№ 169
гр. Ямбол, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Яна В. Ангелова
при участието на секретаря П.Г.У.
в присъствието на прокурора М. Б. А.
като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Гражданско дело №
20252300100199 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.5 от ЗЛС, във вр. с чл.336 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена искова молба от С. Д. И. от с.***. обл.****,
действаща чрез пълномощника- адв. С. Д. от АК- Ямбол, с която против С. С. Д. е предявен
иск с правно основание чл.5, ал.2 от ЗЛС– за поставяне на ответницата под ограничено
запрещение.
Ищцата излага, че ответницата е нейна племенница, която е с лека умствена
изостаналост. Родителите на ответницата са починали преди повече от десет години, а след
тяхната смърт тя е била изоставена от съпруга си и живяла сама. От тринадесет години
ответницата живее при ищцата, която се грижи за нея. Според твърденията на ищцата,
ответницата се нуждае от непрекъснати грижи и напътствие. За всяко нещо трябва да и бъде
казвано, не е възможно да й бъдат поверени елементарни неща, може цял ден да стои на
едно място, без да мърда или да говори, комуникацията с нея е трудна. Не поддържа лична
хигиена, като трябва да и бъде казано да си смени дрехите, да се измие, да се изкъпе, да се
нахрани, да си изпие хапчетата и др.п. Описаното здравословно съС.ние на ответницата и
нейното поведение налага вземането на мерки, за да бъде уреден статута й на човек, който
не е в съС.ние да се грижи сам за себе си, да разбира и ръководи постъпките си и да
защитава интересите си. С изложеното по- горе ищцата обосновава иска за поставяне на
ответницата под ограничено запрещение.
В срока за отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК, ответницата не е
депозирала такъв.
В о.с.з. след изслушване заключението на вещото лице по искане на
пълномощника на ищцата е прието изменение на иска на основание чл.214 от ГПК, като
същият се счита предявен като такъв с правно основание чл.5, ал.1 от ЗЛС- за поставяне на
ответницата под пълно запрещение. Искът с тази правна квалификация се поддържа от
ищцата чрез процесуалния представител, който пледира съдът да постави ответницата под
1
пълно запрещение, тъй като са налице предвидените в закона условия за това.
В о.с.з. ответницата се явява лично, като не взема становище по предявения иск.
Заключението на участващия по делото прокурор от ЯОП е за наличие на
предвидените в закона основания за поставяне на ответницата под пълно запрещение.
При проведения от съда личен разпит по реда на чл.337, ал.1 ГПК, ответницата
отговаря на елементарни въпроси, на които дава кратки отговори. Посочва името си, на
колко години е, къде и с кого живее. Заявява, че не може да чете, да пише, не познава парите.
Ходи до магазина за покупки сама, но носи със себе си дадена й от ищцата бележка, която
ответницата дава на продавача. Споделя, че понякога гледа филми и предавания по
телевизията, храната се приготвя от леля й, не приема лекарства и няма предписани такива,
къпе се, когато й се каже.
След съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, ЯОС прие за установено от фактическа страна следното:
Ответницата С. С. Д. е пълнолетно лице, родена на 21.10.1976 г. Ищцата С. Д. И.
е нейна леля, което се установява от представеното по делото Удостоверение за родствени
връзки изх. № ГС/02- 007610 на община Ямбол.
От представеното по делото Експертно решение № 95121 от заседание №216 от
26.11.2024 г. на ТЕЛК при „МБАЛ Д-р Иван Селимински- Сливен“ АД- гр. Сливен, се
установява, че ответницата С. С. Д. е с поставена водеща диагноза „Лека умствена
изостаналост“, няма нарушение или е налице минимално нарушение на поведението.
Определена й е 80 % ТНР без чужда помощ.
Според показанията на свидетелката С.Р.– сестра на ищцата, ответницата живее
при последната от 2012/2013 г. Ответницата не може да се справя сама в ежедневието и бита
си, има нужда от непрекъснато напътстване, за да направи нещо. В съС.ние е да отговаря на
елементарни въпроси. Може да се храни сама. Не поддържа личната си хигиена по собствена
инициатива, а за това са необходими непрекъснати напомняния и наставления от ищцата. По
поръка на ищцата е в съС.ние да отиде до магазина за покупки, но носи бележка, която дава
на магазинерката, която я чака. Свидетелката поддържа, че ответницата се нуждае от
непрекъснати грижи и напътствия.
Свидетелката М. Р.– племенница на ищцата и първа братовчедка на ответницата,
в показанията си поддържа, че ответницата живее при ищцата от около 13 години. Не може
да се справя сама в ежедневието си. Може да се храни сама, но не може сама да си приготви
храна, а това не е и безопасно. Почти не говори, а когато й бъде зададен въпрос не разбира
какво я питат. Не се сеща да се изкъпе, да се изпере, изцяло разчита на леля си в това
отношение. В съС.ние е да отиде сама до магазина и обратно, но макар, че познава парите,
не може да извърши преценка какви пари носи, какво ще й върнат и какво трябва да купи. В
съС.ние е да прекара целия ден пред телевизора, но не разбира това, което гледа и не може
да каже за какво става въпрос. Може да напише името си. Ответницата има дете- син, който
е на около 30 години, но ответницата никога не е питала за него, поради което св. Р. изразява
съмнение, че ответницата осъзнава, че има дете.
Според заключението на вещото лице- психиатър д-р Л. Д., извършило назначената
по делото съдебно- психиатрична експертиза, поддържано в съдебно заседание, неоспорено
от страните и прието от съда като обективно и компетентно, ответницата С. Д. от ранна
детска възраст имала забавено интелектуално развитие. Няма елементарни знания и
познания за околния свят, няма потенциал и възможности да се справя сама с основните
изисквания на живота. Познава само елементарни неща в рамките на ежедневните дейности
в семейството. Не може да прецени от какво се нуждае в момента и за в бъдеще, не може да
набавя предвидливо нужни вещи, обзавеждане и др. Не може да действа самоС.телно и да
си осигури медицинска помощ, социална подкрепа, няма навици за общуване, за трудова и
2
социална адаптация. Не притежава социална компетентност и практически и домакински
умения. Под контрол и при подканване и напомняне ответницата може да се самообслужва
(хранене, миене, обличане, тоалет). Може да извършва елементарна работа като метене,
измиване на не голям брой съдове, подреждане или нареждане на вещи и предмети, ако не
се изисква нейната преценка, т.е. може да изпълнява прости инструкции. Не проявява
инициатива, не може да мисли за предС.щи събития, да планува такива защото няма
преценка за наС.щи и бъдещи нужди. Към наС.щия момент има зависимо поведение, не
може да определи нуждите си, да планува основните неща в живота, не знае приоритетите
си, не разбира от документи и предназначението им, не разбира от финансови и правни
действия и лесно може да бъде използвана от недобронамерени лица. Не може да пазарува,
не разбира от сметки и документи. Не може да работи с никакви уреди, нито с домакински,
нито със съвременна техника. Според вещото лице, както към наС.щия момент, така и в
годините напред, ответницата няма да може да води самоС.телен, разумен живот, няма да
може да се ориентира в социалната и правната среда, няма да може да удовлетворява
жизнените си потребности самоС.телно и да задоволява нуждите си. Тя ще се нуждае от
контрол, надзор и обгрижване.
Съгласно заключението на вещото лице, ответницата С. Д. от ранна детска
възраст има изоставане в нервно-психичното си развитие и боледува от умствена
изостаналост- съС.ние на непълно развитие на интелекта, характеризиращо се с нарушение
на умения, които възникват в процеса на развитие и формирането на общото ниво на
интелигентност. Към момента ответницата е с диагноза Лека към умерена изостаналост
поради значими нарушения в социалната, трудовата и семейната адаптация, в резултат на
която освидетелстваната няма училищни знания и общи познания за обкръжаващата я среда
и околния свят. Няма изградени умения за самообслужване на битово ниво, изградени
умения за социално функциониране, нито потенциал за адаптивно поведение в социално
свободна среда. Не може да взема решения, да прави планове, не може разумно и
самоС.телно да организира ежедневието си. Възможностите й за интелектуално развитие и
промяна са изчерпани, тя не може да води самоС.телен, разумен живот, защото не се
ориентира в социалната среда, няма социално и практично ориентирано мислене. Нуждае се
от защитена социална среда и достъпна подкрепа. Умствената изостаналост се определя като
съС.ние на слабоумие, при което ответницата не може да разбира свойството и значението на
постъпките си и да ръководи действията си, неспособна е да се грижи за своите интереси и
да ги защитава, неспособно е самоС.телно да удовлетворява жизнените си потребности и да
задоволява текущите си нужди.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск /след изменението му/ черпи правното си основание в нормата
на чл.5, ал.1 от ЗЛС. Същият е процесуално допустим, като предявен от лелята на
ответницата, която е неин близък роднина по смисъла на закона и има правен интерес от
воденото на наС.щия процес, тъй като попада в кръга на лицата по чл.336, ал.1 ГПК.
Разгледан по същество искът е основателен.
Съгласно задължителните указания, дадени с ППВС №5/1979 г., предметът на
иска по чл.5 от ЗЛС- за поставяне на едно лице под запрещение, е неговата дееспособност, а
основанието на този иск е наличието на слабоумие или душевна болест и невъзможността на
страдащия от такава болест или слабоумие да разбира свойството и значението на
постъпките си да се грижи за себе си и за своите работи. При кумулативното наличие на
двете изисквания- медицински и юридически, се постановява ограничаване на
дееспособността или обявяване на пълната недееспособност на лицето. В разглеждания
случай от изслушаната по делото съдебно- психиатрична експертиза, заключението по която
съдът кредитира изцяло, намирайки го за обективно и компетентно, от другите медицински
3
документи и от преките лични впечатления на съда, придобити при извършения личен
разпит на ответницата, се установи, че С. С. Д. от ранна детска възраст страда от психично
заболяване /слабоумие/- Лека към умерена умствена изостаналост, което болестно съС.ние
не е кратковременно. Налице е и втората предпоставка, предвидена в закона за поставянето
на ответницата под пълно запрещение- тя е неспособна да разбира свойството и значението
на постъпките си и да ги ръководи, неспособна е да се грижи за своите интереси и да ги
защитава, неспособна е самоС.телно да удовлетворява жизнените си потребности и да
задоволява текущите си нужди.
С оглед тези установени обС.телства съдът прави извода, че психичното
заболяване на ответницата /слабоумие по смисъла на чл.5 от ЗЛС/ е в причинна връзка с
неспособността й да се грижи за себе си и за своите работи и интереси. При доказано
наличие на двете изисквания по чл.5 ЗЛС- медицински и юридически, съдът следва да
постави С. С. Д. под пълно запрещение.
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОСТАВЯ на основание чл.5, ал.1 от Закона за ицата и семейството С. С. Д., с
ЕГН- **********, от с.***. обл.****, ул.****№ **, ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд- Бургас в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, препис от него да се изпрати на Органа по
настойничеството при Община Тунджа за учредяване на настойнически съвет.
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
4