Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 598 14.11.2019г. град Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
окръжен съд, ГРАЖДАНСКО отделение, II състав
На
пети ноември 2019 година
В
открито съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ВЕСЕЛИНА МИШОВА
АТАНАС АТАНАСОВ
при
секретар : Катерина Маджова,
като разгледа докладваното от съдията-
докладчик ЗЛАТЕВ,
въззивно
гражданско дело номер 1279 по описи за 2019г.,
за
да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл.258
– 273 във вр. с
чл.124, ал.1 и чл.440 от ГПК.
Делото е
образувано въз основа на подадена в законния 2- седмичен срок по чл.259, ал.1
от ГПК въззивна жалба от втория
ответник ТД на НАП- Пловдив, който сочи, че обжалва изцяло негативното за него
Решение № 431/04.04.2019г., постановено по гр.д.№ 5470/2018г. по описа на РС- С.З.,
с което е бил напълно уважен предявения иск с правно основание чл.440, ал.1 от ГПК и е било признато за установено по отношение на двамата ответници- Д.Д. ***
и по отношение на нея/ТД на НАП- Пловдив/, че процесния лек автомобил марка
БМВ, peг. № СТ7555ВР не
бил принадлежал на първия ответник Д.Д.К.. Счита, че решението е неправилно поради нарушение
на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и необоснованост, като излага подробно своите фактически и правни
аргументи по чл.18, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 и 3 от СК във вр. с § 4, ал.2 от
ПЗР на СК и във вр. с чл.154, ал.2, чл.172, чл.182 и чл.236, ал.2 от ГПК. Няма
свои нови доказателствени искания. Претендира разноските си пред двете съдебни
инстанции. В този смисъл е и пледоарията на процесуалния му представител-
юрисконсулт по делото пред настоящата въззивна съдебна инстанция.
В законния 2-
седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен Отговор от ищцата Е.С.К. ***,
в който тя оспорва изцяло подадената въззивна жалба,
като неоснователна и недоказана, както и оспорва всички съображения и доводи в
същата. Счита, че постановеното от РС решение било правилно и законосъобразно,
че при постановяването му РС не бил допуснал съществени нарушения на
процесуалните правила по чл.154, ал.1и по чл.172 от ГПК, бил обосновал
фактическите си изводи от преценката на събраните по делото доказателства, бил
приложил правилно материалноправните норми и относимата към спора практиката на
ВКС по чл.440, ал.1 от ГПК. Поради което счита, че всички оплаквания относно
правилността на решението на РС били неоснователни, ето защо моли настоящия
въззивен съд да отхвърли изцяло въззивната жалба, като неоснователна, и да
потвърдите атакуваното Решение на РС- С.З., като законосъобразно и правилно.
Претендира направени си по въззивното дело разноски. Няма свои нови
доказателствени искания пред въззивния съд. В този смисъл е и пледоарията на
процесуалния й представител- адвокат пред настоящата въззивна съдебна
инстанция.
В законния 2- седмичен
срок по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен Отговор от първия ответник Д.Д.К. от гр.С.З./съпруг на
ищцата и първа въззиваема Е.С.К.- също от гр.С.З./,
не се явил лично или чрез процесуален представител и не е пледирал пред настоящата
въззивна съдебна инстанция.
Съдът, след като
обсъди направените в двете въззивни жалби оплаквания, мотивите на атакуваното
първоинстанционно Решение, събраните по делото пред РС писмени и гласни
доказателства, и като прецени приложимите по казуса материалноправни и
процесуални норми, както и като проучи задължителната съдебна практика на ВКС
по аналогични казуси, въззивният ОС- С.З. счита за изяснено следното :
Правилно РС е приел в мотивите си, че не всички вещи, придобити по време
на брак се включват в съпружеската имуществена общност/СИО/, като той обосновано и
правилно е приложил нормите на СК, които посочват кои вещи са лична собственост,
тъй като по отношение на тях не се формира СИО между съпрузите, като
фактическите и правните изводи по приложението на
материалния закон са направени, след като РС е установил по надлежния процесуален ред всички релевантни за спора факти
относно придобиването на процесния автомобил- дата на придобиването, средствата
за придобиване и произхода им. В тази връзка напълно мотивирано и
правилно РС се е съобразил с постановеното по подобен правен казус в Решение № 264/21.03.2017
г. по гр. д. № 2060/2016 г. на IV г.о. на ВКС- София, съгласно
което сумите,
получени от единият от съпрузите, в качеството му на земеделски производител
като безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади
фермери” от програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013
година, подкрепена от ЕЗФРСР, не се включват в СИО, а представляват лична
собственост на получилия ги съпруг, тъй като по съществото си тази сума
представлява целево парично вземане на съпруга, на когото е отпусната помощта/мъжа/-
въззиваемия Д.К., поради което и тя няма как и не може да бъде включена в СИО.
Неоснователно е
оплакването за нарушение на процесуалните правила относно доказателствената
тежест в процеса пред РС, тъй като още в доклада си по делото РС правилно,
обосновано и законосъобразно е разпределил доказателствената тежест в процеса,
като в тежест на ищцата е вменил доказването на всички конкретни
правонорелевантни факти към иска по чл.440, ал.1 от ГПК, и в тежест на
ответника е разпределил доказването на твърденията, които е направил в отговора
си на ИМ. В подкрепа на такова едно правилно разпределение от РС на тежестта на
доказване в доклада по делото е и Решение №
96/23.07.2013г. по търг. д. №
1076/2011 г. по описа ВКС- София, че разпределението на доказателствената
тежест се извършва по правилото на чл.154, ал.1 от ГПК, като всяка страна е
длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Следователно
в конкретния случай, при въведено възражение относно правата на ищеца с твърдение, че длъжникът
е собственик на вещта, този факт подлежи на доказване от ответниците по иска
пред РС. В
конкретния процесен случай РС правилно е разпределил тежестта на доказване на
ответника съобразно решението на ВКС, още повече, че РС изрично е посочил за
кои обстоятелства не са представени доказателства.
В решението си РС
е разгледал всяко едно от събраните доказателства, като е изложил подробни и
ясни мотиви по оспорването на съдържанието на части документи, както и защо
кредитира едни доказателства, а не кредитира извлечението от банкова сметка ***.
Фактическите и правните изводи на РС са напълно обосновани при установяването
на фактите, като изрично е посочено в самото решение, че преценката на всички
доказателства/писмени и гласни/ са непротиворечиви и установяват еднопосочно
произхода на средствата, вложени при закупуване на процесния автомобил.
Следователно изложеното във в.жалба, че писмените доказателства не били годни
да установят твърдените от ищеца факти и че липсвали годни и достоверни доказателства
се явява изцяло неоснователно, тъй като самата годност на писмените
доказателства се определя от нормите на ГПК, като в случая доказателствата са
допустими и са приети по съответния законов процесуален ред. Настоящия
български ГПК не предвижда никаква процесуална пречка така приетите
доказателства да не бъдат взети предвид от съда, ако са неотносими към предмета
на съдебния спор. Гласното доказателство/показанията на разпитаната по делото свидетелка/
е обсъдено от РС и са изложени конкретни, подробни и ясни мотиви за кои
обстоятелства тези показания са допустими и са преценени при формиране на
фактическите изводи по делото, като са взети
предвид и останалите доказателства по делото.
В тази връзка
събраните от РС частни документи имат обвързваща материална доказателствена
сила, но ако те се окажат негодни, РС би ги изключил при вземането им предвид в
съдебен спор. Обсъдени са писмените доказателства/договор с ДФЗ, договор за
покупко- продажба на МПС, касова книга на земеделския производител,
приемо-предавателен протокол, акт за касова наличност, приходни ордери,
разходни ордери/ и гласните доказателства/показанията на свидетелката В./,
които преценени в тяхната съвкупност и поотделно са накарали РС да стигне до единствено възможния,
правилен и законосъобразен извод, че средствата, вложени при закупуване на
процесния автомобил са лични на съпругата, тъй като са част от получената от
нея безвъзмездна финансова помощ от ДФ“Земеделие“ по договор № 24/112/06971 за
отпускане на финансова помощ по мярка „създаване на стопанства на млади
фермери“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 -
2013г.(ПРСР), е
довел до цялостното уважаване на исковата претенция.
Въззвният съд
счита, че РС не е нарушил разпоредба на чл.172 от ГПК относно показанията на
свидетелката В., тъй като законовата норма не предвижда да не се вземат предвид
показания на свидетел, който е бил в служебни отношения със страна по делото, а
те са съотнесени към
установеното от писмените доказателства по делото и изводите на РС са направени
след съвкупната преценка на всички доказателства по делото пред първата съдебна
инстанция.
Извършеният
фактически и правен анализ води до единствения възможен и логичен извод, че
напълно мотивирано, обосновано, законосъобразно и правилно първоинстанционният
РС е приложил разпоредбата на чл.422 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК по конкретния
казус, поради което не са налице никакви отменителни основания по отношение на
атакуваното с въззивната жалба първоинстанционно съдебно Решение на РС. Същото
се явява напълно обосновано, законосъобразно и доказано, поради което следва да
се потвърди изцяло, ведно със законните последици от това.
В тази връзка
настоящият въззивен съд препраща и към мотивите на Решението на РС по реда на
чл.272 от ГПК.
Относно
възражението във в.жалба относно присъдените разноски- въззивният съд счита, че
делото е проведено в повече от едно открито съдебно заседание, а в две о.с.з.,
производството е започнало на 30.10.2018г., било е възобновено и същото е
приключило на 27.03.2019г., и казусът по
делото е със значителна фактическа и с правна сложност поради особеностите на
правния спора по делото, проучването на относимата съдебна практика по
конкретни процесуални и материалноправни въпроси и положените адвокатски усилия
в процеса. Поради което и в частта й за разноските в.жалба се явява
неоснователна и недоказана, и следва да се отхвърли, със законните последици от
това.
Поради което
въззивният ОС- С.З. следва да постанови своето решение, с което да отхвърлите
изцяло въззивната жалба, като неоснователна и недоказана, и да потвърди
атакуваното първоинстанционно решение, като мотивирано, законосъобразно и правилно,
със законните последици от това.
Относно
разноските по делото пред настоящата въззивна инстанция- предвид изхода на
спора, цялостното потвърждаване на атакуваното Решение на РС, въззивникът
следва да бъде осъден да заплати на първата въззиваема направените пред
настоящия ОС- С.З. такива изцяло в размер на 1000 лв. за възнаграждение на един
адвокат- пълномощник пред въззивната инстанция, със законните последици от
това.
Настоящото
въззивно съдебно Решение е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгласно изричните правила на
чл.280, ал.3, т.1, пр.1 от ГПК.
Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл.258-273 във вр. с
чл.124, ал.1 и чл.440 от ГПК, въззивният Окръжен съд- С.З.
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционното
Решение № 431/04.04.2019г. по гр.
дело № 5470/2018г. по описа на РС-
гр.Стара Загора.
ОСЪЖДА ТД на НАП- Пловдив, ЕИК
**********, офис С.З., ул.“Кенали“ № 1 да заплати на Е.С.К.-
ЕГН ********** *** сумата 1000
лв.(хиляда лева) разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :