РЕШЕНИЕ
№ 626
гр. Ямбол, 22.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Марина Хр. Христова Иванова
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско
дело № 20252330102048 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „Алева Консулт“ООД
, с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника Д. Д.
К., че дължи на ищеца част от сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. №*** г. на ЯРС- 720 лв. – неустойка.
В исковата молба се посочва, че между страните бил сключен договор за
консултантски услуги от 10.05.2021 год. по силата на който ответницата дължала
възнаграждение , което следвало да бъде изплатено в срок до 10 календарни дни,
считано от датата на сключване на административен договор за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по проектно предложение на възложителя с
договарящия орган. След одобряване на проектното предложение бил сключен
административен договор от 19.04.2022 год. с ДФЗ. Поради забава на плащане на
уговореното възнаграждение между страните бил сключен Анекс от 29.07.2022 год. , с
който било констатирано, че остатъчната сума е в размер на 3 300 лв. без ДДС, като
било уговорено да бъде заплатена на три вноски. Отново поради забава на останалата
част от сумата бил сключен Анекс от 22.03.20223 год. Поради неплащането на
дължимата сума по втория Анекс, бил сключен Анекс № *** към договора, в който
било констатирано, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 3840 лв. с ДДС и
неустойка в размер на 1600 лв., като било уговорено част от дължимата неустойка в
размер на 880 лв. да бъде опростена при условие, че задължението за главница и
остатъка от неустойката бъде заплатено в срок до 01.08.2024 год. С прието –
предавателни протоколи от 05.10.2021 год. и 18.04.2024 год. изпълнението по
договора било прието от ответника, както и му била изплатена договорената
финансова помощ в пълен размер. След издаване на ЗИ по ч.гр.д. № *** год. на ЯРС за
сумите и образуване на ИД, на 10.04.2025 год. ответницата заплатила сума в размер на
1
4720 лв. по сметка на ищеца с основание проформа фактура №*** год., която била за
сумите – плащане по Анекс № *** в размер на 3840 лв. с ДДС и неустойка по чл. 3 от
Анекса в размер на 880 лв. Ответницата не била изплатила остатъка от дължимата
неустойка в размер на 720 лв.
Претендира се уважаване на претенцията, както и присъждане на разноски в
заповедното и исковото производство.
В депозирания отговор ответницата оспорва претенцията. Посочва, че е
забавила плащането по договора поради финансови проблеми. Сключила няколко
анекса за отсрочване и извършила плащане преди получаване на заповедта по чл. 417
ГПК, като преди това се разбрала с управителя на ищеца, че това е плащането.
Претендираната от ищеца неустойка била в размер на 50 % от плащането по договора.
Посочената клауза била нищожна поради противоречие с добрите нрави. Неустойката
била несъизмеримо висока в очакваните от кредитора вреди за забавено изпълнение и
нарушавала принципите за справедливост и недопускане на неоснователно
обогатяване. Излагат се подробни доводи и съображения за неоснователност на
претенцията, като се иска отхвърлянето й, евентуално намаляване на неустойката до
размер от 100 лв.
В съдебно заседание ищецът, редовно уведомен, не изпраща представител.
Ответницата, чрез процесуален представител оспорва иска.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №*** год.
на ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение от 03.02.2025 год., с която е
разпоредено длъжникът да заплати на заявителя посочени суми по Анекс №***към
договор за консултантски услуги от 10.05.2021 год.. С влязло в сила Определение от
24.06.2025 год. заповедта е обезсилена частично. Предвид депозирано по реда на чл.
414 от ГПК възражение на длъжника против заповедта и в едномесечния срок от
уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК
единствено за сумата от 720 лв. – част от дължима неустойка за забава.
Приложен е договор за консултантски услуги от 10.05.2021 год. , сключен
между ответницата в качеството й на ЗП Д. Д. К. и ищецът по силата, на който на
последният е възложено да представи срещу възнаграждение консултантки услуги ,
свързани с подготовка и управление на проект за кандидатстване за безвъзмездно
финансиране по процедура чрез подбор. В чл. 7 е уговорена цена и начин на плащане ,
а именно 3 % от заявените за подпомагане инвестиционни разходи по проекта без ДДС
платими при подписване на договора, на фаза 1 и фаза 2 , като сроковете за заплащане
са , както следва – 5 календарни дни от подписване на договора, съответно 10
календарни дни , считано от сключване на административен договор за предоставяне
на безвъзмездна финансова помощ. В чл. 10 е уговорено, че при забава на възложителя
за заплащане на дължимото възнаграждение се дължи неустойка в размер на 0,5 % на
ден върху неиздължената сума, но не повече от 20 % от размера на възнагражденията.
На 05.10.2021 год. е подписан приемо – предавателен протокол по чл. 6.3 от
договора, за следното – възложителят приема, а изпълнителят предава извършените
консултантски услуги преди подаване на проектно предложение, вкл. изготвен бизнес
план и проектно предложение за подпомагане при кандидатстване за одобрение на
проекта по образец. На 18.04.2024 год. е подписан приемо – предавателен протокол по
чл. 6,ал.4 от договора за консултантски услуги, както и прието – предавателен
2
протокол по чл. 6,ал.5 от договора за консултантски услуги.
С Анекс № *** към договора от 10.05.2021 год. страните са се съгласили, че
остатъчната сума на дължимото плащане по чл. 7,ал.1 от договора , след приспадане
на заплатеното до момента е на стойност 33000 лв. без ДДС, както и че плащането ще
бъде извършено на три вноски от по 1100 лв., през месеците 07., 09. И 10. 2022 год. ,
както и че при забава се дължи неустойка в размер на 20 % върху неиздължената сума.
С Анекс *** към договора страните са уговорили , че остатъчната сума за
плащане по чл. 7,ал.1 от договора след приспадане на извършените плащания е в
размер на 3200 лв. без ДДС. Възложителят приема плащането да бъде извършено към
изпълнителя преди 01.03.2023 год. или до 7 дни от получаване на междинно плащане
от ДФ „Земеделие, като при забава уговорената неустойка е в размер на 50 % от
неиздължената сума.
През месец 03.2024 год. е подписан Анекс № *** към договора за консултантски
услуги с нотариална заверка на подписите, по силата на който страните се
споразумяват, че ответницата дължи по договора сумата от 3840 лв. с ДДС, както и
сумата от 1600 лв. – неустойка за забава по Анекс № *** от 22.03.2023 год. ЗП Д. К. се
задължава в срок до 01.08.2024 год. да заплати на „Алева Консулт“ООД общата сума
от 4560 лв., от които 3840 лв. – дължимо възнаграждение по договор от 01.05.2021 год.
в ДДС, както и 720 лв. част от дължима неустойка по чл. 1,ал.2 от анекса. , в който
случай според чл. 3 – ищецът опрощава част от дължимата неустойка в размер ма 880
лв. Според чл. 3,т.2 – страните се съгласяват, че при забава за плащане на цялата или
част от дължимата сума ответницата ще дължи заплащане на пълния размер
неустойка в размер на 1600 лв.
В подкрепа на твърденията си ищецът е представил още – административен
договор от 19.04.2022 год. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по
програма за развитие на селските райони за периода 2014- 2020 год., сключен с ДФЗ –
Разплащателна агенция и с бенефициент Д. Д. К.; проектно предложение – формуляр
за кандидатстване от 11.04.2022 год.‘ приложения към договора; декларация за
кандидата; решение за изплащане на финансова помощ в размер на 91 846, 55 лв. на
дата 13.08.2024 год.; проформа фактура за сумата от 3200 лв. – възнаграждение по
договор за консултантски услуги и 880 лв. – неустойка по Анекс №*** от 05.04.2024
год.
С преводно нареждане от 10.04.2025 год. ответницата е превела по сметка на
ищеца сумата от 4720 лв. по горепосочената проформа фактура.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Правното основание на предявения иск е чл. 422 от ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД.
Така предявения иск съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна
страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен
срок от уведомяването на заявителя за депозирано от страна на длъжника възражение.
В настоящото производство в тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване съществуването на вземането си по оспорената заповед за
изпълнение, т.е. следните правопораждащи факти: 1/ неустойката да е уговорена
между страните или да е установена от закон или друг нормативен акт; 2/ кредиторът
да е изпълнил задължението си или да е бил готов да го изпълни; 3/ длъжникът
виновно да не е изпълнил договорното си задължение , или да го е изпълнил лошо
или със забава.
3
Съдът приема, че са налице първите две изискуеми предпоставки за
основателност на иска. Единственият спорен между страните въпрос е относно
валидността на клаузата за неустойка в Анекс № *** към договора, при оспорване от
ответната страна , че същата е нищожна поради противоречие с добрите нрави ,
несъизмеримо висока с оглед очакваните от кредитора вреди от забавено изпълнение и
нарушава принципа за справедливост.
В случая неустоечните клаузи са уговорени , както в първоначалния
договор, така и в последователно сключените с оглед забава на длъжника да извърши
дължимите плащания три последователни Анекса, в последния от които е уговорено
именно дължимостта на претендираната в настоящото производство част от неустойка.
Според задължителните разяснения дадени в ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ
№ 1 ОТ 15.06.2010 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 1/2009 Г., ОСТК НА ВКС- автономията на
волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да
уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки:
съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а
в равна степен и на добрите нрави. В този смисъл ограничението се отнася както за
гражданските, така и за търговските сделки. Добрите нрави са морални норми, на
които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното
нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал.
1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а
съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им при
иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Един от тези принципи е
принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения
изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Условията и
предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните
функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските
правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на
добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани
някои от следните примерно изброени критерии: естеството им на парични или на
непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с
неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-
поръчителство, залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка (компенсаторна
или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за
незначителна негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка и
очакваните от неизпълнение на задължението вреди. При конкретната преценка за
нищожност на неустойката могат да се използват и други критерии, като се вземат
предвид конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай.
Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за
която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна
поради накърняване на добрите нрави. Прекомерността на неустойката се преценява
към момента на неизпълнение на договора, чрез съпоставяне с вече настъпилите от
неизпълнението вреди.
В случая договорът е бил сключен на 10.05.2021 год., като първото плащане в
размер на 2700 лв. без ДДС е следвало да бъде извършено в 5- дневен срок от
подписването му. Липсват данни това да е сторено от ответницата. Следващите две
плащания е следвало да бъдат извършени в срок от 10 календарни дни от сключване на
4
административния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, който
в случая е сключен на 19.04.2022 год. Очевидно забавата в плащанията е довела до
сключване на три последователни анекса за три години, посредством които кредиторът
е удължавал срока за изпълнение на плащането. Единствените доказателства за
извършено плащане датират от 10.04.2025 год. и то след издаване на ЗИ по чл. 417
ГПК за сумите.
Като съобрази изложените факти и цитираната по-горе практика на ВКС на Р Б.,
вкл. момента на сключване на договора, изключително дългия период на неизпълнение
на парично задължение, факта , че изпълнението на задължението по договора не е
било обезпечено с други правни способи, липсата на уговорена или претендирана с
последващите анекси лихва за забавено плащане, ЯРС приема, че уговорената
неустойка не излиза извън, а съответства на присъщите на неустойката функции, не
противоречи на добрите нрави, вкл. не е прекомерна. Ето защо, възраженията за
недължимост на оспореното вземане, се преценяват като неоснователни.
Искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълен размер.
Съгласно ТР № 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за
изпълнение. В този смисъл и ЯРС намира, че ответницата следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца разноски в заповедното производство съразмерно на предявената и
уважена част от претенцията или 32, 93 лв. – заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
С оглед уважаване на исковата претенция, на основание чл. 78,ал.1 от ГПК
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски за настоящата
инстанция в размер на 50 лв. – заплатена държавна такса.
Водим от гореизложеното, Я Р С
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. Д. К., ЕГН ********** , че
дължи на «Алева Консулт»ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С. ,
следната сума, за които е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. по
описа на ЯРС- 720 лв. – неустойка по Анекс №*** към договор за консултантски
услуги от 10.05.2021 год.
ОСЪЖДА Д. Д. К., ЕГН ********** да заплати на «Алева Консулт»ООД, ЕИК
*** , със седалище и адрес на управление гр. С. – 32, 93 лв. – разноски в заповедното
производство, както и 50 лв. - разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Я: _______________________
5