Решение по дело №190/2025 на Административен съд - Габрово

Производството е по чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е въз основа на касационна жалба вх. № СДА-01-1326 от 28.05.2025 г., подадена от К. Х. Т. от [населено място], [ЕГН], против Решение № 55 от 14.04.2025 г., постановено по н.а.х.д. № 31 от 2025 година на РС – Габрово /РСГ/.

С атакуваното съдебно решение е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 24-1752-2-35 от 27.11.2024 г., с което на касаторката е наложена глоба в размер на 100.00 лв. на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР за нарушение на чл. 64, ал. 1,във вр. с чл. 264, ал. 1 от същия нормативен акт.

Нарушението, за което е издадено процесното НП, се изразява в следното:

На 09.11.2024 г., около 20.40 ч., в [населено място], на посочен адрес, Т., във видимо нетрезво състояние и след ясно отправено разпореждане от старши полицай с посочени имена да прекрати действията си, изразени в закани за саморазправни действия, не се съобразява и не изпълнява същото, като с това създава и пречки на полицейски орган да изпълнява задълженията си по служба.

В законния срок привлеченото към административно-наказателна отговорност лице подава жалба до районния съд, с която моли за отмяна на процесното НП. В жалбата се сочи, че разпорежданията от органи на МВР следва да са писмени, съгл. чл. 64, ал. 2 /вероятно от същия закон/. Налице е разминаване между словесното описание на деянието и дадената му правна [жк], т.к. сочената като нарушена норма на чл. 64 от закона не съдържа правило за поведение на гражданите.

За да постанови съдебния си акт, РСГ е приел, че са налице и са установени по несъмнен начин деянието, деецът и неговата вина. Съдът е коригирал правната [жк], като вместо посочената в НП по чл. 64, ал. 1 от ЗМВР е посочил такава по чл. 64, ал. 4 от същия нормативен акт, като е счел, че нормата на ал. 1 действително не съдържа състав на административно нарушение. От свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели става ясно, че с поведението си действително е създал пречки на органите на МВР да осъществят правомощията си, но санкцията е по чл. 257, ал. 1 от Закона – неизпълнение на полицейско разпореждане, каквото поведение е реализирал жалбоподателят.

Жалбата против първоинстанционния съдебен акт е депозирана в законния 14-дневен срок, подадена е от заинтересовано лице против подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което се явява редовна и допустима и следва да бъде разгледана по същество с оглед нейната основателност.

В същата се излагат съображения за незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт, като се акцентира на изменението на правната [жк], за което касаторът твърди, че съдът не разполага с правомощия. В АУАН и НП е посочено, че касаторът създава пречки на полицейските органи да изпълняват служебните си задължения, като не изпълнява полицейско разпореждане. Не е посочено по какъв начин неизпълнението на разпореждането е създало такива пречки, което прави НП непълно, неясно и немотивирано.

В проведеното по делото открито съдебно заседание за касационният жалбоподател, редовно призован, се явява адвокат Г. Н. от АК – Габрово, който поддържа депозираната жалба.

Ответната страна не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура Габрово намира жалбата за неоснователна и моли същата да се остави без уважение.

При направената от настоящата съдебна инстанция проверка за допустимост и законосъобразност на процесното решение на РС се установи следното:

По делото не е спорно, че на посочените дата, час и място патрулиращи полицейски органи се отзовали на сигнал на граждани, които се оплакали, че касаторът им е съсед, като вечерта се прибрал пиян, вдигнал скандал и искал да влезе у тях, като се опитал и да разбие врата, по която личели следи от такива опити. Свързали се с Т. на адреса му и го поканили да слезе долу до патрулния автомобил, за да изяснят ситуацията и да се изготви нужната документация. Жалбоподателят слязъл с жена си до автомобила им, като бил афектиран, обиждал, псувал. Опитал да осуети проверката, като си позволил да влезе в автомобила и след няколко покани не искал да излезе от там. След това неколкократно направил опити да напусне мястото и да търси саморазправа със съседите си, поради което му било разпоредено да преустанови тези си действия, за да може да се извърши необходимата проверка. Т. тогава заявил, че това не го интересувало, че полицаите не били „никакви“, че да му казват какво да прави и затова щял да прави каквото си иска, при което отново отворил вратата на патрулния автомобил с пореден опит да се качи отново, при което вече бил задържан. На лицето било конкретно разпоредено да спре и да остане на място, както и да преустанови действията си за закани за саморазправа.

Като нарушена е посочена нормата на чл. 64,ал. от ЗМВР, според която полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено. А.. 2 дава възможност такова разпореждане да се издаде и устно, като в случая съдът намира, че е налице тази хипотеза, т.к. на практика проверката е ставала навън, а не в участъка и не е имало обективна възможност да се изготви и напише такъв документ на място, още повече при наличие на описаното поведение от страна на касатора, който влизал, излизал от патрулния автомобил, буйствал, правел опити да се саморазправя и т.н. РС е преквалифицирал деянието по ал. 4, според която разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му, което е негово правомощие, съгласно нормата на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН. Фактическата обстановка не е изменена, изменен е само текстът на нарушената норма, който конкретизира единствено това, че разпорежданията на полицейските органи са задължителни. А.. 1 съдържа правомощие на същите органи да издават такива, а на всяко право съответства и реципрочно задължение, което за гражданите съставлява задължението за изпълнение на така издадените разпореждания. Именно за такова по вид нарушение е санкциониран и Т. – „След ясно отправено разпореждане от ст. полицай … да прекрати действията си, изразени в закани за саморазправни действия, същият не го прави…“.

Що се касае до твърдението за налично разминаване между словесното описание на деянието и санкционната разпоредба, то следва да се отбележи, че касаторът не е санкциониран за това, че с поведението си пречи за изпълнение на служебните задължения на полицейските органи, а именно за неизпълнение на полицейско разпореждане, в която връзка е цитираната в НП норма на чл. 257, ал. 1 от ЗМВР, според която който не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 100 до 500 лв. Затова и наложената му санкция е в размер на 100.00 лв. Ако бе наложена глоба за създаване на пречки за изпълнение на правомощията на полицейските органи, то нейният минимум би бил 500.00 лв., съгл. чл. 264, ал. 1от същия Закон, като административнонаказателното право допуска когато с едно деяние са осъществени съставите на повече от едно нарушения да се наложат санкции по отделно за всяко от тях. В случая обаче административнонаказващият орган е наложил санкция само за едното нарушение – това, което е по-леко наказуемо, което не съставлява процесуално нарушение, особено такова, което следва да води до отмяна на издаденото от него НП.

Настоящото касационна инстанция изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд, като на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН не счита за нужно да преповтаря, а е достатъчно да препрати към същите с настоящия си съдебен акт.

В заключение настоящият съдебен състав намира, че като е потвърдил процесното НП, първоинстанционният съд е постановил един мотивиран и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Въз основа на горното и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с ал. 1 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административен съд Габрово

РЕШИ:

ОСТАВЯ В С. съдебно Решение № 55 от 14.04.2025 г., постановено по н.а.х.д. № 31 от 2025 година на Районен съд – Габрово, с което е потвърдено Наказателно постановление № 24-1752-2-35 от 27.11.2024 г., с което К. Х. Т. от [населено място], [ЕГН], за нарушение на чл. 64, ал. 4, във вр. с чл. 264, ал. 1 от ЗМВР и на основание чл. 257, ал. 1 от същия нормативен акт е наложена глоба в размер на 100.00 /сто/ лв., като законосъобразно.

Решението е окончателно.

Препис от решението следва да се връчи на страните в едно със съобщението за неговото изготвяне.