№ 17
гр. З. , 16.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – З. в публично заседание на шестнадесети март, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
при участието на секретаря Фиданка А. Етимова
като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело №
20215420100026 по описа за 2021 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.13, ал. 6 ЗВСГЗГФ.
Образувано е по жалба на Е.С. С., ЕГН **********, с постоянен адрес:
с. Д., общ. З., обл. С., ул. „В. Л.“ № ., чрез пълномощника си адв. Б.К. -
съдружник в АД „К. и с.“ със съдебен адрес: гр. С., ул. „Д.П.“ № 16, ет. 3
срещу отказ за възстановяване право на собственост върху недвижим имот по
реда на ЗВСГЗГФ, материализиран в Писмо, изх. № РД - 3444-1/08.01.2021 г.
Жалбоподателят, чрез пълномощника си сочи, че не е дов. от
направения отказ на О. - З., във връзка с направеното от него искане със
Заявление вх. № РД-3444/30.12.2020 г. за постановяване на решение по реда
на ЗВСГЗГФ за възстановяване правото на собственост на наследниците на
С.С.Д. - бивш жител на с. Д., общ. З., починал през 1989 г., върху частта от
недвижим имот - бивш земеделски имот, представляващ нива с площ от 5
дка, находящ се в местността „Н.“, землището на с. Д., общ. З., по Решение №
80А1/25.04.2003 г. на О. - З., находяща се извън границите на урбанизираните
територии на с. Д., общ. З., а именно: Поземлен имот с проектен
идентификатор 21871.1.591, проектна площ 4 249 кв.м., трайно
предназначение на територията - горска, начин на ползване - иглолистна гора,
съседи: 21871.1.590; 21871.501.1, съгласно скица-проект за изменение на
КККР на поземлен имот с идентификатор 21871.1.438 № 15-
1084493/19.11.2020 г. издадена от СГКК - С..
Твърди, че О. е колективен орган и не е допустимо само и единствено
началника на службата да се произнесе по неговото заявление - еднолично и с
1
писмо.
Пълномощникът на жалбоподателя твърди, че по отношение на
процесния имот има произнасяне за възстановяване с Решение на ОСЗ, когато
имотът е бил земеделска земя и въпросът за възстановяването му не може да
се пререшава.
С оглед изложеното моли, съдът да прогласи отказа, материализиран в
Писмо, изх. № РД-3444-1/08.01.2021 г. на ОСЗ - З., за нищожен или да го
отмени като незаконосъобразен, необоснован и постановен при съществени
нарушения на административнопроизводствените правила за неговото
издаване.
В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез пълномощника си адв.
Б.К., поддържа жалбата и моли да бъде уважена по съображенията изложени
в нея.
О. - З., с писмено становище, чрез Началник И.П. твърди, че жалбата е
неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.
Като взе предвид изложеното в жалбата и събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното:
На 17.02.2003 г., Е.С. С. е подал заявление до ПК – З. за
възстановяване право на собственост на земеделски земи, между които по т.
17 и нива от 5.0 дка в м. „Н.“. С Решение № 159/11.06.2001 г., ОС – С. по гр.д.
78/01 г. е отменила решение на РС – З. и е признал по отношение на ПК – З.
правото на наследниците на С. С. Д., между които е и Е.С. С., да им бъде
възстановено правото на собственост върху земеделски земи, като по т. 17 е
посочена нива от 5 дка в м. „Н.“. Правото на собственост е доказано с
нотариално заверени декларации.
На 25.04.2003 г., ОСЗГ – З. е постановила Решение № 80А1, с което е
възстановила правото на собственост на наследниците на С. С. Д. на
земеделски земи, между които и нива, находяща се в землището на с. Д., с
площ от 5 дка, в м. „Н.“. Решението е постановено на осн. чл.18ж, ал. 1,
чл.18з, ал.1 ППЗСПЗЗ. Решението е връчено на Е.С. С. на 15.05.2003 г. с
обратна разписка .
С Решение № 100В1/25.03.2019 г. на ОСЗ – З. е отказано да се
възстанови правото на собственост в съществуващи стари реални граници на
имот: нива от 0.070 дка, находяща се в строителните граници на с. Д.,
местността „Н.“, заявен със Заявление и установен с Декларация по чл.12, ал.3
ЗСПЗЗ № 308/10.02.2003 г. Решението е мотивирано с това, че тази част е
застроена и се следва обезщетение. Решението е атакувано пред РС – З. от
Е.С. С., но съдът е оставил жалбата без уважение с Решение № 138/04.10.2019
г., по гр.д. 81/2019 г., което решение е потвърдено с Решение №
504/12.12.2019 г., по к.ад.д. 405/2019 г. на АдмССм.
2
На 30.12.2020 г., Е.С. С. е подал заявление за възстановяване право на
собственост върху недвижим имот от горски фонд във връзка с изготвен
проект за изменение на КККР на с. Д., общ. З.. По повод на това заявление,
Началник ОСЗ – З. е издала атакуваното по делото писмо.
Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата е основателна и доказана и като такава следва да бъде
уважена.
Налице е правен интерес от страна на жалбоподателя Е.С. С. да
обжалва процесното писмо, с оглед на това, че явно е променено
предназначението на възстановения му преди това имот като земеделски
такъв и той вече е гора. Тоест започнала е процедура по възстановяване на
гора и заявителят е в правото си да атакува всеки административен акт, който
не го удовлетворява. Друг е въпроса дали е следвало да се отпочва нова
процедура.
Атакуваното писмо на Началник ОСЗ - З. представлява индивидуален
административен акт, тъй като касае жалбоподателя и има неблагоприятни
последици за него. Този индивидуален административен акт страда от един
много съществен порок, а именно, издаден е от некомпетентен орган.
Компетентен да се произнесе по подаденото заявление от жалбоподателя е
ОСЗ, която е колективен орган. В чл.11, ал.1 и ал.3 ЗВСГЗГФ, законодателят
изрично е посочил, в какъв състав службата постановява решенията си. При
това положение, началникът на службата не може да изземва правомощия и
да решава въпроси от компетентността на цялата служба.
В горния смисъл е съдебната практика на районните и
административни съдилища в страната.
Съдът споделя и вторият аргумент на жалбоподателя, че с атакуваното
писмо началникът на службата се произнася за възстановяване на имот, който
веднъж вече е възстановен с решение на същата тази служба, макар и по друг
ред – по реда на ЗСПЗЗ. Следва да се отбележи, че с промяна на
предназначението на даден недвижим имот не се променя правото на
собственост. Правото на собственост може да се промени, чрез правна сделка,
отчуждителна процедура, придобиване по давност и др., но не и когато се
промени предназначението на даден имот.
Решението за възстановяване на процесния имот по реда на ЗСПЗЗ се
ползва със стабилитет и в това се състои правната сигурност. В противен
случай ще е налице обратната ситуация, а именно, несигурност.
Поради гореизложеното, ще следва да бъде прогласена нищожността
на атакуваното писмо.
Съдът не следва да се произнася по направените от жалбоподателя
3
разноски, тъй като такова искане не е направено.
ВОДИМ от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на Писмо, изх. № РД - 3444-
1/08.01.2021 г., издадено от Началник ОСЗ - З., с което на Е.С. С., ЕГН
**********, постоянен адрес: с. Д., общ. З., обл. С., ул. „В. Л.“ № ., съдебен
адрес: гр. С., ул. „Д.П.“ № 16, ет.3, чрез адв. Б.К. е отказано да бъде
възстановено правото на собственост на ПИ с проектен идентификатор
21871.1.591, проектна площ - 4249 кв.м., трайно предназначение на
територията - горска, начин на трайно ползване – иглолистна гора, при
съседи: 21871.1.590 и 21871.501.1, съгласно Скица-проект за изменение на
КККР на ПИ с идентификатор 21871.1.438 № 15 – 1084493/19.11.2020 г.,
издадена от СГКК – С..
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - С. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – З.: _______________________
4