РЕШЕНИЕ
№ 193
гр. Перник , 04.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и осми април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Въззивно гражданско
дело № 20211700500139 по описа за 2021 година
С Решение № 260396 от 30.10.2020 г., постановено по гр.д. № 1419 по описа на Районен съд
Перник за 2020 г. е признато за установено по искове, предявени от „Топлофикация
Перник” АД, гр. П. срещу Община Перник, че ответникът дължи на ищеца сумата от
1935.14 лв., представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за
апартамент, находящ се на адрес: ***, за периода от 01.05.2016 г. до 31.07.2017 г., сумата от
516.88 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 10.07.2016 г. до 18.11.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за
издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е
издадена Заповед № *** г. по ч.г.д. № 07926 по описа на Районен съд Перник за 2019 г.
Със същото решение е отхвърлен предявения от Община Перник срещу Ю. Р. О., с ЕГН:
********** и адрес: ***, с които се иска ответникът по обратния иск да бъде осъден да
заплати на Община Перник сумата в размер на 214.84 лв., представляваща главница за
месеците април и май 2017 г. и сумата от 53.47 лв., представляваща законна лихва за
периода от 08.06.2017 г. до 16.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 31.07.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
Решението е обжалвано в срок от Община Перник, като се иска същото да бъде отменено и
главният иск да бъде отхвърлен, а в случай, че решението в тази му част се потвърди, то да
се уважи предявеният обратен иск.
1
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация Перник“ АД не е подала
отговор на жалбата.
Въззиваемият Ю. Р. О. – ответник по обратните искове, в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е
подала отговор на жалбата.
Окръжен съд Перник, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Пред районния съд е предявен установителен иск по чл.415, вр. чл.124 ГПК от
„Топлофикация Перник” АД, гр. П. срещу Община Перник, за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 2452.02 лв., от които 1935.14 лв., представляваща
неплатена главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес: ***,
за периода от 01.05.2016 г. до 31.07.2017 г. и 516.88 лв., представляваща обезщетение за
забава за периода от 10.07.2016 г. до 18.11.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед № *** г. по ч.г.д. №
07926 по описа на Районен съд Перник за 2019 г.
Ответникът е оспорил иска.
Като трето лице помагач на страната на ответника е конституирана Ю. Р. О., за която се
твърди, че тя е реален ползвател на топлоснабдения недвижим имот, тъй като между нея и
община Перник е налице наемно правоотношение.
Приет е за съвместно разглеждане обратен осъдителен иск от община Перник против П. Б.
И. за сумата в размер на 214.84 лв., представляваща главница за месеците април и май 2017
г. и сумата от 53.47 лв., представляваща законна лихва за периода от 08.06.2017 г. до
16.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.07.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Ответникът по обратния иск Ю. Р. О. е подала отговор на обратния иск, с който е признала,
че считано от *** г. е наемател в процесното общинско жилище, но оспорва изцяло исковете
по основание и размер.
С обжалваното решение е изцяло уважен предявеният установителен иск и е отхвърлен
обратният иск, като съдът е приел, че изравнителна сметка от месец юли 2017 г. касае
месеците преди 01.04.2017 г., като месеците април и май 2017 г. не са включени в нея.
Решението на районния съд е валидно и допустимо.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на
обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата. Основният
довод във въззивната жалба е, че в нарушение на съдопроизводствените правила районният
2
съд не е обсъдил направеното от ответната Община възражение, че част от претендираните
суми са погасени по давност. Преценявайки изложените доводи, становището на насрещната
страна, както и събраните по делото доказателства Окръжен съд Перник намира следното:
Няма спор по делото, че собственик на топлоснабдения имот е община Перник.
Видно от приложеното по делото ч.г.д. № 07926 по описа на РС Перник за 2019 г., в
подаденото от Община Перник възражение срещу издадената Заповед за изпълнение на
парично задължение № *** г. е посочено, че длъжника в това производство (сега въззиваем)
счита, че сумите за периода от 01.05.2016 г. до 20.12.2016 г. са погасени по давност. С оглед
подаденото възражение и дадените от заповедния съд указания „Топлофикация Перник“ АД
са предявили установителния иск, така както беше посочено по-горе. В отговора на исковата
молба Община Перник е оспорила иска, но не е направила възражение за изтекла
погасителна давност. В пледоариите по същество процесуалният представител на ответната
Община отново се позовава на изтекла погасителна давност за същия период, посочен във
възражението подадено в заповедното производство. Видно от обжалваното Решение
Районният съд не е обсъдил възражението за изтекла погасителна давност, като е уважил
предявения установителен иск изцяло, така, както е предявен. Съгласно разясненията дадени
в ТР № 4/2013 г. по ТД № 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС възможността на длъжника да
обоснове оспорванията си във възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК има правните последици
на отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК. Възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК е
депозирано по време на висящността на процеса, адресирано е до съда и е подадено преди
да е започнал да тече срокът за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК. Независимо
от депозиране на обосновано възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК ответникът по иска може да
подаде и писмен отговор на исковата молба. Съдът следва да разгледа в производството по
чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК обоснованите във възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК
оспорвания на вземането на кредитора, като например: на основанието, от което произтича
вземането; за недействителност на това основание; за погасяване на вземането; за
неистинност на документа, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение.
Приетото разрешение, предопределя допустимостта на въвеждането и задължението на съда
да разгледа правопогасяващите възражения на ответника.
Предвид изложеното възражението на ответника за погасяване на претенциите по давност е
частично основателно. Съгласно чл. 34 от ОУ за продажба на ТЕ за битови нужди от
„Топлофикация Перник“ АД клиентът е длъжен да заплаща месечните дължими суми за
доставяната топлинна енергия в 30 – дневен срок, след изтичане на периода, за който се
отнасят. През 30 – дневния период от време, тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника
– чл. 70 ЗЗД, вземането е ликвидно и длъжникът може да изпълни преди срока, а след
изтичането на този срок вземането става и изискуемо – кредиторът може да иска
изпълнение. С оглед приетото в ОУ, задълженията на ответника за заплащане на ТЕ са
възникнали като срочни и стават изискуеми след 30 дни, следващи месеца на доставката и
от тази дата ежемесечно започва да тече 3 годишен давностен срок за всяка една от
3
претендираните главници – чл. 111, б. „в“ ЗЗД и чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Имайки предвид, че
исковата претенция е за периода м. 05.2016 г. – м. 07.2017 г., а заявлението за издаване на
заповед за изпълнение е подадено пред РС Перник на 09.12.2019 г. и съответно от тогава е
прекъсната давността означава, че по давност е погасено вземането за главница, чиято
изискуемост е настъпила до 09.12.2016 г. Падежът на възникналите вземания за периода от
01.05.2016 г. до 09.12.2016 г. в размер на 527.08 лв. (установени като период и размер от
заключението на СИЕ) е настъпил на 09.12.2019 г. и съответно претенцията на ищеца за
главница за този период и размер е неоснователна. Съпоставяйки момента когато
погасителната давност е прекъсната – 09.12.2019 г. задължението за главница за периода от
09.12.2016 г. до 20.12.2016 г. не е погасено по давност и възражението на ответника за този
период е неоснователно.
Като акцесорно задължението по чл. 86 ЗЗД на осн. чл. 119 ЗЗД се погасява поради
погасяване на главното вземане, поради което са погасени по давност и вземанията за
мораторна лихва върху главницата за периода от 10.07.2016 г. до 09.12.2016 г., начислени от
ищеца в размер на 168.61 лв. (установени като период и размер от заключението на СИЕ) и
съответно претенцията на ищеца за мораторна лихва за този период и размер е
неоснователна. Съпоставяйки момента когато погасителната давност е прекъсната –
09.12.2019 г. задължението за мораторна лихва за периода от 09.12.2016 г. до 20.12.2016 г.
не е погасено по давност и възражението на ответника за този период е неоснователно.
При тези изводи обжалваното решение следва да бъде отменено в частта за уважаване на
иска за главница за топлинна енергия за разликата над 1408.06 лв., и за уважаване на иска за
лихви за разликата над 348.27 лв., като исковете се отхвърлят в посочените части като
погасени по давност. В останалата обжалвана част, решението по главния иск следва да
бъде потвърдено.
По обратния иск.
При установената от Районният съд фактическа обстановка, настоящият въззивен състав
счита, че предявеният обратен иск е основателен. Видно от представеният по делото договор
за наем, Ю. Р. О. и семейството и са настанени в процесното общинско жилище считано от
*** г. и от тази дата е било създадено наемно правоотношение. По силата на чл. 232, ал. 2,
предл. 2 от ЗЗД за наемателя е възникнало задължението да заплаща и разходите, свързани с
ползването на вещта. Както се посочи, ответницата е настанена в имота по силата на
Заповед № *** г., като и към настоящия момент продължава да се намира в имота, което е
видно и от получените призовки, а след като ползва имота, то на основание чл. 236 от ЗЗД
същата дължи изпълнение на всички задължения, произтичащи от наемния договор, което
включва и заплащане на разходите, свързани с ползването му. В случая следва да се има
предвид и факта, че в писмения отговор, както и в съдебно заседание пред
първоинстанционния съд, ответницата признава че съгласно сключения договор за наем
общинското жилище и е предоставено считано от *** г. Твърденията на ответницата по
4
обратния иск, че не е ползвала топлинна енергия в този период, както и топла вода, не са
подкрепени от никакви доказателства, напротив опровергавани са от заключението на
вещото лице изготвило СТЕ, чиито констатации ответницата не е оспорила. Относно
изложеното от О., че същата два месеца е правила ремонт на наетото от нея жилище, следва
да се има предвид, че при предаването на наетия имот наемателят има задължение да го
прегледа и да направи всички възражения за това, че не е предаден в надлежно състояние
и/или има недостатъци (чл. 230, ал. 3 ЗЗД). Затова и при липсата на доказване от ответника-
наемател на положителните факти, че е направил пред наемодателя всички възражения за
това, че вещта не е предадена в надлежно състояние и/или има недостатъци, чието наличие
се твърди, т.е. че ответникът-наемател е предприел изрични действия по оспорване
състоянието, което отговаря на ползването, за което е наета вещта, то наетият имот се счита
приет в добро състояние ( чл. 233, ал. 1, изр. последно ЗЗД).
По изложените съображения, съдът намира, че предявеният обратен иск е основателен и
доказан, поради което и обжалваното решение в частта му, с която този иск е отхвърлен,
следва да се отмени и вместо него да се постанови друго такова, с което ответницата да бъде
осъдена да заплати на Община Перник претендираните с обратния иск суми. Обратният иск
следва да бъде уважен под условие, че сумата се дължи след като Община Перник заплати
присъдените с решението суми на ищеца по главния иск.
С обжалваното Решение Районният съд е осъдил на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Община
Перник да заплати на „Топлофикация Перник” АД, сумата от 548.08 лв. за разноските в
заповедното и първоинстанционно производства.
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация Перник“ АД
се дължат разноски в размер на сумата от 394.62 лв.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „Топлофикация Перник“ АД ще
следва да заплати на Община Перник, направените по делото разноски в размер на сумата от
28 лв.
В полза на община Перник следва да бъдат присъдени на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
направените по обратния иск разноски пред двете инстанции в общ размер на 348.08 лв.
Водим от гореизложеното, Окръжен съд Перник
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260396 от 30.10.2020 г., постановено по гр.д. № 1419 по описа на
Районен съд Перник за 2020 г., в частта за признаване за установено, че Община Перник, с
БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: ***, дължи на „Топлофикация
Перник“ АД, сумата над 1408.06 лв. – 1935.14 лв. – представляваща неплатена главница за
доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес: ***, за периода от
5
01.05.2016 г. до 09.12.2016 г., ведно със законната лихва; сумата над 168.61 лв. до 516.88 лв.
– мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 10.07.2016 г. до 09.12.2016 г.,
както и в частта за разноските, с които Община Перник е осъдена да заплати на
„Топлофикация Перник“ АД сума от 548.08 лв. като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК искове от „Топлофикация Перник”
АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: *** срещу Община Перник, с
БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: ***, за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца разликата над сумата от 1408.06 лв. до 1935.14
лв. – стойността на топлинна енергия, доставяна до имот с адрес ***, за периода от
01.05.2016 г. до 09.12.2016 г.., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
09.12.2019 г. – подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението; разликата над сумата от 168.61 лв. до 516.88 лв.
– мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 10.07.2016 г. до 09.12.2016 г.,
като ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.
ОТМЕНЯ Решение № 260396 от 30.10.2020 г., постановено по гр.д. № 1419 по описа на
Районен съд Перник за 2020 г. В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен предявения от Община
Перник, с БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: ***, срещу Ю. Р. О.,
с ЕГН: ********** и адрес: ***, осъдителен иск за сумата 214.84 лв., представляваща
главница за месеците април и май 2017 г. за доставена топлинна енергия за апартамент,
находящ се на адрес: ***, сумата от 53.47 лв., представляваща законна лихва за периода от
08.06.2017 г. до 16.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
31.07.2020 г. до окончателното изплащане на сумите, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Ю. Р. О., с ЕГН: ********** и адрес: *** да заплати на Община Перник, с
БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: ***, сумата 214.84 лв.,
представляваща главница за месеците април и май 2017 г. за доставена топлинна енергия за
апартамент, находящ се на адрес: *** и сумата от 53.47 лв., представляваща законна лихва за
периода от 08.06.2017 г. до 16.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 31.07.2020 г. до окончателното изплащане на сумите, ПРИ УСЛОВИЕ, ЧЕ
Община Перник заплати на „Топлофикация Перник“ АД, присъдените с решението суми.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Община Перник, с БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление:
***, да заплати на „Топлофикация Перник” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: *** сумата от 394.62 лв., представляващи направени по делото разноски
съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Топлофикация Перник” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: *** да заплати на Община Перник, с БУЛСТАТ: *********, със седалище и
адрес на управление: ***, сумата от 28 лв., представляващи направени по делото разноски
6
съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Ю. Р. О., с ЕГН: ********** и адрес: *** да заплати на Община Перник, с
БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 348.08 лв.,
представляваща направени разноски в производството по обратния иск пред двете
инстанции.
Решението е постановено при участието на Ю. Р. О. като трето лице – помагач на страната
на ответника Община Перник.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7