Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София,
12.04.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Г въззивен състав в публично съдебно заседание на шестнадесети март през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ДИМИТРИНКА
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря Антоанета Петрова, като
разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. дело №6906 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение №74299
от 21.04.2020год., СРС, 138-ми състав, постановено
по гр.дело №69933/2018год. са отхвърлени предявените искове по
реда на
чл. 422 ГПК
от “Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, срещу Е.М.Г., ЕГН **********, с адрес: ***
за установяване съществуване на вземания за сумата от 2704,80лв., главница за
доставена от дружеството топлинна енергия през периода от м.05.2013 г. до
м.04.2015 г., ведно със законна лихва от 10.08.2017г. до изплащане на
вземането, и мораторна лихва в размер на 649,24 лв. за периода от 15.08.2014 г.
до 03.08.2017 г., и сумата от 42,38 лв., възнаграждение за услуга дялово
разпределение през периода от м.05.2013 г. до м.04.2015 г., ведно със законна
лихва от 10.08.2017 г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва в размер на
10.64 лв. за периода от 15.08.2014 г. до 03.08.2017г., за които е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 55070/2017 г. по описа на СРС,
138 с-в.
Решението е обжалвано от
„Т.С.“ЕАД с въззивна жалба с основни доводи, че решението е неправилно и първоинстанционният
съд необосновано е приел, че ответникът не е потребител на топлинна енергия по
смисъла на пар.1, т.42 от ДР на ЗЕ, въпреки, че съгласно дадената легална
дефиниция на понятието „потребител на топлинна енергия” е физическо
лице-собственик или ползвател на имота, което използва електрическа или
топлинна енергия за домакинството си. Смята, че са представени доказателства,
които по безспорен начин доказват собствеността върху имота и в тази връзка се
явява необоснован изводът, че исковете срещу
ответника са неоснователни. Моли се обжалваното решение да бъде отменено, като
се уважат предявените искове срещу ответника. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на разноските на
въззиваемия.
Въззиваемата
страна Е. М. Г. в съдебно заседание пред
въззивния съд оспорва жалбата, като заявява, че е един от наследниците на
собственика на имота като част от наследниците живеят в чужбина и от доста
време никой не живее в имота. Заявява, че
има споразумение с ищеца от 2019год. и е
заплатил всичките задължения за процесния имот.
Третото лице
помагач „Т.С.“ЕООД не е заявило становище по делото.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
наведените от страните доводи по реда на въззивното производство и при така
очертания от жалбите предмет, приема следното:
„Т.С.” ЕАД е
депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК с вх. №3063162/10.08.2017г. срещу Е.М.Г.,
по което е образувано гр.д. №55070/2017г. по описа на СРС, 138-ми състав. Посочено
е, че претендираното вземане е за стойността на доставена топлинна енергия за
периода от месец 01.05.2013год. до месец 30.04.2015г. в размер на 2704,80лв. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ЖК “********, сумата от 42,38лв.-за услугата дялово разпределение за
процесния период, както и за 649,24лв.-законна лихва за забава за периода от 15.08.2014год.
до 03.08.2017год., сумата от 10,64лв.-лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за същия период, както и законната лихва върху главницата
от 10.08.2017год. до окончателното й изплащане. След като срещу издадената заповед
за изпълнение на парично задължение в законоустановения срок е постъпило
възражение от Е.М.Г. в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК „Т.С.”ЕАД, е предявила положителен
установителен иск спрямо длъжника по издадената заповед за изпълнение и е
образувано гр.д. №69933/2018г., СРС, 138-ми състав.
В отговора на
исковата молба ответникът Е.М.Г. е оспорил
исковете по основание и размер като е
заявил, че не е титуляр на партидата,
наследник е на собственика, но има и други наследници и без тяхно съгласие не
може да прехвърли партидата за имота на свое име. Заявил е в съдебно заседание,
че е внесъл 1200лв. по сметка на ищеца за съдебното дело.
С обжалваното
решение първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове срещу ответника,
като е приел, че след като ответникът е оспорил наличието на облигационно
отношение, поддържа, че не е и титуляр на партидата на имота в доказателствената тежест на ищцовото
дружество е да ангажира доказателства, че ответникът е собственик или на вещно
право на ползване за процесния имот, или, че е открита партида на негово име в
качеството му на ползващо лице и след като не е проведено доказване за
посочените обстоятелства не е установено при
условията на пълно и главно доказване съществуването на твърдяното
правоотношение по договор за доставка на ТЕ за процесния период. Посочено е
също така и че като извънсъдебно
признание на тези обстоятелства не могат да се ценят и твърденията на ответника
за извършено плащане, доколкото и изричното становище на ищеца е, че тези
плащания не касаят процесните вземания.
Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящия състав на въззивния съд намира, че първоинстанционното решение
е валидно и допустимо, поради което същия дължи произнасяне на съществото на
правния спор в рамките на заявените с въззивната жалба доводи, съобразно
нормата на чл.269, изр.2 ГПК и при обсъждането им намира, че същото е й
правилно, като споделя изложеното в мотивите и с оглед на чл.272 ГПК препраща
към тях.
В случая се твърди в исковата молба, че
ответникът Е. М. Г. е собственик на топлоснабдения имот с адрес гр.София, ЖК“********
поради което се явява клиент на ТЕ за битови нужди по смисъла на пар.1, т.42 от ДР на ЗЕ и чл.153 ЗЕ. В
отговора на исковата молба ответникът е оспорил исковете, изрично е заявил, че
не е титуляр на партидата за имота и е един от наследниците на собственика. В
тази връзка изрично в доклада на съда е указано, че ищецът след като твърди
наличие на облигационни отношения по
силата на които е престирал ТЕ следва да докаже възникването им и с оглед на
събраните по делото доказателства не се установява ответникът да е собственик
или вещен ползвател относно процесния имот, както и да е фактическия ползвател и на който да е открита
партидата за имота. По делото не са ангажирани доказателства относно това кой е
собственикът на процесния имот, още повече, че се твърди, че ответникът е
собственик на топлоснабдения имот, но такива доказателства не са представени по
делото, както за това, че ответникът е собственик, така и относно
посочения като клиент в индивидуалните
справки за отопление и топла вода М. Г.. Не е представено и удостоверение за
наследници на посочения в справките клиент, за да се установи евентуално на
каква ид.част е собственик ответникът, който не оспорва, че е наследник на
починалия собственик. Независимо от
приложения фискален бон за заплатена сума от 1 200лв. от ответника
с посочено основание- съдебно дело при изричното оспорване на ищеца, че, с тази
сума не са погасени задължения относно процесните вземания не може да се приеме и че е налице признание
от страна на ответника за задълженията
за ТЕ, които се претендират от него.
Във връзка с основното възражение във
въззивната жалба, че неправилно първоинстанционният съд не е съобразил
разпоредбите на ЗЕ във връзка с това, кой се явява потребител и страна по
договор за доставка на топлинна енергия- собственика или титуляра на вещно
право на ползване, както и представените
доказателства, които смята, че безспорно доказвали според въззивника правото на
собственост на ответника върху процесния имот, същото се явява неоснователно след като по
делото при оспорване на исковете от ответника не са ангажирани доказателства
относно правото на собственост върху процесния имот и каквито доказателства не
са списък към протокол от ОС на ЕС, но в
който за ап.3 няма и отбелязване за името на собственика и подпис, както и
индидивидуални справки за отопление и топла вода с клиент на партидата на
процесния имот на името на трето лице М. Г., за който също не се установява да
е наследодател на ответника.
Съгласно
пар.1, т.13 от ДР на ЗЕЕЕ/отм/ потребител е физическо или юридическо лице,
което получава електрическа или топлинна енергия от енергийното предприятие и
ги ползва за собствени нужди. Съгласно чл. 106а, ал.4 от ЗЕЕЕ/отм/ потребител
на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещно право
на ползване за топлоснабдявания имот. Съгласно чл. 153, ал.1 и пар.1, т.42 от
ДР на ЗЕ потребител на енергия за битови нужди е физическо лице- собственик или
титулярът на вещно право на ползване, който ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление за домакинството си. Разпоредбата
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право
върху имота – собственост или вещно право на ползване. В този смисъл са били както разпоредбата на пар.1,т.42 от ДР
на ЗЕ /отм., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ съдържаща легална
дефиниция на понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди”, така и
разпоредбата на чл.153, ал.1 ЗЕ. В тази връзка правилни са изводите на
първоинстанционния съд, че след като не се установява ответникът да е
собственик или вещен ползвател за имота и притежател на т.нар. гола собственост, да живее и да ползва имота, както и да е декларирал
с молба декларация до ищеца, че ще ползва имота и да му бъде открита партида за
доставената ТЕ в имота, не може да се направи извод, че ответникът като
собственик на имота, както се твърди и само на това основание е потребител на
топлинна енергия за топлоснабдявания имот и страна по облигационното отношение
с ищеца, съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ. Ищецът не е ангажирал други доказателства
в подкрепа на твърдението си, че ответникът е страна по облигационното
отношение, като собственик на имота, още повече, че ищецът е оспорил и
твърдението на ответника, че е извършил частично плащане за процесните
вземания, поради което това обстоятелство се явява недоказано, а следователно –
недоказано е и наличието на договорно отношение между страните по доставка на
топлинна енергия, въпреки указанията на
съда в този смисъл доклада по делото. Ето защо исковете са изцяло
неоснователни.
С оглед на изложените съображения и
поради съвпадение на изводите на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд обжалваното решение, като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
При този изход на спора на въззивника не
се следват разноски. Такива следва да се
присъдят на въззиваемата страна, която няма искане за присъждане на разноски по
делото.
С
оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване
по правилата на 280, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден
от гореизложеното, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №74299 от 21.04.2020год.
на СРС, 138-ми състав, постановено по гр.дело №69933/2018год.
Решението е постановено при участието на
„Т.С.“ ЕООД, като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Настоящото решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.