Р Е Ш Е Н И Е
№ 177
гр.Пловдив, 11.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, XIV състав, в открито съдебно
заседание на 22.01.2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
при
участието на секретаря: Валентина Василева
като
разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов въззивно гражданско дело №
2488/2019г. по описа на Пловдивски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по въззивна
жалба от Г.Г.Г. против решение от 05.09.2019г. по гр.д. № 1751/18 г. на РС- гр.Карлово,
в частта, с която е оставена без уважение молба по чл.250 от ГПК за допълване
на основното решение по делото, като бъде присъден и ДДС върху присъдените с
основното решение суми в размер от по 2098,54 лева, а именно като бъдат
присъдени още по 419,71 лева. Във въззивната жалба се сочи, че от възприетото
от първоинстанционния съд заключение по СТЕ е видно, че изчислените от вещото
лице суми са такива, без начислен ДДС. Данъкът бил дължим и следвало да се
включи в присъдените суми. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и
присъждане на сумите, явяващи се ДДС.
От въззиваемите Н.А.И. и М.Б.К. е подаден отговор, с
който се поддържа, че решението в обжалваната му част е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по
делото, намира следното:
Производството по гр.д. № 1751/18 г. на РС- гр.Карлово
е образувано по искова молба от Г.Г.Г. с която са предявени искове по чл.30,
ал.3 от ЗС против Н.А.И. и М.Г.К., за това същите да бъдат осъдени да й
заплатят суми в размер от по 3006,39 лева, представляващи ¼ от
стойността на извършен от ищцата необходим ремонт на покрива на съсобствена
между тях жилищна сграда. Ремонтът бил възложен на лицето Н. С. К. и на ЕТ„ИВАР-
Й. А.“. Г.Г. закупила необходимите за ремонта материали по представени с
исковата молба фактури и стокови разписки на обща стойност 4104,11 лева /
3397,93 лева + 643,28 лева + 62,90 лева/, с включен ДДС. На Н. С. К. заплатила
сумата от 6000 лева за положен от него труд по извършване на ремонта на
покрива. На ЕТ“ИВАР- Й. А.“ ищцата заплатила 1921,44 лева, без ДДС, за доставка
и монтаж на улуци. Общата стойност на строително- ремонтните работи и на
вложените материали възлизала на 12025,55 лева.
По първоинстанционното дело е прието заключение на
в.л.М. К. относно действително вложените в ремонта на покрива материали и труд.
Вещото лице е дало пазарна оценка на вложения труд в размер от 4049,84 лева,
без ДДС, и на вложените материали в размер от 4344,31 лева, също без ДДС.
Съобразно с това заключение, първоинстанционният съд е приел, че „реализираните
разноски са в размер на 8394,15 лева“ и на база на притежаваните от страните
идеални части от сградата е осъдил ответниците да заплатят по ¼ от
посочената сума или по 2089,54 лева, като е отхвърлил исковете за разликата до
пълния претендиран размер от по 3006,39 лева, която сума се явява ¼ от
12025,55 лева. С това произнасяне е изчерпан изцяло предметът на делото, поради
което правилно е отказано допълване на основното решение от 14.06.2019г.. Дали
върху сумите от 2089,54 лева е следвало да бъде начислен ДДС и дали въобще
припадащите се на ответниците- въззиваеми в настоящето производство, разходи по
извършване на ремонта е следвало да бъдат определени по пазарни цени, е въпрос
по същество на спора, по който въззивната инстанция може да се произнесе само в
производство по обжалване на основното решение. Въззивната инстанция би могла
да се произнесе по същество на спора и в случай, че основното решение беше
допълнено от първоинстанционния съд с уважаване или отхвърляне на част от
исковата претенция, за която да не се е бил произнесъл. При положение обаче, че
с основното решение е налице произнасяне по цялата искове претенция в общ
размер от 6012,78 лева и няма основание за допълване на решението, то въпросът
относно дължимостта на ДДС не подлежи на разглеждане в настоящето производство.
Ето защо, решението от 05.09.2019г. ще следва да бъде потвърдено в обжалваната
му част, като в полза на въззиваемата М.К. бъдат присъдени направените от нея
съдебни разноски за процесуално представителство по настоящето дело в размер от
300 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 05.09.2019г. по гр.д. № 1751/2018г.
на РС- гр.Карлово, в частта, с която е оставена без уважение молба по чл.250 от ГПК от Г.Г.Г. за допълване на основното решение по делото от 14.06.2019г., като
й бъде присъден и ДДС върху присъдените с основното решение суми в размер от по
2098,54 лева, а именно като бъдат присъдени още по 419,71 лева.
ОСЪЖДА Г.Г.Г., ЕГН: **********,***, чрез адв.Л.Н., да
заплати на М.Г.К. ***, ЕГН: ********** сумата от 300 лева- съдебни разноски по
настоящето дело.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: