№ 28195
гр. София, 11.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20231110153653 по описа за 2023 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 11.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О, 156-ти състав в закрито заседание на
единадесети юли през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 53653/2023 г. по описа на
СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Подадена е молба с вх. № 130558/19.04.2024 г. от „Имоти Тръст“ ЕООД за изменение
на Решение № 4741/18.03.2024 г., постановено по гр. д. № 53653/2023 г. по описа на СРС, II
Г. О., 156-ти състав в частта за разноските. Твърди, че своевременно е поискал присъждането
на разноски, като е представен списък по чл. 80 ГПК, както и доказателства, че последните
са действително сторени. Поддържа, че неправилно съда бил определил, че дължимият
размер на адвокатското възнаграждение за заповедното производство бил в размер на 50,00
лева, като сочи, че заповедното производство било със същата фактическа и правна
сложност като исковия процес. Излага подробни съображения за приложението на НМРАВ и
дължимия размер на адвокатското възнаграждение, които бил за сумата от 400,00 лева.
Твърди, че действително съда не бил обвързан от НМРАВ с оглед решение на СЕС, но
доколкото нямало изработени критерии, то НМРАВ можел да служи за ориентир. Сочи, че
защитата в размките на заповедното производство не се свеждала само до попълването на
възражението по чл. 414 ГПК, като подробно описа още какви действия следвало да
извърши адвоката в качеството си на процесуален представител. Инвокира доводи, че
сумата от 50,00 лева за адвокатско възнаграждение била в унизителен размер, а
справедливият размер бил за сумата от 400,00 лева, като именно ищецът следвало да понесе
отговорността за тези разноски – с оглед изхода на правния спор. Иска изменение на
решението в частта за разноските.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е подаден отговор на молбата, като се твърди, че
1
решението в частта за разноските е законосъобразно. Иска молбата да бъде оставена без
уважение.
Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирано лице, поради което
е процесуално допустима, като по същество, съдът намира, че молбата е неоснователна по
изложените по-долу съображения.
В мотивната част на Решение № 4741/18.03.2024 г., постановено по гр. д. №
53653/2023 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав, настоящият съдебен състав е изложил
подробно съображенията си досежно уваженото възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради
което намира, че не е необходимо същите да бъдат преповтаряни при настоящото
произнасяне.
С оглед оплакванията на ответника, съдът намира, че следва да отбележи, че ясно и
точно е посочил критерии за определянето на справедливият размер на адвокатското
възнаграждение – фактическата и правна сложност на делото. В този смисъл към
настоящият момент преценката за фактическата и правна сложност на делото, като водещ
критерии, а така и извършените от процесуалният представител действия във връзка с
процесуалното представителство и защита на интересите на страната са оставени на
преценката на съда. Доводите за ползването на НМРАВ като ориентир за адвокатските
възнаграждения са ирелевантни, доколкото няколкократно СЕС се е произнасял именно по
проблема в българското материално право, че НМРАВ е следствие от волята именно на
адвокатурата, като водещото при буквалния прочит на наредбата е материалният интерес.
Фактът, че едно производство е с голяма материален интерес не води автоматично до
наличието на фактическа и правна сложност. В този смисъл, както съдът е посочил –
настоящото производство не представлява фактическа и правна сложност.
На следващо място, съдът намира, че са неоснователни съображенията, че
заповедното производство било фактическа и правна сложност идентична на исковия
процес. Характера на заповедното произвоство, като формално такова, целящо да установи
дали едно вземане е спорно или безспорно сам по себе си води до извод, че извън някои
изключения и то при заявления по чл. 417 ГПК, принципно заповедното производство при
условията на чл. 410 ГПК не представлява фактическа и правна сложност, още повече
такава изискваща всички описани в настоящата молба по чл. 248 ГПК действия. Отделно от
изложеното трябва да се отбележи, че в процесния случай по делото няма никакви
доказателства, вкл. отбелязвания в картона на делото или в контролния лист, че адв.
Василева, като процесуален представител се е запознала със заповедното производство,
извършвала е справки и т. н. Нещо повече, възражението по чл. 414 ГПК, което е подадено е
бланкетно, не са наведени възражения които принципно биха могли да се обсъдят в исковия
процес. Тоест, не би могло да се направи извод, че осъщественото процесуално
представителство в рамките на заповедното дело е в по-голям обем от минималният такъв –
подаването на възражение по чл. 414 ГПК по приложения образец.
С оглед изложеното, съдът счита, че молбата е неоснователна и като такава трябва да
бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 130558/19.04.2024 г., подадена от
„ИМОТИ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК:.............. за изменение на Решение № 4741/18.03.2024 г.,
постановено по гр. д. № 53653/2023 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав в частта за
разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщението до
страните пред СГС с частна жалба.
Препис от определението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3