Р Е Ш
Е Н И Е
град Ловеч, 05.08.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен състав в открито заседание на втори
юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ШОЛЕКОВА
при
секретаря : ВАНЯ КИРИЛОВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 429 по
описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази :
С наказателно постановление №
295р-7298/13.05.2020 год.на Милен Семков Маринов, директор на ОД на
МВР-гр.Ловеч, е наложена на основание чл. 209а,ал.4, пр.2, във връзка с
чл.209а, ал.1 от Закона за здравето глоба в размер на 300. 00 /триста/ лева на И.Г.И.,
ЕГН: ********** за това, че на 29.04.2020 година, около 15,55 часа в гр.Ловеч,
на ул.“Х.К.“ срещу хандбална зала се е намирал на
открито/закрито/ обществено място и не е поставил защитна маска на лицето си, в
условията на обявено в Р България извънредно положение с Решение от 13.03.2020
г. на Народното събрание и въведена противоепидемична мярка, на основание
чл.63, ал.1 от Закона за здравето със заповед № РД-01-197/11.04.2020 г., т.9 /с
която се допълва заповед № РД-01-124/13.03.2020 г./ на министъра на
здравеопазването, с която всички лица, които се намират на обществени
места/открити/закрити/ са задължени да имат поставена защитна маска за лице или
друго средство покриващо носа и устата, с което виновно е нарушил чл.209а, ал.1
от Закона за здравето.
Недоволен от наказателното
постановление останал жалбоподателят И.Г.И., който го обжалва чрез адв.Х. в срок, като незаконосъобразно и излага, че не е
извършено деяние, което да е противоправно, общественоопасно и да е извършено виновно. Счита, че при
издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения и е нарушено
правото на защита на жалбоподателя и моли НП да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, за него се явява адв.Х., която поддържа жалбата, като излага, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати
нарушения на чл.42, т.4 и т.5 и чл.57,т.5 и т.6 от ЗАНН, налице е неправилна
квалификация на деянието и противоречия в описанието на нарушението между АУАН
и НП, с което е нарушено правото на защита на доверителя й. Поради изложеното
моли съда да отмени НП, като присъди направените по делото разноски, като при
условията на евентуалност приеме, че е налице маловажен случай по смисъла на
чл.28 от ЗАНН. Представя писмена защита и списък на разноските.
Ответникът-РУ на МВР - Ловеч, редовно
призован не изпраща представител.
От събраните по делото писмени
доказателства, от показанията на свидетелите С.В. и Д.Ц., от становището на
процесуалния представител на жалбоподателя, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка.
На 29.04.2020 год. бил съставен Акт №
763589 за установяване на административно нарушение от св. С.В., в присъствието
на св. Д.Ц., срещу И.Г.И., за това, че на 29.04.2020 г., около 15,55 часа в
гр.Ловеч, ул.“Х.К.“ срещу хандбална зала на открито
обществено място не е поставил средство защитна маска за лице за еднократна или
многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата, с което не
спазва т.9 от Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. с изменение и допълнение от
Заповед № РД-01-236/24.04.2020 г. на министъра на здравеопазването, което
представлява нарушение на чл.209а, ал.1, във връзка с чл.63, ал.1 от Закона за
здравето. По съставения акт жалбоподателят е вписал, че няма възражения. Въз
основа на акта за нарушение е постановено обжалваното наказателно
постановление.
Актосъставителят
и свидетелят по акта в с.з.дават подробни показания за начина на извършената
проверка и направените констатации.
АУАН е съставен от компетентно лице
съгласно представената заповед № 295з-579/24.03.2020 г. на Директора на ОД на
МВР-Ловеч, а компетентността на наказващия орган произтича от разпоредбата на
чл.209а, ал.4 от Закона за здравето.
Съдът като съобрази събраните писмени и гласни
доказателства намира, че обжалваното НП е незаконосъобразно и необосновано по
следните съображения: На първо място е налице несъответствие между отразените в
акта констатации и квалификация на нарушението с възприетата в НП фактическа
обстановка и правна квалификация на нарушението. В АУАН е направено пълно и
точно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, като
е възпроизведен текста на т.9 от Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра
на здравеопазването, както и че цитираната заповед е изменена и допълнена със
заповед №РД-01-236/24.04.2020 г., но е дадена непълна и неправилна правна
квалификация на деянието. Неправилно е посочена връзка между посочената
санкционна норма на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето с чл.63, ал.1 от Закона
за здравето, тъй като нормата на чл.63, ал.1 от ЗЗ, действаща към момента на
нарушението гласи: „При възникване на извънредна епидемична обстановка
министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията
на страната или на отделен регион“. Тази разпоредба регламентира правомощията
на министъра на здравеопазването при определени обстоятелства, но не предписва
конкретно поведение за гражданина, поради което не може да бъде нарушена. В НП
не е направено пълно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е
извършено, не са посочени всички елементи на твърдяното нарушение и е допуснато
съществено нарушение, като е посочена заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на
министъра на здравеопазването, която не присъства в описателната част на АУАН.
По този начин описвайки нарушението по различен начин спрямо констатациите в
акта и позовавайки се на различни заповеди на министъра на здравеопазването
наказващият орган е нарушил правото на защита на жалбоподателя, а именно лишил
го е от възможност да разбере за какво точно нарушение е санкциониран и от коя
заповед произтича задължението, което не е изпълнил. Тук следва да се отбележи,
че със заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването за
първи път и то за определен срок – от 12.04.2020 г. до 26.04.2020 г. е въведена
посочената в акта противоепидемична мярка – задължение за всички лица, които се
намират в закрити или открити обществени места да имат поставена защитна маска
за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо
носа и устата, като тази заповед допълва заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на министъра на
здравеопазването. Нарушението обаче е извършено и установено на 29.04.2020 г.
на обществено място, конкретизирано в достатъчна степен, но в НП липсва посочване
на заповед № РД – 01-236/24.04.2020 г. на министъра на здравеопазването, с
която е изменен срока на действие на заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на
министъра на здравеопазването, а именно до 13.05.2020 г. Това е съществен порок
на наказващия орган, който обуславя незаконосъобразност на обжалваното НП.
Поради
изложеното съдът намира, че АУАН не отговаря на изискванията на чл.42, т.5, а
НП не отговаря на изискванията на чл.57,т.5 и т.6 от ЗАНН, дадената правна
квалификация на нарушението е неправилна.
На следващо
място с оглед характеристиките на посочените заповеди на МЗ, с които се уреждат
приложимите противоепидемични мерки по време на извънредното положение, обявено
с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., удължено до 13.05.2020 г.
следва да се отбележи, че съгласно чл.75, ал.1 от АПК „Нормативните
административни актове са подзаконови административни актове, които съдържат административноправни норми, отнасят се за неопределен и
неограничен брой адресати и имат многократно правно действие“. Процесните заповеди по своята правна природа и
характеристики, с оглед на законовата делегация за издаването им са именно
нормативни административни актове, тъй като създават задължения за неопределен
и неограничен кръг лица, които следва да бъдат изпълнявани многократно и
непрекъснато във времето от тях до отмяната или изменението им по реда на чл.79
от АПК. С оглед на това съдът след изрична служебна проверка на броевете на ДВ
от м.април 2020 г. не установи да е извършено обнародване в ДВ на цитираната
заповед № РД-01-197/11.04.2020
г. на министъра на здравеопазването, с която за първи път е въведена
посочената противоепидемична мярка по
т.9. С оглед на това при липса на обнародване на цитираната заповед същата не е
възпроизвела действието си, съобразно предвидените в нея правни задължения и
забрани, представляващи противоепидемична мярка по т.1.9 от същата.
Изтъкнатите
процесуални нарушения са особено съществени и са абсолютно основание за отмяна
на обжалваното НП, тъй като водят до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя, поради което същото следва да бъде отменено, без да
се произнася по същество на спора.
При
този изход на процеса е основателна заявената от жалбоподателя претенция за присъждане на направените по
делото разноски, като същата следва да бъде уважена в претендирания
размер от 100 лева, съгласно представения по делото договор за правна защита и
съдействие, ведно с пълномощно и ответника бъде осъден да му заплати тази сума.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.63 ал.`1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №295р-7298/13.05.2020
год.на Милен Семков Маринов, директор на ОД на МВР-гр.Ловеч, с което е наложена
на основание чл. 209а,ал.4, пр.2, във връзка с чл.209а, ал.1 от Закона за
здравето глоба в размер на 300. 00 /триста/ лева на И.Г.И., ЕГН: **********, за
нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Ловеч да заплати на И.Г.И., ЕГН: **********
сумата от 100/сто/ лева, разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки
административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните,че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :