Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Никопол,
03.07.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
НИКОПОЛСКИ РАЙОНЕН СЪД, … граждански състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. ТИХОЛОВ
като разгледа докладваното гр.д.№123 по описа на съда за 2019г. и на основание данните по делото
и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са два кумулативно
обективно съединени иска с правно основание по чл. 143, ал. 3 СК и два
кумулативно обективно съединени иска с правно основание по чл. 149 СК.
По молба вх.№581/12.03.2019г. в НРС е
образувано настоящето дело с ищци Р.Я.И., ЕГН********** и А.Д.И., ЕГН**********
*** чрез адв.Т.А. от ПлАК със съдебен адрес ***, пл.“ЕВРОПА“№14 срещу
ответницата Р.А. Й., ЕГН********** с постоянен адрес *** – майка на децата Н.Ж.Ж., ЕГН********** и В.Ж.Ж., ЕГН********** за присъждане на
издръжка занапред и за минало време.
В исковата молба
ищците твърдят, че с решение №128/05.09.2-018г. по гр.д.№530/2018г., НРС
настанил на основание чл.28 от ЗЗД децата на покойния им син Ж.Ж.Ж., починал на
24.07.2016г., а именно Н.Ж.Ж., ЕГН********** и В.Ж.Ж., ЕГН********** за срок от
две години на адрес ***, считано от 16.07.2018г. или до промяна в
обстоятелствата довели до предприемане на мярката „настаняване в семейството на
роднини“. Сочат, че ответницата
е майка на двете деца, но ги оставила през 2016г. на ищците, за да ги гледат и
възпитават. Допълват, че през месец юли 2017г. ответницата заминала в чужбина с
обяснението, че там ще работи и ежемесечно ще изпраща пари за децата, но твърдят, че досега не са получавали нищо
от нея. Допълва, че ответницата не се интересувала от децата, а от служба
ЕСГРАОН получили информация, че на 10.05.2018г. ответницата сключила граждански
брак в гр.Плевен, като променила фамилното си име от Ж. на Й.. Ищцата
Р.И. сочи, че е безработна и е регистрирана в БТ гр.Долна Митрополия през
2018г. Допълва се, че ищеца А. работи в гр.София на четири часов работен ден с
месечно възнаграждение, което след приспадане на удръжките e около 200лв. Освен това от ищците се сочи, че
техните внуци са ученици в училището в с.Гиген, като детето Велизара е в шести
клас и ползва кухненски стол, а детето Недрет е в осми клас, но не ползва
кухненски стол. Допълва, че през 2017г. и 2018г. не получавА.детски добавки за
двете деца, като това станало едва от месец януари 2019г., когато започнА.да
получават по 40лв. за всяко дете. Изтъкват, че месечната издръжка за нормалното
развитие и отглеждане на дете на възраст, в която се намира всеки един от
техните внуци е поне 150лв.
Молят съда да
постанови решение, с което на основание чл.143 от СК да осъди ответницата да
плаща месечна издръжка за детето В.Ж.Ж. в размер на 140лв. и за детето Н.Ж.Ж.
сумата от 140лв. На основание чл.149 от СК съда да осъди ответницата да заплати
издръжка за минало време, считано от 15.03.2018г. до 12.03.2019г. – дата на
завеждане на ИМ в съда. Наред с това молят съда да осъди ответницата за заплати
направените деловодни разноски и адвокатски хонорар.
Направено е
искане в случай, че ответницата не бъде намерена и призована на известния адрес
да й се назначи особен представител, а неговото възнаграждение да се изплати от
бюджета на съда. Представени са писмени доказателства и адвокатско пълномощно.
С разпореждане
№176/15.03.2019г., съдът е разпоредил на основание чл.131, ал.1 от ГПК да се
изпрати препис от ИМ и приложенията на ответницата Р.А.Й., ЕГН**********. С
оглед уведомяването на ответницата е била изискана справка за настоящ и
постоянен адрес, от която е видно, че настоящият и постоянен адрес на
ответницата Й. ***. На този адрес ответницата не е била открита, като в тази
връзка съдът е изискал и е била представена справка за задграничните й
пътувания, от която е видно, че на 20.06.2018г. ответницата е напуснала
пределите на страната. Поради това съдът е изискал от ПлАК определянето на
особен представител на ответницата, като за такъв е бил определен адвокат Д.Г.Д.
от ПлАК. На ищците е било указано, че следва да внесат сума в размер на 300лв.,
представляваща възнаграждение за особения представител. Сумата е била внесена,
като с разпореждане №322/08.05.2019г. адв.Д.Д. от ПлАК е бил назначен за особен
представител на ответницата и на основание чл.131, ал.1 от ГПК му е бил
изпратен препис от ИМ с приложенията за отговор. На 16.05.2019г. адв.Д. е
получил препис от ИМ с приложенията.
С
вх.№1254/22.05.2019г. в НРС е получен писмен отговор от особения представител
адв.Д.Д. на ответницата Р.Й.. В отговора си до съда особения представител
излага доводи, че предявения иск е допустим и вероятно основателен. Излага
доводи, че следва да се докаже нуждата за присъждане на издръжка във всеки един
от исканите размери, а именно по 140лв. ежемесечна издръжка за всяко едно от
децата, както и за минал период. Допълва, че посочените размери на издръжката
за всяко едно от децата е в рамките на предвидения от закона минимум. В
заключение сочи, че поради обективна невъзможност да представи писмени или
гласни доказателства, ще се ползва от представените от ищците доказателства и
събраните от съда. От ответника с отговора не се представят писмени
доказателства.
След като взе предвид събраните по делото
доказателства и становищата и доводите на страните, съдът прима за установено
следното от фактическа страна:
Безспорно е, че ответницата е майка на
двете малолетни деца, което е видно от представените два дубликата на
удостоверения за раждане на Н.Ж.Ж., ЕГН********** и В.Ж.Ж., ЕГН**********, ЕГН**********.
Безспорно е и че малолетните деца са
ученици през учебната 2018г./2019г. съответно в осми и шести клас, което е
видно от приетите от съда два броя служебни бележки издадени от СУ„Асен
Златаров“ с.Гиген, общ.Гулянци.
Безспорно е също така, че с решение по гр.д.№530/‘18г. в сила от
22.10.2018г., НРС е настанил
на основание чл.28 от ЗЗакД Н.Ж.Ж., ЕГН********** и В.Ж.Ж., ЕГН**********
с майка Р.А. Ж., ЕГН********** и баща Ж.Ж.Ж., ЕГН********** (починал на
24.07.2016г.) в семейството на техните
баба и дядо по бащина линия – Р.Я.И., ЕГН********** и А.Д.А., ЕГН********** ***
за срок от ДВЕ ГОДИНИ, считано от 16.07.2018г.
или до промяна в обстоятелствата довели до предприемане на тази мярка.
Безспорно се
установи от приетите от съда заверени копия на регистрационни карти №20008303/05.10.2018г.
издадена от АЗ-ДБТ-Долна Митрополия на Р.Я.И., №20008717/17.06.2019г. издадена
от АЗ-ДБТ-Долна Митрополия на А.Д.А., че двамата са безработни. По отношение на
А. следва да се посочи, че за периода месец февруари 2018г. до месец януари
2019г. същият е бил на работа като зидар в „СЪРВЕЙ ПРО“ООД, ЕИК203896544, в
който период е получил чисто възнаграждение в размер на 2396,35лв., което е
видно от приетите два броя удостоверения за доход изх.№1823/05.02.2019г. и
изх.№1824/05.02.2019г. на А.Д.А., ЕГН**********.
Безспорно е, че
бащата на малолетните деца Ж.Ж.Ж., ЕГН********** е починал на 24.07.2016г., за
което е бил съставен акт за смърт №0020/25.07.2016г. на кметство с.Гиген,
общ.Гулянци, като е оставил за свои наследници малолетните деца и ответницата
по делото.
Безспорно е, че
на 20.06.2018г. ответницата е напуснала пределите на страната и до приключване
на делото в настоящата инстанция не се е завръщала на територията на страната,
нито има известен адрес в чужбина.
Приет по делото е и
социален доклад, изготвен от ДСП – Никопол, в който след извършена проверка е
констатирано, че е в интерес на децата ответницата да им заплаща месечна
издръжка за задоволяване на основните им битови потребности. Установява се
освен това от приетия социален доклад, че на бабата и дядото, при които децата
са настанени е отпусната месечна помощ по чл.7 от ЗСПД за двете деца в размер
на 80лв., месечна помощ по чл.8е от ЗСПД за двете деца в размер на 230лв.,
целева помощ за отопление за сезон 2018г./2019г. по Наредба №РД-07-5 на МТСП в
размер на 474,15лв.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
По исковете по чл. 143, ал. 3 СК
Съгласно чл.143,
ал.2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото
си, като размерът на дължимата издръжка се определя според нуждите на лицето,
което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи съгласно чл.142,
ал.1 СК, но издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от 1/4 от минималната
работна заплата (чл.
142, ал. 2 СК). Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.3 от СК родителите дължат
издръжка и когато детето е настанено извън семейството. Към момента на устните
състезания минимално установеният в закона размер на издръжката е 140,00 лв.
Изискването на чл.139
от СК претендиращият издръжка да е неработоспособен и да не може да се
издържа от имуществото си не се прилага спрямо ненавършилите пълнолетие деца,
доколкото чл.143,
ал.2 СК е специална норма по отношение на чл.139 СК и изключва неговото приложение. Освен това децата с оглед ниската си
възраст са дефинитивно неработоспособни, поради което имат право на издръжка от
родителите си, които са лица от втори ред на задължените да дават такава (чл.140,
ал.1, т.2 СК) поради липса на лица от първи ред, респективно децата са лица
от първи ред, които имат право на издръжка (чл.141,
т.1 СК).
Установи се по дело, че и двете деца са
изведени от биологичното семейство на своята майка, като са настанени по реда
на Закона за закрила
на детето в семейството на своите баба и дядо по бащина линия. Децата към
момента на постановяване на съдебното решение са съответно навършва 14 годишна възраст и 13 годишна
възраст. Обичайните нужди за деца на тази възраст (за храна, дрехи, обувки,
медицински грижи, учебни пособия и т. н.) се установява от самия факт на
биологичното им съществуване и не е необходимо да се обосновава специално. Нуждите
на децата не могат да бъдат задоволени само с доходите на техните баба и дядо и
помощите, които те получават за отглеждането им. След смъртта на бащата на
децата, настъпила на 24.07.2016г., основната тежест за осигуряване на
необходимата им издръжка се носи от техния преживял родител, а именно
ответницата, за която по делото са налице данни, че е създала друго семейство,
променила е фамилията си и е напуснала пределите на страната. По делото не се
събраха доказателства какъв е дохода на ответницата и какъв е размера на разходите
й.
С оглед изложеното, съдът намира, че предявените
от децата
Н.Ж.Ж., ЕГН********** и В.Ж.Ж., ЕГН********** искове за текуща издръжка в размер на 140,00
лв. следва да бъдат уважени изцяло.
По исковете по чл. 149 СК
Предявени са два иска за заплащането на издръжка за минало време за периода
от 15.03.2018г. до 15.03.2019г. без да е посочен размер на сумата на месец за
всяко от децата. От 01.01.2018г., съгласно ПОСТАНОВЛЕНИЕ на
Министерски съвет №316/2012.2017г. за определяне на нов размер на минималната
работна заплата за страната, същата става в размер на 510 лв. Доколкото чл.142, ал.2 от СК предвижда,
че минималния размер на издръжката на 1/4 от МРЗ, то минималния размер на
издръжката, считано от 01.01.18г. е в размер на 127,50лв., който размер съда приема,
че ответницата дължи ежемесечно на всяко едно от малолетните си деца за
посочения минал период или сумата от общо 3060 лв., ведно със
законната лихва върху нея до окончателното й погасяване.
По делото се установи, че ответницата не
живее с децата си, считано от 2016г., като в този смисъл са установените в
социалния доклад факти и влязлото на 22.10.2018г. в сила решение на НРС по
гр.д.№530/2018г.
Съдът е указал на ответницата, че носи
тежестта да докаже, че в процесния период е давала издръжка на децата и в какъв
размер. По делото не се представиха доказателства от ответницата.
С оглед на гореизложеното се налага извод,
че предявените искове за издръжка за минало време са основателни. Ответницата
следва да бъде осъдена да заплати издръжка за децата за периода от 15.03.2018
г. до 12.03.2019г. в размер на сумата от по 127,50лв. на месец за всяко от тях,
който размер представлява минимално установеният размер на издръжка за страната
за календарната 2018г. съгласно разпоредбата на чл.142,
ал.2 СК. Ответницата следва да бъде осъдена да заплати на всяко от децата
издръжка за минал период в размер на сумата от 1530,00лв., ведно със законната
лихва върху нея, считано от предявяването на исковете до окончателното
погасяване.
По разноските:
С оглед изхода на делото на основание чл.78,
ал.1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на децата Н.Ж.Ж., ЕГН**********
и В.Ж.Ж., ЕГН********** чрез осъществяващите заместваща грижа лица Р.Я.И., ЕГН********** и АЛИ Д. И.,
ЕГН********** сумата от по 125,00лв., представляващо заплатено адвокатско възнаграждение
общо в размер на 250лв., както и 300лв. възнаграждение на назначения особен
представител.
Ответницата следва да бъде осъдена на основание
чл.78,
ал. 6 ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Никопол
сумата от 525,60лв., представляваща държавна такса върху сбора от тригодишните
платежи на присъдената издръжка по чл.143, ал.3 връзка с ал.2 СК и дължимата държавна такса върху издръжката за минало време.
На основание чл.242,
ал.1, предл.1 ГПК следва да бъде допуснато предварително изпълнение на
решението.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Р.А. Й., ЕГН********** с постоянен адрес
*** да заплаща на детето Н.Ж.Ж.,
ЕГН********** чрез осъществяващите заместваща грижа лица Р.Я.И., ЕГН********** и АЛИ Д. И.,
ЕГН********** *** сумите:
На основание чл.143, ал.3 във връзка с ал.2 СК
месечна издръжка в размер на 140,00лв., считано от 15.03.2018г. до настъпване
на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска;
На основание чл.149 СК сумата от 1530,00 лв., представляваща издръжка за минало време за
периода от 15.03.2018 г. до 12.03.2019г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 15.03.2018 г. до погасяването;
На основание чл.78,
ал.1 ГПК сумата от 125,00лв., представляваща направени разноски по делото и
150лв. за назначения на ответницата особен представител.
ОСЪЖДА Р.А. Й., ЕГН********** с постоянен адрес
*** да заплаща на детето
В.Ж.Ж., ЕГН********** чрез осъществяващите заместваща грижа лица Р.Я.И., ЕГН********** и АЛИ Д. И.,
ЕГН********** *** сумите:
На основание чл.143, ал.3 връзка с ал.2 СК
месечна издръжка в размер на 140,00лв., считано от 15.03.2018г. до настъпване
на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска;
На основание чл.149 СК сумата от 1530,00лв., представляваща издръжка за минало време за периода
от 15.03.2018 г. до 12.03.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 15.03.2018 г. до погасяването;
На основание чл.78,
ал.1 ГПК сумата от 125,00лв., представляваща направени разноски по делото и
150лв. за назначения на ответницата особен представител.
ОСЪЖДА на основание чл.78,
ал.6 ГПК и чл.1 от от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК Р.А.
Й., ЕГН********** с постоянен адрес *** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на РС-Никопол сумата от 525,60лв., представляваща
държавна такса върху сбора от тригодишните платежи на присъдената издръжка по
чл.143, ал.3 връзка с ал.2 СК
и дължимата държавна такса върху издръжката за минало време.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.242,
ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението в частта му относно
присъдената издръжка.
Решението може да се обжалва пред Окръжен
съд Плевен в двуседмичен срок от уведомяването на страните.
В частта, в която е допуснато
предварително изпълнение, решението има характер на определение и подлежи на
обжалване с частна жалба през Окръжен съд Плевен в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: