РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 30.04.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав, в публичното съдебно заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря БОРЯНКА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 5518 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД от Р.Р.П. *** за заплащане на сумата 4000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от нанесените й от безстопансвено улично кучета ухапвания, както и 60.00 лева- имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането- 22.07.2020 год. Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че на 22.07.2020 год. около 20:30 часа, заедно с майка си паркирала управлявания от нея автомобил на улицата, на която живее- бул. Г.Д. № 166Е, в близост до дома си. Майка й останала да чака в колата, а тя отишла до съседите, тъй като имала ангажимент към тях. Докато вървяла по улицата, на която живее, била нападната и ухапана внезапно, неочаквано и без причина от свободно движещо се безстопанствено куче. Свидетел на нападението станала нейната майка. Кучето било бяло с кафеникави прошарени петна, с марка на ухото. След ухапването кучето се отдалечило, а майка й я откарала в УМБАЛ МЕДИКА в Спешно отделение, където й била направен преглед и консултация с хирург. Раната била обработена и превързана, поставена била ваксина против тетанус и назначено антибиотично лечение за предотвратяване на инфекцията.
Впоследствие, след намеса на съпруга на ищеца, служители на Община Русе посетили мястото на инцидента, но не открили безстопанственото куче. Три дни по- късно служителите на Община Русе дошли на място и успели да заловят и приберат безстопанственото куче.
Ищецът твърди, че вследствие на инцидента е претърпяла и продължава да търпи имуществени и неимуществени вреди, като имуществените вреди се изразяват в заплащане на сумата. 6О лева за проведената й психологическа консултация от психолога Силвия Крушкова. В самия ден и след инцидента ищецът продължила да изпитва силни болки в крака от ухапването, били правени промивки, превръзки на раната през два дни. През първите дни почти не можела да стъпва на крака си, което й създавало неудобство, тъй като затруднявало обичайните ежедневни домакински грижи за двете й деца, едното от които бебе. В този период тя не е можела да взема силни болкоуспокояващи, тъй като били противопоказни за малкото дете, което кърмела. Това наложило да търпи болката. Приемала единствено
хомеопатични лекарства, предписани от психолога, но тяхното действие не било особено осезателно.
Ищецът твърди, че към настоящия момент раната вече е зараствала, но
станал видим малък белег на мястото на ухапването, който вероятно ще
стане за цял живот. Вследствие на претърпения инцидент и медикаментозното лечение, ищецът не е била в състояние да кърми бебето си дълго време, а вследствие преживения стрес кърмата й намаляла и почти спряла. В резултат на това в настоящия момент детето се храни с адаптирано мляко и е лишено от най- добрия начин за хранене на едно бебе - кърмата. Ищецът твърди, че и към настоящия момент продължава да получава паник атаки, недостиг на въздух и разтреперване. Особено зле се чувства, когато разхожда децата навън. Преживяното я кара да се тревожи силно, да се чувства несигурна в себе си, в способността си да защити децата навън при заплаха. Продължава да изпитва силен страх от кучетата и мисълта, че може да се появи агресивно безстопанствено животно, я ужасява, като не представа да мисли това при всяко излизане. Старае се винаги да бъде с придружител, когато е навън и особено, когато е с децата.
Предвид обстоятелството, че оплакванията й не отшумели, тя отново посетила личния си лекар на 08.10.2020 год., била й поставена диагноза дистония неуточнена и насочена за консултация с невролог. При извършения преглед специалистът поставил диагноза дистония неуточнена и назначил терапия. След провеждане на тази терапия има подобрение на състоянието. Вследствие на медикаментите тя започнала да спи по- продължително, както и по- рядко да усеща сърцебиене, задух , разтреперване и изтръпване на ръцете. Въпреки това страхът й към кучета и общо безпокойство не са отшумели. Счита, че психологическите последици от инцидента, изживения стрес и душевни страдания ще я съпътстват до края на живота й.
Претендира се заплащане на обезщетение за всички претърпени болки и страдания, както и предвидимите болки и страдания, които ищецът ще търпи от инцидента до края на живота си вследствие на нападение и ухапване на безстопанствено куче в размер на 4000 лева. Претендира се и сумата 60 лева, представляваща заплатена консултация и изготвяне на психологична оценка от доц. С.К. Претендира обезщетение за забава върху главниците от датата на увреждането от 22.07.2020 год. до окончателното изплащането на сумите.
Ответникът в своя отговор оспорва иска както по основание, така и по размер. Не оспорва обстоятелството, че ищецът е ухапването от куче, а от това какво е кучето и кой упражнява надзор над него. Заявява, че в изпълнение на задълженията си по закона за защита на животните е изграден приют за безстопанствени животни, в който се изпълнява програма за овладяване популацията на бездомните кучета на територията на община Русе. Заявява, че са взети мерки и осигурени служители, които да приемат сигнали от граждани и да залавят и идентифицират съответните кучета.
Счита, че в настоящия казус трябва да се отчете характера и степента на нараняване, а именно повърхностната рана и съобразно което да бъде определено обезщетение. По отношение на останалите аре/хи не заявява становище.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От показанията на разпитаните по делото свидетели Кети Дюлгерова и В. Петков, които съдът кредитира изцяло като логични, последователни и непротиворечащи на останалите доказателства по делото, се
2
установява, че на 22.07.2020 год. в гр. Р на бул. Г.Д. № 166Е в близост до дома й, ищецът била нападната внезапно и ухапана от куче, бяло на цвят с кафеви петна, високо около 50 см, без нашийник или намордник, с марка на ухото. Кучето е изскочило от храстите, намиращи се в съседен запустял имот, където се скрило обратно и впоследствие след сигнал на свидетеля П е уловено и прибрано от служители на Община Русе в общинския приют.
Вследствие на нападението ищецът е получила повърхностна рана в областта на лява подбедрица. Свидетелят Д има непосредствени впечатления от нападението и състоянието на ищеца по време и непосредствено след инцидента - шока, който е изпитала, болките и страданията й, притеснението от кървавата рана и манипулациите в болницата, както и силната тревога за децата й и най- вече за второто й дете, което тогава е било на 5 месеца и трябвало да бъде накърмено, но не е успяла заради необходимостта от посещение на лечебно заведение. След инцидента Д откарала ищеца в Спешното отделение на УМБАЛ Медика, където била прегледана от хирург, раната обработена и превързана, поставена е ваксина против тетанус /ТАП/ и е назначено антибиотично лечение.
След инцидента ищецът е изпитвала болки в областта на раната, правени са превръзки и промивки на раната през два дни. През първите дни почти не е можела да стъпва на крака си и това й създавало допълнителни неудобства, тъй като се затруднявали ежедневните ангажименти при отглеждането на децата, поради което имала нужда от помощта и подкрепата на близките си. Не е можела да взима силни болкоуспокояващи, тъй като са противопоказни при кърмене, и се наложило да търпи болките. Към настоящия момент раната е зараснала, но е видим малък белег на мястото на ухапването.
Според приетото по делото заключение на съдебно- медицинската експертиза в резултат на ухапването ищецът е получила повърхностна рана на дясната подбедрица, като се посочва, че болки е имало след ухапването и при обработката на раната, които отшумяват в рамките на следващите няколко дни. Вещото лице е посочило, че възстановителният период е около десет дни, като няма данни за възникнали усложнения. Проведеното лечение - превръзки на раната, противотетаничен серум и антибиотично лечение е във връзка с нараняването и е правилно. Не са представени доказателства, обуславящи необходимост от продължаване на лечението или извършване на рехабилитация по отношение на описаните увреждания.
От показанията на разпитаните по делото свидетели се установи, че след инцидента ищецът започнала да получава паник атаки, да сънува кошмари, събуждала се през нощта и не можела да заспи, имала е недостиг на въздух, получавала сърцебиене и се разтрепервала без видима външна причина. След инцидента започнала да изпитва силен страх от кучета, който продължава и до настоящия момент. От преживения стрес намаляла кърмата й, като постепенно спряла. Това наложило бебето да бъде хранено с адаптирано мляко, като е лишено от най-добрия начин на хранене.
От приетото по делото заключение на съдебно- психологичната експертиза се установява, че инцидентът е събитие, със стресогенен ефект върху емоционалното състояние на ищеца, тъй като са възникнали клинични отговори към преживяното - ограничена дейностна активност /грижа за децата, поддържане на домакинството, пазаруване, мобилност, кърмене/ и повишена тревожност, разтреперване, изтръпване на ръцете, учестено дишане, нарушение на съня, сексуална дисфункция, главоболие, липса на концентрация, сърцебиене. Вещото лице сочи, че описаното състояние може
З
да се отнесе към категорията разстройства вследствие на преживяно стресиращо събитие с данни за реакция на тежък стрес и разстройство в адаптацията. Налице остра реакция на стрес като към настоящия момент са отчетени високи стойности на ситуативна тревожност. След провеждане на назначената й терапия има подобрение в състоянието на ищеца. Тя започва да спи по- продължително, по- рядко усеща сърцебиене, задух, разтреперване и изтръпване на ръцете. В рамките на 3- 4 месеца тези клинични прояви отшумяват. Въпреки това страхът й към кучета и общото и безпокойство остават, в каквато насока са показанията на разпитаните свидетели. Психологическите последици от инцидента - изживения стрес и душевни страдания, ще я съпътстват вероятно до края на живота й. Вещото лице е посочило, че при изследване на депресивност не се отчитат патологични стойности, но при изследване на тревожност се отчитат високи стойности на ситуативна тревожност, липсват данни за патологични стойности на личностова тревожност.
Съгласно разпределената доказателствена тежест, ответникът следваше да установи, че вредите са резултат от непреодолима сила или на чужда причина. Доказателства в този смисъл не са представени по делото. От приложените и приети писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните по делото свидетели се установи, че кучето, което е причинило травма на ищеца, е безстопанствено и същото се намира под надзора на ответника, който по силата на закона извършва дейност по осъществяване на надзор и грижа за бездомните кучета и изолиране на безстопанствените животни в определени за целта места.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:
Със Закона за защита на животните на общините е възложена чрез техните органи със закон дейността по осъществяване на надзор и грижа за бездомните кучета, да изолират безстопанствените кучета в определени за целта места. Бездействието по тези дейности ангажира отговорността на общината по общия исков ред по чл. 49 ЗЗД. Общините отговарят съобразно разпоредбите на гл. V от Закона- „Безстопанствени животни". В този смисъл е Решение № 279/28.09.2011 г. по гр. д. №1533/2010 г. на III г.о., докладчик Капка Юстиниянова, постановено по реда на чл. 290 от ГПК.
Съгласно чл. 40 от Закона за защита на животните Общинските съвети са задължени да приемат програми за овладяване на популацията на безстопанствените кучета и предвиждат средства за изпълнението им. Съгласно §1, т. 12 от ДР на ЗЗЖ "овладяване на популацията" е научнообосновано регулиране на популацията на безстопанствените животни, което позволява контрол над броя им и цели освобождаването на улиците от тях. Кметовете на общини организират изпълнението на програмите. Дейността се извършва както от общините, така и от неправителствени организации, съобразно регламентацията на закона. Те улавят безстопанствените кучета и на основание чл. 47 ги настаняват в приют, кастрират ги, обезпаразитяват ги и ги ваксинират срещу бяс. След това тези кучета се предоставят безвъзмездно на лица, които желаят да ги отглеждат като компаньони и се регистрират по чл. 174 от ЗВМД. Ако не се явят желаещи, кучетата се маркират и се настаняват във временни приюти, определени от съответния общински съвет, или се връщат по местата, от които за взети. Кучетата са под надзора и грижите на общините, организациите за защита на животните или други лица, които са подписали декларация за опазване изискванията на чл. 49 и 50 от ЗЗЖ. Според чл. 49 от същия закон,
4
отговорните за надзора и грижата лица, организациите за защита на животните или общините обезпаразитяват на три месеца и реваксинират срещу бяс върнатите по места животни по чл. 47, ал. З . Тези организации са длъжни да заверяват ежегодно паспорта на кучето в съответната общинска администрация за извършените обезпаразитявания и ваксинации и да вземат мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни. Чл. 55 от ЗЗЖ предвижда, че след блокиране на раждаемостта на безстопанствените кучета в населеното място, те се настаняват поетапно в приюти по програми за намиране на собственик или за доживотно отглеждане. Според § 5 от ПЗР към ЗИДЗЗЖ (ДВ, бр. 92 от 2011 год.) в тригодишен срок от влизането в сила на закона общинските съвети и кметовете на общини осигуряват настаняването на безстопанствените животни в приютите по чл. 41, ал. 1. Когато след изтичането на този срок на територията на съответната община бъдат намерени безстопанствени кучета, на кмета се налага глоба в размер от 1000 до 2000 лева, а при повторно нарушение глобата е в двоен размер на основание чл. 69 от ЗЗЖ.
