Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2018г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски
районен съд, XXXVI – ти състав
На седми юни две хиляди и осемнадесета година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар:
Неше Реджепова
като разгледа
докладваното от съдията
а.н.д. № 2320 по описа за 2018
година, установи следното:
Производството е по реда
на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А.И.Т., с ЕГН ********** ***,
против Наказателно постановление № 17-0819-007111/26.03.2018 год. на Началника на група към ОД МВР - Варна,
сектор „ПП“ с което на жалбоподателя е
наложено административно
наказание „глоба” в размер на 2000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3 ЗДвП, както и „глоба“ в размер на 10 лева за нарушение по чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП и „глоба“ в размер на 10 лева за нарушение по чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП.
В
жалбата се сочи, че издаденото
НП е съставено при допуснати съществени процесуални
нарушения, изразяващи се в невръчване на АУАН при отказ на
нарушителя.
В съдебно
заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
В писмено становище се излагат доводи за незаконосъобразност на
същото, тъй като АНО е приел, че жалбоподателят е осъществил и двете
изпълнителни деяния по чл. 174, ал.3 ЗДвП, като е наложил наказание само за
едното от тях. Моли се за отмяна на издаденото НП.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не
изпраща представител и не ангажира становище.
С оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят
А.И.Т. бил
правоспособен водач на МПС от 1997г.
На 11.11.2017 г. около
23:10 часа в гр.Варна, по ул. „Без Име“ по Аспарухов
мост в посока център Т. управлявал лек автомобил „Фолксваген голф“ с ДК № В 6975 НВ в района
на северен пътен възел, когато бил спрян за проверка от служители на Сектор
„Пътна полиция“ сред които и св. Г.Г..
Св. Г. поканил водача да бъде изпробван за алкохол с
техническо средство Алкотест Дрегер
7510 с №ARBB-0096 за установяване употребата на алкохол в кръвта. По време на
извършване на проверката при поискване от контролните органи водачът не
представил СУМПС и контролен талон.
Издаден му бил и талон за медицинско изследване, на което
водачът не се явил.
При така установеното, още същия ден срещу въззивника бил съставен АУАН за нарушение на чл. 174,
ал.3 ЗДвП на чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП.
Актът бил предявен и връчен на въззивника още същия ден –
11.11.2017г., като същият отказал да подпише същия и да получи препис от него, акто този отказ бил удостоверен от св. Н.К..
Впоследствие
срещу въззивника било издадено и атакуваното НП, като АНО възприел, че
фактическите и правните констатации на актосъставителя. НП било връчено лично
на жалбоподателя на 11.05.2018 г.
В хода на съдебното следствие бе приобщен и талонът за медицинско изследване, в който е вписано, че водачът отказва
да даде кръвна проба.
Описаната фактическа обстановка се установява и
потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени
доказателства, а именно свидетелските показания на актосъставителя, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН,
талон за медицинско изследване и др.които съдът кредитира изцяло като
достоверни и непротиворечиви.
Като
непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира изцяло показанията на
депозирани в с.з. от свидетеля Г., който освен актосъставител, се явява и
очевидец на изложените събития.
Съдът, предвид
становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, подадена е в законоустановения срок /на 18.05.2018 г. видно от печата на плика/ от
надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от
закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол
и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това
жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган- Началник група в сектор
"ПП" - ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-952/20.07.2017 г. на
Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган –
младши автоконтрольор, оправомощен съгласно същата заповед.
АУАН и
издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал.1 и 3
от ЗАНН.
АУАН е
съставен в присъствието на двама свидетели единият от които е удостоверил с подписа си отказите на
жалбоподателя да подпише и получи препис от издадения спрямо него акт, въпреки
осигурената му възможност за това. В този смисъл според съда неоснователни са
твърденията на защитата за допуснато процесуално нарушение при предявяване на
акта, като задължение на контролните органи е да осигурят възможност на лицето
срещу което се съставя АУАН да получи препис от същия, като съзнателно взетото
от него решение да откаже да го получи не следва да се вменява във вина на
контролните органи.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият
съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН –
относно описание на нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание
на нарушенията, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при
които са извършени. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени.
Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя- трите имена,
адрес и ЕГН.
Спазено е от
страна на административно - наказващия орган на изискването на чл. 57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно
описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на
доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.
В АУАН и НП ясно и недвусмислено е посочено, че
въззивникът е отказал да му бъде извършена проверка за алкохол с техническо
средство Алкотест Дрегер, като впоследствие е отказа и да му бъде взета кръвна проба за изследване. От фактическите обстоятелства в АУАН и НП
недвусмислено става ясно, че АНО е приел, че е налице отказ от извършване на
проверка с техническо средство.
При горните
констатации, съдът изведе следните правни изводи:
Според
настоящия съдебен състав от съвкупната преценка на събраните писмени и гласни
доказателства се налага несъмнен извод, че въззивникът е осъществил от
обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 174, ал.3 от ЗДвП. Показанията на
разпитания свидетел –
полицейски служител са последователни, логични и в пълнота разкриват
проверката, която е извършена на място и отказа на лицето да бъде тествано за
алкохол, а от написаното в талона за медицинско изследване става
ясно, че впоследствие е отказал да даде и кръвна проба за изследване.
Събраните доказателства са еднозначни и липсва
основание за извеждане на друг извод, различен от направения, а именно, че
жалбоподателят е осъществил нарушението. Жалбоподателят има качеството на
"водач" по смисъла на §6, т.25 от ДР на ЗДвП и е отказал да му бъде
извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство. След
разясняване на начина за извършване на проверката, както и последиците при
отказ, жалбоподателят по никакъв начин не е съдействал на контролните органи,
не е предприел никакви действия с цел извършване на проверката, поради което е
налице отказ. Липсват каквито и да било доказателства Т. да е съдействал на проверяващите.
Поради това и за съда е безспорно ясно, че е налице
категоричен отказ за извършване на проверка с техническо средство, респ. да даде кръвна проба за изследване, обективиран и недвусмислено манифестиран чрез поведението на въззивника.
Органите на реда в случая не могат да бъдат упрекнати, че са нарушили правото
на защита на въззивника, тъй като същите са изпълнили точно служебните си задължения-
разяснили са му начинът на проверката и последиците от отказът, разпоредили са
му да изчака на място за съставяне на необходимите документи и прочие.
Поради това съдът намира, че е осъществен състава на
нарушението на чл. 174, ал.3 от ЗДвП. По
силата на тази норма водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози
или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на
алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози, се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина за срок от две години и глоба 2000 лв.
Така визирана нормата действително
сочи на две отделни нарушения: 1. Отказ за извършване
на проверка на водач на МПС с техническо средство и 2. Неизпълнение на
предписание за медицинско изследване.
Така както законодателят ги е посочил при спиране на
водач на МПС за проверка за употреба на алкохол и/или наркотици, органите на
полицията имат задължението първо да извършат проверка с техническо средство и
едва тогава или при наличие на алкохол в кръвта и оспорване от страна на
проверяваното лице, или при отказ да бъде извършена проверка с техническо
средство да му издадат предписание за медицинско изследване, като отказът обаче
от проверка с техническо средство, независимо каква е причината, винаги води до
съставомерност на посочената разпоредба на
чл. 174, ал.3 от ЗДвП. Обстоятелството, че
впоследствие водачът не е дал проба за кръвно изследване не само, че следва да
се отрази в АУАН, но и на собствено основание води до съставомерност
на неговите действия.
В конкретният случай са налице два отказа - за проверка с техническо средство за наличие на алкохол в кръвта на
наказаното лице, както не се оспорва, а и е видно от доказателствата по делото,
че той не е дал и кръвна проба за медицинско изследване.
За установеното административно нарушение, наложеното от наказващия
орган адм.наказание е съобразено изцяло с тежестта на нарушението.
Наред с това е отчетена и високата степен на
обществена опасност, с която се ползват транспортните нарушения, засягащи
живота и здравето на хората. Наказанието е справедливо, съобразено с
извършеното, с неговата обществена опасност и е в размера посочен от закона,
поради което отговарят на целите на закона, очертани в чл. 12 от ЗАНН. С оглед
посоченото по-горе, съдът счита, че разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН по отношение
наказаното лице е неприложима.
Що се отнася до останалите две нарушения отсъствието на
СУМПС и контролен талон, те не се оспорват от водача, поради което и съдът не
следва да се спира по-задълбочено на тях доколкото извършването им е установено
по ясен и категоричен начин и не е оспорено от страните.
Поради всичко гореизложено НП следва да бъде
потвърдено.
Воден от горното и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-0819-007111/26.03.2018
год. на Началника на група към ОД МВР - Варна, сектор „ПП“ с което на А.И.Т. е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000 лв. и „лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3 ЗДвП,
както и „глоба“ в размер на 10 лева за нарушение по чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП и
„глоба“ в размер на 10 лева за нарушение по чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Варна на основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: