РЕШЕНИЕ
№ 544
гр. Бургас, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Симеон С. Михов
при участието на секретаря Ваня Ст. Д.а
като разгледа докладваното от Симеон С. Михов Гражданско дело №
20232100101856 по описа за 2023 година
Производството по настоящото дело е образувано по повод исковата
претенция на А. И. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Б., ж.к. „Л.“,
бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, с адрес за връчване на призовки и съобщения: гр.Бургас,
ул. „Христо Фотев“ № 22, ет.1, офис № 1, чрез адв. Николай Росенов
Кожухаров от АК-Бургас против Г. Н. А. с ЕГН ********** и А. Н. В. с ЕГН
**********, двамата с адрес: гр.Б., ул.„К.“ № *, ет.*, ап.*, на основание чл.40
от ЗЗД да бъде прогласена недействителността на сделка за продажба,
сключена между Р. Д. Д., чрез пълномощника Г. А. и купувач А. В.,
оформена в нот.а.№ 164, т. IV, рег.№ 6797, н.д.№ 657/ 16.10.2019 г. на
нотариус К. К. с район на действие РС-Бургас, вписан в СВ – Бургас с акт №
160, т.40, вх.рег.№ 13253/ 16.10.2023г. на следния недвижим имот: Поземлен
имот с идентификатор 07079.2.1571 по КККР на гр.Бургас, с адрес на
поземления имот: гр.Бургас, местност „Крушата“, с трайно предназначение на
територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, трета категория,
при съседи: поземлени имоти с идентификатори 07079.2.1557, 07079.2.1572,
07079.2.1576 и 07079.2.1570, като сключена във вреда на представлявания и на
основание чл.108 от ЗС да бъдат осъдени да предадат на ищеца владението
върху ½ идеална част от описания недвижим имот, както и да осъди
1
ответниците да заплатят направените по делото разноски. В исковата молба се
твърди, че ищецът по силата на универсално завещание с дата 05.02.2019 г., е
станал универсален наследник по смисъла на чл.16 ал.1 от ЗН на своята баба
Р. Д. Д., която е починала на ***г. Завещанието касае цялото имущество на
починалата и е в полза на ищеца и другата внучка – Р. А.. Към датата на
съставяне на завещанието, по силата на договор за доброволна делба от
12.03.2004г. Р.Д. е била собственик на недвижим имот - нива, съставляваща
имот № 067065 в землището на гр.Бургас. На 16.10.2019г., Р.Д. е продала чрез
пълномощник Г. А. на А. В. процесния недвижим имот за сумата от 1000 лв.
Ищецът счита, че тази сделка е извършена във вреда на неговата
наследодателка, тъй като цената е била в пъти по-ниска от пазарната. Имотът
се намира на 5-ти километър в зона, която и към момента на сделката се
развива като промишлена и складова и в момента е обявен за продажба в сайта
alo.bg за сумата от 250 000 евро. Позовава се на дадените разяснения в ТР №
5/ 12.12.2016г. по тълк.д.№ 5/2014г. на ВКС, ОСГТК, относно фактическия
състав, пораждащ недействителност по чл.40 от ЗЗД, а именно двата елемента:
обективен – увреждане на представлявания и субективен – „споразумяване“
между представителя и насрещната страна. По отношение на първия елемент
се твърди увреждане от ниската продажна цена. Вторият елемент А.К. счита,
че е налице поради характера на самия недействителен договор и
недобросъвестността на представителя и купувача. Пълномощникът Г.А. е
съдружник в „Евротакс“ ООД с ЕИК ********* с предмет на дейност покупка
и продажба на земеделски земи. А.В. е едноличен собственик на капитала и
управител на „Портофино“ ЕООД с ЕИК ********* и „СИКО – АН“ ЕООД с
ЕИК *********, също с предмет на дейност покупко-продажба на недвижими
имоти или и двамата ответници като търговци са наясно с действителната
цена на недвижимия имот. Адресът на управление на последните две
дружества е идентичен с адреса на Г. А., а самите ответници живеят на
семейни начала и имат общо дете Р. Г.А.а родена на ***г. Върху закупените от
А.В. 3 бр. недвижими имоти на ул. „К.“ № * в Б. в полза на Г.А. е било
учредено пожизнено право на ползване. Ищецът твърди, че процесният
недвижим имот се владее и от двамата ответници, тъй като обявата в в сайта
alo.bg е с посочено лице за контакт „А.“ с профил *****.