Освен това чл. 57 от ЗЗЖ предвижда, че обществен контрол за прилагането на закона се осъществява от упълномощени представители на юридически лица, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, в чиито устави е предвидена дейност за защита на животните. Този контрол, който неслучайно е наречен „обществен", не предвижда възможност за налагане на санкции, а е по- скоро насочен към спазване изискванията за защита на животните. Контролът по изпълнение на закона, предвиден в Глава шеста, Раздел II на закона, изрично обособен като такъв на самостоятелно основание от законодателя, предвижда право и задължение на органите на местната власт да осъществяват контрол за изоставяне на животни на територията на общината, за идентификация и регистрация на кучета, за спазване изискванията за защита на животните в приютите на територията на съответната община и върху кучетата и местата по чл. 47, ал. 3. Такъв контрол имат задължение да осъществяват именно органите на местната власт, не и неправителствените организации и поради това задължение и обективна отговорност има ответникът в настоящото производство.
От посочената нормативна уредба се налага изводът, че на общината със закон е възложен надзор върху безстопанствените кучета, изразяващ се в изпълнение на вменени конкретни задължения във връзка със здравето, популацията и поведението на кучетата. Според чл. 50, т. 2 от ЗЗЖ организациите и лицата по чл. 49 от ЗЗЖ, физически и юридически лица, вземат мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни. Когато обаче организациите и лицата по чл. 49 от ЗЗЖ, които имат грижата и надзора, не изпълнят задължението си за вземане на мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучета и от това са настъпили вреди, между тези лица и организации от една страна и пострадалите от друга възникват правоотношения по чл. 49 от ЗЗД. Към 22.07.2020 год., когато е пострадал ищецът, е налице задължение на общината да вземе мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни по смисъла на чл. 50, т. 2 от ЗЗЖ. Задължението за настаняване в приюти на безстопанствени кучета и контролиране на агресивното им поведение е задължение на общината, на която законът е вменил това. Бездействието на нейните органи във връзка с изпълнение на това задължение, ангажира нейната обективна отговорност спрямо ответника за причинените му вреди.
Съгласно чл. 51 от ЗЗД виновният за непозволеното увреждане дължи пълна обезвреда за щетите, включително неимуществени, причинени на пострадалия. Последните съставляват промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на човека, представляващи негови права, телесна цялост и здраве.
Размерът на настъпилите неимуществени вреди, изразяващи се в увреждания на телесната цялост и здраве на ищеца, следва да се определи по справедливост, съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Съдът, като взе предвид характера на телесните увреждания, причинените от тях болки и страдания, вида и продължителността на проведеното лечение, причинените болки и страдания, както и неудобство, отражението върху емоционалното състояние, възникналите клинични отговори към преживяното в един сравнително продължителен период от време- 4 месеца с данни за реакция на тежък стрес и разстройство в адаптацията, както и продължаващия понастоящем страх от безстопанствени кучета, които се установиха от свидетелските показания, съдебно- медицинската и съдебно-психологическата експертиза, и с оглед обстоятелството, че към настоящия момент са проведени мероприятия от ответника по отношение на безпризорните кучета в населеното място, в което живее ищецът, но същите са недостатъчни, намира, че за цялостното обезщетяване на пострадалото лице, ответникът следва му да заплати сумата 4 000.00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди. Ответникът дължи и имуществена обезвреда- заплатеното от ищеца извънсъдебно психологическо консултиране в размер на 60.00 лева.
По отношение на претендираните лихви и съгласно уважаването на исковете, съдът намира, че съобразно разпоредбата на чл. 84, ал. З ответникът е изпаднал в забава от деня на деликта и от тогава дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски. Ищецът е представил списък по чл. 80 от ГПК. Направените разноски с в общ размер 605.00 лева за държавна такса и депозити за възнаграждение на вещите лица. Ответникът дължи адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца в размер на 510.00 лева на основание чл. 38, ал. 1, т. З от ЗА и чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран така и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Русе, пл. Свобода № 6, представлявана от кмета Пенчо Милков, да заплати на Р.Р.П., ЕГН ********** *** сумата 4 000.00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от
непозволено увреждане и сумата 6О.ОО лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на деликта- 22.07.2020 год. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Община Русе, пл. Свобода № 6, представлявана от кмета Пенчо Милков, да заплати на Р.Р.П., ЕГН ********** *** сумата 605.00 лева, представляваща разноски по делото.
6
ОСЪЖДА Община Русе,, пл. Свобода № 6, представлявана от кмета Пенчо Милков, да заплати на адвокат С.Д.Ц. ***, ЕГН ********** сумата 510.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/