ПРОТОКОЛ
№ 252
гр. Бургас, 12.12.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Галина Т. Канакиева
Петя Ив. П. Дакова
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
и прокурора Л. Г. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Галина Т. Канакиева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20222000600238 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Съдебното заседание започна в 10.45 часа, поради разглеждане
на ВНОХД № 206/2022 г. в същата съдебна зала, в което участва същият
съдебен състав.
Подсъдимият Т. Г. Г., се явява лично и упълномощения
защитник адв. Х. К.
Жалбоподателите частни обвинители Г. В. Г., Р. Б. Г. и Т. Г.
В., не се явяват, редовно призовани. За всички се явява упълномощеният
повереник адв. Н. К.
За Апелативна прокуратура – Бургас се явява Апелативният
прокурор Л. П.
По хода на делото:
ПРОКУРОРЪТ: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото. Моите доверители редовно са
уведомени, не възразяват да се разгледа делото в тяхно отсъствие.
1
АДВ. К.: Няма пречки за даване ход на делото.
Съдът като изслуша становищата на страните и предвид
обстоятелството на редовното призоваване на неявилите се частни
обвинители, изявлението на повереника им, че желаят ход на делото да се
даде в тяхно отсъствие, както и процесуалните правила, че неявяването на
частните обвинители не е пречка за разглеждане на делото
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
Страните поотделно ЗАЯВИХА, че нямат искания за отводи на
състава на съда, на прокурора и на секретаря.
ДАВА ХОД на съдебното следствие.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча нови доказателства.
АДВ. К.: Няма искания за събиране на доказателства.
АДВ. К.: Нямам искания за събиране на нови доказателства.
Като изслуша становищата на страните и като не намери служебна
необходимост от събиране на нови доказателства за изясняване на
фактическата обстановка, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА писмените доказателства към делото.
ПРИКЛЮЧВА събирането им и съдебното следствие.
ДАВА ХОД на съдебните прения.
ПРЕДОСТАВЯ думата за пледоарии на прокурора.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, считам, че жалбата
2
на частните обвинители е частично основателна.
На първо място, следва да се отбележи, че по делото няма никакъв
спор относно фактическа обстановка, правна квалификация и доказаност на
обвинението срещу Г. и аз ги поддържам изцяло, както са в присъдата и в
мотивите към нея.
Сливенски окръжен съд е приложил института на съкратено
съдебно следствие, с признаване от страна на подсъдимия на фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, които са подкрепени
от всички събрани по делото доказателства, включително и заключенията на
назначените експертизи.
Несъмнено подсъдимият е нарушил разпоредбата на чл. 119, ал. 1
от ЗДвП, като е имал обективна възможност да намали скоростта и да спре,
но е блъснал пострадалия В., движещ се с предимство по пешеходна пътека и
по непредпазливост е причинил смъртта му.
По делото спорът е относно размера на двете наказания, като
съобразно жалбата на частните обвинители се иска тяхното увеличаване и
съответно преценка да се приложи или не чл. 66, ал. 1 от НК.
По отношение размера на наказанието, считам, че Сливенският
окръжен съд сравнително правилно е определил размера на наказание
„лишаване от свобода“ на подсъдимия, като е съобразил съществен превес на
смекчаващите вината обстоятелства. Определил е размера на наказание
„лишаване от свобода“ към долната граница, след което е приложил правилно
чл. 58а, ал. 1 от НК и е редуцирал размера на наказанието с 1/3 – до 2 години
„лишаване от свобода“.
Относно увеличението на този размер и по приложението по реда
на чл. 66 от НК има аргументи и в двете насоки, тъй като не може да не се
отрече, че тези престъпления зачестиха през последните години, силно
възмущават обществото, а е важна и генералната превенция на наказанията за
тези престъпления, още повече, нарушението е сравнително грубо, тъй като е
извършено на пешеходна пътека. Вярно е също, че престъпленията по
транспорта поначало са с висока степен на обществена опасност, особено
когато се е стигнало до смърт. Но когато става въпрос за наказание по
конкретно дело и преценка за чл. 66, ал. 1 НК, несъмнено следва да се вземат
предвид фактите по делото, закона и съдебната практика. По настоящото дело
се касае за едно нарушение, дължащо се според мен на очевидно неправилна
преценка и самонадеяност от страна на подсъдимия, че ще премине преди
пострадалия по пешеходната пътека. Да, деянието е на пешеходна пътека, но
това е част от правната квалификация и не е отегчаващо вината
обстоятелство.
Аз не считам, че подсъдимият е лице с висока степен на
обществена опасност и не виждам необходимост той да търпи ефективно
наложеното му наказание и не считам, че той е толкова опасен за околните, че
3
да трябва да бъде изолиран от обществото, още повече, че говорим за водач,
който е неосъждан, за непредпазливо престъпление и за оказана помощ на
пострадалия. При това той е семеен, с две малки деца и болна съпруга и ако
той е в затвора ще страдат по-скоро те, а и характеристичните му данни са
отлични. Освен това Г. признава вината си, изразява съжаление и според мен
трябва да му се даде шанс да се поправи, което всъщност е и основната цел
при прилагане на чл. 66, ал. 1 от НК. Разбира се, има и аргументи в насока за
увеличаване размерите на наказанията и аз по-скоро съм съгласен с
аргументите на алтернативност във въззивната жалба на частните обвинители,
като според мен следва да се наложи наказание от 4 години и 6 месеца
„лишаване от свобода“, с редукцията - 3 години „лишаване от свобода“, с
приложение на чл. 66 НК и максимален петгодишен изпитателен срок.
Считам за правилно да бъде увеличен размерът на наказание за
лишаване от право да се управлява МПС на Г. поне до 5 години, тъй като той
е наказван многократно за нарушения по ЗДвП и се проявява като
недисциплиниран водач, а и все пак да не забравяме, че става въпрос за ПТП
на пешеходна пътека.
Ако не възприемете тези мои аргументи за увеличаване на тези
наказания, с прилагане на чл. 66 от НК, моля да потвърдите обжалваната
присъда като алтернативен вариант.
Считам, че следва да се потвърди и мярката за неотклонение
„подписка“ на Г., като съответно на деянието и на становището ми е за
прилагане на чл. 66 от НК.
АДВ. К.: Почитаеми апелативни съдии, аз във въззивната жалба
съм изложил своите аргументи. Няма да ги преповтарям пред Вас, поддържам
ги изцяло. Моля да постановите Вашия съдебен акт в съответствие с
направените искания. По отношение на мярка за неотклонение,
присъединявам се към казаното от прокурора, считам, че е адекватна към
настоящия момент и следва да бъде потвърдена.
АДВ. К.: Уважаеми апелативни съдии, въззивната жалба срещу
присъдата на СлОС намирам за неоснователна. Същата е необоснована и не е
подкрепена с правни аргументи. Твърдението в жалбата за направени
неправилни изводи относно степента на обществена опасност на деянието и
дееца, не се основават на доказателствата по делото, поради което намирам,
че са налице условия жалбата да бъде оставена без уважение и присъдата на
първоинстанционния съд да бъде потвърдена изцяло. В жалбата си частните
обвинители изтъкват, че наложеното с присъдата наказание, е явно
несправедливо и че от страна на съда е проявена изключителна
снизходителност към подсъдимия. В материалите по делото има данни за
изключителност, но това са изключителните и многобройни смекчаващи
4
отговорността обстоятелства по отношение на подзащитния ми.
Фактът, че с присъдата първоинстанционният съд е оценил тези
обстоятелства, въпреки че не ги е отчел като изключителни, не следва да се
преценя като проява на снизходителност, а по-скоро на проявена обективност
при оценка на всички доказателства по делото и то в съвкупност.
Ще си позволя да споделя нещо. Преди разглеждане на делото в
Сливенски окръжен съд, с подзащитния ми си дадохме дума да не повдигаме
въпроси, засягащи в негативен план личността на пострадалия В..
Съмненията ми дали сме постъпили правилно, бяха разколебани напълно от
твърдяното във въззивната жалба от страна на частните обвинители, че,
цитирам: „За съжаление справедливо наказание се налага единствено когато
случаят добие медийна известност, каквато тук не е налице“. Да, медиен шум
около случая нямаше, защото щеше да се припомни на обществеността в
града и на съда може би, че съвсем наскоро пострадалият като кандидат за
народен представител, беше заловен от полицията да отглежда марихуана в
Природен парк „Сините камъни“, за което по НОХД № 205/2022 г. СГС на
26.01.2022 г. му наложи две наказания – за отглеждане на марихуана и за
държане с цел разпространение на високорискови наркотични вещества, по
което споразумението е влязло в сила.
Позволявам си да повдигна този въпрос не за да обърна внимание
за това, че има престъпен акт, а преди всичко за това, че разпространението
на наркотични вещества има пряко отношение към безопасността на
движението - защо? Защото тези наркотични вещества в крайна сметка отиват
при всички категории участници в движението, отиват при водачите на МПС.
Позволих си да го споделя. В крайна сметка на другия полюс на нещата е
подсъдимият, лице с положително добри характеристични данни. Съжалявам,
но ще вметна, не е взета проба и не е направено изследване за наркотични
вещества на пострадалия.
На другият полюс е подсъдимият, лице с изключително добри
характеристични данни, с изключително добри личностни данни. Става
въпрос за работещ млад човек, полагащ грижи за дома, за семейството, за
малките си деца, помагащ на непълноценната в здравословно отношение
съпруга. Лице, което е оказало реална и в един момент резултатна помощ на
пострадалия при възникналото ПТП, който е показал искрено съжаление и
съпричастност към смъртта, на близките.
Ще кажа следното, всеки от нас може да бъде на мястото на
пострадалия, но в този динамичен свят, смея да кажа, в този транспортен
градски хаос, в който сме принудени да живеем, не бива да пропускаме, че
всеки от нас, още повече, че може да се случи и на децата ни, да бъдем на
мястото на водача и когато в конкретен инцидент няма алкохол, няма
наркотици, няма агресивно шофиране или неприемливо висока скорост,
присъдата следва да бъде в такива граници, че да не съсипва съдби, още
повече да не съсипва съдбите на близките.
5
Във връзка с изложеното си позволявам да твърдя, че
първоинстанционният съд е обсъдил обективно и в пълнота всички
обстоятелства по делото. Фактическите изводи се основават на безспорно
установената фактическа обстановка и доказателствата по делото. Обективно
е оценена обществената опасност както на деянието, така и на дееца.
Обсъдени и оценени са смекчаващите отговорността обстоятелства, които са
множество по отношение на подсъдимия, така и отегчаващите такива, и съдът
е постановил една справедлива присъда.
Поради което Ви моля, уважаеми апелативни съдии, да
постановите съдебен акт, с който да потвърдите присъдата на СлОС изцяло
във всичките й части като законосъобразна, обоснована и справедлива.
Съдът дава право на ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДСЪДИМИЯ
Т. Г. Г. : Дълбоко съжалявам за случилото се. Направих всичко възможно по
силите си да помогна с всичко, което мога. След това говорих и с близки, и с
доктори, и с професори в София, обаче в един момент се случи това. Човекът
почина. Спор няма, случилото се, се е случило, не може да се върне времето
назад колкото и да съжалявам, колкото и да искам да го върна, не може да се
върне времето назад. Знам, че съм виновен. За части от секундата стават най-
лошите неща.
Съдът ПРИКЛЮЧВА съдебните прения.
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ Т. Г. Г. : Моля
да потвърдите присъдата на Сливенски окръжен съд.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
страните, че ще произнесе решението си в предвидения от закона срок, за
което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на страните.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 11.05 часа.
Председател: _______________________
6
Секретар: _______________________
7