О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.
Кърджали, 24.02.2023г.
Административен
съд Кърджали, в закрито съдебно заседание на двадесет и
четвърти февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря
Като разгледа докладваното от съдия Божкова
Административно дело № 76/ 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е реда на чл. 197 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 56, ал. 4 от АПК.
Образувано е по жалба на М.А.Х. с адрес: ***,
подадена чрез пълномощник. Оспорва се Разпореждане № 2113-08-2066#5/ 11.01.2023 г., издадено от „За“ ръководител „Пенсионно
осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, с което, на основание чл.27, ал.2, т.1 от АПК, е прекратено производството по заявление, вх. № 2113-08-2066/ 07.11.2022
г. за отпускане на ЛПОСВ и заявление, вх. № 2116-08-1451/ 07.11.202 г. за
отпускане на добавка по чл.84 от КСО, подадени от М.А.Х. Изложени са подробни съображения
за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Твърди се, че
оспореното разпореждане е незаконосъобразно, защото административният орган не
е съобразил разпоредбата на чл.105, ал.1 от КСО, съгласно която правото на
пенсия не се погасява по давност. Цитира се съдебна практика на ВАС. Посочва
се, че от предпоследното искане за отпускане на пенсия (31.03.2021 г.) до
подаденото през 2022 г. са изтекли повече от 2 години. Т.е. по отношение на
заявителя е налице ново обстоятелство, свързано с промяна на възрастта му. Искането
е да се отмени обжалваното разпореждане и да се върне преписката на
административния орган за произнасяне по същество по заявление, вх. № 2113-08-2066/ 07.11.2022 г. за
отпускане на ЛПОСВ по чл.68, ал.3 от КСО, подадено от М.А.Х.
Ответникът –
Ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, чрез пълномощник, изразява становище
за неоснователност на жалбата. Посочва съдебна практика на ВАС. Прави искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е
допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл.197, предл.последно от АПК и от лице, засегнато от оспорения
административен акт.
За да се произнесе
по жалбата АС – Кърджали приема за установена следната фактическа обстановка.
Със заявление, вх.
№ 2113-08-262/ 31.03.2021 г. и заявление, вх. № 2116-08-361/ 31.03.2021 г. М.А.Х.
поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и добавка по
чл.84 от КСО. От Опис на осигурителен стаж (л.58-59 д.) се установява, че е
представила 24 документа за зачитане на осигурителен стаж.
С Разпореждане №
2113-08-262#10/ 20.07.2021 г. на „За“ ръководител
„ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, на основание чл.68, ал.3 от КСО, е отказано
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО
и добавка по чл.84 от КСО. С този административен акт е зачетен осигурителен
стаж, както следва: I-ва категория – 00 год. 00 м. и 00 дни; II-ра категория – 02 год. 10 м. и
27 дни и III-та категория – 13 год. 09 м. и 18 дни.
Прието е, че лицето има общ осигурителен стаж без превръщане – 16 год. 08 м. 15
дни. Действителен осигурителен стаж – 14 г. 08 м. 14 дни. Навършена възраст към
31.03.2021 г. – датата на подаване на заявлението за пенсиониране – 67 г. 06 м.
06 дни. Ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали е отказал отпускане на
поисканата ЛПОСВ по чл.68, ал.3 от КСО, защото лицето няма 15 години
действителен осигурителен стаж. С посоченото разпореждане не е зачетен за действителен
осигурител стаж периода на наборна военна служба с продължителност 02 г. 00 м. и 01 дни.
Разпореждане №
2113-08-262#10/ 20.07.2021 г. на „За“ ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали е
получено на 27.07.2021 г. лично от М. А. Х..
Със Заявление, вх.
№ 2113-08-2066/ 07.11.2022 г. и вх. № 2116-08-1451/ 07.11.2022 г. М.А.Х. отново
е поискал отпускане ЛПОСВ по чл.68, ал.3 от КСО и добавка по чл.84 от КСО.
С оспореното в
настоящото производство Разпореждане № 2113-08-2066#5/ 11.01.2023 г., издадено
от „За“ ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, на
основание 27, ал.2, т.1 от АПК, и чл.98, ал.1, т.1 от КСО, е прекратил производството
по заявление, вх. № 2113-08-2066/ 07.11.2022 г. и заявление, вх. №
2116-08-1451/ 07.11.2022 г., подадени от М.А.Х.. Административният орган е
изложил мотиви, че по повод на подадено от лицето заявление с вх.№ 2113-08-262/31.03.2021
г., е издадено разпореждане № 2113-08-262#10/20.07.20214. на длъжностното лице
по чл.98, ал.1, т.1 от КСО, с което, на основание чл.68, ал.3 от KCO нa М.А.Х. е отказано отпусканена
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Отразено е, че в цитираното
разпореждане е посочено, че лицето няма изискуемия действителен стаж от 15
години, като е прието, че същият има 14 год. 08 мес.
