Р Е Ш
Е Н И Е № 260483
гр.
Сливен, 05.11.2021 година.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СЛИВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, граждански състав в
съдебно заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА
при секретаря ПЕНКА
СТОЯНОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4259 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе
съобрази следното:
Производството
е образувано по предявени положителни установителни искове с правно основание:
чл. 124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 422, ал.1 от ГПК, за установяване
съществуване на вземания, за които кредиторът е поискал издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.
5 от ГПК.
В
исковата молба на ищцовото дружество ТБ „ Юробанк България ” АД се твърди, че против
Л.Г.Т., по реда на чл.
410 от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 260009 от 13.08.2020 година по ЧГД № 2455 по описа на РС
Сливен за 2020 година. Твърди се, че ответникът дължи сумите: 2193.87 лева,
представляваща главница по Договор за кредитна карта EUROLINE от 12.06.2004
година, издадена от „Бългериън Ретейл сървисиз“ АД, задълженията прехвърлени на
24.03.2005 година на „Юробанк и Еф Джи България“ АД /сегашно име „Юробанк
България“ АД/, договорна лихва в размер на 501.20 лева, начислени за периода от
03.04.2018 година до 01.11.2019 година вкл., мораторна лихва в размер на 285.19
лева, начислени за периода от 03.04.2018 година до 26.07.2020 година вкл.,
ведно със законната лихва, считано от входиране на заявлението – 10.08.2020
година до окончателното изплащане на задължението, такси в размер на 66.50
лева за периода от 03.04.2018 година до
26.07.2020 година вкл., такса за нот. покана в размер на 102 лева за периода от
03.04.2018 година до 26.07.2020 година включително. Въведени са
конкретни твърдения относно дължимостта на сочените суми.
От
съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено, че по
заявление - договор за издаване на кредитна карта "EUROLINE"
от
12.06.2004 година ответникът Л.Г.Т., дължи на „Юробанк България" АД, (с
предишно наименование „Бългериън Ритейл Сървисиз" Ад) главница в размер на
2193.87 лева, договорна лихва в размер на 501.20 лева за периода от 03.04.2018
година до 01.11.2019 година вкл., мораторна лихва в размер на 285.19 лева за
периода от 03.04.2018 година до 26.07.2020 година вкл.,такси в размер на 66.50
лева за периода от 03.04.2018 година до 26.07.2020 година вкл., такси нот.
покани в размер на 102.00 лева за периода от 03.04.2018 година до 26.07.2020
година вкл., ведно със законна лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
10.08.2020 година до окончателното изплащане на вземането. Претендира се за
присъждане на направените в заповедното и исково производство деловодни
разноски.
В законоустановения
срок от назначеният особен представител на ответника е депозиран писмен отговор
на исковата молба, в който са изложени конкретни аргументи и съображения, за
неоснователност на предявените искови претенции.
В съдебно
заседание ищцовото дружество не се представлява. Негов пълномощник е депозирал
писмено становище съгласно, което исковите претенции се поддържат и се моли за
уважаването им.
Ответникът
в съдебно заседание се представлява от назначеният му особен представител,
който моли за отхвърляне на исковите претенции, по съображенията, обосноваващи
въведените с отговора на искова молба възражения.
От събраните
по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
Между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, (с предишно наименование „БЪЛГЕРИЪН
РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД), и Л.Г.Т., е възникнало облигационно отношение, по
силата на което в полза на ответника е издадена кредитна карта "EUROLINE"
от 12.06.2004 година.
На
24.03.2005 година, между „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД като
прехвърлител и „БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА" АД /сегашно наименование
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД/ като приобретател е сключен
Договор за продажба на предприятие. По силата на този договор и на основание
чл. 21.3 от Общите условия за издаване и използване на кредитна карта EUROLINE, правата
и задълженията по всички договори с картодържатели EUROLINE, сключени
от „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД (включително и тези по процесния случай)
бяха прехвърлени в полза на „БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА" АД /сегашно наименование
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД/. На основание чл. 5.3 във вр. с чл. 2 от Договора
за прехвърляне на предприятие от 24.03.2005 г. банката се конституира като
страна по всички договори за издаване и използване на кредитни карти EUROLINE,
по които страна е било „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД и като такава
придобило правата и поело задълженията по тях.
По силата на чл. 9 от Общите условия към процесния договор страните са
се уговорили банката - картоиздател
да изпраща всеки месец на картодържателя месечни извлечения, в които се
отразяват всички операции и сделки извършвани с картата, както и задълженията
на картодържателя във връзка с ползваната от него карта.
От 27.02.2018 година ответникът преустановил
редовното заплащане на дължимите от него суми по изпращаните му месечни
извлечения. Не са заплатени дължимите суми, посочени в
издадените месечни извлечения от 27.02.2018 година и 27.03.2018 година. На
основание чл. 15.1, буква „а" и чл. 15.2 от Общите условия към процесния
договор „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, е обявило цялото
задължение на Л.Г.Т., за изцяло и предсрочно изискуемо. Това волеизявление на
банката достигна до длъжника с писмено уведомление за обявяване на предсрочната
изискуемост на вземанията по кредита, чрез нотариус Д. Ж. Н., с per.
№ 92 в Регистъра на НК, връчено при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, по
постоянен и настоящ адрес на лицето, след извършена справка ГРАО, идентичен с
адреса по договора. Предсрочната изискуемост на вземането на банката
за пълния размер на кредита е настъпила на
01.11.2019 година датата на връчване на кредитополучателя Л.Г.Т. на
уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, инкорпориращо
волеизявлението на кредитора „ Юробанк България" АД, удостоверени с
Нотариална покана с рег. № 3842/27.08.2019 година,
т.2, № 2 и уведомление приложено към нея. За обявяването
на предсрочната изискуемост „Юробанк България"АД е направил
разход за заплатена нотариални
такси в общ размер на 102.00 лева, от които 18.00 лева такса
за заверка на подпис, 72.00 лева,- такса за нотариална покана и 12.00
лева
такса за справка за адрес на лицето.
Доброволно
изпълнение не е последвало. Като
резултат от обявяването на предсрочната изискуемост на кредита, картодържателят
дължи на банката непогасена главница в размер на 2193.87 лева,
договорна лихва в размер на 501.20 лева за периода от
03.04.2018 година до 01.11.2019 година вкл.,
мораторна лихва в размер на 285.19 лева за периода от
03.04.2018 година до 26.07.2020 година вкл., такси в
размер на 66.50 лева за периода от 03.04.2018 година до
26.07.2020 година вкл. Освен
претендираните главница, договорни лихви, мораторни лихви и такси по договора,
кредитополучателят дължи на „Юробанк България"АД платените от банката
такси за връчване на нотариална покана в общ размер на 102.00 лева, от
които такса за заверка на подпис в размер на 18 лв. /чието плащане се доказва с
преводно нареждане № BORD08455874/10.10.2019r./, такса
в размер на 72.00 лева за връчване на нотариална покана
/чието плащане се доказва с преводно нареждане № BORD06004385/13.11.2019 година/ и
такса в размер на 12.00 лева за справка адрес /чието плащане се
доказва с преводно нареждане № BORD07759296/03.07.2019 година / .
С
оглед на обстоятелството, че вземането на банката е станало предсрочно
изискуемо и в изпълнение на чл. 21.1 от процесния договор за кредит „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД, е подало заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника.
Въз основа на заявлението, подадено от
заявителя - ищец на 10.08.2020 година по частно гражданско дело № 2455 по описа
на СлРС за 2020 година е издадена заповед № 260009 от 13.08.2020 година за
изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК за сумата от 2193.87 лева, представляваща главница по Договор за
кредитна карта EUROLINE от 12.06.2004 година, издадена от „Бългериън Ретейл
сървисиз“ АД, задълженията прехвърлени на 24.03.2005 година на „Юробанк и Еф
Джи България“ АД /сегашно име „Юробанк България“ АД/, договорна лихва в размер
на 501.20 лева, начислени за периода от 03.04.2018 година до 01.11.2019 година
вкл., мораторна лихва в размер на 285.19 лева , начислени за периода от
03.04.2018 година до 26.07.2020 година вкл., ведно със законната лихва, считано
от входиране на заявлението – 10.08.2020 година до окончателното изплащане на
задължението, такси в размер на 66.50 лева
за периода от 03.04.2018 година до 26.07.2020 година вкл., такса за нот.
покана в размер на 102 лева за периода
от 03.04.2018 година до 26.07.2020 година вкл., както и направените по делото
разноски в общ размер на 344.34 лева, от които 62.98 лева държавна такса и
281.36 лева за адвокатско възнаграждение.
Заповедта
за изпълнение е приета за връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5
от ГПК.
В срока по чл. 415 от ГПК заявителят по
заповедното производство е предявил настоящите положителни установителни
искове.
Исковата молба е заведена пред РС-
Сливен на 26.11.2020 година.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка
поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото доказателства, в това
число и експертното заключение, които са допустими, относими и
безпротиворечиви.
Установеното
от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Исковете
с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 422, ал.1 от ГПК, са
предявени от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес,
поради което са процесуално допустими. Правният интерес от воденето им се
обосновава с издадена срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК относно вземанията, предмет на настоящото производство,
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Исковете за
установяване на вземането са подадени в преклузивния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Разгледани
по същество, исковите претенции се приемат за основателни по следните
съображения.
Предмет
на установителния иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК е признаване за
установено по отношение на ответника съществуването на вземане на ищеца за
определени парични суми. Уважаването на претенцията предполага доказване
кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно: наличието на сключен с
ответника договор за кредит, обявяване на кредита за предсрочно изискуем поради
неизпълнение на договорни задължения от страна на ответника, уведомяването на
длъжника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, както и основанието и
размера на всяко едно вземане за главница, договорна лихва и обезщетение за
забава. От събраните по делото
доказателства по безспорен и категоричен начин се установява наличието на
валидна облигационна връзка между ищцовата страна, в качеството й на кредитор и
ответника, в качеството му на кредитополучател, въз основа на сключения Договор
за кредитна карта EUROLINE от 12.06.2004 година.
Договорът
е обективиран в писмена форма и съдържа надлежна индивидуализация на страните,
датата, мястото на сключване и предмета на сделката, респ. приема се за
доказано, че страните са били обвързани по силата на това валидно облигационно
правоотношение.
Изправността
на ищеца досежно задължението му за предоставяне на парични средства на
кредитополучателя се установява от писмените доказателства. Пълният размер на договорения
кредит е отпуснат и усвоен.
На
изследване в настоящото производство подлежи и въпросът за наличието на
предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост на процесните вземания.
С Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 година по т. д. № 4/2013 година на ОСГТК
на ВКС, в т. 18 бе прието, че при сключен договор за банков кредит с уговорка,
че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой
вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без
да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването
на обстоятелствата, но и след като банката е упражнила правото си да направи
кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.
В
цитираното тълкувателно решение се дава разрешение, че правото на кредитора да
обяви кредита за предсрочно изискуем следва да е упражнено преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е
уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ урежда
субективното потестативно право на кредитна институция да трансформира
дилатирани кредитни задължения в предсрочно изискуеми, при наличие на
изискуемите предпоставки. Механизмът за упражняване на потестативни материални
права се свързва с достигане до правната сфера на длъжника на съответното
преобразуващо изявление, за да настъпи в тази сфера очакваната правна промяна. В
сключения договор страните са уговорили, че при допуснато от страна на кредитополучателя
пълно или частично просрочие при изплащането на което и да е вземане на банката
по договора, включително главници, лихви, такси и комисионни, цялото непогасено
задължение става автоматично и изцяло предсрочно изискуемо и банката има право да пристъпи към принудителното
му събиране, за което кредитополучателят
се счита уведомен и съгласил се с подписване на договора. /ОУ/.
По
делото се прие за установено и доказано, че след спиране обслужването на
кредита цялото задължение по договора е станало предсрочно изискуемо. В тази
връзка е установено, че вследствие на изложеното, кредиторът е упражнил правото
си да обяви кредита за предсрочно изискуем, и е изпратил писмо - уведомление до
кредитополучателя за настъпилата предсрочна изискуемост. Видно от направеното
отбелязване от нотариус Д. Н., нотариус с район РС - Сливен, с рег. № 092 на НК, ангажиран с връчването адресата
при търсения не е открит на адреса,
посочен в уведомлението и не е установен друг негов адрес на който да се връчи.
На 31.10.2019 година е изтекъл двуседмичния срок , отразен в уведомлението.
При извършване на преценката дали ответникът е бил редовно уведомен от кредитора за настъпилата предсрочна изискуемост, съдът съобрази изложеното в решение № 180/23.11.2016 г. по т. д. № 2400/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о. и , според което начинът на удостоверяване на връчването на уведомително писмо на банката, с което кредитът се обявява за предсрочно изискуем, е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване. Редовността на връчването се преценява според така избрания способ на връчване. В случай, че кредиторът е избрал да връчи уведомление на длъжника чрез нотариус. Според чл. 2, ал. 1 ЗННД нотариусът е лице, на което държавата възлага извършване на предвидените в законите нотариални действия. Последните са посочени изчерпателно в чл. 569 ГПК, като разпоредбата на т. 3 изрично урежда компетентността на нотариуса за връчване на нотариални покани, който способ очевидно намира приложение в разглежданата хипотеза на уведомяване на длъжника за изявлението на банката кредитор, че е упражнила правото си да направи кредита му предсрочно изискуем. Съгласно Решение № 148/02.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2072/2015 г., I т. о., е допустимо да се фингира недоставеното или само изпратено от банката съобщение до длъжника като получено единствено в случай че договорът между страните предвижда определени предпоставки и/или фактически констатации, при наличие на които ще се счита, че е положена дължимата грижа да се доведе до знанието на длъжника изявлението на банката, че е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем. В случай че договорът за кредит не обективира такава уговорка, уведомяването на длъжника следва да бъде надлежно удостоверено посредством уредените в чл. 37–58 ГПК способи за връчване на книжа.
Предвид
на последиците, които законодателят свързва с обявяване на предсрочна
изискуемост на вземането по договор за банков кредит, презумпцията за
недобросъвестно неизпълнение на задълженията на длъжника (укриване или отказ да
получава съобщения) следва да може да се изведе от договора между длъжника и
кредитора. Допустимо е в договора между страните да са уредени способи за
връчване на кореспонденция между страните, както и да се предвиди, че
изявлението на едната от страните ще се счита за достигнало до другата страна,
без фактически същото да е получено. Такава клауза, която фингира недоставено
или само изпратено съобщение като получено, би била в съответствие с принципите
на добросъвестно упражняване на правата на кредитора, ако ясно разписва
определени предпоставки и/или фактически констатации, при наличието на които ще
се счита, че е положена дължимата грижа, както и ако според договора опитът за
предаване на съобщението (на адрес или на адресат) се приравнява на
фактическото му получаване.
С оглед данните по делото и като
съобрази, че ответникът е посочил адрес за кореспонденция, на който е изпратено
уведомлението за предсрочна изискуемост, съдът намира, че ищецът е положил
необходимите усилия за уведомяването на длъжника, поради което и с оглед клаузите
на процесния договор, както и съобразявайки факта, че правото да бъде обявен
кредитът за предсрочно изискуем е упражнено преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, а и още
при съобразяване на обстоятелството, че заповедта за изпълнение е приета за
връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК се мотивира извод,
че коментираното уведомление следва да
се счита за редовно връчено на длъжника.
Като резултат от обявяването на предсрочната изискуемост на кредита,
картодържателят дължи на банката непогасена главница в размер на 2193.87 лева,
договорна лихва в размер на 501.20 лева за периода от
03.04.2018 година до 01.11.2019 година вкл.,
мораторна лихва в размер на 285.19 лева за периода от
03.04.2018 година до 26.07.2020 година вкл., такси в
размер на 66.50 лева за периода от 03.04.2018 година до
26.07.2020 година вкл. Освен
претендираните главница, договорни лихви, мораторни лихви и такси по договора,
кредитополучателят дължи на „Юробанк България"АД платените от банката
такси за връчване на нотариална покана в общ размер на 102.00 лева, от
които такса за заверка на подпис в размер на 18 лв. /чието плащане се доказва с
преводно нареждане № BORD08455874/10.10.2019r./, такса
в размер на 72.00 лева за връчване на нотариална покана
/чието плащане се доказва с преводно нареждане № BORD06004385/13.11.2019 година/ и
такса в размер на 12.00 лева за справка адрес /чието плащане се
доказва с преводно нареждане № BORD07759296/03.07.2019 година / .
Предвид
изложеното следва да се постанови решение , с което да се признае за установено, че ответницата дължи сумите,
за които по частно гражданско дело № 2455 по описа на СлРС за 2020 година е
издадена заповед № 260009 от 13.08.2020 година за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК.
Разноските по заповедното производство следва да
се присъдят отделно съобразно т. 12 на ТР по ТД № 4/2013 г. на ВКС, заедно с
разноските по настоящото дело, като същите възлизат общо на 1247,82 лева и
включват държавни такси, адвокатско възнаграждение и депозит - възнаграждение за
особен представител.
Ръководен
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Л.Г.Т., ЕГН
********** *** ДЪЛЖИ на”ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
общ. Столична, район "Витоша", ул. "Околовръстен път" №
260, сумата от 2193.87 лева /две хиляди сто деветдесет и три лева и осемдесет и
седем стотинки/, представляваща главница по Договор за кредитна карта EUROLINE
от 12.06.2004 г., издадена от „Бългериън Ретейл сървисиз“ АД, задълженията
прехвърлени на 24.03.2005 г. на „Юробанк и Еф Джи България“ АД /сегашно име
„Юробанк България“ АД/, договорна лихва в размер на 501.20 лева /петстотин и
един лева и двадесет стотинки/, начислени за периода от 03.04.2018 година до
01.11.2019 година вкл., мораторна лихва в размер на 285.19 лева /двеста
осемдесет и пет лева и деветнадесет стотинки/, начислени за периода от
03.04.2018 година до 26.07.2020 година вкл., ведно със законната лихва, считано
от входиране на заявлението – 10.08.2020 година до окончателното изплащане на
задължението, такси в размер на 66.50 лева /шестдесет и шест лева и петдесет
стотинки/ за периода от 03.04.2018 година до 26.07.2020 година вкл., такса за
нот. покана в размер на 102 лева /сто и
два лева / за периода от 03.04.2018 година до 26.07.2020 година вкл., за които
по частно гражданско дело № 2455 по описа на СлРС за 2020 година е издадена
заповед № 260009 от 13.08.2020 година за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
ОСЪЖДА Л.Г.Т., ЕГН **********
*** ДА
ЗАПЛАТИ на ТБ ”ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, Район „Витоша”, ул.
”Околовръстен път” № 260, сумата 1247,82 / хиляда двеста четиридесет и седем лева и осемдесет и
две стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен
съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: