МОТИВИ
към Присъда № 27 на Самоковския
районен съд от 06.06.2022 г.
по НЧХД № 446/2020 г. по описа на същия съд
И.К.К., с адрес ***, е подала до
Самоковския районен съд тъжба срещу В.И.К., с адрес ***, за следното:
- за това, че на 10.09.2020
г. в 21,33 ч. чрез профила си във Фейсбук .. в социалното пространство и по-конкретно във фейсбукгрупата „Забелязано в
Самоков“ В.И.К. е написала: „Има една крадлива и лъжлива психично болна, която
се представя с фалшив профил, без снимка, защото е безпомощна в поредната си
лъжа, но града е малък и всички са наясно, че става въпрос за И.К.“ – с което
пред изключително голям кръг от хора е разгласила позорно обстоятелство за И.К.К.,
посочвайки конкретно името й (обвинение за престъпление по чл. 148, ал. 2, вр.
ал. 1, т. 2, предл. второ, вр. чл. 147, ал. 1, предл. първо от НК) и с което
публично е обидила И.К.К., посочвайки конкретно името й, в нейно отсъствие, но
по начин, по който последната е имала обективна възможност да възприеме обидата
(обвинение за престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 2, вр. чл. 146, ал. 1 от НК)
и
- за това, че на 17.09.2020
г. около 19,30 ч. в гр. С. в кв. „С.“, на улицата до магазин „СБА“, на
обществено място В.И.К. публично е казала нещо унизително за честта и
достойнството на И.К.К. в нейно присъствие с думите „Защото си такава, както
написах във фейсбук крадлива и лъжлива психично болна“ (обвинение за
престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК).
С оглед изложените в тъжбата
фактически твърдения, по реда на чл. 252, ал. 4 от НПК е насрочено разглеждане
на тъжбата в съдебно заседание по обвиненията на тъжителката И.К.К. за извършено
от подсъдимата В.И.К. престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, предл.
второ, вр. чл. 147, ал. 1, предл. първо от НК и по чл. 148, ал. 1, т. 2, вр.
чл. 146, ал. 1 от НК и по обвинението на същата тъжителка за извършено от същата
подсъдима престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание на 16.11.2020
г. повереникът на тъжителката адв. Д.С. заявява, че поддържа тъжбата по начина,
по който е предявена, без да са необходими никакви уточнения или корекции в
нея. В тази връзка изтъква, че с цитираната в тъжбата фраза, която се твърди
подсъдимата да е публикувала в своя профил във Фейсбук, подсъдимата е
осъществила както състав на престъплението „обида“, така и на престъплението
„клевета“.
В същото съдебно заседание в
наказателното производство са приети за разглеждане следните граждански искове на
И.К.К. срещу В.И.К.:
- иск за заплащане на сумата 3000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени й от
описаното в тъжбата престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, предл.
второ, вр. чл. 147, ал. 1, предл. първо от НК с твърдение да е извършено на
10.09.2020 г.;
- иск за заплащане на сумата 3000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени й от
описаното в тъжбата престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 2, вр. чл. 146, ал. 1 от НК с твърдение да е извършено на 10.09.2020 г.
и
- иск за заплащане на сумата 2000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени й от
описаното в тъжбата престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК с твърдение да е извършено на 17.09.2020 г.
В хода на съдебните прения
повереникът на тъжителката изтъква, че обвиненията са доказани по категоричен
начин от събраните по делото доказателства. Обосновава становището си, че не
следва да се кредитират обясненията на подсъдимата В.К., че не тя, а свидетелят
Х. К. бил физически автор на инкриминираната публикация в нейния профил във
Фейсбук. Изтъква, че по делото не са събрани доказателства относно верността на
клеветническите твърдения в тази публикация. Счита, че подсъдимата от обективна и от
субективна страна е осъществила състава на престъпленията, в които е обвинена.
Отправя искане подсъдимата да бъде призната за виновна в извършване на престъпленията,
описани в тъжбата, а гражданските искове – да бъдат уважени в пълните им
предявени размери.
Пред съда адв. Е.М. – защитник на
подсъдимата, заявява, че от събраните по делото доказателства не се установява подсъдимата
да е извършила каквото и да било престъпление. Интерпретирайки фактите от
предшестващите отношения между страните, счита, че развилата се дискусия в
групата „Забелязано в Самоков“ във Фейсбук е била инсценирана, за да бъде лично
засегната подсъдимата и че именно свидетелят Х. К. е реагирал на това, като е
написал думите, които тъжителката счита за обидни и позорящи. Поддържа, че
изпълнителното деяние на престъпленията, вменени на тъжителката като извършени
чрез публикация в профила й във Фейсбук, се състои именно в изписването на тези
думи и че тя не следва да носи отговорност за такива престъпления щом лично не
ги е написала и след като различни хора имат достъп до устройството, чрез което
могат да се публикуват такива съобщения в профила й. Отделно излага съображения
за невъзможност за едновременно осъществяване на състави на престъпленията
„обида“ и „клевета“ с една и съща фраза, в която не е разграничено кои думи са
обидни и кои – клеветнически. В тази насока изтъква, че по делото са събрани
доказателства, подкрепящи верността на елементи от съдържанието на тази фраза,
а за съждението в нея, че тъжителката била психично болна обосновава тезата, че
то не е нито обидно, нито клеветническо. Относно вмененото на подсъдимата
деяние с твърдение да е извършено на 17.09.2020 г. изразява становище, че от
събраните доказателства не се установява подсъдимата да го е извършила,
изричайки описаните в тъжбата думи. Поради това счита, че подсъдимата следва да
бъде призната за невинна и оправдана по всички повдигнати с тъжбата обвинения.
По делото се установява следната
фактическа обстановка:
Тъжителката И.К.К. и подсъдимата В.И.К.
се запознали в началото на 2020 г. по повод няколко психологически консултации
за малолетния син на тъжителката в Център за социална рехабилитация и
интеграция – гр. Самоков, в който подсъдимата работела като психолог. Баща на
детето бил св. Х. Д. К., но по това време той не живеел заедно с тъжителката,
тъй като многократно й заявявал, че няма такива намерения, а тя от своя страна
проявявала силна ревност към него в отношенията му с други жени. Свидетелят К.
не присъствал на тези психологически консултации относно общото им дете с И.К. и
не знаел за тях. Същият се запознал с подсъдимата К. на 23.05.2020 г. на
тържество по повод абитуриентския бал на сина на негова братовчедка, която от
своя страна била в приятелски отношения с подсъдимата. Свидетелят К. и
подсъдимата започнали да се срещат и в края на м. юни 2020 г. той разбрал от
нея, че тъжителката е водила детето при нея за консултации. Около месец и
половина след запознанството между св. К.и подсъдимата (т. е. приблизително в
началото на м. юли 2020 г.) отношенията им станали интимни. През м. юли 2020 г.
в личен разговор св. К. съобщил на тъжителката за интимната си връзка с
подсъдимата и на тъжителката й станало неприятно. Тъжителката започнала по
всяко време да звъни по телефона на св. К.и на подсъдимата, като употребявала
нецензурни думи и ги заплашвала. Също така, в началото на м. септември 2020 г.
тъжителката установила комуникация чрез „Фейсбук“ със св. Д. Г. (дъщеря на
подсъдимата) и й заявила, че публично ще опозори майка й.
На 10.09.2020 г. във Фейсбук в
групата „Забелязано в Самоков“ потребител с профил с име „B. P.“ публикувал съобщение: „Здравейте! Някой да има информация за добър
психолог в Самоков, респ. София?“.
Сред отговорилите на това
съобщение бил потребител с профил с име „G. I.“, който публикувал съобщение: „Има една много квалифицирана психоложка в
Самоков, която е дипломирана и би трябвало да е държала изпити и по психология
на развитието, и по психоанализа, и по психотерапия, и по гещалт терапия, и по
бихейвиоризъм, и по психосоциално семейно консултиране. Истинска професионалистка
е и затова взема скъпо. Затова ако искате да обърка съзнанието и душата ви, но
да достави радост на тялото Ви – свържете се с нея – В.К. се казва.“.
В отговор на това съобщение
потребител с профил „V. K.“ публикувал съобщение със следното съдържание: „Има една крадлива и лъжлива психично
болна, която се представя с фалшив профил, без снимка, защото е безпомощна в
поредната си лъжа, но града е малък и всички са наясно, че става въпрос за И.К..“.
В следващите дни свидетелите Д. К.
и М.П. установили при общуването им с тъжителката, че тя е силно разстроена от
последното от горецитираните съобщения.
Привечер на 17.09.2020 г.
тъжителката, детето й и св. Д. К. се разхождали заедно в кв. „С.“ в гр. С. и на
улицата в близост до магазин „СБА“ те срещнали подсъдимата. На разминаване за
няколко секунди тъжителката и подсъдимата се озовали лице в лице и тъжителката
се обърнала към подсъдимата с думите „Защо, госпожо К., ме обиждате в групата
„Забелязано в Самоков“ във Фейсбук, че съм лъжлива, крадлива и психично
болна?“. Подсъдимата й отговорила „Защото си такава.“. Свидетелката К. се
изненадала, вдигнала ръце, възкликнала нещо и казала на тъжителката да си тръгват.
Според приетото заключение на инж.
Т.Т. по назначената съдебно-техническа експертиза социалната мрежа „Фейсбук“ не
дава информация и не е възможно да се установи от кои електронни адреси (IP) и на кои дати са
регистрирани профилите на участниците в чата И.К., Б. П. и Г. И.. Електронният
адрес (IP) не може да
характеризира потребител в социалната мрежа „Фейсбук“. Не е възможно да се
посочи кои IP-адреси
се ползват от процесните профили, а поради липса на такива адреси не е възможно
да се определи техният интернет-доставчик. Не е възможно да се установи от кой
електронен адрес e
публикувано процесното съобщение. Социалната мрежа „Фейсбук“ не предлага
надеждна защита на потребителите в нея. В интернет-пространството има много
инструкции за създаване на профил в социалната мрежа „Фейсбук“, за преименуване
на профил, за открадване на профил и други. Не може да се потвърди, че профилът
с име „G. I.“ е на физическо лице с имена „Г.и
И.“, защото е възможно профилът да е създаден от друго физическо лице и някой
друг да се представя от името на лице с такива имена. От приложената към
заключението снимка с информация за физическо лице „Г. И.“ с профил с име „G. I.“ е видно, че потребителят с
профил с това име не е въвел никаква лична информация за себе си, анонимен е.
Вещото лице не е констатирало потребителят „Г. И.“ с профил с име „G. I.“ да е участвал преди това в други
дискусии. Тези обстоятелства са според вещото лице основание за предположение,
че този профил е фалшив и е създаден само за тази дискусия. От приложената към
заключението снимка с информация за физическо лице „Б. П.“ с профил с име „B. P.“ е видно, че потребителят с
профил с това име не е въвел никаква лична информация за себе си, анонимен е.
Потребителят с профил с това име е участвал преди това в други дискусии. За
него няма лична информация в този профил, от която да се смята, че се касае за
действително съществуващо лице, а не за фалшив профил. Към момента на изготвяне
на заключението потребител „Б. П.“ с профил с име „B. P.“ е налице в социалната мрежа
„Фейсбук“, а потребител „Г. И.“ с профил с име „G. I.“ не е налице в същата мрежа.
В устните разяснения на вещото
лице инж. Т., дадени в открито съдебно заседание на 06.06.2022 г. при защитата
на заключението му, вещото лице посочва, че достъпът на потребител до
социалната мрежа „Фейсбук“ се осъществява като първоначално потребителят
регистрира свой адрес с електронна поща и въз основа на тази регистрация
получава акаунт във „Фейсбук“ с потребителско име и парола, като в редица
сайтове при регистрацията на адрес с електронна поща не се извършва проверка на
достоверността на данните, които предоставя потребителят. Пояснява, че в съвременните условия IP-адресът
не носи информация за името и адреса на потребителя на интернет. Списъкът на
клиентите в сървър за предоставяне на достъп до интернет се идентифицира чрез
уникален МАК-адрес на мрежовата карта на всяко компютърно устройство, чрез
което доставчикът на интернет предоставя достъп за това устройство и този адрес
не може да бъде променян, но по-нататък чрез този адрес не може да се проследи
какви сайтове посещава потребителят. Достъпът до „Фейсбук“ посредством мобилен
телефонен апарат се осъществява чрез свободно предоставен интернет, поради
което идентичността на потребителя не може да бъде установена. Специализирани
органи на МВР могат да установят чрез кое устройство е достъпено до определен
профил в социалните мрежи, но само когато това е необходимо да се установи за
защита на националната сигурност.
Подсъдимата В.И.К., ЕГН **********,
е родена на .. г. в гр. Л., българска гражданка, с постоянен и настоящ адрес ***,
неомъжена, неосъждана, с висше образование, работи като психолог в .. – гр. С..
Гореописаната фактическа
обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните по
делото гласни доказателствени средства:
показания на свидетелите М.П., Х. К., Д. Г., показания на св. Д. К. (частично)
и обяснения на подсъдимата В.К.; от експертното
заключение на инж. Т.Т. по съдебно-техническата експертиза, прочетено и
прието в с. з. на 06.06.2022 г., ведно с разясненията на вещото лице при защитата
на заключението му в това съдебно заседание, от писмените доказателства, прочетени в съдебното производство по реда
на чл. 283 от НПК – многобройни разпечатки от съобщения в социалната мрежа
„Фейсбук“ и справка за съдимост на подсъдимата В.К..
Съдът не приема за установено от
фактическа страна по необходимия съгласно чл. 303, ал. 2 от НПК несъмнен начин
на 10.09.2020 г. именно подсъдимата В.К. чрез профила й в социалната мрежа
„Фейсбук“, във фейсбук-групата „Забелязано в Самоков“ да е написала и
публикувала съобщението „Има една
крадлива и лъжлива психично болна, която се представя с фалшив профил, без
снимка, защото е безпомощна в поредната си лъжа, но града е малък и всички са
наясно, че става въпрос за И.К..“.
В обясненията си пред съда
подсъдимата сочи, че тя и св. Х. К. били заедно, когато прочели във „Фейсбук“
съобщението „Има една много квалифицирана
психоложка в Самоков, която е дипломирана и би трябвало да е държала изпити и
по психология на развитието, и по психоанализа, и по психотерапия, и по гещалт
терапия, и по бихейвиоризъм, и по психосоциално семейно консултиране. Истинска
професионалистка е и затова взема скъпо. Затова ако искате да обърка съзнанието
и душата ви, но да достави радост на тялото Ви – свържете се с нея – В.К. се
казва.“. Съгласно тези обяснения за подсъдимата и за св. К. нямало
съмнение, че то е публикувано чрез фалшив профил, а действителният му автор
била тъжителката И.К.. Свидетелят К. много се ядосал на това съобщение и се
опасявал, че чрез него може за пореден път да се провали негова интимна връзка.
Той и подсъдимата имали взаимен достъп до профилите си във Фейсбук, но
подсъдимата била член на групата „Забелязано в Самоков“, което й давало
възможност да публикува съобщения в тази група, а св. К. не бил член на тази
група и нямал такава възможност. Затова на 10.09.2020 г. св. К. публикувал от
профила на подсъдимата съобщението „Има
една крадлива и лъжлива психично болна, която се представя с фалшив профил, без
снимка, защото е безпомощна в поредната си лъжа, но града е малък и всички са
наясно, че става въпрос за И.К..“. Подсъдимата сочи, че се съгласила с това
съобщение и не се възпротивила, че св. К. го е написал и публикувал.
Тези обяснения на подсъдимата не
са опровергани пряко от никакви други доказателствени източници. Те са подкрепени, макар и
косвено, от доказателствата за крайно лошите междуличностни отношения към
инкриминираната дата между тъжителката и св. К., които са били с много по-дълга
и богата предистория от отношенията между тъжителката и подсъдимата, които от
своя страна се изразили предимно в заплахи и обидни думи, изричани от
тъжителката по адрес на подсъдимата от неустановена дата през лятото на 2020 г.
до 10.09.2020 г. най-вече поради факта, че тя е новата интимна приятелка на св.
К.. Доказателственият анализ на тези отношения сочи, че в сравнение с
подсъдимата К., св. К. е имал много по-изразени субективна представа и
субективно отношение към определени личностни особености на тъжителката К. и
това определя значително по-големия интензитет на житейската вероятност именно
той да е бил мотивиран да реагира на перспективата тъжителката К. за пореден
път да се намеси деструктивно в негова интимна връзка с друга жена и поради
това да е написал и публикувал съобщение, в което е характеризирал К. по начин,
присъщ за човек, който добре я познава, докато възприятията на подсъдимата К. за
такива характеристики на К., каквито са отразени в съобщението, са предимно
производни (научила е факти в тази насока от св. К.). Този извод не се
опровергава от съдържанието на показанията на св. К.. В тях той не сочи да е
написал инкриминираното в тъжбата съобщение, но съгласно чл. 121, ал. 1 от НПК
той не е бил длъжен да дава показания за обстоятелства, които биха го уличили в
извършване на престъпление, и не е дал никакви сведения за авторството на това
съобщение. Затова от липсата на такива показания на св. Керефеин не следва да се прави извод, че обясненията
на подсъдимата са неподкрепени от други доказателства и че представляват
единствено нейна защитна позиция.
Неоснователен е упрекът на
повереника на тъжителката, изразен в хода на съдебните прения, че звучали
твърде несериозно обясненията на подсъдимата, че деянието, вменено й като
извършено от нея на 10.09.2020 г., било извършено в действителност от св. К.. Напротив
– редица обстоятелства подкрепят реалната възможност тези обяснения да са
достоверни. Към инкриминираната дата подсъдимата и св. К. са имали интимни
отношения, поради което е логично те да са били заедно, когато са възприели
съобщението на потребител с профил с име „G. I.“, в което се е внушавала
предразположеност на подсъдимата към леко поведение; св. К. е имал достъп до
профила на подсъдимата К. във „Фейсбук“, както и тя до неговия профил в същата
социална мрежа; св. К. не е имал регистрация в групата „Забелязано в Самоков“
във Фейсбук, а подсъдимата е имала такава регистрация и затова от нейния профил
е било възможно да бъдат публикувани съобщения в тази група. Съвкупността от
тези обстоятелства обосновава реалната възможност св. К. да е действителният
автор на инкриминираното в тъжбата съобщение „Има една крадлива и лъжлива психично болна, която се представя с
фалшив профил, без снимка, защото е безпомощна в поредната си лъжа, но града е
малък и всички са наясно, че става въпрос за И.К..“ и да го е публикувал
във Фейсбук в групата „Забелязано в Самоков“ от профила на подсъдимата. Тази
възможност не се опровергава от заключението по съдебно-техническата експертиза
и от разясненията на вещото лице инж. Т.Т. при защитата на заключението му, че
установяването чрез кое точно устройство е изписано и публикувано съобщение във
Фейсбук е невъзможно.
Относно другото инкриминирано с
тъжбата деяние на подсъдимата, с твърдение да е извършено в гр. Самоков на
17.09.2020 г., показанията на св. Ди. К. са противоречиви за съдържанието на
разговора между тъжителката и подсъдимата, който се е провел на тази дата
привечер (в тъжбата се сочи час около 19,30 ч.) в гр. С. в кв. „С.“ на улицата
в близост до магазин „..“. В началното си изявление, представляващо най-първичната
проявна форма на свободен разказ съгласно чл. 139, ал. 5 от НПК, св. К.сочи, че
на това място се разхождала заедно с тъжителката и с детето на последната и
срещнали подсъдимата, като при разминаването им тъжителката попитала
подсъдимата „Защо, госпожо К., ме обиждате в групата „Забелязано в Самоков“ във
Фейсбук, че съм лъжлива, крадлива и психично болна?“; подсъдимата отговорила
„Защото си такава.“; тогава св. Крушарска вдигнала ръце, възкликнала нещо и
казала на тъжителката да си тръгват. По-късно в разпита си св. Крушарска
заявява различно съдържание на репликите между тъжителката и подсъдимата – че
тъжителката попитала подсъдимата „Защо така ме обиждате във Фейсбук? Аз не съм
такава. Аз не съм психично болна и луда.“, а подсъдимата й отговорила „Ти си
точно такава. Такава си. Ти си психично болна, луда, крадлива и лъжлива.“.
Съдът приема за установено от
фактическа страна, че разговорът между тъжителката и подсъдимата е имал
съдържанието, което св. К. е заявила първоначално пред съда в разпита си. На
обстоятелствен въпрос към подсъдимата, зададен от тъжителката на 17.09.2020 г.,
какъвто св. К. пресъздава пред съда – „Защо, госпожо К., ме обиждате в групата
„Забелязано в Самоков“ във Фейсбук, че съм лъжлива, крадлива и психично болна?“
– лаконичният отговор „Защото си такава.“ напълно съответства на конкретната
речева ситуация (при случайна среща на улицата), на разговорния български език,
а и на заявения от св. К. изключително кратък интервал от време, в който между
тъжителката и подсъдимата са разменени реплики (застанали една срещу друга за
секунди), след който тази свидетелка реагирала с вдигане на ръце и възклицание
и приканила тъжителката да си ходят. По-нататъшните показания на св. Крушарска
за съдържанието на този разговор между тъжителката и подсъдимата вече съществено
(с оглед предмета на делото), но и значително по-неестествено от житейска и
разговорна гледна точка променят съдържанието на този разговор. Неестествено,
защото вече св. К. твърди, че на въпрос на тъжителката „Защо така ме обиждате
във Фейсбук?“, непосредствено последван от нейна констатация „Аз не съм такава.
Не съм психично болна и луда.“ подсъдимата не просто заявила позицията си за
верността на такава констатация с думите „Ти си точно такава. Такава си.“, но и
на свой ред сама изрекла към тъжителката, че е психично болна и луда, допълвайки
извън темата, очертана от тъжителката, че последната е и крадлива, и лъжлива.
Вярно е, че асоциациите в съзнанието могат да мотивират хората да изричат и
съждения извън първоначалната тема на разговора, но в случая този разговор е
бил инцидентен, мимолетен, съзнателно провокиран от тъжителката и на тази
речева ситуация значително повече съответства от разговорна гледна точка
реакцията на подсъдимата, изразена в неин отговор „Защото си такава.“, отколкото
обстоятелствения й отговор според „уточняващите“ показания на св. К., дадени
по-късно в хода на същия разпит. Последните съдът не кредитира, тъй като са житейски
нелогични и непоследователни. Съдът не намира достатъчно индиции за извод, че
те са съзнателно „разкрасени“ и „нагласени“ в подкрепа на процесуално
изразената теза на тъжителката, а ги отдава на изминалото време (разпитът на
св. К. е проведен около 5 месеца след инкриминираната дата), съчетано с
обстоятелствата, че св. К. е възприела публикацията във Фейсбук по адрес на
тъжителката, възприела е емоционалната реакция на тъжителката по повод тази
публикация и очевидно смесва в съзнанието си съдържанието на това, което е
прочела в тази публикация, с принципната защитна реакция на тъжителката, че не
е психично болна, не лъже и не краде и със съдържанието на разговора между
тъжителката и подсъдимата, проведен на 17.09.2020 г.
Други съществени противоречия в
съдържанието на доказателствените източници относно фактите и обстоятелствата
от предмета на доказване по делото не се констатират.
При така установеното от фактическа страна,
съдът достига до следните правни изводи:
Съдът е сезиран с тъжба от И.К.К.,
в която са описани фактически обстоятелства за деяния, извършени на 10.09.2020
г. и на 17.09.2020 г., съставляващи престъпления, които съгласно чл. 161, ал. 1
от НК се преследват по тъжба на пострадалия.
С оглед твърденията в тъжбата за
датите, на които са извършени тези престъпления, тъжбата е подадена в 6-месечния
преклузивен срок съгласно чл. 81, ал. 3 от НПК.
