№ 41279
гр. София, 17.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Р. Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от Р. Р. АНГЕЛОВ Частно гражданско дело №
20231110123820 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 270923/29.09.2023 г. от „С. в.“ АД, ЕИК ....,
гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 159, ет.2 и 3, Бизнес център Интерпред цар
Борис III срещу Разпореждане № 118061/26.09.2023 г. по ч.гр.д. № 23820/2023
на СРС в частта за разноски, с която „С. в.“ АД са осъдени да заплатят 300,00
лева, адвокатско възнаграждение на длъжника Д. Д. З., ЕГН **********, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
В молбата са изложени обстоятелства, че размерът е завишен,
действията не представляват трудност, за да се подаде едно възражение по
чл.414 ГПК, което да изисква възнаграждение в размер на 300.00 лева. Моли
съда да отмени атакуваната разпореждане в частта за разноски, като намали
присъденото възнаграждение до размера, предвиден в чл.6, т.5 от Наредбата
№ 1 за минимални размери на адвокатските възнаграждения.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК е постъпил отговор
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното в
молбата, както и материалите по делото, установи следното от
фактически и правна страна:
Разпореждането е връчено на заявителя на 28.09.2023 г. (л.308 от
делото), поради което срокът за молбата по чл.248, ал.1 ГПК е срокът за
обжалване, който е едноседмичен и изтича на 05.10.2023 г. Молбата е
подадена чрез електронната поща на 29.09.2023 г., поради което е в
преклузивния срок (л.34 от делото). Страната е представила списък с
разноски по чл.80 ГПК за самото заявление. Разпореждането не е обжалвано и
е влязло в сила на 05.10.2023 г.
1
Искането е процесуално допустимо, доколкото е направено в
законоустановения срок от легитимирано лице. По същество е основателно по
следните съображения:
Съдът е издал Заповед за изпълнение от 19.05.2023 г. въз основа на
заявление, подадено от "Софийска вода" АД срещу Д. Д. З.. В указания срок,
от длъжника е постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК, което е било
прието от съда, поради което на заявителя са дадени указания да предяви иск
за установяване на вземането си в едномесечен срок и да представи
доказателства за това, като е предупреден, че при неизпълнение на указанията
заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена.
Заявителят не е изпълнил дадените с разпореждане от 04.08.2023 г.
указания за предявяване на иск за установяване на вземането, поради което с
Разпореждане от 26.09.2023 г. (което има характера на определение) съдът е
обезсилил издадената заповед за изпълнение и е присъдил на длъжника
сторените в производството разноски в размер от 300 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Разпореждане от 26.09.2023 г. е връчено на заявителя на 28.09.2023 г.,
поради което едноседмичният срок за обжалване е изтекъл на 05.10.2023 г.
същото не е обжалвано и е влязло в сила.
Видно от представения договор за правна защита и съдействие (л. 20 по
делото), е било уговорено адвокатско възнаграждение в размер от 300 лв.,
която сума е заплатена с подписване на договора.
Видно от представеното възражение в него са включени
индивидуализиращите белези на длъжника и едно изречение, че не дължи
сумата. Липсва точна мотивировка на възражението. Същото не е
необходимо, доколкото пускането на бланкетно възражение с имена на
длъжника и неговия подпис, също ползва ефекта по чл.414 ГПК. Ето защо за
подаването на самото възражение не са необходими някакви специални
технически или юридически познания, а и с оглед съдържанието на
възражението, попълването му не представлява сложност от фактическа и
правна страна. Ето защо съдът приема, че претендираният размер за
възнаграждение за подаване на възражение е прекомерен.
В Наредбата за минималния размер на адвокатските възнаграждения
липсва изрично регламентиране на възнаграждението за подаване на
възражение, с оглед неговия достатъчен и необходим банкетен характер,
поради което възнаграждението следва да се определи по правилата на чл.6,
т.5 от Наредбата, а именно като за изготвяне на молба за опрощаване на
задължения и други молби. В този смисъл възнаграждението за адвокат при
подаване на възражение следва да бъде в размер на 200.00 лева, на основание
чл.6, т.5 НМРАВ.
С оглед изложеното, съдът приема, че молбата е основателна, поради
което следва да измени Разпореждане № 118061/26.09.2023 г. по ч.гр.д. №
23820/2023 на СРС в частта за разноски, като намали размера на прикъдените
2
разноски от 300.00 на 200.00 лева, на основание чл.248, ал. 1 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Разпореждане № 118061/26.09.2023 г. по ч.гр.д. №
23820/2023 на СРС в частта за разноски, с която „С. в.“ АД са осъдени да
заплатят 300.00 лева (триста лева), адвокатско възнаграждение на длъжника
Д. Д. З., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.4 ГПК, като НАМАЛЯВА
размера на присъдените разноски от 300.00 (триста лева) на 200.00 лева
(двеста лева), на основание чл.248, ал. 1 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в едноседмичен срок,
считано от получаване на настоящото определение по реда на Глава XXI, на
основание чл.248, ал.3 ГПК.
ПРЕПИС от определението да се изпрати страните чрез техните
процесуални представители.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на
книжа и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3