30 000 жители, не се допуска. В нарушение на
тези забрани пострадалият е предприел движение по надлеза. Това негово деяние се
намира в пряка и непосредствена причинно следствена връзка с настъпилия
7
вредоносен резултат. Същевременно е установено, че починалият е бил с концентрация
на алкохол в кръвта му от 1,65 промила, което сочи на средна степен на алкохолно
опиване, респ. реакциите, преценката и възприемането на околния свят са били
компрометирани. Следователно, съдът приема, че е налице 50% принос на
пострадалия за съпричиняване на вредоносния резултат, поради което обезщетението
от 60 000лв. следва да бъде намалено наполовина – в размер на 30 000, 00лв. За
неоснователно съдът намира искането на ищеца от определената от съда сума да не се
прихваща приетия процент съпричиняване, а същия да бъде прихванат в производство
за пълния размер на иска, доколкото предявяването на бъдещ иск за останалата част от
търсеното обезщетение в размер на 250 000,00 лева е бъдещо, несигурно събитие,
което освен, че би могло и да не се осъществи, не би могло и да се прецени до какъв
размер на цялото обезщетение ищецът ще докаже иска си.
Сумата 30 000,00лв. следва да бъде присъдена на ищеца, ведно със законната
лихва за забава, считано от 06.08.2021г., а не от датата на увреждането – ***, предвид
релевираното възражение от ответника за погасяване на част от претендираната лихва
по давност, което съдът намира за основателно. За горницата над 30 000,00лв. до
60 000, 00лв. исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По отговорността за разноски:
Ищецът е освободен от държавна такса. Следователно по аргумент от чл. 78, ал.
6 ГПК осъденото лице следва да понесе дължимата за производството по уважения
иск такса. Цената на уважения иск за обезщетение на неимуществени вреди е в размер
на 30 000,00 лв. Поради това ответникът следва да бъде осъден да внесе държавна
такса в размер на 1 200,00 лв. по сметка на ОС - Перник. Аналогично, съобразно
уважения размер на претенциите, ответникът следва да заплати по сметка на ОС –
Перник и депозита за работата на вещите лица, който е бил за сметка на бюджета на
съда или сумата от 720,10 лв.
Отправено е искане от пълномощника на ищецът за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА. Искането е своевременно направено,
като очевидно поради липса на парични средства на доверителя, пълномощникът е
извършвал услугата безплатно. /пълномощно и договор за правна помощ/. Ето защо и
следва ответникът да бъде осъден да заплати на адв. В. В. М. сумата от 1500,00 лева,
дължимо адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете, като
при определяне размера на адвокатското възнаграждение, съдът съобрази както
материалния интерес по делото, така и неговата фактическа и правна сложност.
Разноски се дължат и на ответното дружество. Съдът намира, че в случая, с
оглед фактическата и правна сложност на делото, предвид и процесуалното поведение
на процесуалния представител на ответника, следва да му бъде определено такова в
размер на 500 лева, определено на основание чл. 78, ал.8 от ГПК във връзка с чл. 37 от
Закона за правната помощ, във връзка с чл. 25, ал.1 и ал.2 от Наредбата за заплащането
на правната помощ.
Предвид горното, ищецът следва да заплати на ответното дружество сумата от
250,00 лева, направени по делото разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Перник
8
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ към Министерство на
регионалното развитие и благоустройството, със седалище и адрес на управление: гр.
София, 1606, бул. „Македония“ № 3 ДА ЗАПЛАТИ на М. С. И., с ЕГН: **********,
чрез неговата майка и законен представител И. В. И. от *** сума в размер на 30 000,00
лева /тридесет хиляди лева, 00ст./, предявена като частичен иск в размер от 60 000,00
лева от общо сумата от 250 000,00 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на инцидент на ***, при който
е загинал баща му С.С. И., ведно със законната лихва за забава, считано от 06.08.2021г.
до окончателното изплащане на сумата, като за горницата над 30 000лв. до пълния
претендиран размер от 60 000лв. ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА И. В. И., с ЕГН: **********, в качеството й на майка и законен
представител на М. С. И., с ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на Агенция „Пътна
инфраструктура“ към Министерство на регионалното развитие и благоустройството,
със седалище и адрес на управление: гр. София, 1606, бул. „Македония“ № 3 сумата от
250,00 лева /двеста и петдесет лева, 00ст./, представляваща сторени разноски за
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ към Министерство на
регионалното развитие и благоустройството, със седалище и адрес на управление: гр.
София, 1606, бул. „Македония“ № 3 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат В. В. М., с личен №
**********, , с адрес на упражняване на дейността: *** сумата от 1 500,00 лева на
осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА, представляваща адвокатско възнаграждение, съразмерно на
уважената част от иска.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ към Министерство на
регионалното развитие и благоустройството, със седалище и адрес на управление: гр.
София, 1606, бул. „Македония“ № 3 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Пернишкия окръжен
съд: сумата 1 200,00лв. /хиляда и двеста лева, 00ст./ държавна такса и сумата от
720,10лв. /седемстотин и двадесет лева, 10ст./ разноски, ведно със законните лихви за
забава на държавни вземания, считано от датата на влизане на решението в сила до
окончателното изплащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
9