Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 490
гр. Горна Оряховица, 06.12.2018г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Горнооряховският районен съд, втори състав в публично заседание на двадесет и
шести ноември пред две хиляди
и oсемнадесета година в състав:
Председател: Еманоел Вардаров
при участието на секретаря M.K. и в присъствието на прокурора……………., като разгледа
докладваното от съдията Вардаров гр.дело№1135/2018г. по описа на Горнооряховския районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Обективно съединени искове по чл.432 ввр. чл.429 ал.3 от КЗ ввр. чл.52 от ЗЗД ввр. чл.45 от ЗЗД и по чл.497 ввр. чл.496 от КЗ и чл.380 от КЗ ввр. чл.429 ал.3 от КЗ ввр.
чл.86 ввр. чл.84 от ЗЗД.
Ищецът Л.А.И.(чрез адв.Х. Р.К. от ВТАК твърди в исковата си молба, че на 27.11.2017г. около 17h00min. в гр.Г.Оряховица ул.”В.Априлов” на кръстовище с ул.„Цар Асен” било реализирано ПТП, при което тов.автомобил „Фиат Дукато” с ДК№*****, управляван от Н.А.А.не пропуска пресичащия пешеходец на пешеходна пътека тип „Зебра” Л.А.И., като причинява на И. множество телесни увреждания: натъртвания и охлузвания на десен крак и дясна ръка, комоцио без загуба на съзнание и др. Непосредствено след ПТП, И. бил приет в ЦСМП-МОБАЛ „Св. Иван Рилски” гр.Г.Оряховица. Освен претърпените физически болки и страдания и до настоящия момент при доверителя ми е било налице посттравматично стресово разстройство, изразяващо се в нарушения на съня, нарушения на апетита, фобиен страх и тревожност. Виновният за настъпилото събитие водач Н.А.А., попада в кръга лица, чиято отговорност се покрива от застраховката „Гражданска отговорност“ по полица BG№/22/117001331178, валидна от 07.05.2017г. до 06.05.2018г., издадена от ЗK”Лев Инс”АД за управлението на тов.автомобил „Фиат Дукато” с ДК№*****. Твърди, че са спазени са изискванията на чл.380 ал.1 от КЗ, като била подадена претенция за извънсъдебно изплащане на обезщетението. Ответникът не отговорил(не бил постъпил отговор по претенцията в законовия тримесечен срок по КЗ). Налице бил правен интерес от претендиране на застрахователно обезщетение за имуществени и неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност” на ЗK”Лев Инс”АД по повод настъпилото ПТП и получените от него травматични увреди, и свързаните с тях болки и страдания и нанесените имуществени щети във вид на заплатени медицински консумативи и услуги. Моли съда да постанови решение, с което да бъде осъдено ЗK”Лев Инс”АД с ЕИК****, да заплати на Л.А.И.: сумата 4000.00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени му в следствие на ПТП, реализирано на 27.11.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано датата на предявяване на исковата молба – 06.06.2018г. до окончателното и изплащане; сумата 213.33лв., представляваща компенсаторна лихва върху сумата 4000.00лв., считано от датата на деликта – 27.11.2017г. до датата на предявяване на исковата молба – 06.06.2018г. Процесуалният представител на ищеца, моли, на основание чл.38 ал.2 от ЗА ввр. с Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, да му бъде присъдено възнаграждение, съразмерно уважената част от иска.
