Решение по дело №71/2020 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 260045
Дата: 29 октомври 2020 г.
Съдия: Азадухи Ованес Карагьозян
Дело: 20203600500071
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

                                    Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 260045

                                      

                                                   гр.Шумен    29.10.2020г.

                       

                                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският  окръжен  съд в открито заседание на   двадесет и девети септември   две хиляди и   двадесета година ,в състав:

                                                           Председател:  Мирослав Маринов   

                                                                 Членове:1. Азадухи Карагьозян    

                                                                                 2.Теодора Димитрова

при секретаря    Галина Георгиева като разгледа докладваното от  съдия  Азадухи Карагьозян В.гр.д.№71 по  описа за  2020г.  за да се произнесе взе предвид следното:

    Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.      

 С решение1230/19.12.2019г. по гр.д.№3559/2018г. по описа на ШРС ,  съдът на основание чл.124, ал.1 от ГПК е  признал за установено по отношение   на ОБЩИНА Ш. с ЕИК ..., гр. Ш., бул. ...., представлявана от Л.Д.Х., че ищецът П.К.П., с ЕГН **********, с пост.адрес: ***   е  собственик на: 502 кв.м, които представляват 502/827 идеални части от недвижим имот, целият от 827 кв.м. в землището на гр.Ш., местност „П..”, който имот по   кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-52/25.11.2005г. на изпълнителния директор на АГКК, съгласно скица № 15-542510-04.11.2016г. на СГКК гр. Ш., представлява поземлен имот с идентификатор № 83510.654.214, в землището на гр. Ш., трайно предназначение на територията: земеделска,  начин на трайно ползванеза земеделски труд и отдих, осъдил е  ОБЩИНА Ш. с ЕИК ..., гр. Ш., бул. .... представлявана от Л.Д.Х. да заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на П.К.П., с ЕГН **********, с пост.адрес: ***   направените деловодни разноски съразмерно с уважената част от исковата претенция в размер на 930,00 лева. Решението е било взето при участието на трето лице-помагач: М.В.П. с ЕГН **********, с адрес: ***.

   Решението е обжалвано от трето лице-помагач: М.В.П.   , действащ ,чрез пълномощника си адв.Б.З.  като незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения. Жалбоподателят моли  решението да бъде отменено  и вместо това съдът да постанови ново с което  да отхвърли установитеният иск за собственост , като се присъдят и разноските по делото. 

     Въззиваемият П.К.П. действащ ,чрез пълномощника си адв.Р.П. от ШАК е депозирал отговор на въззивната жалба , с който я оспорва като неоснователна и недоказана по изложените в отговора съображения , като моли съдът да я остави без уважение и да потвърди решението  . 

       Въззиваемата страна Община Ш. действаща, чрез пълномощника си юрисконсулт  И.Я.К. е депозирала отговор на въззивната жалба , с който я признава като основателна и доказана по изложените в отговора съображения , като моли съдът да я    уважи  и да  отмени обжалваното решение на ШРС и да отхвърли предявеният иск.

 Въззивната жалба е подадена в срока по  чл.259 ал.1  от ГПК от надлежна страна,  при наличие на правен интерес и е  допустима.    

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Втората инстанция има правомощието по свой, служебен почин да следи за процесуалната допустимост на атакуваното пред нея първоинстанционно решение, като едва след положителното й установяване следва да се разгледа постъпилата въззивна жалба по същество.        Настоящият състав намира, че обжалваното решение с което  първостепенният съд се е произнесъл по установителен иск за собственост за 502/827 идеални части   от недвижим имот, целият от 827 кв.м. в землището на гр.Ш., местност „П..”, който имот по   кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-52/25.11.2005г. на изпълнителния директор на АГКК, съгласно скица № 15-542510-04.11.2016г. на СГКК гр. Ш., представлява поземлен имот с идентификатор № 83510.654.214, в землището на гр. Ш. е  недопустимо, тъй като се е произнесъл по непредявен иск.  

Ищецът в исковата си молба основава правото си на собственост на решение №10А/17.06.1996г. на Поземлена комисия гр.Ш. , а сега Общинска служба по земеделие – Ш. по силата на което е възстановено правото на собственост на наследниците на П.К.В. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху нива от 2 дка трета категория , находяща се в терен по пар.4 на гр.Ш. в местността „К..“ и твърди ,че на това основание е собственик на 502 кв.м. от ПИ с идентификатор 83510.654.214, но претендира правото на собственост върху 502/827 идеални части от този имот .  Следователно ищецът  в обстоятелствената част на исковата си молба  заявява права върху реални квадратни метри на основание акт за собственост върху реални такива, а  претендира право на собственост върху идеални части от процесният имот. Съдът констатира , че е налице  противоречие между обстоятелствената част на исковата молба и петитума , която нередовност на исковата молба следва да се отстрани от ищеца. Поради това с определение №325/10.07.2020г. ШОС остави исковата молба на ищеца без движение като даде едноседмичен срок на ищеца да   отстрани горецитираната нередовност  и  уточни иска си като посочи коя точно  реална част от процесният имот претендира и къде се намира тя. В изпълнение на това ищецът е депозирал уточняваща молба с която моли съдът да признае за установено по отношение на Община Ш. , че ищецът П.К.П. като единствен наследник на наследодателя си П.К.В. е собственик  въз основа на реституция  и решение №10А/17.06.1996г. на Поземлена комисия гр.Шумен за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи/възстановими/ стари реални граници  на 502 кв.м.  намиращи се в източната част на недвижим имот с идентификатор 83510.654.214 в  землището на гр.Ш. местността „П..“ /К../, представляващ , съгласно проект  за поправка на кадастрална карта на гр.Ш. с възложител П.К.П. – ПИ с проектен идентификатор 83510.654.327 .

Предвид гореизложеното съдът счита ,че по делото е предявен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК относно реална част от недвижим имот , описана по-горе     ШРС в нарушение на чл.129 ГПК не е констатирал наличието на нередовна искова молба и от там в нарушение на принципа на диспозитивното начало се е произнесъл по предмет за който не е бил сезиран    , поради това и решението му е недопустимо , той като е разгледал непредявен иск.  

Предвид гореизложеното и на осн.чл.270 ал.3 изр.3 от ГПК решението на ШРС следва да се обезсили като недопустимо и делото да се върне за ново разглеждане и произнасяне по предявеният иск по чл.124 ал.1 ГПК относно реална част от недвижим  имот по който ищецът моли съдът да признае за установено по отношение на Община Ш. , че ищецът П.К.П. като единствен наследник на наследодателя си П.К.В. е собственик  въз основа на реституция  и решение №10А/17.06.1996г. на Поземлена комисия гр.Ш. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи/възстановими/ стари реални граници  на 502 кв.м.  намиращи се в източната част на недвижим имот с идентификатор 83510.654.214 в  землището на гр.Ш. местността „П..“ /К../, представляващ , съгласно проект  за поправка на кадастрална карта на гр.Ш. с възложител П.К.П. – ПИ с проектен идентификатор 83510.654.327 .

     При новото разглеждане на делото , съобразно неговият изход и правилата на чл.78 от ГПК първоинстанционният съд ще се произнесе и по отговорността на страните за разноски в настоящото въззивно производство. 

       Водим от гореизложеното и на  осн. чл.270 ал.3 изр.3  от ГПК ,съдът

 

                                         Р  Е  Ш  И : 

 

  ОБЕЗСИЛВА  решение1230/19.12.2019г. по гр.д.№3559/2018г. по описа на ШРС.

Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Шуменски районен съд.

 Решението   подлежи на обжалване пред ВКС  в едномесечен срок от съобщаването му на страните .

 

 

Председател:                            Членове: 1.                           2.