№ 775
гр. Пещера, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, IV ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милуш Р. Цветанов
при участието на секретаря Евелина Н. Генинска
в присъствието на прокурора Т. К. Щ.
като разгледа докладваното от Милуш Р. Цветанов Гражданско дело №
20225240100968 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 542 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Образувано е по молба с правно основание чл. 19 ЗГР, депозирана от А. С.
Г.. С молбата се иска от съда да постанови решение, с което да допусне промяна
на трите му имена - на Я. С. Я.ов. Съображенията на молителя са свързани с
обстоятелството, че етнически се чувства част турското малцинство в страната и
желае да носи тези имена на дядо, който поддържа, че се казвал Я. С. Я.ов, но тези
му имена били принудително сменени по време на социалистическото управление
на страната.
Заинтересованата страна Община Пещера не изразяват становище по
молбата. Заинтересованата страна РП-Пазарджик, ТО-Пещера изразява
становище, че молбата следва да бъде уважена.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приетите като доказателства по делото: заверено копие от Акт за
раждане № 174/31.05.1985г., издаден от Община Пещера и Удостоверение за
раждане на А. С. Г. се установява, че родителите на молителя са с имена
съответно – С. М. Г. и Л. А.ова Г..
1
От показанията на свидетелите З. Б. С. и В. А. Г. - съседи на молителя, се
установява, че той от дете е известен в града и общността, където живее, с името
Я., и тъй като всички в квартала знаели покойният му дядо-бръснар с турските
имена Я. С. Я.ов – така казвали и на молителя. На никого от свидетелите не е
известно имената на дядото да са били сменяни, като в тази връзка свидетелят С.
сочи, че повечето хора в квартала им (включително той самия) неформално се
знаят и с турски имена, независомо от българските им такива. Съдът счита, че
следва да се кредитират показанията на разпитаните свидетели, доколкото са
логични, в резултат на непосредствени и лични възприятия, кореспондират
взаимно и не се опровергават от други доказателства.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът стигна до следните
правни изводи:
Молбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от надлежно
легитимирано лице, с правен интерес, и е подадена пред компетентния съд.
Разгледана по същество, молбата е частично основателна. Съображенията за
това са следните:
Правната уредба на имената на българските граждани се осъществява с
императивни правни норми и потестативното право да се иска промяната им
възниква при точно определени от закона основания. За основателността на
молбата е необходимо да бъде доказано по категоричен начин наличието на
важни обстоятелства, налагащи исканата промяна. В закона не са посочени
примерно какви могат да бъдат определени като такива. Изхождайки обаче от
основните принципи на гражданското право и обществения морал, както и от
съществуващата съдебна практика, за важни обстоятелства по смисъла на чл. 19,
ал. 1 ЗГР следва да се приемат тези обстоятелства, които са направили лично и
обществено неудобно и неподходящо за молителя носеното на името в частта, в
която се иска промяна.
По отношение на „собственото“ име – несъмнено и в практиката на ВКС е
трайно установено, че от понятието „важни обстоятелства“ не следва да се
изключва субективното желание на лицето да носи определено име, особено
когато това е свързано със съображения от етнически или религиозен характер
предвид правото му на свободно самоопределяне по тези признаци, и исканата
промяна няма за цел въвеждане в заблуждение на органите на реда или
определени институции. (така - Решение № 19 от 8.02.2012 г. по гр. д. № 486/2011
г., III г. о., ГК на ВКС).
2
В такъв смисъл – касателно „собственото“ име, е и Решение № 450 от
28.11.2012 г. по гр. д. № 1777/2011 г., IV г. о., ГК на ВКС, като обаче е и изрично
упоменат „императивния“ характер на разпоредбите на чл. 13 и чл. 14 от ЗГР,
установяващи начина на формиране на бащиното и фамилното име.
Действително в принципен план – етническите традиции на лицето следва
да бъдат зачетени и при искане за промяна на имената му, тъй като право на всяко
лице е да отстоява индивидуалността на името си - индивидуалност, при която е
отчетена и етническата му, семейна и религиозна принадлежност. Когато едно
лице произхожда от определена етническа група и е известно сред обществото с
името, съответстващо на етническата му принадлежност, то това е важно
обстоятелство по смисъла на чл. 19 ЗГР, даващо основание за промяна на имената
му в съответствие с произхода на лицето. Както изрично е посочено в същото
Решение № 342 от 23.04.2010 г. по гр. д. № 80/2009 г., IV г. о., ГК на ВКС, обаче -
„Неоснователно е искането за промяна на бащиното и фамилното име на
молителя, образувани съобразно правилата на чл. 13 и чл. 14 ЗГР. Бащиното и
фамилно име на лицето, които сочат произхода му по баща и родовата му
принадлежност не следва да бъдат променени съобразно етническата
принадлежност при липса на доказателства, че името и фамилията на бащата
не са променяни съобразно тази принадлежност;“ Точно такъв е и процесният
случай, доколко и от служебно направената справка в НБД „Население“ се
установява, че дядото на молителя е носил само имената М. С. Г., (а не Я. С. Я.ов)
и липсват данни за история на промяна на имената му, като подобни данни (а и
твърдения) няма и за имената на бащата на молителя. Ето защо, предвид
горепосочения императивен характер на разпоредбите на чл. 13 и чл. 14 от ЗГР, в
съответствие с които са надлежно образувани и бащиното и фамилното име на
молителя – „С.“ и „Г.“ – молбата в частта за промяна на тези му имена е
неоснователна.
С оглед изоженото, и доколкото от приложените по делото справки (за
съдимост и относно липсата на водени срещу молителя досъдебни производства и
налагани ПАМ по ЗБЛД) се установява, че исканата промяна няма за цел
препятстване на наказателна, административна или гражданска отговорност на
лицето – молбата му следва да бъде уважена като основателна само в частта,
касаеща собственото име на молителя.
Мотивиран от горното и на основание чл. 19 от ЗГР, Съдът
РЕШИ:
3
ДОПУСКА промяна на собственото име на А. С. Г. с ЕГН **********,
роден на 31.05.1986 г. в гр. Пещера, от „А.“ – на „Я.“.
ОТХВЪРЛЯ молбата на А. С. Г. с ЕГН **********, роден на 31.05.1986 г. в
гр. Пещера, за допускане на промяна на бащиното му име – от „С.“ на „С.“ и на
фамилното му име – от „Г.“ – на „Я.ов“.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в
двуседмичен срок, считано от съобщаването му.
След влизане в сила на решението препис от него да се изпрати на Община
Пещера за отразяване на промяната в актовете за гражданско съС.ие, както и на
Бюро съдимост при Районен съд –Пещера.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
4