По обвиненията срещу
подсъдимата В.И.К. за престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, предл.
второ, вр. чл. 147, ал. 1, предл. първо от НК и за престъпление по чл. 148, ал.
1, т. 2, вр. чл. 146, ал. 1 от НК, с твърдение да са извършени с едно деяние на
10.09.2020 г.:
В наказателното производство по
дела, образувани по тъжба на пострадалия, обвинителната функция принадлежи
изцяло на тъжителя. Затова в рамките на фактите, изложени в тъжбата, е изцяло в
неговата преценка какви обвинения за престъпления от частен характер да
повдигне срещу твърдяния извършител. Не може да бъде изначално отречена
възможността определено лице в обидна форма да разгласи за другиго позорно
обстоятелство или да му припише престъпление, т. е. с едно деяние да извърши
престъпленията „обида“ и „клевета“. В този смисъл е и изричното изявление на
повереника на тъжителката в съдебно заседание на 16.11.2020 г. относно
деянието, описано в тъжбата като извършено от подс. К. на 10.09.2020 г., поради
което съдът не счита, че тъжбата страда от нередовности, фактически или
юридически неясноти по обвиненията за това деяние, квалифицирано като престъпление
по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, предл. второ, вр. чл. 147, ал. 1, предл.
първо от НК и като престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 2, вр. чл. 146, ал. 1 от НК.
По-горе бяха изложени подробни
съображения в подкрепа на извода, че от детайлната и съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства не се установява по необходимия съгласно чл.
303, ал. 2 от НПК несъмнен начин именно подсъдимата В.И.К. да е извършила това
деяние. С висока степен на фактологическа достоверност са, а и не се
опровергават конкретно от други доказателствени източници обясненията й, според
които не тя, а св. Х. К. е написал и публикувал чрез профила й във Фейсбук, в
групата „Забелязано в Самоков“ изречението „Има
една крадлива и лъжлива психично болна, която се представя с фалшив профил, без
снимка, защото е безпомощна в поредната си лъжа, но града е малък и всички са
наясно, че става въпрос за И.К.“. Наказателната отговорност за обида и за
клевета се обосновава с лично деяние на конкретно лице, за което деяние – с
оглед описанието му в тъжбата – следва по несъмнен начин да се установи, че се
е изразило в написването на това изречение и публикуването му във Фейсбук. Не
се установява подсъдимата да е продиктувала това изречение на св. К. или да му
е възложила фактическото му изписване и публикуване от нейно име, в какъвто
случай евентуално тя би могла да носи наказателна отговорност за обида, респ.
клевета, като техническото й разпространяване чрез средства за масова
информация или по друг начин от друго лице въз основа на техни вътрешни
отношения (договорни, приятелски, на зависимост и прочие) би обосновало наличие
на квалифициращ съгласно чл. 148, ал. 1, т. 2 от НК признак от обективна страна
на нейното поведение. Също така не се установява подсъдимата да е накарала св.
К. да напише и публикува във Фейсбук инкриминираната фраза, следователно не
може да се обоснове наказателната й отговорност за подбудителство към обида,
респ. клевета. Вярно е, че от обясненията на подсъдимата се установява, че тя
се е съгласила с написаното от св. К. и не му се е възпротивила, но наказателна
отговорност за помисъл, както и само и единствено за субективно отношение, е немислима
в съвременното наказателно право. От друга страна това, че инкриминираното
изречение е публикувано във Фейсбук чрез профила на подсъдимата може да бъде
ценено единствено като предположение, че тя е автор на този текст и го е
публикувала, но това предположение не може да се счита за доказано, защото не е
подкрепено от никакви доказателства, а съгласно чл. 303, ал. 1 от НПК присъдата
не може да почива на предположения.
По изложените дотук съображения
съдът намира, че от доказателствата по делото не се установи инкриминираното с
тъжбата деяние, с твърдение да е извършено на 10.09.2020 г., да е извършено от
подсъдимата, поради което и на основание чл. 304 от НПК я призна за невинна за
извършването му и я оправда по обвиненията за престъпление по чл. 148, ал. 2,
вр. ал. 1, т. 2, предл. второ, вр. чл. 147, ал. 1, предл. първо от НК и за
престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 2, вр. чл. 146, ал. 1 от НК, които в тъжбата
се твърди да осъществява това деяние.
По обвинението срещу
подсъдимата В.И.К. за престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1
от НК, с твърдение да е извършено на 17.09.2020
г.:
Изпълнителното деяние на обидата
чрез думи се състои в изразяването от страна на дееца в езикова форма на
отрицателна оценка или мнение за личността на друго лице чрез използване на
унизителни от гледище на приетите в обществото морални норми за човешко
общуване епитети, отразяващи отрицателни качества, унизителни съждения за
качествата на адресата, ругателни думи или изрази.
От събраните по делото
доказателства не се установява по необходимия съгласно чл. 303, ал. 2 от НПК
несъмнен начин на 17.09.2020 г. около 19,30 ч. в гр. С. в кв. „С.“, на улицата
пред магазин „..“ подсъдимата В.К. да е казала нещо унизително за честта и
достойнството на И.К.К. *** в нейно присъствие с думите „Защото си такава,
както написах във фейсбук, крадлива и лъжлива психично болна.“.
Както вече се посочи, съдът
кредитира показанията на единствения очевидец на разговора между тъжителката и
подсъдимата на горепосочените дата и място – св. Д. К., в частта им, в която
същата сочи, че тъжителката попитала подсъдимата „Защо, госпожо К., ме обиждате
в групата „Забелязано в Самоков“ във Фейсбук, че съм лъжлива, крадлива и
психично болна?“, а подсъдимата й отговорила „Защото си такава.“. Този отговор на подсъдимата, ако
и да изразява отрицателната й оценка за личността на тъжителката, обективно
няма обидно съдържание, не съдържа унизителни съждения или епитети, нито
ругателни думи и изрази. Словесното потвърждаване от подсъдимата в необидна форма на
мнението й, че определени епитети и квалификации, съдържащи се в укорителен
въпрос на самата тъжителка към подсъдимата защо последната смята, че се отнасят
за тъжителката, е обективно несъставомерно за обида по основния състав на чл.
146, ал. 1 от НК. Затова то не осъществява и квалифицирания състав на обида,
нанесена публично съгласно чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК.
Ето защо съдът намира, че от
доказателствата по делото не се установи инкриминираното с тъжбата деяние, с
твърдение да е извършено на 17.09.2020 г., да е извършено от подсъдимата, нито с
оглед действително казаните от подсъдимата думи по адрес на тъжителката то да
съставлява престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК,
поради което и на основание чл. 304 от НПК призна подсъдимата за невинна и я оправда
по обвинението в извършване на такова престъпление.
По гражданските искове на
И.К.К. срещу В.И.К., приети за разглеждане в наказателното производство:
На обезщетяване в наказателното
производство подлежат вреди, причинени от деяние – предмет на обвинението,
което съставлява престъпление. С оглед изводите на съда, че не се установява
подсъдимата да е извършила описаните в тъжбата престъпления, в които е
обвинена, гражданските искове за обезщетения за неимуществени вреди от такива
престъпления са изцяло неоснователни и така бяха отхвърлени.
По разноските:
При този изход на делото и
предвид отправеното от защитника на подсъдимата в хода на съдебните прения
искане за присъждане на разноски, на основание чл. 190, ал. 1 от НПК съдът осъди
тъжителката да заплати на подсъдимата сумата 1200 лв., представляваща направени
от последната разноски за платено адвокатско възнаграждение съгласно
представения договор за правна защита и съдействие.
В хода на съдебното следствие от
бюджета на РС – Самоков са направени разноски в размер на общо 380 лв. за
заплащане на възнаграждение, пътни и дневни пари на вещо лице по назначената
съдебно-техническа експертиза. С оглед изхода на делото и на основание чл. 190,
ал. 1 от НПК съдът осъди тъжителката да заплати тези разноски в полза на
държавата по сметка на РС – Самоков.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: