Р
Е Ш Е
Н И Е № 260045
гр.Шумен
29.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
окръжен съд в открито заседание
на двадесет и девети септември две хиляди и двадесета година ,в състав:
Председател: Мирослав Маринов
Членове:1.
Азадухи Карагьозян
2.Теодора
Димитрова
при секретаря Галина
Георгиева като разгледа докладваното от
съдия Азадухи
Карагьозян В.гр.д.№71 по описа за
2020г. за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С
решение №1230/19.12.2019г.
по гр.д.№3559/2018г. по описа на ШРС ,
съдът на основание
чл.124, ал.1 от ГПК е признал
за установено по отношение на ОБЩИНА Ш. с ЕИК ..., гр. Ш., бул. ....,
представлявана от Л.Д.Х., че ищецът П.К.П., с ЕГН **********,
с пост.адрес: ***
е собственик
на: 502 кв.м, които представляват 502/827 идеални части от
недвижим имот, целият от 827 кв.м.
в землището на гр.Ш., местност „П..”, който
имот по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-52/25.11.2005г. на изпълнителния
директор на АГКК, съгласно скица №
15-542510-04.11.2016г. на СГКК гр.
Ш., представлява
поземлен имот с идентификатор № 83510.654.214, в землището
на гр. Ш., трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване – за земеделски труд и отдих, осъдил е ОБЩИНА Ш. с ЕИК ..., гр. Ш., бул. ....
представлявана от Л.Д.Х., да заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на П.К.П., с
ЕГН **********, с пост.адрес: *** направените
деловодни разноски съразмерно с уважената част от исковата
претенция в размер на 930,00 лева. Решението е било взето
при участието на трето лице-помагач:
М.В.П. с ЕГН **********, с адрес: ***.
Решението
е обжалвано от трето лице-помагач: М.В.П. , действащ ,чрез
пълномощника си адв.Б.З. като незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения. Жалбоподателят моли решението
да бъде отменено и вместо това съдът да
постанови ново с което да отхвърли установитеният иск
за собственост , като се присъдят и разноските по делото.
Въззиваемият П.К.П.
действащ ,чрез пълномощника си адв.Р.П. от ШАК е
депозирал отговор на въззивната жалба , с който я
оспорва като неоснователна и недоказана по изложените в отговора съображения ,
като моли съдът да я остави без уважение и да потвърди решението .
Въззиваемата страна
Община Ш. действаща, чрез пълномощника си юрисконсулт И.Я.К.
е депозирала отговор на въззивната жалба , с който я
признава като основателна и доказана по изложените в отговора съображения ,
като моли съдът да я уважи
и да отмени обжалваното решение
на ШРС и да отхвърли предявеният иск.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1
от ГПК от надлежна страна, при
наличие на правен интерес и е допустима.
Съгласно
чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, по допустимостта
му - в обжалваната част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото
в жалбата. Втората инстанция има правомощието
по свой, служебен почин да следи за
процесуалната допустимост на атакуваното пред нея първоинстанционно
решение, като едва след положителното
й установяване следва да се разгледа
постъпилата въззивна жалба по същество.
Настоящият състав намира, че обжалваното
решение с което първостепенният съд се
е произнесъл по установителен иск за собственост за 502/827 идеални
части от недвижим имот, целият от 827 кв.м.
в землището на гр.Ш., местност „П..”, който
имот по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-52/25.11.2005г. на изпълнителния
директор на АГКК, съгласно скица №
15-542510-04.11.2016г. на СГКК гр.
Ш., представлява
поземлен имот с идентификатор № 83510.654.214, в землището
на гр. Ш. е недопустимо, тъй като се
е произнесъл по непредявен иск.
Ищецът в исковата си молба основава правото
си на собственост на решение №10А/17.06.1996г. на Поземлена комисия гр.Ш. , а
сега Общинска служба по земеделие – Ш. по силата на което е възстановено
правото на собственост на наследниците на П.К.В. в съществуващи /възстановими/
стари реални граници върху нива от 2 дка трета категория , находяща
се в терен по пар.4 на гр.Ш. в местността „К..“ и
твърди ,че на това основание е собственик на 502 кв.м. от ПИ с идентификатор 83510.654.214, но претендира правото на собственост
върху 502/827 идеални части от този имот . Следователно
ищецът в обстоятелствената част на
исковата си молба заявява права върху
реални квадратни метри на основание акт за собственост върху реални такива,
а претендира право на собственост върху
идеални части от процесният имот. Съдът констатира ,
че е налице противоречие между
обстоятелствената част на исковата молба и петитума ,
която нередовност на исковата молба следва да се отстрани от ищеца. Поради това
с определение №325/10.07.2020г. ШОС остави исковата молба на ищеца без движение
като даде едноседмичен срок на ищеца да отстрани горецитираната
нередовност и уточни иска си като посочи коя точно реална част от процесният
имот претендира и къде се намира тя. В изпълнение на това ищецът е депозирал
уточняваща молба с която моли съдът да признае за установено по отношение на
Община Ш. , че ищецът П.К.П. като единствен наследник на наследодателя си П.К.В. е
собственик въз основа на реституция и решение №10А/17.06.1996г. на Поземлена
комисия гр.Шумен за възстановяване правото на собственост на земи в
съществуващи/възстановими/ стари реални граници
на 502 кв.м. намиращи се в
източната част на недвижим имот с идентификатор 83510.654.214 в
землището на гр.Ш. местността „П..“ /К../,
представляващ , съгласно проект за
поправка на кадастрална карта на гр.Ш. с възложител П.К.П. – ПИ с проектен идентификатор 83510.654.327 .
Предвид гореизложеното съдът счита
,че по делото е предявен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК относно реална
част от недвижим имот , описана по-горе ШРС в
нарушение на чл.129 ГПК не е констатирал наличието на нередовна искова молба и
от там в нарушение на принципа на диспозитивното начало се е произнесъл по
предмет за който не е бил сезиран ,
поради това и решението му е недопустимо , той като е разгледал непредявен иск.
Предвид гореизложеното и на осн.чл.270
ал.3 изр.3 от ГПК решението на ШРС следва да се обезсили като недопустимо и
делото да се върне за ново разглеждане и произнасяне по предявеният иск по
чл.124 ал.1 ГПК относно реална част от недвижим
имот по който ищецът моли съдът да признае за установено
по отношение на Община Ш. , че ищецът П.К.П. като единствен наследник на наследодателя си П.К.В. е
собственик въз основа на реституция и решение №10А/17.06.1996г. на Поземлена
комисия гр.Ш. за възстановяване правото на собственост на земи в
съществуващи/възстановими/ стари реални граници
на 502 кв.м. намиращи се в
източната част на недвижим имот с идентификатор 83510.654.214 в
землището на гр.Ш. местността „П..“ /К../,
представляващ , съгласно проект за
поправка на кадастрална карта на гр.Ш. с възложител П.К.П. – ПИ с проектен идентификатор 83510.654.327 .
При
новото разглеждане на делото , съобразно неговият изход и правилата на чл.78 от ГПК първоинстанционният съд ще се произнесе и по отговорността на страните за
разноски в настоящото въззивно производство.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.270 ал.3 изр.3 от ГПК ,съдът
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение №1230/19.12.2019г. по гр.д.№3559/2018г. по
описа на ШРС.
Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Шуменски районен съд.
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок
от съобщаването му на страните .
Председател:
Членове: 1. 2.