Определение по дело №2344/2019 на Районен съд - Разград

          О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                     № 135       , 27.04.2021г., гр.Разград

 

                    В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                                   състав

на двадесет и седми април                                   две хиляди двадесет и първа година

в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело №2344 по описа на РРС за 2019г.:

 

Производството е по реда на чл.248 ал.3 ГПК.

Постъпила е молба от ответника по делото за допълване на решението в частта  за разноските, тъй като съда е пропуснал да присъди разноски.

Ищецът счита молбата за недопустима и неоснователна, като излага мотиви за това.

Съдът намира молбата за основателна.

Разпоредбата на чл.248 ал 1 ГПК разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за разноски,установени  като изключение от правилото на чл.246 ГПК. Първата хипотеза на чл.248 ГПК, аналогично на чл.250 ГПК обхваща случаите, при които  съдът не се е произнесъл по валидно заявено и прието искане за разноски, като пропускът на съда да се произнесе по  своевременно направеното искане за разноски не се преклудира, при липса на представен списък по чл.80 ГПК и представянето на списък за разноските, не е предпоставка за реализиране допълване на решението в тази му част /Опр.№134/14.04.14г по ч.гр.д №1117/14г на ВКС/. При втората хипотеза на чл.248 ал 1 ГПК, след като съдът е определил дължимите разноски и е налице искане от страната, същите да бъдат преведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, като искането не е за допълнително произнасяне, а за изменение на вече присъденото, то  правната последица по чл.80, изр.2 ГПК настъпва, само по отношение изменение  на решението в частта му  за разноските /т.8 от ТР №6/12г на ОСГК ВКС/.

Съдът намира, че  случаят обхваща първата хипотеза  на чл.248 ГПК, след като данните по делото сочат, че страната е направила своевременно искане за присъждане на разноски с отговора си и е представила доказателства-договор  за правна помощ,в който е отбелязано, че сумата  от 780лв е внесена в брой, а съдът не е присъдил исканите разноски с решението си.

Липсата на представен списък по чл.80 ГПК, в хипотезата при която съдът не се е произнесъл по направеното своевременно искане за разноски, не е основание да се откаже допълване на решението,  в частта му за разноските, респ. молбата за допълване на решението е основателна и следва да бъде уважена.

Воден от гореизложеното, съдът

   

                                   О П Р Е Д Е Л И:   

 

ОСЪЖДА Агенция“Пътна инфраструктура“, чрез ОПУ-Разград,ЕИК 0006950890152 ДА ЗАПЛАТИ на Инокс ООД,ЕИК116539413 сумата от 780лв./седемстотин и осемдесет лева/ съдебни разноски.

Определението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването пред Разградски окръжен съд.

  

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: