РЕШЕНИЕ
№ 141
гр. Пловдив, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Димитрина Ил. Тенева
при участието на секретаря Марияна В. Михайлова
като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело №
20225330100086 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искове по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и 86 от ЗЗД,
по искова молба на Р. В. С. с ЕГН ********** с адрес гр. ********, ж. к. *******, бл. ****,
вх. **, ет. **, ап. *** чрез адв. М. против „Би енд Джи Кредит“ ООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Незабравка № 25, ет.5 с ******* Б. Б. за
осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 364,26 лв.-недължимо платена по
договор за кредит от 14.03.2018 г., ведно със законната лихва за забава считано от датата на
подаването на исковата молба- 05.01.2022г. до окончателното й изплащане. Притендира
разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за кредит в размер от
1300 лв. при ГПР-43,79%, ГЛП 16,97 % платим на 17 вноски. В чл. 19 от същия е
предвидено заплащане на сума в размер от 942,31 лв. за допълнителен пакет услуги. Същата
е нищожна поради противоречие с добрите нрави, заобикаля закона, противоречи на
изискаванията на ЗПК
В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Липсват нарушения на ЗПК.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
От представените писмени доказателства-договор за кредит от 14.03.2018 г. е видно, че на
същата дата е сключен договор за кредит между ищеца и ответника за предоставяне на
1
първия от последния на заемна сума от 1300 лв. за срок 8 месеца и 14 дни, платим на 17
вноски от по 86,57 лв. Размера на ГЛП е 16,97 %, а на ГПР-43,79 %. В чл. 19 от договора е
предвидено заплащане на допълнителна парична сума за допълнителни действия.
От представената справка от ответника е видно, че по договора е заплатена сума от сума от
364,26 лв. за такса за услуга„динамично плащане“.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
С оглед депозирания отговор от ответинка и представените от него писмени документи
съдът намира за безспорно възникването на заявеното провоотношение с посочените от
ищеца параметри и извършени плащания, част от които - сума от 364,26 лв. - отнесена за
погасяване възнаграждение за допълнителна услуга.
Спора се състои в наличието на противоречие на клаузи на договора и ЗПК, което да
поражда недействителност по чл. 22 от ЗПК и съответно недължимост на платена сума
извън предоставената заемна такава, в частност за допълнителна услуга.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12
и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците
по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК, а
именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, без лихвата и другите разходи.
В случая, не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, т. к. не са упоменати -
условията за прилагането на лихвения процент; индекс или референтен лихвен процент; не е
регламентиран и размерът на „печалбата на кредитора” /възнаградителна лихва/, като не е
посочено каква част от месечната погасителна вноска представлява главница и каква - лихва.
Не е ясно по какъв начин е определен размерът на общата дължима сума и какви вземания
се включват в нея.
Във връзка с условията за прилагане на лихвения процент - липсва уточнение за базата,
върху която се начислява същият – дали върху целия размер на кредита или върху
остатъчната главница. Следователно, не е ясно как е разпределян лихвеният процент във
времето, а оттам - и как е формирана възнаградителната лихва. Без значение дали лихвеният
процент е фиксиран или променлив, в договора трябва да са посочени условията /начините/
за прилагането му. Това изискване не е изпълнено, при което не може да се направи
проверка при какви условия е приложен и дали отговаря на упоменатия от кредитора
фиксиран размер от 41,17 %. Ето защо, нарушение на императивната разпоредба на чл. 11,
ал. 1, т. 9 ЗПК е налице.
Съдът намира, че този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че договорът е
недействителен, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
На следващо място, не е спазено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата
2
сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на
разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и
управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална
формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван
размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора.
Нарушение е налице и тъй като в договора кредиторът се е задоволил единствено с
посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче
ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои
компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 43,78 %/. В този порядък
следва да се посочи, че, съобразно разпоредбите на ЗПК, годишният процент на разходите
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина, следва по ясен и
разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и
които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В случая, в договора за кредит
яснота досежно тези обстоятелства липсва. Следва да се има предвид, че ГПР е величина,
чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща
изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. Тези
съставни елементи обаче, както бе посочено и по - горе, остават неизвестни, при което се
създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не става
ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е
предвидена дължимост и такси и неустойка. От изложеното не може да се направи
еднозначен извод, че тези разходи са включени при формиране на ГПР, нито че същите са
изключени. Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран, неясни са както компонентите,
така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема.
След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс,
задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя
начин да посочи какво точно е включено в тях.
С оглед изложеното, съдът приема, че не са спазени разпоредбите на чл. 11, ал.1, т. 9, 10 и
11 ЗПК, поради което договорът за паричен заем е недействителен и на това основание.
Съобразно изложеното по-горе по повод възраженията за недействителност съдът намира,
че същите са основателни, и съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит
е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи, каквото се явява възнаграждението за допълнителни услуги
от 364,26 лв.
3
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължати
направените по делото разноски за държавна такса-50 лв. Тъй като същия са представляван
от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за
адвокатурата на адв. М. съобразно нормите чл. 7, ал. 2, т 1 на Наредба № 1/ 09.07.2004 г.,
действала към момента на сключване на договора, следва да се определи възнаграждение в
размер от 600 лв.
На ответника разноски не се дължат.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Би енд Джи Кредит“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Незабравка № 25, ет. 5 с ******* Б. Б. и С. Г. да заплати на Р. В.
С. с ЕГН ********** с адрес гр. ********, ж. к. *******, бл. ****, вх. **, ет. **, ап. ***
сумата от 364,26 лв.(триста шестдесет и четири лева и 26 ст.) недължимо платена по договор
за кредит от 14.03.2018 г. за допълнителна услуга, ведно със законната лихва за забава
считано от датата на подаването на исковата молба- 05.01.2022г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 50 лв. (петдесет лева) за разноски за производството.
ОСЪЖДА „Би енд Джи Кредит“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Незабравка № 25, ет. 5 с ******* Б. Б. и С. Г. да заплати на
адвокат Д. В. М., с адрес: гр. ******, бул. ********* № ***, ет. ***, ап. ***, сумата от 600
лева (шестстотин лева) за адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38
ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________
4