Ответникът ЗK”Лев Инс”АД с ЕИК****(чрез юрисконсулт Е. Хр.Н.) оспорва предявените искове. оспорва предявените искове. Оспорва изключителната вина и противоправност на поведението на водачa на тов.автомобил „Фиат Дукато” с ДК№*****. Оспорва механизма на процесното ПТП. Представено е копие на Констативен протокол за ПТП, без доказателства за АУАН срещу водача на процесния автомобил или друг акт удостоверяващ виновно поведение. В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване. Счита, че пострадалият с поведението си значително е допринесъл за настъпването на процесното събитие. Според чл.113 и сл. от ЗДвП при пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване на определени правила изрично изброени в закона. Оспорва предявения иск и по размер. Искът бил предявен в завишен размер и не отговарял на действително претърпените на 27.11.2017г. вреди. Застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ носи отговорност до действителната стойност на причинената вреда. Оспорва акцесорния иск за мораторна лихва. Предвид неоснователността на главния иск, счита и акцесорния за неоснователен. Оспорва и факта, че застрахователят е уведомен за настъпилото застрахователно събитие. Липсват доказателства да са изпълнени от страна на ищеца изискванията по чл.380 ал.1 от КЗ, за да се твърди, че застрахователя-ответник по делото е в неизправност. Отношенията на страните по полица „Гражданска отговорност“ са договорни и задължението за изплащане на застрахователно обезщетение произтича от момента на поканата при спазване на определения в нея или в закона срок. Моли да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира направените разноски по делото.
Съдът, след като събра необходимите доказателства за изясняване на делото от фактическа и правна страна и преценявайки ги в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на ГПК, приема за установено следното:
На 27.11.2017г. около 17h00min. в гр.Г.Оряховица ул.”В.Априлов” на кръстовище с ул.„Цар Асен” било реализирано ПТП, при което тов.автомобил„Фиат Дукато” с ДК№*****, управляван от Н.А.А.не пропуска пресичащия пешеходец на пешеходна пътека тип „Зебра” Л.А.И., като причинява на И. множество телесни увреждания. Съставен е Констативен протокол№325/27.11.2017г. за ПТП с постарали лица.
Вследствие на ПТП Л.А.И. получил следните травматични увреждания: натъртвания и охлузвания на ляв крак и лява ръка, комоцио без загуба на съзнание и др. Непосредствено след ПТП, И. бил приет в ЦСМП-МОБАЛ „Св. Иван Рилски” гр.Г.Оряховица. На пострадалия била оказана първа помощ в СБМП филиал Г.Оряховица. Предписано било домашно-амбулаторно лечение с обезболяващи лекарства и общоукрепващи и компреси. Приложени са: фиш за спешна медицинска помощ от 27.11.2017г. и клинично-химични изследвания.
По делото е приложена Претенция за изплащане на застрахователно обезщетение L-4686/28.12.2017г. за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ от страна на Л.А.И. по повод възникнало ПТП на 27.11.2017г. Описвайки неимуществените вреди, И. е отправил претенция към ЗK”Лев Инс”АД в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на виновния водач, за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от настъпилите при процесното ПТП травматични увреди, в размер на 3000.00лв., както и предложение за постигане на крайно извънсъдебно споразумение. Не се спори, че не е постигнато споразумение и не е извършено плащане по така заявената претенция.
Според заключението на вещото лице по допуснатата описаните травматични увреждания(посттравматичен хематом и охлузване на дясното рамо; посттравматичен хематом и натъртвания в областта на седалището, повече в дясно; натъртвания, хематоми и охлузвания на двете колена; хематом на дясно бедро странично) можело да бъдат получени по време, място и начин, съобщени от пострадалия и описани подробно в исковата молба, а именно: при пресичане на пътното платно бил ударен от лек автомобил, при последващо падане върху твърда, тъпа, грапава повърхност(асфалтовата повърхност). На пострадалия била оказана първа помощ в СБМП филиал Г.Оряховица и съответно предписано домашно-амбулаторно лечение. Според вещото лице нормалният възстановителен период за описаните травматични увреждания(рани и натъртвания по тялото и крайниците) е 20-30дни. При прегледа(извършен на 19.09.2018г.) пострадалият съобщи за болки с висок интензитет и продължителност при движение и натоварване на дясното рамо и дясното коляно. Също тогава, вещото лице установило умерено ограничен обем на движение в дясното рамо в резултат на прекаран посттравматичен периартрит; леко ограничена флексия на дясно коляно в резултат на прекаран препателарен бурсит и образуване на фиброзна тъкан в областта на препателарната бурса; уплътнение и палпаторна болка по страничната повърхност на дясното бедро с данни за наличие на стар хематом(резорбиран напълно), при което се е получило уплътнение и фиброзиране на фасцията на бедрото странично. Установило се, че като остатъчно явление намалената крайна флексия на дясното коляно и намаленото крайно отвеждане в дясното рамо в резултат на прекарания посттравматичен периартрит(били необходими допълнителни периодични процедури физиолечение и рехабилитация с цел пълно отшумяване на уврежданията. На дясното коляно отпред се констатирал леко изразен белег с диаметър около 3см в резултат на падането върху асфалтовата повърхност. Съдът кредитира заключението на вещото лице като обосновано и компетентно. Същото не е оспорено от страните.
В заключението на допуснатата съдебна автотехническа експертиза вещото лице описал мястото на ПТП(към момента на огледа на 03.10.2018г.: пътната настилка на улицата с едрозърнесто асфалтово покритие в добро състояние и с наклон от север към юг от около 25градуса; пешеходната пътека тип М8Д очертана напречно на улицата откъм северния край на двора на училището към посока изток с надписи „погледни“. По посока от север към юг преди пешеходната пътека има пътен знак А18 и до северния край на пътеката пътни знаци Б26, Д17. Според вещото лице, ако скоростта на тов.автомобил е била ниска, то след удара пешеходецът вероятно е щял да попадне под него и респ., ако скоростта на тов.автомобил е била висока, то след удара пешеходецът е щял да попадне върху капака на автомобила, за което нямало данни. Според вещото лице скоростта на тов.автомобил в момента на удара с пешеходеца е в границите на около 20кm/h-25кm/h(в материалите по делото нямало оставени спирачни следи от тов.автомобил) – скоростта, с която автомобилът се е движил в района на произшествието преди да настъпи ПТП. Вещото лице приема, че скоростта на пешеходеца, движейки се по пешеходната пътека на въпросното ПТП, в момента на удара и преди това е една и съща, а именно около 5.3km/h(1.47m/s). Kaто възможни причини за настъпването на ПТП вещото лице приема: -неправилно възприемане на пешеходеца, който пресича пешеходната пътека, като опасност; -ненавременна реакция на водача, изразяваща се в късно задействане на спирачната уредба. Много вероятно било водачът на автомобила да го е управлявал с отвлечено внимание. От техническа гледна точка водачът е имал достатъчна видимост да възприеме пресичащия пешеходец като опасност и своевременно да реагира, като задейства спирачната уредба на автомобила по-рано от момента, в който той я е задействал и по този начин е щял да предотврати удара с пешеходеца. Съдът кредитира заключението на вещото лице като обосновано и компетентно. Същото не е оспорено от страните.
По делото са ангажирани гласни доказателства от страна на ищеца. Св.И. Ив.С. твърди, че бил очевидец на инцидента. Заявява, че Л.А.И. бил блъснат от автомобил на пешеходна пътека(до Трето основно училище в гр.Г.Оряховица). Твърди, че времето било слънчево, и преди да пресече И. се огледал дали не преминава кола и тръгнал преди свидетеля. Колата връхлетяла върху ищеца и го ударила. Л.А.И. паднал по очи. Свидетелят му помогнал да стане. Впоследствие отишли в ЦСПМ гр.Г.Оряховица. И. бил две-три седмици на легло(имал болки в областта на кръста и на крака). Две-три седмици бил на легло и трудно се предвижвал. Използвал някакви помади и взимаше някакви хапчета. През това време на ищеца помагала сестра му. Свидетелят твърди, че понастоящем И. ползвал бастун, понеже се затруднявал в движението и ходил в болницата, тъй като имал болки в кръста.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Отговорността на застрахователя в хипотезата на чл.432 от КЗ, при застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е функционална на деликтната отговорност, т.е. тя е налице дотолкова, доколкото е налице отговорността на деликвента, но и дотолкова, доколкото накърненото право на обезвреда на причинени вреди не е защитено с иск по чл.45 от ЗЗД против деликвента. Осигурената от закона алтернативна защита на това право - с иск по чл.45 от ЗЗД или с иск по чл.432 от КЗ, е предоставена на избор по волята на увредения, но защитеното му право и с двата иска е само едно - на обезвреда за причинени от деликвента вреди. В случая ищецът е избрал защита на накърнените му права чрез прекия иск против застрахователя по чл.432 ал.1 от КЗ. Съобразно чл.432 ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380 от КЗ.
Разпоредбата на чл.498 ал.3 от КЗ предвижда, че увреденото лице може да предяви претенцията си за осъждане на застрахователя да плати застрахователно обезщетение само ако застрахователят не е платил в срока по чл.496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. Следователно правото на ищеца да предяви иск пред съда възниква само ако преди това ищецът е предявил претенцията си пред застрахователя, но той: 1.не е платил в тримесечен срок; 2.отказал е да плати; 3. предложил е или е изплатил обезщетение, но ищецът не е съгласен с размера му. Нормата определя допустимостта на иска, т.е. това е процесуална предпоставка за допустимост на иска, от категорията на абсолютните, за които съдът е длъжен да следи служебно и в този смисъл нормата е императивна. Провеждането на уредената в разпоредбата на чл.380 от КЗ процедура, предвиждаща задължение на лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция, към която норма чл.498 ал.3 от КЗ препраща, е абсолютна процесуална предпоставка за упражняването на правото на иск, т.е. за допустимост на прекия иск за заплащане на обезщетение за вреди. По делото е установено, че преди подаване на исковата молба ищецът е отправил към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 от КЗ. В този смисъл, съдът намира, че уреденото в КЗ производство по искане за плащане на застрахователно обезщетение пред застрахователя е изчерпано като възможност за извънсъдебно уреждане на спора в срока по чл.498 от КЗ и за ищеца се открива възможност да предяви претенциите си пред съда. С оглед изложеното, предявените искове са допустими.
По силата на договора за застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях имуществени или неимуществени вреди на трети лица, ако те са настъпили във връзка с притежаването и използването на МПС. За основателността на предявения иск по делото следва да бъде доказано кумулативното наличие на следните предпоставки: вреди, които стоят в причинна връзка с осъществено застрахователно събитие, наличие на застрахователен договор, по който застрахован е причинителя на вредата. Основен елемент на непозволеното увреждане е вредата. Вредата подлежи винаги на репариране, когато е в причинна връзка с противоправно и виновно деяние(да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Самият институт на непозволеното увреждане включва в своя фактически състав следните елементи: деяние/действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина). Отговорността на застрахователя при деликт е гаранционно-обезпечителна и се определя от предмета на имущественото застраховане. В съответствие с правилото на чл.154 ал.1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно доказване, противоправното действие на водача на лекия автомобил, причинените му от ПТП болки и страдания, както и връзката между тях. В тежест на ответника е да докаже твърдението си за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, както и правоизключващи/правопогасяващи възражения чрез допустимите от закона доказателствени средства.
Нормата на чл.432 ал.1 от КЗ сочи, че увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя и за основателността на иска е необходимо доказване на следните предпоставки:1/валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” между застрахователя-ответник и лицето,отговорно за причинените вреди при ПТП; 2/отговорност на прекия причинител по чл.45 от ЗЗД при следния фактически състав: деяние, вреда на ищеца, причинна връзка, противоправност и вина. В случая са налице всички визирани предпоставки на иска по чл.432 ал.1 от КЗ. Поведението на застрахования от ответника водач на МПС е довело до настъпване на ПТП. Механизмът, времето и мястото на настъпване на ПТП се установява както от представените по делото писмени доказателства, заключението на вещото лице, така и от свидетелските показания. В резултат ПТП, причинено по вина на водача на лекия автомобил, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество, ищецът е получил посочените по-горе телесни увреждания, довели до болки и страдания продължили близо месец и половина, в случая са налице и постравматични усложнения, неотшумели напълно и до момента. Поведението на причинителя на вредата е виновно. Според чл.45 ал.2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното във всички случаи на непозволено увреждане.
В настоящия случай вината на водача се установява от събраните по настоящото дело доказателства. Поведението на водача на моторното превозно средство е и противоправно. Безспорно се установява при така описания механизъм, че единствената причина за настъпване на произшествието са субективните действия на водача на автомобила. Той е бил длъжен и е могъл да съобрази поведението си на пътя с конкретните пътни условия, за да избегне опасност от настъпване на ПТП. Нещо повече, по посоката му на движение е имало знак Д17 „Пешеходна пътека“, което е предполагало възможност движението на автомобилите преди него да бъде преустановено, за да се изчака преминаване на най-уязвимите на пътното платно - пешеходците, пресичащи на обозначено за това място. Като е нарушил нормите на чл.20 ал.1 от ЗДвП и чл.23 ал.1 от ЗДвП, водачът на автомобила е станал причина за настъпване на произшествието, от което за Л.А.И. са произтекли вреди(посттравматични хематоми, охлузвания и натъртвания). Обстоятелството, че ударът е настъпил поради субективното поведение на водача на лекия автомобил е отразено в изготвения от органите на пътната полиция констативен протокол и признато от ответника, а нанесените на пострадалия ищец травматични увреждания от удара и последиците от тях се доказаха от приетото по делото експертно заключение, което съдът кредитира като обективно и обосновано. Предвид изложеното, съдът намери за доказано, че застрахователно събитие се дължи на виновното поведение на водача на застрахованото при ответника МПС; че получените травматични увреждания са в пряка причинно-следствена връзка от процесното ПТП; че същите са обусловили болки и страдания, както и че с оглед наличието на валидно застрахователно правоотношение между ответника и собственика на увреждащото МПС се е задължил да отговаря за виновно причинени на трети лица вреди. Тези изводи обуславят основателност на исковата претенция. Предвид това отговорността за причинените на ищеца неимуществени вреди следва да се поема от застрахователя-ответното дружество.
При преценка по чл.52 от ЗЗД съдът преценява характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на болките, психическите и физически последици настъпили в резултат на телесните увреди. Понятието „справедливост“ не е абстрактно и според ПП№4/23.12.1968г. на ВС е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Относимо обстоятелство е и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането с цел формиране на обществено-оправдана мяра за справедливост(Решение№99/08.10.2013г. по т.дело№44/2012г. - IIт.о. ВКС; Решение№66/03.07.2012г. по т.дело№619/2011г. - IIт.о. ВКС), при определяне на паричният еквивалент на вредите. Релевантните обстоятелства, примерно посочени в ППВС№4/1968г., следва да бъдат преценени и анализирани в тяхната съвкупност (Решение №93/23.06.2011г. по т.дело №566/2010г. – IIт.о. ВКС; Решение №158/28.12.2011г. по т.дело №157/2011г. Iт.о. ВКС и др.), за да бъде размерът на обезщетението надлежно обоснован респ. справедлив. В случая като обстоятелства обосноваващи сравнително по-висок размер на обезщетението следва да се отчетат: -наличието на няколко увреждания(посттравматичен хематом и охлузване на дясното рамо; посттравматичен хематом и натъртвания в областта на седалището, повече в дясно; натъртвания, хематоми и охлузвания на двете колена; хематом на дясно бедро странично); -възстановителен период за описаните травматични увреждания(рани и натъртвания по тялото и крайниците) около 30дни. При прегледа(извършен на 19.09.2018г.) пострадалият съобщил за болки с висок интензитет и продължителност при движение и натоварване на дясното рамо и дясното коляно. Установен бил и умерено ограничен обем на движение в дясното рамо в резултат на прекаран посттравматичен периартрит; леко ограничена флексия на дясно коляно в резултат на прекаран препателарен бурсит и образуване на фиброзна тъкан в областта на препателарната бурса; остатъчно явление - намалената крайна флексия на дясното коляно и намаленото крайно отвеждане в дясното рамо в резултат на прекарания посттравматичен периартрит(били необходими допълнителни периодични процедури физиолечение и рехабилитация); -на дясното коляно отпред се констатирал леко изразен белег с диаметър около 3см в резултат на падането. Получените от ищeца травми в резултат на ПТП са нарушили начина му на живот. Наложило му се за един непродължителен период от време(няколко седмици) да бъде обгрижван от сестра си, тъй като не е бил в състояние и не е можел да се обслужва сам. В продължение на около две-три седмици бил на легло, изпитвал е постоянни болки по цялото тяло. Като последица от ПТП било затруднение в движението и ползването на бастун, вследствие намалената крайна флексия на дясното коляно и намаленото крайно отвеждане в дясното рамо в резултат на прекарания посттравматичен периартрит. За тези обстоятелства е разпитан свидетел чиито показания няма основание да не бъдат кредитирани и ценени при съвкупната преценка на всички събрани доказателства по делото – заключението по допуснатата съдебно-медицинска експертиза и медицинските документи. Като съобразява така събраните доказателства съдът приема, че като справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди сумата 3200.00лв.
По делото не се установи допринасяне от страна на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат – чл.51 ал.2 от ЗЗД и искането за намаляване на размера на определеното обезщетение е неоснователно и не следва да се уважава. Съобразно основание за намаляване на размера на отговорността на делинквента е, ако и пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите. Такова съпричиняване е налице, когато освен с поведението на делинквента увреждането се намира в пряка причинно-следствена връзка и с поведението на самия увреден. Съпричиняването има обективен характер, като от значение е единствено наличието на такава обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното отношение на пострадалия /т.7 от ППВС № 17/18.11.1963 г./. Принос по смисъла на е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди (Решение№169/28.02.2012г. по т.дело №762/2010г. - IIт.о. ВКС; Решение №154/22.05.2012г. по т.дело №316/2011г. - IIт.о. ВКС). В процесния случай ответникът навежда възражението си за съпричиняване единствено при твърдения за предприето от ищцата внезапно пресичане на пътното платно. Съгласно Тълкувателно решение от 22.12.2016г. тълк.дело№2/2016г. - ОСНК ВКС, „Наличието на пешеходна пътека сигнализира за възможна опасност на пътя, поради което появата на пешеходец върху нея не е непредвидимо събитие. При преминаване през пешеходна пътека водачът има задължение да намали скоростта или да спре. То възниква при наличието на две предпоставки - пешеходците да са стъпили или да преминават през нея. При използване на своето право за преминаване през пешеходна пътека пешеходецът пресича със съзнанието, че водачите имат задължението да му осигурят упражняването на това право, за разлика от преминаването на необозначено място. Правото на пешеходеца при пресичане на пътното платно е абсолютно на специално очертана или неочертана с маркировка върху пътното платно, но сигнализирана с пътен знак пешеходна пътека, като това право се упражнява при спазване на правилата на чл.113 и чл.114 от ЗДвП”. Ако пешеходецът е нарушил правилата на чл.113 и чл.114 от ЗДвП е налице съпричиняване. Съгласно чл.113 от ЗДвП при пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните правила: преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение; както и да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение. Съгласно разпоредбата на чл.114 от ЗДвП на пешеходците е забранено: 1.да навлизат внезапно на платното за движение; 2. да пресичат платното за движение при ограничена видимост; 3.да извършват търговия и услуги на платното за движение. Съдът приема, че по делото не е доказано съпричиняване от страна на пострадалия на вредоносния резултат. Според вещото лице скоростта на тов.автомобил в момента на удара с пешеходеца е в границите на около 20кm/h-25кm/h(в материалите по делото нямало оставени спирачни следи от автомобил) – скоростта, с която автомобилът се е движил в района на произшествието преди да настъпи ПТП. Вещото лице приема, че скоростта на пешеходеца, движейки се по пешеходната пътека на въпросното ПТП, в момента на удара и преди това е една и съща, а именно около 5.3km/h(1.47m/s). Дори и да се приеме, че движението назад е било с бавна скорост(приетата скорост е точно такава), то това не игнорира противоправното поведение на водача на автомобила, който не е подсигурил безопасността на маневрата. В този смисъл съдът възприема и заявените от вещото лице възможни причини за настъпването на ПТП(-неправилно възприемане на пешеходеца, който пресича пешеходната пътека, като опасност; -ненавременна реакция на водача, изразяваща се в късно задействане на спирачната уредба; -отклонено внимание). Пострадалият е пресичал пътното платно на пешеходна пътека на прав участък при добра видимост. Липсват доказателства той да е навлязъл внезапно на пътното платно или да е предприел бързо и неочаквано пресичане, в какъвто смисъл да възраженията на ответника. Същевременно няма доказателства, които да сочат на друг източник на уврежданията, за да се приеме, че друга е причината за тяхното настъпване. Поради тази причина възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат следва да бъде оставено без уважение. В този смисъл съдът приема, че дължимото обезщетение на ищцата за причинените и болки и страдания, вследствие нанесеното и телесно увреждане е в размер на 3200.00лв. С оглед на това, съдът намира предявеният иск с правно основание чл.432 ввр. чл.429 ал.3 от КЗ за основателен и доказан до размера от 3200.00лв., като в останалата му част до пълния предявен размер от 4000.00лв., същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Няма спор, че отговорността на застрахователя е обусловена от тази на прекия причинител на ПТП. При действието на КЗ(2016г.), с оглед изричната разпоредба на чл.409 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл.405 от КЗ, който препраща към чл.496 ал.1 от КЗ или срокът за заплащане на обезщетението е три месеца от поканата по чл.380 от КЗ, която в случая не се спори, че е получена от застрахователя. Безспорно е също, че по общите правила за деликта и съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД, делинквентът се счита в забава от деня на непозволеното увреждане. Съгласно изричната уредба, обаче дадена в чл.429 от КЗ относно съдържанието на договорните задължения по договора за „Гражданска отговорност“ следва да се приеме, че по силата на законово установеното ограничение дължимата от застрахователя в полза на увреденото лице законна лихва, се начислява от момента, посочен в чл.429 ал.3 от КЗ. С други думи, отговорността на прекия причинител за лихви, считано от датата на непозволеното увреждане съществува, но същата(по силата на КЗ) се поема от застрахователя от един по-късен момент, в който му е станало известно настъпването на застрахователното събитие, т.е. не е налице законова възможност в тежест на застрахователя да се възложат и лихвите за времето от увреждането до уведомяването му за това. Именно в този смисъл е нормата на чл.429 ал.2 т.2 от КЗ, според която в застрахователното обезщетение се включват само лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл.429 ал.3 от КЗ(посочени са две условия, ограничаващи размера на претенцията за лихви: -тя да не надхвърля рамките на застрахователната сума/лимити на отговорността/; -да се начисли от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430 ал.1 т.2 от КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна). Горните изводи не могат да се игнорират от правилото на чл.497 ввр. чл.496 от КЗ. Тези норми установява отговорността на самият застраховател за плащане на законни лихви, върху дължимо обезщетение, която отговорност е резултат от неговата собствена забава. Тази лихва не е обусловена от поведението на делинквента, нейният размера вече не е част от застрахователната сума, и не може да бъде ограничаван от размера на последната, съобразно чл.497 ал.3 ввр. чл.492 от КЗ. При изложените изводи законната лихва за забава, която следва да се присъди на увреденото лице-ищец върху определеното обезщетение е от датата на сезиране на застрахователя - 28.12.2017г. При разглеждане на иск по чл.432 от КЗ е ирелевантно как тази законна лихва се разпределя като отговорност в отношенията между застрахования и застрахователя. В случая обаче, доколкото лихвата е претендирана с исковата молба от датата на деликта - 27.11.2017г., с оглед диспозитивното начало именно от тази дата следва да се присъди законната лихва върху сумата 3200.00лв.(присъденото обезщетение за неимуществени вреди), както и сумата 143.40лв., представляваща компенсаторна лихва върху сумата 3200.00лв., считано от датата на сезиране на застрахователя - 28.12.2017г. до датата на предявяване на исковата молба – 06.06.2018г. Следва да бъде отхвърлен иска за присъждане на компенсаторна лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди, считано от датата на декликта – 27.11.2017г. до датата на предявяване на исковата молба – 06.06.2018г.
Съгласно чл.38 ал.2 от ЗА, в случаите по чл.38 ал.1 от ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, и съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36 ал.2 от ЗА и осъжда другата страна да го заплати. Осъществената от пълномощника-адвокат на ищеца защита се изразява в изготвяне на искова молба и процесуално представителство в три съдебни заседания, като е поискано присъждане на възнаграждение. В тази връзка и съгласно чл.7 ал.1 т.2 oт Наредба№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза на адв.Х. Р.К. от ВТАК следва да бъде присъдена сумата 500.00лв., представляваща адвокатско възнаграждение, която да се заплати от ответното дружество.
При този изход на делото на основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметката на ГОРС сумата 140.00лв., представляваща ДТ по чл.1 от Тарифа за ДТССГПК, сумата 230.00лв., представляваща разноски(възнаграждение за вещо лице); сумата 5.00лв., представляваща ДТ по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от изложените съображения и на основание чл.258 и сл. от ГПК, чл.7 ал.2 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗK”ЛЕВ ИНС”АД с ЕИК****, със седалище и адрес на
управление: гр.София бул.”Черни връх”№51-Д, представлявано от Изп.директор М. Ст.М.-Г. и Изп.директор В.Л.П.,
да заплати на Л.А.И. с ЕГН**********,
с постоянен и настоящ адрес:***: сумата 3200.00лв./три хиляди и двеста лева/, представляваща обезщетение за
претърпените от Л.А.И. физически болки и страдания, изразяващи се в
разстройство на здравето в резултат на реализираното на 27.11.2017г. ПТП в
гр.Г.Оряховица по вина на Н.А.А., притежаващ валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ при ЗK”Лев Инс”АД,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата завеждане на
исковата молба – 06.06.2018г. до окончателното и изплащане; сумата 143.40лв./сто четиридесет и три лева и
четиридесет стотинки/, представляваща компенсаторна лихва върху сумата 3200.00лв., считано от датата на
сезиране на застрахователя - 28.12.2017г. до датата на предявяване на исковата
молба – 06.06.2018г.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от страна
на Л.А.И. с ЕГН**********, с постоянен и
настоящ адрес:***
против ЗK”Лев Инс”АД с ЕИК****, със седалище и адрес на
управление: гр.София бул.”Черни връх”№51-Д, представлявано от Изп.директор М. Ст.М.-Г. и Изп.директор В. Л.П.,
обезщетение за претърпените от Л.А.И. физически болки и страдания, изразяващи
се в разстройство на здравето в резултат на реализираното на 27.11.2017г. ПТП в
гр.Г.Оряховица по вина на Н.А.А., притежаващ валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ при ЗK”Лев Инс”АД, в
останалата част от 3200.00лв. до пълния предявен размер от 4000.00лв.
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск от страна на Л.А.И. с ЕГН**********,
с постоянен и настоящ адрес:*** против ЗK”Лев Инс”АД с ЕИК****, със седалище и адрес на
управление: гр.София бул.”Черни връх”№51-Д, представлявано от Изп.директор М. Ст.М.-Г. и Изп.директор В. Л.П.,
за компенсаторна лихва върху
присъденото обезщетение за неимуществени вреди, считано от датата на декликта –
27.11.2017г. до датата на предявяване на исковата молба – 06.06.2018г.
ОСЪЖДА ЗK”ЛЕВ ИНС”АД с
ЕИК****, със седалище и адрес на управление: гр.София бул.”Черни връх”№51-Д,
представлявано от Изп.директор М. Ст.М.-Г. и Изп.директор В. Л.П., да заплати
на адв.Х. Р. К. от ВТАК, с ЕГН**********,
със служебен адрес: гр.В.Т., сумата 500.00лв./петстотин лева/, представляваща
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗK”ЛЕВ ИНС”АД
с ЕИК****, със седалище и адрес на управление: гр.София бул.”Черни връх”№51-Д,
представлявано от Изп.директор М. Ст.Мас.-Г. и Изп.директор В.Л.П., ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на ГОРНООРЯХОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД: сумата 140.00лв./сто и четиридесет
лева/, представляваща ДТ върху уважения иск по чл.1 от Тарифа за ДТССГПК;
сумата 230.00лв./двеста и тридесет лева/, представляваща разноски(възнаграждение
за вещо лице), сумата 5.00лв./пет лева/, представляваща ДТ по чл.11 от Тарифа
за ДТССГПК за служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от
получаване на съобщението до страните, че е изготвено и обявено.
Да се
изпрати препис от решението на страните.
Районен
съдия: