Р E Ш Е Н И Е
№ 152
гр.Плевен, 21.03.2023 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА
НЕДЯЛКО ИВАНОВ
при
секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа
докладваното от председателя касационно административнонаказателно дело № 13 по
описа за 2023 год. на Административен съд - Плевен и за да произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 208 и следващите
от Административно-процесуалния кодекс, вр. чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания.
С Решение № 93 от 29.11.2022 год.,
постановено по НАХД № 20224410200291 по описа за 2022 год., Районен съд – гр. Левски
потвърдил Наказателно постановление № 22-0293-000223
от 18.07.2022 год., с което началникът на РУ в ОД МВР – Плевен, РУ – Левски, е
наложил на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП по отношение на Г.Д.К. от
гр.Летница административни наказания – глоба в размер на 200 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за допуснато нарушение на чл.140,
ал.1 от ЗДВП, извършено на 22.03.2022 год. в гр.Левски.
Против горното решение е постъпила
касационна жалба от Г.Д.К. от гр.Летница, в която се излагат доводи, че същото е
неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано.
Касационният жалбоподател твърди, че е придобила управлявания от нея към датата
на нарушението автомобил с договор с нотариална заверка на подписа, но не е
знаела, нито е била уведомена от нотариуса, че следва да се яви в КАТ за да го
регистрира на свое име. Сочи, че не е имала съзнанието към датата на установеното
с АУАН нарушение, че управлява МПС с прекратена регистрация, за което
обстоятелство не е била уведомена, с оглед което твърди, че не е осъществила
състава на вмененото ѝ нарушение от субективна страна. Излага доводи, че
в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.143, ал.10, пр.2 от ЗДвП и в заключение прави искане да бъде отменено решението на РС – Левски, а
вместо него да се постанови отмяна на обжалваното НП. Алтернативно прави искане
да бъде намален срока на наказанието лишаване от право да управлява МПС до
предвидения за това общ минимум в чл.16 от ЗАНН, позовавайки на социални
причини.
С жалбата са приложени писмени
доказателства – удостоверение за настоящ адрес, удостоверение от СУ „Бачо Киро“
гр.Летница, застрахователна полица, разписка и контролен талон от ЗД „БУЛ ИНС“
АД – София.
В съдебно заседание касаторът се явява
лично и поддържа подадената касационна жалба по изложените в нея съображения.
Ответникът не изпраща процесуален
представител и не излага становище по основателността на касационната жалба.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на РС-Левски е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Настоящият състав на Административен съд –
Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба,
доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218 ал.2 АПК
за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз
основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК,
настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на
решението, а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Настоящият съдебен състав счита, че РС - Левски е
събрал всички относими към предмета на делото доказателства. В решението те са
обсъдени и съдът е изложил съответни правни изводи, с които касационният
съдебен състав е съгласен и не намира за нужно да ги повтаря в настоящето
решение, в който смисъл е разпоредбата на чл.221, ал.2 от АПК.
Съобразно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП,
редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване
на противното. Процесният АУАН е издаден при спазване правилата на ЗАНН, т.е.
представлява редовно съставен акт по смисъла на посочената по- горе разпоредба.
Настоящият съдебен състав намира, че описаното в АУАН деяние се установява по
несъмнен начин от обективна страна от събраните по делото доказателства и
установената от чл.189, ал.2 ЗДвП доказателствена сила на същия не е оборена.
С касационната жалба са направени оплаквания, свързани
с осъществяване на нарушението от субективна страна, а именно, че касаторът не
е знаела за обстоятелството, че регистрацията на управляваното от нея МПС към
дата 22.03.2022 год. е прекратена, както и че не е знаел за задължението си
след придобиване на собствеността да регистрира горното превозно средство на
свое име в едномесечен срок.
Горните оплаквания са били направени и пред
първостепенния съд, който се е произнесъл по тях и е изложил мотиви, с които
настоящият съдебен състав е съгласен. За пълнота следва да се посочи, че по
делото безспорно е установено обстоятелството, че автомобилът е придобит от
касатора на 17.11.2021 год. с договор за покупко-продажба с нотариална заверка
на подписите. Въз основа на този юридически факт за жалбоподателката е
възникнало задължение по чл.145, ал.2 от ЗДвП в срок от един месец да регистрира придобитото превозно средство
в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или
адреса на регистрация на собственика. По делото не се спори, че това задължение
не е изпълнено и в случая без правно значение е твърдяното от касатора, че не е
знаел за горното, но не само заради презумпцията за знанието на закона, но и
заради обстоятелството, че това ѝ задължение е било вписано изрично в
договора за покупко-продажба, за което може да се направи извод от приетото от
РС като писмено доказателство Постановление за прекратяване на наказателното
производство на РП – Левски от 12.07.2022 год. /л.5 и сл./.
В резултат на неизпълнение на това задължение
управляваното от жалбоподателката МПС е било дерегистрирано служебно на
19.01.2022 год. на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП с отбелязване в
автоматизираната информационна система. Несъмнено собственикът на превозното
средство К. не е била уведомена за горната дерегистрация, но това обстоятелство
не се отразява на съставомерността от субективна страна на нарушението, което е
установено с АУАН на 22.03.2022 год. Съображенията за това са следните:
Прекратяването на регистрацията в посочената хипотеза
се извършва с отбелязване в автоматизираната информационна система и не е
налице нормативно установено задължение за горното да бъде уведомяван
собственика, нито да се отнема свидетелството за регистрация или да се свалят
регистрационните табели, в която насока са налице подробни мотиви в решението
на РС – Левски, с които касационният съдебен състав е съгласен и на основание
чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях. Освен това, за да се
приеме, че водачът е осъществил от субективна страна нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, не е необходимо същият да е действал умишлено, тъй
като нормата не изисква конкретна форма на вина, за да се счете за
съставомерно, т.е. то може да бъде извършено както при умисъл, така и при
непредпазливост. Съгласно чл. 7, ал. 2 ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично
предвидените случаи, като в разпоредбата на чл. 175, ал. 3 ЗДвП не се изключва наказуемостта при тази форма на
вината. Вярно е и че на основание чл. 14, ал. 2, във вр. с ал. 1 НК, във вр. с чл. 11 ЗАНН незнанието на фактическите обстоятелства, които
принадлежат към състава на нарушението, изключва вината и за непредпазливите
деяния, но само когато това незнание не се дължи на непредпазливост.
Ето защо касационният съдебен състав намира за
доказано, че съставът на нарушението по чл.143, ал.1 от ЗДвП е осъществен както
от обективна, така и от субективна страна.
Неоснователни са доводите на касатора, че в случая
може да намери приложение разпоредбата на чл.143,
ал.10, пр.2 от ЗДвП, тъй като се касае за служебно прекратяване на
регистрацията в различна законова хипотеза, при която изрично е посочено
задължение за уведомяване собственика на МПС и която при сравнителен анализ с
тази на ал.15 на същата разпоредба само потвърждава изложените по-горе доводи
за липса на такова задължение на АО в процесния случай.
Неоснователни са и доводите, свързани с размера на
наложеното наказание лишаване от право за управление на МПС. Приложена е
съответната на нарушението санкционна разпоредба, а наложените санкции по вид
глоба и лишаване от право са в минималните, предвидени от закона размери. Не е
налице възможност за намаляване на санкцията под предвидения от чл.175, ал.3 ЗДвП специален минимум. Разпоредбата на чл.16 от ЗАНН дефинира наказанието
лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност и установява
минималния и максималния размер на този вид наказание, но тази разпоредба не
може да се прилага изолирано, а следва да бъде тълкувана в съвкупност с
разпоредбите, касаещи определянето на
административните наказания /Раздел V, гл. II от ЗАНН/ и по - конкретно чл.27,
ал.1 от ЗАНН, съобразно който административното наказание се определя
съобразно с разпоредбите на този закон в
границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение.
При тези съображения съдът намира, че жалбата е
неоснователна, а решението на първостепенния съд е правилно и следва да бъде
оставено в сила.
Водим от
горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
и чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Плевен,
първи касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
93 от 29.11.2022 год., постановено по НАХД № 20224410200291 по описа за 2022
год. на РС – гр.Левски.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/ ЧЛЕНОВЕ
1. /П/ 2. /П/