Р Е
Ш Е Н И Е № 517
гр. Сливен, 12.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, І-ви състав, в
публично съдебно заседание на втори юни, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА
КИРИЛОВА
при секретаря А.В., като разгледа докладваното от председателя по гр. дело № 6894/2020 г. по описа на СлРС, за
да се произнесе, съобрази:
Производството
се движи по реда на глава ХХV от ГПК – бързи производства, като подготовката на
делото в з.з. следва да стане по реда на чл. 312 и сл. от ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл. 144
от СК за заплащане на ежемесечна издръжка
в размер на 180 лв., считано от датата на депозиране на исковата молба.
Ищцата твърди, че през учебната 2019/2010 г. е ученичка в
12-ти клас, дневна форма на обучение в Професионална гимназия по икономика
„Проф. д-р Д. Т.“, а ответникът е неин баща. Същата живее с майка си и брат си, който е студент на
квартира, а майка й е безработна и не получава доходи и не притежава имущество,
от които да може да се издържа по време на обучението си.
Твърди, че разходите й за живот и обучение са големи и не
биха могли да бъдат покрити само от майка й, още повече, че тази година е
абитуриентка и й предстои кандидатстване във виеше учебно заведение и матури.
Сочи, че ответникът разполага с добри доходи, работи и не
полага грижи за други малолетни деца, поради което счита, че би могъл да й
заплаща месечна издръжка в размер на 180 лв. без особени затруднения.
Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да й заплаща месечна издръжка в размер на 180 лв.,
считано от депозиране на настоящата искова молба в съда до настъпването на
основания за изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва за
забава за всяка закъсняла вноска до окончателното изплащане на сумата. Претендира за присъждане на направените по делото
разноски.
Не е
постъпил писмен отговор от ответника при условията на чл. 131 от ГПК.
В с.з.
ищцата не се явява. Представлява се от пълномощник, който поддържа предявения
иск и моли за уважаването му. Претендира за присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът,
редовно призован не се явява и не се представлява. Не е изразил становище по
молбата.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното
от фактическа и правна страна:
Ищцата
е пълнолетна, учаща в 12 клас, дневна форма на обучение в Професионална
гимназия по икономика "Проф. д-р Д. Т." - гр. С. през учебната 2019/2020
г., видно от служебна бележка, с изх. № РД 04-189 от 27.11.2019 г. Живее с
майка си и с брат си на квартира в кв. "Н. с., за която заплащат 150 лв.
наем. Майката е безработна, няма доходи от които да издържа себе си и децата.
Съдът
следва да съобрази нуждите на ищеца, като отчете факта, че е последен клас на
обучение в средно учебно заведение, предстои му абитуриентски бал и
кандидатстудентски изпити. Следва да съобрази обаче основно каква е
възможността на родителя да осигурява и подпомага детето си при издръжка,
когато е пълнолетно учащо в средно училище от редовната форма на обучение,
поради което съдът обстойно обследва този въпрос.
По
делото се събраха и гласни доказателства, чрез разпита на свид. С. - брат на
ищцата, който дава показания, че сестра му учи в Гимназия по икономика, редовно
обучение и тази година завършва 12 клас. Нуждае се от учебни помагала, ходи на
уроци, предвид кандидатстудентските изпити. Свидетелства, че майката се налага
да издържа и него, тъй като работи на граждански договор и заплатата му зависи
от клиентите, възнаграждението му е минимално. Заявява, че баща му е
международен шофьор, има собствено жилище и няма други низходящи, които да
издържа.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, ценени като допустими, относими и
неоспорени от страните.
Не е спорно, че ищцата е дъщеря на ответника М.С.Д. ,
видно от Акт за раждане № 1663 от 27.11.2001 г., която е навършила пълнолетие,
но от представените писмени доказателства се установява, че е ученичка последен
курс на обучение в ПГП "Проф. д-р Д. Т.".
Категорично
е, че ищцата не може да се издържа сама, защото до завършване на средното си
образование няма възможност да работи, респ. няма доходи от труд, а няма и
имущество, от което да генерира достатъчни за издръжката си доходи. Установи се,
че майката на ищцата не работи. Същата изпълнява моралното си задължение на
родител, като се грижи освен за ищцата и за сина си, който е студент. Ищцата
със семейството си живее на квартира и заплаща наем в размер на 150 лв.
Нейните
доходи и имущество обаче в разглеждания казус за ирелевантни, тъй като право на
пълнолетния ищец е да насочи претенцията си за издръжка към всеки от двамата
родители или само към единия от тях – в случая към бащата, за когото също
е безспорно, че до навършване на пълнолетие, същият е бил длъжен да
заплаща издръжка в размер на 50 лв., която безспорно няма аналог на
съвременните условия на живот.
Остават
месец до завършване на средното образование на пълнолетната учаща, предстои и
кандидатстване във висше учебно заведение и съда намира, че поне тези няколко
месеца бащата следва да намери начин да организира времето си и усилията си, за
да набави средства да подпомогне на дъщеря си.
Освен
това ноторно известно е, че минималната издръжка за страната от 01.01.2020 г.
на новородено пеленаче е в размер на 152.50 лв.
Не
се установи ответникът да има задължения към други низходящи, както и няма
доказателства какви доходи получава. Освен това издръжката за пълнолетен учащ
има своя социален характер и не случайно законодателят е вменил като
продължаваща грижа за вече навършилите пълнолетие деца, с оглед довършване на
тяхното образование, тъй като този ангажимент има своя морален и законов аспект,
поради което съда намира, че бащата е в трудоспособна възраст, работи и следва да
набави средства за издръжката на дъщеря си.
Същевременно няма спор, че в периода до
завършване на средното си образование пълнолетната П.С. се нуждае от средства за задоволяване на
своите потребности от храна, облекло, учебници, учебни помагала и пособия.
Предстоят й кандидатстудентски изпити, което изисква значителни средства.
В случая следва да се има в предвид, че за
разлика от безусловното по характера си задължение за издръжка на ненавършилото
пълнолетие дете, при издръжката на пълнолетен учащ възможността за
доставянето й не съвпада с общото изискване на чл. 142 от СК, според което размерът на издръжката се определя единствено като
функция от нуждите на лицето, което има право на издръжка и
възможностите на лицето, което я дължи, но се подчинява и на упоменатото
ограничение по чл. 144 от СК, тъй като се касае за издръжка на вече пълнолетно
лице, което поначало е длъжно само да се грижи за издръжката си и неговият родител
може да бъде задължен да му дава издръжка само при условие, че това не би му
създало особени затруднения, каквито в настоящия процес не се доказаха.
Касае се за необходими обикновени, а не луксозни
разходи, възлизащи според настоящата съдебна инстанция средно на поне 280.00
лева месечно, от които минимум 180.00 лева за покриване на базови ежедневни
нужди от бащата, а остатъка от 100 лв. се осигуряват от майката.
Съдът счита, съобразявайки и обстоятелството,
че родителят не е задължен да осигурява изцяло издръжката на пълнолетното
си дете, че ответникът може без особено затруднение да поеме част от
обикновените разходи на пълнолетната учаща дъщеря, заплащайки й малко над
минималната издръжка за страната месечно по 180 лв., считано от 12.12.2019 г. до
завършване на средното образование, което според свидетелските показания и
според твърденията на пълномощника приключва до края на юни месец настоящата
година, т.е. за 7 месеца, до настъпване на други основания за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за всяка закъсняла
месечна вноска.
Безспорно издръжка в горните размери
не може да задоволи в пълна степен нуждите на ищцата, но при
присъждане издръжка на пълнолетно учащо дете, съдът следва /по аргумент от
последното изречение на чл.144 СК/ да преценява и
обстоятелството дали плащането й няма да създаде особени затруднения за
родителя /все в този смисъл е постановената по
реда на чл. 290 ГПК задължителна съдебна
практика, като решение № 199 от 17.05.2011 г. по гр. д. № 944/2010г.
на ВКС, III г. о., решение № 195 от 01.06.2011г. по гр. д. №
1424/2010г. на ВКС, III г. о., решение № 469 от 26.10.2011г. по гр.
д. № 2/2011г. на ВКС, IV г. о., решение № 305 от 07.06.2011 г. по гр. д. №
1269/2010 г. на ВКС, IV г. о. и др./.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК следва да се
допусне предварително изпълнение на решението в частта, относно присъдените
суми за издръжка.
Ответникът
следва да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 300 лв.,
представляващи заплатен адвокатски хонорар.
С
оглед изхода от процеса ответникът следва да заплати държавна такса в размер на 50.40 лв. по сметка на СлРС.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М.С.Д., с
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАЩА на П.М.С., с ЕГН ********** ***, със
съдебен адрес:*** 1-1, чрез адв. М. ***, ежемесечна издръжка в размер на 180 лв. /сто и осемдесет/ лв., считано от подаване на исковата
молба – 12.12.2019 г. до настъпване на други основания за изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА М.С.Д., с
ЕГН ********** *** да заплати на П.М.С., с ЕГН ********** ***, със
съдебен адрес:*** 1-1, чрез адв. М. *** направените по делото разноски в размер
на 300 /триста/ лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА М.С.Д., с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на С. районен съд държавна такса в
размер на 50.40 лв. /петдесет лева и
четиридесет стотинки/.
Решението подлежи на обжалване пред С. окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
|
|