О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 135 , 27.04.2021г., гр.Разград
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
състав
на двадесет и седми април две
хиляди двадесет и първа година
в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело №2344 по описа на РРС за 2019г.:
Производството е по реда на
чл.248 ал.3 ГПК.
Постъпила е молба от ответника
по делото за допълване на решението в частта за разноските, тъй като съда е пропуснал да
присъди разноски.
Ищецът счита молбата за
недопустима и неоснователна, като излага мотиви за това.
Съдът намира молбата за основателна.
Разпоредбата на чл.248 ал 1 ГПК разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече
постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за
разноски,установени като изключение от правилото на чл.246 ГПК. Първата хипотеза на чл.248 ГПК,
аналогично на чл.250 ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по валидно заявено и
прието искане за разноски, като
пропускът на съда да се произнесе по своевременно
направеното искане за разноски не се преклудира, при липса на представен
списък по чл.80 ГПК и
представянето на списък за
разноските, не е
предпоставка за реализиране допълване на решението в тази му част /Опр.№134/14.04.14г по ч.гр.д №1117/14г на ВКС/. При втората хипотеза на чл.248 ал 1 ГПК, след
като съдът е определил дължимите разноски и е налице искане от страната, същите
да бъдат преведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването
им, като искането не е за
допълнително произнасяне, а за изменение на вече присъденото,
то правната последица по чл.80, изр.2 ГПК настъпва, само по отношение изменение на решението в частта
му за разноските /т.8 от ТР №6/12г на ОСГК ВКС/.
Съдът намира,
че случаят обхваща първата хипотеза на чл.248 ГПК,
след като данните по делото сочат, че страната е направила своевременно искане
за присъждане на разноски с отговора си и е представила
доказателства-договор за правна помощ,в който е отбелязано, че
сумата от 780лв е внесена в брой, а съдът не е присъдил исканите
разноски с решението си.
Липсата на представен списък по чл.80 ГПК, в хипотезата при която
съдът не се е произнесъл по направеното своевременно искане за разноски, не е
основание да се откаже допълване на решението, в частта му за
разноските, респ. молбата за допълване на решението е основателна и
следва да бъде уважена.
Воден от гореизложеното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ОСЪЖДА Агенция“Пътна
инфраструктура“, чрез ОПУ-Разград,ЕИК 0006950890152 ДА ЗАПЛАТИ на Инокс ООД,ЕИК116539413 сумата от 780лв./седемстотин и
осемдесет лева/ съдебни разноски.
Определението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването пред Разградски
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: