№ 370
гр. Варна , 17.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Т.Л.
при участието на секретаря Д.С.Д.
като разгледа докладваното от Т.Л. Гражданско дело № 20203110111288 по
описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по искова молба на С. Л. Т.,
ЕГН **********, с адрес **********, с която против ЕОС М. ООД, ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление:
*****************************, е предявен отрицателен установителен иск
по чл.439 ГПК, за недължимост на сумите по изпълнителен лист, издаден по
ч.гр.д. № 13330/2011 г., въз основа, на който е образувано изп. д. №
20208920400115 по описа на ЧСИ Х.Г., а именно: 8400,65 лева,
представляваща сбор от неиздължена главница по Договор за банков кредит
от 26.05.2010 г. в размер на 7710,00 лева, договорна лихва считано от
26.06.2010 г. до 19.08.2011 г. в размер на 665,74 лева, наказателна лихва
считано от 26.10.2010 г. до 19.08.2011 г. в размер на 24,91 лева, ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК в съда -
12.09.2011 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.
417, т.2 ГПК, въз основа на извлечение от сметка към 19.08.2011 г., както и
сторените разноски в заповедното производство в общ размер на 168,01 лева
за платена държавна такса и 470,42 лева за адвокатски хонорар, поради
погасяване по давност на правото на взискателя на принудително
изпълнение. Претендират се сторените разноски.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:
Въз основа заявление на **********, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление *****************************, пред ВРС е
образувано ч.гр.д. № 13339/2011 г. по описа на съда, като са издадени заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, за следните суми: 8400,65
лева, представляваща сбор от неиздължена главница по Договор за банков
кредит от 26.05.2010 г. в размер на 7710,00 лева, договорна лихва считано от
26.06.2010 г. до 19.08.2011 г. в размер на 665,74 лева, наказателна лихва
1
считано от 26.10.2010 г. до 19.08.2011 г. в размер на 24,91 лева, ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК в съда -
12.09.2011 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.
417, т.2 ГПК, въз основа на извлечение от сметка към 19.08.2011 г., както и
сторените разноски в заповедното производство в общ размер на 168,01 лева
за платена държавна такса и 470,42 лева за адвокатски хонорар.
По молба на кредитора и въз основа издадения изпълнителен лист е
образувано и.д. 20113110402284 по описа на СИС, ВРС, като по същото са
предприети изпълнителни действия по налагане на запор, на имущество на
ищеца. След 08.11.2011 г. не са извършени никакви действия по изпълнение,
като според ищеца, към 15.07.2016 г. делото е прекратено по силата на закона,
а на 15.07.2019 г., с изтичане на кратката погасителна давност е погасено и
правото на ответника да събере принудително присъдените суми. С
постановление на съдебния изпълнител от 09.11.2018 г. и.д. 20113110402284
по описа на СИС, ВРС е прекратено, като въз основа изпълнителния лист, по
молба на цесионера ЕОС М. ООД, ЕИК *********** е образувано изп. д. №
20208920400115 по описа на ЧСИ Х.Г. – рег. №892 КЧСИ. При горните
доводи настоява за уважаване на предявения иск.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не представя писмен отговор на
исковата молба.
В проведено по делото открито съдебно заседание, ищецът, чрез
процесуален представител, поддържа заявената претенция. Ответникът –
редовно призован, не се явява, не се представлява.
Ищецът отправя искане за постановяване на неприсъствено решение,
което съдът намира за основателно. Предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК и
чл. 239, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по
спора са налице, т.к. на ответника са връчени редовно исковата молба и
доказателствата към нея; същият не е представил в срок писмен отговор, не се
е явил в първото по делото открито съдебно заседание, въпреки редовното му
призоваване за това съдебно заседание и не е направил искане делото да се
разгледа в негово отсъствие. С определението за насрочване на делото, на
ответника е указано, че в случай на непредставяне на писмен отговор в срок и
неявяване в първото съдебно заседание, без да е направено искане за
разглеждането му в негово отсъствие, по искане на ищеца може да бъде
постановено неприсъствено решение.
При горните доводи, съдът намира, че следва да постанови
неприсъствено решение. Съгласно чл.239, ал.2 ГПК неприсъственото решение
не следва да се мотивира по същество.
С оглед изхода от спора и на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА вр. чл.78, ал.1
ГПК, ответникът следва да бъде осъден, да заплати в полза на мл. адв. Р.Д. –
от ВАК, личен № *********, с адрес: *****************************,
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца,
чийто размер се определя съгласно чл.38, ал.2 ЗА, като съдът не е длъжен да
се съобразява с посочения от пълномощника на ищеца размер. При данни, че
цената на иска е в общ размер на 9039,08 лева, то дължимото адвокатско
възнаграждение следва да се изчисли съгласно правилото на чл.7, ал.2, т.3 от
Наредба №1/09.07.2004 г. – 580 лева + 5% за горницата над 5000 лева.
Изчислено по указания начин, минималният размер на адвокатското
2
възнаграждение възлиза на сумата от 781,95 лева, като с оглед липсата на
фактическа и правна сложност на делото и предвид обстоятелството, че по
същото е проведено само едно заседание, съдът намира, че в полза на
пълномощника на ищеца следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в минималния му размер съгласно Наредбата.
На основание чл.78, ал.6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати държавна такса в размер на 361,56 лева, по сметка на ВРС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.439 вр. чл.124, ал.1
ГПК, че С. Л. Т., ЕГН **********, с адрес **********, НЕ ДЪЛЖИ на ЕОС
М. ООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление:
*****************************, сумите по изпълнителен лист, издаден по
ч.гр.д. № 13330/2011 г. по описа на ВРС, въз основа, на който е образувано
изп. д. № 20208920400115 по описа на ЧСИ Х.Г., а именно: 8400,65 лева,
представляваща сбор от неиздължена главница по Договор за банков кредит
от 26.05.2010 г. в размер на 7710,00 лева, договорна лихва считано от
26.06.2010 г. до 19.08.2011 г. в размер на 665,74 лева, наказателна лихва
считано от 26.10.2010 г. до 19.08.2011 г. в размер на 24,91 лева, ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК в съда -
12.09.2011 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.
417, т.2 ГПК, въз основа на извлечение от сметка към 19.08.2011 г., както и
сторените разноски в заповедното производство в общ размер на 168,01 лева
за платена държавна такса и 470,42 лева за адвокатски хонорар, поради
погасено по давност право на принудително изпълнение.
ОСЪЖДА ЕОС М. ООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление: *****************************, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Районен съд – Варна, държавна такса в размер на 361,56 лева, на основание
чл.78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА ЕОС М. ООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление: *****************************, ДА ЗАПЛАТИ на мл. адв.
Р.Д. – от ВАК, личен № *********, с адрес:
*****************************, сумата от 781,95 лева – адвокатско
възнаграждение, на основание чл.38, ал.1, т.2 вр. чл.38, ал.2 ЗА вр.чл.78, ал.1
ГПК.
РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ, съгласно чл.239, ал.4
ГПК.
Препис да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3