Постъпилият писмен отговор от пълномощник на ответницата А.
В. съдържа твърдения, че несъответствието следва да е налице към момента
2
на сделката – 16.10.2019г., а не към м.октомври 2023г. когато е публикувана
обявата, доколкото според дадените в ТР № 5/2014г. разяснения, увреждането
не може да се дължи на последващо изменение на пазарните условия. Самият
имот и към момента се ползва като земеделска земя отдадена под наем на ВЗК
„Хр.Ботев“ - Бургас, за което са били сключени наемни договори при 40 лв.
на декар. От друга страна, посочената обява касае имот с номер 07079.2.1572,
а процесният имот е с номер 07079.2.1571. Критериите на ищеца относно
действителната пазарна цена на имота са неприложими, след като още през
2008г. Ю. Д. (един от съделителите с Р.Д.) е продал на ищеца имот с № 067066
за сумата от 1000 лв. През 2015г. ищецът е продал същия имот на Т. Р. за
сумата от 1000 лв. Третият съделител Л. Д. е продал своя имот номер 067067
на трети лица за 800 лв. Трите имота са част от една и съща нива, съсобствена
между трима, в т.ч. завещателката Р.Д.. Изводът е, че реалната цена на имота е
между 800 и 1000 лв., още повече, че ищецът е бил прехвърлител по една от
сделките.
По-нататък се изтъква, че размерът на цената не е определящ сам
по себе си и достатъчен за квалифициране на сделката по чл.40 от ЗЗД, за
което е цит. съдебна практика. А.К. не е и посочил коя според него е реалната
цена на имота. Съобразно практиката на ВКС, за да е налице злепоставяне на
интересите на представлявания от неговия пълномощник и да покрива
критериите на чл.40 от ЗЗД, цената трябва практически да е била сведена до
липса на престация, а това не е налице предвид критериите на самия ищец и
спазената воля на упълномощителя цената да не е по-ниска от данъчната
оценка.
Посочена е и друга причина за сключване на сделката при
изброените условия. Р.Д. се тревожела, че А.К. искал да я праща в старчески
дом и затова искала да има налични парични средства за разходите за
погребение, за да не е в тежест на роднините си.
Искът с правно основание чл.108 от ЗС се твърди, че е
неоснователен, тъй като имотът е във фактическо владение на посочената
земеделска кооперация.
Отговорът от пълномощника на ответника Г. А. съдържа
препратки изцяло към подадения отговор от А. А. В допълнение е изложено,
че посочените в исковата молба фирми отдавна не извършват търговска
3
дейност и не притежават никакви недвижими имоти, а нямат и никакво
отношение към спора. Представеният нот.а.№ 104/ 05.08.2021г. няма
отношение към казуса, като са описани участниците в обективираната сделка
и е направено обобщение, че това са сделки между членове на семейството на
праводателката на страните. Твърди се, че действията на ищеца представляват
злоупотреба с процесуални права.
В съдебно заседание пълномощникът на ищцовата страна
поддържа исковата молба, като моли съда да я уважи изцяло като основателна
и доказана. Според него, цената на имота към момента на изповядване на
атакуваната сделка е 150 000 лв. Ангажира свидетелски показания и съдебно-
оценъчна експертиза. Доводите си изложи в писмена защита.
В съдебно заседание пълномощникът на ответниците заяви, че
поддържа всички направени възражения, като исковете следва да бъдат
отхвърлени, като ангажира свидетелски показания. Защитната си теза разви в
писмени бележки.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна
следното.
Исковете са с правно основание чл.40 от ЗЗД и чл.108 от ЗС.
Исковата молба е предявена съобразно правилата за родова
подсъдност, тъй като недвижимият имот се намира в землището на гр.Бургас.
Налице са активна и пасивна легитимация за предявяване на настоящите
искове. Съобразно приетото в Тълкувателно решение № 5/ 12.12.2016г. по
тълк.д.№ 5/2014г. на ВКС, ОСГТК, както субективното материално право на
представлявания да се позове на недействителността по чл. 40 ЗЗД, така и
процесуалното му право на иск, включващо предявяването на установителния
иск и заявяването на правоизключващото процесуално възражение с правна
квалификация по чл. 40 ЗЗД, са наследими и могат да бъдат упражнени от
всеки от наследниците му – съразмерно дела му от наследството. В случая
това право е преминало у А.К. по силата на универсалното завещание в негова
полза от 05.02.2019г. Ищецът е внесъл дължимата държавна такса, поради
което исковете са допустими.
4
Няма спор между страните, че починалата на ***г. Р. Д. Д. е
оставила син Г. Н. А. – първия ответник и дъщеря Й. Н. А. – майка на ищеца.
Също така, вторият заветник Р. Г. А. е дъщеря на ответника Г.А.. Ю. Х. Д. и Т.
С. Р. имат общи деца Т. Д. и Х. Д. (л.122).
На 12.03.2004г. е бил съставен договор за доброволна делба с
нотариална заверка на подписите, вписан в СВ – Бургас на 15.03.2004г. с акт
№ 79, т.I, според който Р. Д. е станала собственик на посевна площ от 5,001
дка в м.“Крушата“ трета категория, парцел № 65 от масив № 67, съставляваща
имот № 067065 по плана за земеразделяне на гр.Бургас, при посочени граници
и съседи. Понастоящем имотът представлява Поземлен имот с идентификатор
07079.2.1571 с площ от 4999 кв.м. по КККР на Бургас, при съседи: имоти с
идентификатори 07079.2.1557, 07079.2.1572, 07079.2.1576 и 07079.2.1570.
Според съставено универсално завещание от 05.02.2019г. с рег.№ 491 по описа
на нотариус В.Дралчева с район на действие РС-Бургас и обявено на
29.09.2023г., А.К. е универсален наследник на своята баба Р.Д. наред с другата
внучка Р. Г.А., при равни квоти на съсобственост. По силата на нот.а.№ 164,
том IV, рег.№ 6797, н.д.№ 657/2019г. на нотариус с район на действие РС-
Бургас, на 16.10.2019г. Р.Д. като продавач действайки чрез пълномощник Г.А.
е прехвърлила в полза на А. Д. Д. описания недвижим имот срещу сумата от
1000 лв. Приложен е препис от документи, съставени по цит.нотариално дело
(л. 114-119). Ответникът е бил упълномощен от Р. Д. с нарочно пълномощно с
дата 09.10.2019г. (лист 75 от делото).
Видно от нот.а.№ 170, том III, рег.№ 7753, н.д.№ 542/2008г. на
нотариус с район на действие РС-Бургас, на 01.08.2008г. Ю. Х.Д. като
продавач е прехвърлил в полза на А. К. правото на собственост върху следния
недвижим имот: поземлен имот с № 067066 при описани граници, срещу
сумата от 1000 лв. Няма спор, че понастоящем този имот е идентичен с
поземлен имот с идентификатор 07079.2.1572. Според приложено обратно
писмо (л.124), страните не са искали правните последици от тази сделка и
А.К. се е задължил да прехвърли имота в указано от Ю.Д. време в полза на
Т.Р.. Според нот.а.№ 63, том IV, рег.№ 12088, н.д.№ 485/2015г. на нотариус с
район на действие РС-Бургас, на 29.12.2015г. А.К. като продавач е прехвърлил
в полза на Т. Р. поземлен имот с идентификатор 07079.2.1572 в същата
местност срещу сумата от 1000 лв. Представен е договор № 72 за наем на
5
земеделска земя от 23.04.2020г. касаещ поземлен имот с идентификатор
07079.2.1571 с наемодател А. В. и наемател ВЗК „Христо Ботев“ – Бургас за
срок от 1 година. Приложени са такива договори и за следващите 4 стопански
години, както и анекс с дата 16.10.2019г. към предходен договор за наем с
наемодател Р. Д.. Видно от нот.а.№ 131, том V, рег.№ 11497, н.д.№ 838/2007г.
на нотариус с район на действие РС-Бургас, на 27.12.2007г. Р. Д. е дарила в
полза на дъщеря си Й. А. собствени недвижими имоти: Офис № 1 с площ от
16,5 кв.м. в гр.Б., на ул. „К.“ № *, ведно със съотв. идеални части от общите
части на сградата и правото на строеж, ведно с Гараж № 3 с площ от 17,38
кв.м. в същата сграда; Ателие Хоби „Б“ с площ от 43,84 кв.м. в същата сграда,
ведно с избено помещение № 6 с площ от 8,99 кв.м. и подпокривно таванско
помещение с площ от 4,88 кв.м., като дарителката е запазила за себе си и за
сина си Г. А. пожизнено право на ползване върху дарените имоти.
От заключението на в.л. Т. А. (л.148-157) се установява, че
пазарната стойност на имота към 16.10.2019г. е 326 200 лв. Вещото лице е
отчело характеристиките на имота, както и приетата като доказателства по
делото докладна записка на кмета на Бургас за изменение на ПУП – ПУР в м.
„Крушата“ и „Прохода“, а също и взетото решение № КЗЗ – 12/ 11.06.2015г. за
промяна предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди,
касаещи процесния имот, която попада в масив 67 от землището. В съдебното
заседание вещото лице уточни, че при определяне на оценката не е взел
предвид приложените актове за изповядани сделки със съседен имот с цена от
1000 лв.
В съдебно заседание беше разпитана свидетелката Й. А. – майка
на ищеца и сестра на ответника Г.А., която заяви, че покойната майка Р.Д.
живеела заедно с ответника Г.А. в негово жилище, като се местела заедно с
него след като продала своята гарсониера и му дала парите. Майка имала
свои спестявания, от които 4000 лв. предала на свидетелката да ги пази.
Малко преди смъртта , свидетелката върнала парите. Ищецът предложил,
Р. Д. да бъде настанена в дом за стари хора за да облекчи грижите за нея, но
това не станало.
Св. Ю. Д. – първи братовчед на св. Й.А.а заяви, че представеният
нот.а. № 7753 от 01.08.2008г. не отразявал действителна сделка, тъй като по
това време свидетелят имал финансови проблеми и го посъветвали да няма
6
собственост на свое име, затова прехвърлил имота на ищеца, а на друг
роднина 40 дка в землището на с.М.. След време по искане на свидетеля и
двамата фиктивни купувачи му върнали собствеността. Имотът не струвал
1000 лв., но цената нямала значение, сделките били между роднини.
От показанията на св. М. В. – приятелка на ответницата от дете,
стана ясно, че познава всички роднини на ответника и починалата баба Р.
живеела над апартамента на Г. и веднъж ответницата се обадила, че бабата е
паднала и да дойде да помогне да я вдигнат. Тогава чула баба Р. да предлага на
А. да продаде една нива за 1000 лв., защото искала да има някакви средства.
Освен това бабата се притеснявала, че А. иска да я изпрати в старчески дом.
Според показанията на св. Р. А. – дъщеря на ответниците, баба Р.
живеела над тях и често ходела да я види. Един ден баба била много крива и
казала, че А. искал да я праща в старчески дом и това много я ядосало. По-
късно чула в съседната стая разговор между бабата и майка си за някакви земи
и сумата от 1000 лв. Свидетелката заяви, че не е виждала завещанието в нейна
полза, баба не е казвала, не е чувала за него и от родителите си.
При така установените факти по делото, съдът приема исковете за
основателни и доказани. Съгласно дадените разяснения в Тълкувателно
решение № 5/2014г. от 12.12.2016г. по тълк.д.№ 5/2014г. на ВКС, ОСГТК,
нормата на чл. 40 от ЗЗД урежда хипотеза, в която третото лице, с което
пълномощникът е договарял във вреда на упълномощителя, е
недобросъвестно – когато представителят и лицето, с което той договаря, се
споразумеят във вреда на представлявания, в който случай договорът не
произвежда действие за представлявания. Хипотезата на чл. 40 от ЗЗД
предпоставя осъществяването на два правопораждащи факта: договор,
сключен във вреда на упълномощителя и споразумяване между
пълномощника и третото лице във вреда на представлявания. Увреждането на
интереса на представлявания може да има различни проявни форми, в т.ч.
договор, сключен при неизгодни условия съобразно конкретната
икономическа обстановка или когато имуществото на упълномощителя е
неоправдано обременено или когато предоставените на упълномощителя
права са упражнени превратно, макар и в рамките на представителната му
власт. Наред с увреждането следва да е налице и второто условие -
7
споразумяване между пълномощника и третото лице във вреда на
представлявания. В чл. 40 от ЗЗД не се предполага недобросъвестност на
третото лице, поради което упълномощителят, позоваващ се на тази
недобросъвестност следва да я установи. В производството по иска за
проглА.ване недействителност на увреждащата сделка, ищецът-
упълномощител следва да установи намерението за увреждане на
пълномощника и третото лице. Преценката за това намерение се извършва въз
основа на всички доказателства за обстоятелствата, при които е сключен
договорът с третото лице, тъй като е обяснимо представляваният да не
разполага с преки доказателства за сговор между пълномощника си и третото
лице, поради което наличието на сговор за увреждане може да бъде
установено с косвени доказателства, които ценени в съвкупност да обуславят
извод за сговаряне за увреждане. Поредица от такива косвени доказателства
могат да бъдат: близки родствени отношения между пълномощника и третото
лице в степен, в която законът презумира знание за увреждането (чл.135 ал. 2
от ЗЗД) или заинтересованост (чл. 172 от ГПК), включително, даваща право на
отказ от свидетелствуване (чл. 166 ал. 1, т. 2 от ГПК), или трайни търговски
отношения, предполагащи осведоменост за делата на пълномощника;
последващи разпоредителни действия с предмета на сделката, сочещи, че
третото лице е знаело и се е възползвало от конкретната икономическа
ситуация или обратно прехвърляне на правото на собственост от третото лице
в полза на пълномощника, или други действия, даващи основание да се
приеме, че сделката е била сключена при сговаряне за увреждане на
представлявания. Във всички случаи обаче съвкупната преценка на
доказателствата следва да създава сигурно убеждение за осъществяване на
факта на увреждане на представлявания при сговаряне между пълномощника
и третото лице (така в цит. и от страните решение № 841/ 19.01.2010г. по гр.д.
№ 3530/2008г. на ВКС, IV г.о.).
В настоящото производство ищцовата страна успешно доказа
наличието на изброените предпоставки. Според заключението на вещото лице,
към 16.10.2019г. пазарната цена на процесния недвижим имот е била 326 200
лв. или 166 800 евро. Съпоставена с вписаната цена от 1000 лв., същата
изпълва и твърдяното от ответниците изискване, разликата да е толкова
значителна, че да е приравнена практически на липса на плащане – става дума
за разлика от 326 пъти. При подобно съотношение без съмнение следва
8
единственият възможен извод, че интересите на представлявания са били
значително нарушени от пълномощника. Възраженията в тази връзка на
ответниците относно критериите на самия ищец за цената на имота, са
неоснователни. За съда няма спор, че имоти с идентификатори 07079.2.1571,
07079.2.1572 и 07079.2.1573 са били части от една и съща нива, като са били
обособени вследствие на договор за доброволна делба от 12.03.2004г. Въпреки
това, извършените със съседния на процесния имот - 07079.2.1572 сделки
между Ю.Д., ищеца и Т.Р. все на цени от по 1000 лв., нямат отношение към
настоящия спор. Приложеното „обратно писмо“ и показанията на св.Д.
разкриват истинското основание за тези сделки – негови проблеми с
кредитори и опитите му да укрие свое недвижимо имущество от тях. Все
основания, които са били далеч от мотивите, които би имал човек със здрав
разум при продажбата на имот с пазарна стойност над 150 000 евро. Затова и
съдът приема за обосновано, че вещото лице не е взело предвид тези сделки
при оценката на имота. Плановете за развитието на този район на Бургас
стават ясни и от приложената докладна записка на кмета и Решение № КЗЗ –
12/ 11.06.2015г. за промяна предназначението на земеделските земи, вкл. в
м.“Крушата“ и „Прохода“, обхващащи масиви 67 (процесния), 68 и т.н. Тези
решения разкриват и неоснователността на следващото възражение на
ответната страна – наличието на сключени договори за обработка на
земеделските земи с ВЗК „Христо Ботев“. С приключване на процедурата по
промяна на предназначението на земята, същата ще престане да има
земеделски характер и включването в регулация е въпрос на време.
Втората очертана предпоставка също е налице. Пълномощникът
на починалата завещателка – Г.А., живее на семейни начала с купувачката А.В.
и двамата имат общо дете Р. Г. А. Изхождайки от презумпцията в други
разпоредби на закона (напр. чл.135 ал.2 от ЗЗД), която свързва знанието за
увреждане у третото лице с близки родствени връзки, следва да се направи
ясен извод, че упълномощеното лице и приобретателят по сделката отлично са
знаели както истинската цена на недвижимия имот, така и неблагоприятните
последиците за упълномощителката, които сделката влече. Налице е и друго
обстоятелство по отношение на купувачката – близки търговски отношения с
упълномощения. Според справка в Търговския регистър, адресът на
управление на дружествата, на които А.В. е едноличен собственик на
капитала, съвпада с адреса на пълномощника (Б., ул. „К.“ № *).
9
Обстоятелството, дали тези дружества са извършвали търговска дейност и са
реализирали печалба или не, е без значение. От тези обстоятелства съдът
прави извод, че ответницата А.В. е знаела за увреждащия характер на сделката
и въпреки или именно поради това се е съгласила да закупи имота на нереално
ниска цена. Следва да се добави, че въпреки твърденията в исковата молба за
липсата на отчетна сделка между упълномощеното лице и
упълномощителката дори за сумата от 1000 лв., ответниците на представиха
доказателства за такава. Това разколебава основателността на друго
възражение – че Р.Д. е искала да има пари в наличност поради опасения, че
ищецът искал да я изпрати в старчески дом. Такова намерение А.К. явно е
демонстрирал публично, което следва от показанията на свидетелите В. и Р.А.
Но и при това положение е неясно, как сумата от 1000 лв. би помогнала в
дългосрочен план на желанието на починалата Р.Д. да бъде финансово
независима. Следва да се имат предвид и твърденията на св.Й.А., че около
месец преди кончината на нейната майка, същата поискала обратно сумата
от 4000 лв., които била дала на свидетелката да ги пази и които Й.А. и
върнала.
Останалите възражения съдът приема за неоснователни.
Свободата на договаряне в облигационното право е основен принцип, но
всеки принцип има граници, особено при двустранните, възмездни договори,
при която всяка страна преследва удовлетворяване на допустим от закона
интерес. При купувача този интерес е придобиване на вещ, а при продавача –
получаване на равностойна цена. В никакъв случай получаването на цена от
1000 лв. за имот на стойност 150 000 евро (предвид заключението на в.л.А.) не
може да се приеме за удовлетворяване на интереса на продавача. Поради това
и целта на починалата да получи средства в брой (за издръжка, за погребение)
не могат да се реализират при установената разлика от 326 пъти. В тази връзка
съдът не кредитира показанията на св.В., че баба Р. искала да продаде на А.
имота именно за сумата от 1000 лв. Както заяви самата свидетелка,
починалата често се чувствала зле, падала и се нуждаела от грижи, била
притеснена и емоционална, а това прави „уговарянето“ на посочената цена
крайно неправдоподобно. Дочутият разговор в същия смисъл от свид.Р. А.
също не убеждава за съществуването на такава договорка за цената, доколкото
свидетелката по това време е била на 12 години.
Формалното спазване на посоченото в пълномощното изискване,
10
продажната цена да не е по-ниска от данъчната оценка, също не разколебава
тезата на ищцовата страна. В своя практика (Решение № 21/ 24.05.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 3529/2014 г., IV г. о., ГК и цит. в него решение № 361/
16.11.2011 г. по гр. дело № 1077/2010 г. на ІV-то гр. о. на ВКС, решение № 586/
01.11.2010 г. по гр. дело № 853/2009 г. на ІV-то гр. о. на ВКС и решение № 439/
20.03.2012 г. по гр. дело № 23/2011 г. на І-во гр. о. на ВКС, решение № 58/
13.02.2012 г. по гр. дело № 408/2010 г. на І-во гр. о. на ВКС) състави на ВКС са
стигали до извод, че е налице увреждане на упълномощителя при далеч по-
малки разлики в продажната от действителната цена на имуществото, с което
упълномощеният се е разпоредил – в цит. решение 3,5 пъти. Т.е. възражението
на ответниците за липса на увреждане не се подкрепя от установените от ВКС
критерии. Това прави неоснователно и възражението в писмените бележки,
относно критериите на вещото лице, доколкото дори и да се приеме, че
пазарната оценка е по-ниска, то това не би оказало значение за крайния извод
за наличие на увреждане спрямо упълномощителя.
Мотивиран от горното, съдът приема, че предявеният иск с
правно основание чл.40 от ЗЗД е основателен и доказан и следва да бъде
уважен. С оглед основателността на иска, ищецът остава собственик на ½
идеална част от процесния недвижим имот и ответницата А.В. следва да бъде
осъдена да предаде в полза на А.К. владението върху същата. Възражението
на ответниците, че имотът бил предоставен за обработване на ВЗК „Хр.Ботев“,
всъщност потвърждава обстоятелството, че А.В. упражнява правото си на
собственост върху имота, вкл. чрез отдаването му под аренда.
Предвид изхода на спора, в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски в размер на 8405 лв. по представен списък съобразно чл.80 от ГПК
(л.158). Поради уважаване на иска, разноски на ответниците не следва да се
присъждат.
Възражението на пълномощника на ответниците за прекомерност
на заплатеното адвокатско възнаграждение макар и допустимо на основание
чл.78 ал.5 от ГПК, е неоснователно. Тази норма е предвидена за
обстоятелства, при които една от страните е злоупотребила с правото си на
заплащане на адвокатско възнаграждение. Настоящият случай не е такъв.
Предоставянето на адвокатски услуги е упражняване на свободна професия,
при което умението да договориш и получиш определено възнаграждение е
11
част от самата професия. От друга страна, съобразно критериите на ВКС
следва да се отбележи, че в настоящото производство пълномощникът на
ищеца освен написването на исковата молба, се яви на всяко от проведените
заседания, делото се разви при множество възражения, разпит на свидетели,
беше допусната и извършена съдебно-оценъчна експертиза, което прави
договореното и заплатено адвокатско възнаграждение в рамките на
установените критерии.
Мотивиран от така изложените доводи, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за недействителен на основание чл.40 от ЗЗД по
отношение на А. И. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Б., ж.к. „Л.“,
бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, с адрес за връчване на призовки и съобщения: гр.Бургас,
ул. „Христо Фотев“ № 22, ет.1, офис № 1, чрез адв. Николай Росенов
Кожухаров от АК-Бургас в качеството му на универсален наследник на Р. Д.
Д., родена на ****г., починала на ***г. по силата на завещание от 05.02.2019г.,
предадено за пазене на нотариус Виктория Дралчева рег. № 491 на НК с район
на действие РС-Бургас и обявено на 29.09.2023г. по иска предявен против Г.
Н. А. с ЕГН ********** и А. Н. В. с ЕГН **********, двамата с адрес: гр.Б.,
ул.„К.“ № *, ет.*, ап.*, на договора за продажба, сключен между Р. Д. Д., чрез
пълномощника Г. А. и купувач А. В., оформен в нот.а.№ 164, т. IV, рег.№
6797, н.д.№ 657/ 16.10.2019 г. на нотариус К. К. с район на действие РС-
Бургас, вписан в СВ – Бургас с акт № 160, т.40, вх.рег.№ 13253/ 16.10.2023г. за
½ идеална част от следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор
07079.2.1571 по КККР на гр.Бургас, с адрес на поземления имот: гр.Бургас,
местност „Крушата“, с трайно предназначение на територията: земеделска, с
начин на трайно ползване: нива, трета категория, при съседи: поземлени
имоти с идентификатори 07079.2.1557, 07079.2.1572, 07079.2.1576 и
07079.2.1570.
ОСЪЖДА А. Н. В. с ЕГН **********, с адрес: гр.Б., ул.„К.“ № *,
ет.*, ап.* да предаде на А. И. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Б.,
ж.к. „Л.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, с адрес за връчване на призовки и съобщения:
гр.Бургас, ул. „Христо Фотев“ № 22, ет.1, офис № 1, чрез адв. Николай
Росенов Кожухаров от АК-Бургас владението върху ½ идеална част от следния
12
недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор 07079.2.1571 по КККР на
гр.Бургас, с адрес на поземления имот: гр.Бургас, местност „Крушата“, с
трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно
ползване: нива, трета категория, при съседи: поземлени имоти с
идентификатори 07079.2.1557, 07079.2.1572, 07079.2.1576 и 07079.2.1570.
ОСЪЖДА Г. Н. А. с ЕГН ********** и А. Н. В. с ЕГН
**********, двамата с адрес: гр.Б., ул.„К.“ № *, ет.*, ап.* да заплатят в полза
на А. И. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Б., ж.к. „Л.“, бл.*, вх.*,
ет.*, ап.*, с адрес за връчване на призовки и съобщения: гр.Бургас, ул.
„Христо Фотев“ № 22, ет.1, офис № 1, чрез адв. Николай Росенов Кожухаров
от АК-Бургас сумата от 8405 (осем хиляди четиристотин и пет) лв. направени
по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд –
Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
13