РЕШЕНИЕ
№ 18280
гр. София, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хИ.ди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20241110102805 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу Г. В. И., с която
са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване дължимостта на
вземанията, за които спрямо ответника е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 38711/2023г. по описа на СРС, 40-ти
състав, а именно: 4071,08лв. - цена на доставена топлинна енергия за периода
01.05.2020г.-30.04.2022г., ведно със законната лихва от 11.07.2023г. до окончателното
плащане; 496,97лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2021г.-03.05.2023г.; 46,28лв. - цена на услугата дялово разпределение за
периода 01.05.2020г.-30.05.2022г., ведно със законната лихва от 11.07.2023г. до
окончателното плащане и 9,00лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода 16.07.2020г.-03.05.2023г.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при общи условия,
чиито клаузи са обвързали абонатите на топлопреносното предприятие без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил до процесния имот,
находящ се в /населено място/, аб. № ***********, топлинна енергия на
претендираната стойност, която не е заплатена. Посочва, че ответникът дължи и
заплащане на цената за извършване на услугата дялово разпределение в етажната
собственост, както и лихва за забава върху главните вземания.
Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът, чрез назначения му особен представител, е подал отговор на
исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва исковете. Отрича
ответникът да е собственик на имота и да се намира в облигационно правоотношение
с ищеца. Оспорва имотът да е топлофициран и да е налице договор за доставка на
топлинна енергия за входа. Счита, че претендираните суми не са изчислени правилно
1
и от легитимен счетоводител. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – /фирма/ изразява становище за
основателност на исковете.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
Според задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк. дело
№ 2/2017г. на ОСГК на ВКС, собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване.
От събраните по делото доказателства се установява, че с договор за продажба
на държавен недвижим имот от 01.08.1966г. Г. И. Ц. и Д. С. Ц са придобили
собствеността върху процесния недвижим имот. Г. Ц. е починал на 13.10.1987г., като е
оставил за свои законни наследници съпругата си Д. Ц., сина си В. Г. И. и сина си И. Г.
И.. От това следва, че Д. Ц.а е станала собственик на 4/6 идеални части от имота (3/6
въз основа на продажбата и 1/6 по наследство), а двамата сина на по 1/6 идеална част,
придобита по наследство от баща им. С нотариален акт за дарение от 20.11.1997г. В. Г.
И. дарява на сина си Г. В. И. (ответника в производството) собствената си 1/6 идеална
част от процесния имот. С нотариален акт за покупко-продажба от 30.12.1997г. Д. Ц.
продава на внука си Г. В. И. (ответника) собствените си 4/6 идеални части от
процесния имот. От това следва, че въз основа на двете прехвърлителни сделки
ответникът е придобил собствеността върху 5/6 идеални части от имота. По делото
няма ангажирани доказателства за последващи разпоредителни сделки с имота, поради
което съдът приема, че ответникът е притежавал 5/6 идеални части от него и към
процесния период.
От изслушаното експертно заключение и приетите писмени доказателства се
установява, че сградата, в която се намира имотът, е присъединена към
топлопреносната мрежа, а имотът топлоснабден.
С оглед горните факти и при съобразяване цитираното ТР, съдът приема, че
2
между страните през процесния период е съществувало облигационно правоотношение
по договор за доставка на топлинна енергия, по което ищецът е доставчик, а
ответникът потребител на такава и дължи заплащане на нейната стойност,
съответстваща на дела му в собствеността – 5/6 части.
За изясняване на обстоятелствата относно количеството и стойността на
доставената топлинна енергия, по делото е допусната, изслушана и приета съдебно-
техническа експертиза, която съдът кредитира. От същата се установява, че през
процесния период в имота е имало 3 бр. отоплителни тела с поставени ИРРО и 1бр.
водомер за топла вода. През процесния период не е бил осигурен достъп за отчет на
уредите, поради което топлинната енергия за отопление е изчислена съгласно т. 6.5 от
приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1, а топлата вода съгласно чл.
69, ал. 2, т. 2 от Наредбата. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е
изчислена по формулата на т. 6.1.1 от приложението към Наредбата. Съдът намира, че
в случая правилно топлоенергията в имота е начислена по предвидените в Наредбата
начини, когато не е осигурен достъп за отчет на уредите, тъй като видно от
представените от третото лице – помагач протоколи /л. 137-138/, след края на
отоплителните сезони не е бил осигурен достъп за отчитане на уредите за процесния
имот, което е удостоверено с подписите на представител на етажната собственост и на
проверителя. Общата стойност на начислената топлинна енергия за отопление, БГВ и
сградна инсталация възлиза на сумата от 4946,04лв. От тази сума ответникът отговаря
за 5/6 части съобразно квотата си в собствеността или за 4121,70лв. В настоящото
производство обаче се претендира по-ниска стойност от 4071,08лв. и с оглед
действащият принцип на диспозитивното начало съдът е ограничен от заявеното от
ищеца.
Обстоятелството, че общият топломер в абонатната станция в етажната
собственост не е минал проверка през 2019г. не обуславя извод за недължимост на
сумите или неправилното им изчисляване. Причината е, че същият е преминал
метрологична проверка на 17.10.2017г., завършила със заключение, че съответства на
одобрения тип, както и на 09.03.2021г., завършила отново със заключение, че
съответства на одобрения тип. Следователно, макар през 2019г. топломерът да не е
минал нужната проверка, след като през 2021г. съответства на одобрения тип, няма
основание да се приеме, че не е отчитал коректно. Отделно от това, при изслушването
си вещото лице разясни, че топломерите имат самодиагностика и чрез цифри и букви
може да се установи дали има някаква повреда, като такава не е установена.
Ответникът своевременно е направил възражение за изтекла погасителна
давност за вземанията. Задълженията за заплащане цената на топлина енергия
представляват „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД (ТР №
3/2011г. по тълк. дело № 3/2011г., ОСГТК на ВКС), тъй като се характеризират с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари, имащи един
правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми, поради което се погасяват с тригодишна давност. Заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение, откогато се счита предявен искът съгласно чл.
422, ал. 1 ГПК и откогато се счита прекъсната давността съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД, е
подадено на 11.07.2023г. Следователно, всички вземания, чиято изискуемост е
настъпила преди 11.07.2020г., биха били погасени по давност.
През процесния период в отношенията между страните са действали общите
условия, одобрени с Решение на КЕВР от 27.06.2016г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по
чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. От
3
това следва, че денят на изпълнение на задължението за плащане цената на
топлоенергията е определен и с настъпването му задълженията стават изискуеми. От
този момент започва да тече и давността за тях съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД.
Следователно, не са налице погасени по давност вземания, тъй като за първото от тях
за м.05.2020г., падежът настъпва на 16.07.2020г., от когато започва да тече и
давностният срок, който не е изтекъл, предвид депозираното на 11.07.2023г. заявление.
По акцесорния иск за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия:
Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не твърди и доказва да е погасил
дължимите парични задължения, поради което е изпаднал в забава и на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД дължи законна лихва за тях. В ОУ е посочен моментът на настъпване на
изискуемостта /чл. 33/ и от деня, следващ деня на падежа, се дължи мораторна лихва.
На основание чл. 162 ГПК съдът, с помощта на интернет калкулатор, намира, че
мораторната лихва върху дължимата главница от 4071,08лв. възлиза на претендираната
сума от 496,97лв. за периода 15.09.2021г.-03.05.2023г. Ето защо, този иск също се явява
изцяло основателен.
По отношение на исковете за заплащане цената на услугата дялово
разпределение и лихва за забава:
Съгласно задължителните за страните общи условия към договора за продажба
на топлинна енергия, дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва
възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец,
избран от клиентите в СЕС. Клиентите заплащат на продавача (тоест на
топлофикационното дружество) стойността на услугата “дялово разпределение”,
извършвана от избрания от тях търговец.
По делото са представени протокол от проведено ОС на етажните собственици
/л. 32-33/, на което е взето решение за сключване на договор за извършване на
услугата дялово разпределение. Представен е и договор за извършване на услугата /л.
30-31/. Макар в договора да е посочено, че се сключва за срок от две години, видно от
представените отчети, съобщения и от експертното заключение по СТЕ, това
дружество е продължило да извършва услугата и към процесния период, от което
следва, че действието му е продължено от страните. Ответникът дължи на продавача -
ищцовото дружество (съгласно изричната клауза от общите условия) цената на тази
услуга. От събраните писмени доказателства, които не са оспорени, се установява, че
нейният размер за процесния период м.05.2020г.-м.04.2022г. възлиза на сумата от
55,54лв. Тези вземания не са обхванати от погасителна давност по изложените по-горе
съображения относно давността. От общата сума ответникът дължи 5/6 части,
съответстващи на квотата му в собствеността или 46,40лв. Ищецът претендира по-
нисък размер и с оглед принципът на диспозитивното начало, съдът е ограничен от
него. Ето защо, този иск се явява изцяло основателен.
Искът за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение се явява
недоказан, поради което същият подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски имат и
двете страни съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете.
В заповедното производство съразмерно на ищеца следва да се присъдят
разноски от 133,86лв. В исковото производство ищецът е доказал разноски в размер на
122,22лв. за държавна такса, 500,00лв. депозит за особен представител, 300,00лв.
депозит за експертиза и претендира юрк. възнаграждение, което съдът на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК определя на 100лв. От общия размер на разноските – 1022,22лв.,
следва да му се присъдят 1020,23лв.
4
Ответникът е представляван в производството от особен представител и не е
доказал направата на разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД от /фирма/, ЕИК: *************, със седалище и адрес на управление /населено
място/, срещу Г. В. И., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, че ответникът
дължи на ищеца следните суми, за които спрямо него е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 38711/2023г. по описа на СРС, 40-ти
състав, а именно: 4071,08лв. - цена на доставена топлинна енергия за периода
01.05.2020г.-30.04.2022г. до имот, находящ се в /населено място/, аб. № ***********,
ведно със законната лихва от 11.07.2023г. до окончателното плащане; 496,97лв. -
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021г.-
03.05.2023г. и 46,28лв. - цена на услугата дялово разпределение за периода
01.05.2020г.-30.04.2022г., ведно със законната лихва от 11.07.2023г. до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 9,00лв., представляваща мораторна
лихва за периода 16.07.2020г.-03.05.2023г. върху главницата за дялово разпределение за
периода 01.05.2020г.-30.04.2022г. в размер от 46,28лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г. В. И., ЕГН: **********, с адрес:
/населено място/, да заплати на /фирма/, ЕИК: *************, със седалище и адрес
на управление: /населено място/, сумата от 133,86лв. – разноски в заповедното
производство и сумата от 1020,23лв. – разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца - /фирма/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5