№ 71
гр. Свищов, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на седемнадесети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пенка Б. Йорданова
при участието на секретаря Василка Н. Лалова
като разгледа докладваното от Пенка Б. Йорданова Гражданско дело №
20214150100578 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взема предвид:
Иск с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 от ГПК вр. чл. 79 от
ЗЗД вр. чл. 240 от ЗЗД и иск по чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „Г“ЕООД гр. Свищов, представляван от управителя С.М. твърди, че
на 15.08.2019г.. сключили с ИВ. В. ИВ. договор за заем, по силата на който ищецът
предоставил на ответника, в качеството му на заемополучател парична сума в размер на
2 975,00 лева, със задължение същата да бъде върната до 15.08.2020г.. /Приложение № 1/.
Заявява, че заетата сума била получена от ответника на 15.08.2019г., за което ищецът издал
Разходен касов ордер № 239/15.08.2019г. /Приложение № 2/. Ответникът извършил частично
плащане, като евърнал на ищеца сумата от 1027,94 лева и продължавал да дължи сумата
1947,06 лева. След изпадане на ответника в забава и на основание чл. 86 от ЗЗД в полза на
ищцовото дружество възникнало вземане към първия за сумата 63,28 лева, която
представлявала обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислена върху сумата
1947,06 лева от датата на нейния падеж – 15.08.2020г. до депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение -. 09.12.2020г.. Твърди, че на 09.12.2020г. предявили
претенцията си по реда на заповедното производство, като заповедта за изпълнение по
ч.гр.дело № 1174/2020г. по описа на РС Свищов била връчена на ответника по реда на чл.
47 ал. 5 от ГПК – чрез залепване на уведомлени, поради което им било указано да предявят
иск за установяване на вземането си. Посочва, че към датата на предявяване на исковата
молба сумата 1947,06 лева , както и лихвата 63,28 не били заплатени от ответника. Моли да
1
бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумата 1947,06 лева – задължение по договор за заем от
15.08.2019, сумата 63,28 лева – лихва за забава върху сумата за периода от 15.08.2020г. до
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 09.12.2020г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане. Претендира разноски за
исковото и заповедно производство. С допълнителна молба уточнява, че се предявява
установителен иск за сумата 1947,06 лева –дължима и невърната главница с падеж
15.08.2020г. по договор за заем от 15.08.2019г., ведно със законната лихва върху сумата от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
плащане и осъдителен иск за сумата 63,28 лева, представляваща лихва за забава за периода
от 15.08.2020г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
09.12.2020г... В писмено становище моли исковете да бъдат уважени, като се присъдят
направените по делото разноски.
Ответникът ИВ. В. ИВ. не е представил в едномесечен срок отговор на
исковата молба, не се явява в съдебно заседание и не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие.
На основание чл.238 ал.1 от ГПК ищецът, чрез процесуалният си представител
адв. М. в писмена молба по делото преди съдебно заседание на 8.02.2022г. е направил
искане за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът счита направеното искане за постановяване на неприсъствено решение
за основателно. Видно от книжата по делото/съобщение , връчено на 25.11.2021г. и
призовка/ на ответника са указани последиците от неподаването на писмен отговор в
едномесечния срок и от неявяването му в съдебно заседание без уважителни причини и без
да е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Същият, въпреки това,
редовно призован/по реда на чл. 41 от ГПК/ не се явява в съдебното заседание по делото.
Представен е Договор за заем от 15.08.2019г. между „Г“ЕООД гр. Свищов ,
като заемодател и ИВ. В. ИВ., като заемател, по силата на който заемодателят предоставил
на заемателя сумата 2975,00 лева, за срок до 15.08.2020г.., като след изтичането на този
срок, заемателят се задължил да върне сумата. При забава на заемателя при връщане на
заема, в чл. 10 било уговорено, че същият дължи неустойка в размер на 0,005 % върху
стойността на невъзстановената сума, за всеки просрочен ден. Видно от РКО №
239/15.08.2019г. ищецът предоставил на ответника сумата 2975 лева, с посочено основание –
заем съгласно договор. РКО носи подпис за получил сумата. Представена е справка за
изчисляване на законна лихва с електронен калкулатор.
С оглед изложените в исковата молба фактически обстоятелства и събраните по
делото писмени доказателства – Договор за заем от 15.08.2019г., РКО № 239/15.08.2019г.,
2
които писмени доказателства не са оспорени от ответника, съдът счита, че иска по чл. 422
ал.1 вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 240 от ЗЗД е вероятно основателен с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, тоест
налице са предпоставките съдът да се произнесе с неприсъствено решение.
С оглед на гореизложеното съдът постановява неприсъствено решение
по предявения от ищеца иск чл.422 от ГПК за установяване на вземането му за главница ,
който следва да се уважи изцяло и признава за установено по отношение на ответника, че
същя дължи на ищеца сумата 1 947,06– главница – невърната в срок сума по договор за
заем от 15.08.2019г.. , ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 9.12.2020г. до
изплащане на вземането, за които е издадена заповед № 260149 от 10.12.2020г. по
ч.гр.дело № 1174/2020 г. по описа на РС Свищов.
С оглед изложените в исковата молба фактически обстоятелства и събраните
по делото писмени доказателства – Договор за заем от 15.08.2019г. , РКО №
239/15.08.2019г. , справка за изчисляване на законна лихва с електронен калкулатор, които
писмени доказателства не са оспорени от ответника, съдът счита, че осъдителния иск по чл.
86 от ЗЗД е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства, тоест налице са предпоставките съдът да се произнесе с
неприсъствено решение.
С оглед на гореизложеното съдът постановява неприсъствено решение
по предявения от ищеца иск по чл. 86 от ЗЗД, който следва да се уважи, като бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца сумата 63,28 лева – лихва за забава за периода от
15.08.2020г. до 09.12.2020г..
Съдът, който разглежда предявен иск по чл. 422 от ГПК следва да се произнесе и
за дължимите в заповедното производство разноски и да разпредели отговорността за
разноските в заповедното производство, както и в исковото производство, съобразявайки
изхода на спора. В този смисъл е т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. В случая
претенцията за разноски е предявена своевременно. Събразно изхода на исковото
производство и уважаване на предявения установителен иск за вземането за главница ,
дължимите разноски в заповедното производство съдът приема, че са в размер на 338,94
лева, колкото и следва да се присъдят на ищеца и които ответника да му заплати.
Ищецът претендира разноски за исковото производство в размер на 488,94 лева, от
които 88,94 лева лева ДТ, включително и за осъдителния иск, 400,00 лева – адвокатско
възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси,
разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се
заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Искът на ищеца за главницата е
уважен изцяло, както е уважен изцяло и предявения осъдителен иск за лихва. Предвид това
и разпоредбите на чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят направените от
него съдебни разноски в хода на производството, а именно в размер на 488,94 лева, които
3
ответника да бъде осъден да му заплати.
Водим от горното на основание чл. 239 ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ИВ. В. ИВ. с ЕГН ********** от *,
че ИВ. В. ИВ. с ЕГН ********** от * дължи на „Г“ЕООД, ЕИК *, седалище и адрес на
управление гр. **, представлявано от управителя С.С.М., съдебен адрес гр. ***, чрез адв.
Л.М. сумата 1947,06 лева/хиляда деветстотин четиридесет и седем лева и шест стотинки/ -
главница- неплатено задължение в срок по договор за заем от 15.08.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението -
09.12.2020г. до окончателното изплащане на вземането, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 260149 от 10.12.2020г.
по ч.гр.дело № 1174/2020 г. по описа на Районен съд Свищов.
ОСЪЖДА ИВ. В. ИВ. с ЕГН ********** от * да заплати на „Г“ЕООД,
ЕИК *, седалище и адрес на управление гр. **, представлявано от управителя С.С.М.,
съдебен адрес гр. ***, чрез адв. Л.М. сумата 63,28 лева/шестдесет и три лева и двадесет и
осем стотинки/ – лихва за забава върху главницата за периода от 15.08.2020г. до
09.12.2020г..
ОСЪЖДА ИВ. В. ИВ. с ЕГН ********** от * да заплати на „Г“ЕООД, ЕИК *,
седалище и адрес на управление гр. **, представлявано от управителя С.С.М. сумата 338,94
лева/триста тридесет и осем лева и деветдесет и четири стотинки/ – направени разноски в
хода на заповедното производство.
ОСЪЖДА ИВ. В. ИВ. с ЕГН ********** от * да заплати на „Г“ЕООД, ЕИК *,
седалище и адрес на управление гр. **, представлявано от управителя С.С.М. направените
по делото разноски в размер на 488,94 лева/четиристотин осемдесет и осем лева и
деветдесет и четири стотинки/, от които 88,94 лева ДТ, 400 лева – адвокатско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да бъде връчен на страните, като на ответника се укаже,
че при наличието на основанията по чл. 240, ал. 1 ГПК има право да търси неговата отмяна.
4
Препис от решението след влизането му в сила да се докладва по ч.гр.дело №
1174/2020г. по описа на РС Свищов.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
5