и 14 дни действителен осигурителен стаж. Разпореждане 113-0262# 10/20.07.2021г. на длъжностното лице по чл.98, ал.1, т.1
6т КСО е получено на 27.07.20214. лично от М.Х. видно от препоръчаната пощенска
пратка на „Български пощи“ ЕАД Кърджали с баркод ***.
Същото не е обжалвано в указания в чл.117, ал.2 от КСО едномесечен срок, поради
което е влязло в законна сила на 30.08.2021г.
В оспореното
разпореждане е прието, че с новото заявление, вх. №/2113-08- 2066/07.11.2022 г.
М.А.Х. отново иска отпускане на същия вид пенсия, а именно лична пенсия за
осигурителен стажът възраст, като към заявлението не са представени никакви
нови документи за придобит осигурителен стаж и не са налични данни за нови
факти и обстоятелства, влияещи върху правото па пенсия. Поради тази констатация и тъй като е налице
само промяна във възрастта, която не оказва влияние върху правото на пенсия по
чл.68, ал.3 от КСО, новото заявление за отпускане на ЛПОСВ по чл.68, ал.3 от КСО е прието за недопустимо и пенсионното производството е прекратено, поради
наличието на влязъл в сила индивидуален административен акт със същия предмет
между същите страни.
В
административната преписка по издаване на оспореното в настоящото производство
разпореждане се съдържа опис на осигурителен стаж с посочване на документите,
които го установяват. Видно е, че те са същите, като приложените към първото
заявление с дата 31.03.2021 г. за отпускане на ЛПОСВ по чл.68, ал.3 от КСО,
които са взети предвид от пенсионните органи при преценка правото на ЛПОСВ.
При така
установената фактическа обстановка АС – Кърджали приема, че жалбата срещу Разпореждане
№ 2113-08-2066#5/ 11.01.2023 г., издадено от „За“ ръководител „Пенсионно
осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали е неоснователна поради следните
съображения:
В разпоредбата на
чл. 117, ал. 1 от КСО е направено изчерпателно посочване на разпорежданията, по
които ръководителят на териториалното поделение на НОИ е овластен
да се произнесе при подадена жалба по административен ред, в съответствие с
правомощията си, дадени му с разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО. В
конкретната хипотеза процесното разпореждане не
попада в кръга на разпорежданията, посочени по-горе, които задължително следва
да бъдат контролирани по специалния ред за осъществяване на административния
контрол, който е предвиден в разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО. При това
положение обжалваното Разпореждане подлежи на съдебен контрол по правилото на
чл. 56, ал. 4 от АПК и съответно по реда на чл. 197 и сл. от АПК, тъй като с
него се прегражда развитието на административното производство по подаденото
второ заявление за отпускане на лична пенсия за ОСВ, поради което постановеният
отказ да се издаде индивидуален административен акт подлежи на съдебен контрол
по реда на чл. 197 от АПК.
След извършената,
на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, служебна проверка, съдът намира, че
оспореното разпореждане е издадено от компетентен орган предвид разпоредбата на
чл.117, ал.3 от КСО. В административната преписка се съдържа заверено копие от
Заповед № 668/ 11.01.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с която на Г.
Т. – началник на отдел „Пенсии“ в ТП на НОИ – Кърджали е разрешено ползването
на 1 работен ден ПГО за 2023 г. от 11.01.2023 г. до 11.01.2023 г. Съгласно
т.1-ва от Заповед № 1015-08-106/ 10.10.2019 г. на
директора на ТП на НОИ – Кърджали, при отсъствие на началник отдел „Пенсии“ Г.
Т., да бъде полаган подпис на ДЛ по пенсионно осигуряване от началник-сектор
„Изплащане на пенсии“ К. Н.
Издаването на
разпореждане за отпускане на лична пенсия за ОСВ, съответно – на отказ по
същество да бъде отпусната такава, е в правомощията на длъжностното лице, на
което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното
поделение на Националния осигурителен институт, в случая ръководител „ПО“ в ТП
на НОИ – Кърджали в обхвата на осъществяваната специализираната дейност по чл.
30, ал. 1, т. 1 от Правилник за организацията и дейността на НОИ, във връзка с чл.
98, ал. 1, т. 1 от КСО. Следователно и по аргумент от чл. 27, ал. 2 от АПК, в
правомощията на същия орган е да извърши проверката за допустимост на
административното производство на всички основания по последно посочената норма
и съответно да прекрати административното производство, ако счете, че е налице
някое от тези основания.
Оспореният акт е
издаден в изискуемата писмена форма и съдържа достатъчно пълно и точно
изложение на фактическите обстоятелства, обосновали постановяването му. Не се
установяват твърдените от жалбоподателя основания за нищожност. По отношение на
оспорената законосъобразност на административния акт, съдът намира следното:
В
административното производство, свързано с издаването на индивидуален
административен акт, компетентният за това орган следва да се съобразява с
установените в специалния процесуален закон, т. е. в АПК, правила, включително
следва да провери предпоставките за допустимостта на искането за издаването на
индивидуалния административен акт. Съгласно чл. 27, ал. 2 от АПК, преди да
започне производството административния орган задължително следва да провери за
наличието на положителните и липсата на отрицателните процесуални предпоставки
за допустимост на искането за издаването на съответния индивидуален
административен акт, като в тях е включена и липсата на влязъл в сила
административен акт със същия предмет и страни.
В конкретния
случай, с влязлото в сила на 30.08.2021 г. Разпореждане № 2113-08-262#10/
20.07.2021 г. на „За“ ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, въпросът дали
жалбоподателят има право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.
68, ал. 3 от КСО, съобразно представените от него документи за придобит осигурителен
стаж към заявлението за отпускане на лична пенсия от 31.03.2021 г., е решен. Посоченото
разпореждане е издадено от компетентен орган, изпълняващ функциите на началник
отдел „Пенсии“ при условията на заместване съгласно Съгласно т.2-ра от Заповед
№ 1015-08-106/ 10.10.2019 г. на директора на ТП на
НОИ – Кърджали; БЛ № ***/ 15.07.2021 г., издаден от ЛКК „***“ към МБАЛ „Д-р Ат.
Дафовски“ АД, ***, от който се установява, че Г. Т. –
началник отдел „Пенсии“ в ТП на НОИ – Кърджали е в отпуск поради временна
неработоспособност от 14.07.2021 г. до 23.07.2021 г.; Заповед № 16608/
09.07.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с която на К. Н. на
длъжност началник сектор „Изплащане на пенсии“
в ТП на НОИ – Кърджали е разрешен ПГО в размер на 11 работни дни, от
14.07.2021 г. до 28.07.2021 г. включително.
Със заявление,
вх. № 2113-08-2066/07.11.2022 г., по
което е постановено оспореното в настоящото производство разпореждане на
ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, не са представени никакви нови
удостоверителни документи, касаещи придобития от лицето осигурителен стаж, т.
е. налице е искане с предмет и страни, по което вече има издаден и влязъл в
сила стабилен индивидуален административен акт. За идентичността на предмета в
случая е от значение наличието или липсата на нови данни, т. е. на нови писмени
доказателства за придобит осигурителен стаж от страна на жалбоподателя М.Х.,
тъй като по отношение на наличните такива, удостоверяващи осигурителния стаж,
представени от жалбоподателя с първото заявление, пенсионният орган е направил
преценка при издаването на Разпореждане № 2113-08-262#10/ 20.07.2021 г. на „За“
ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали. Подаденото последващо
заявление без наличието на нови писмени доказателства, т. е. на документи,
установяващи нови факти и обстоятелства, касаещи осигурителния стаж на
жалбоподателя, не може да новира производството за
преценка на правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. От това се
налага извода, че при наличие на влязъл в сила административен акт със същия
предмет и страни, е налице основанието по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК. Влезлият в сила административен акт, с който е решен един въпрос, е
абсолютна процесуална пречка за неговото повторно решаване от органа, при
идентичност на предмета и на страните, какъвто е настоящия случай. Разпоредбата
на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, приложима в настоящия случай, въвежда като
абсолютна процесуална пречка за провеждане на административното производство,
наличието на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни, като
в случая, Разпореждане на Ръководителя по "Пенсионно осигуряване" при
ТП на НОИ град Кърджали се ползва със стабилитет, тъй като с издаването му
компетентността на административния орган по конкретния въпрос е изчерпана и
той не може да издаде искания от жалбоподателя нов акт, по същия въпрос и при
абсолютно същите факти и обстоятелства.
Следва да се
посочи, че оспорването на един административен акт, който засяга правата,
задълженията и интересите на дадено лице, е право, а не задължение, включително
и по отношение на постановените актове от пенсионните органи по реда на чл. 98
и чл. 117 от КСО. На второ място, независимо от спецификата на настоящото
производство, то приложима е разпоредбата на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, в
която законодателят не е въвел изискването по отношение на административния акт
задължително да е осъществен съдебен контрол. Въведена е като предпоставка за
допустимост на искането за издаването на съответния индивидуален
административен акт липсата на влязъл в сила административен акт със същия
предмет и страни, без задължението този акт да е бил контролиран от съд.
Дори и да се
приеме, че разпореждането по чл. 98 от КСО не се ползва със стабилитет и че
същото може да бъде изменено или отменено при условията и предпоставките на чл.
99 от КСО от органа, който го е издал и че тази норма създава специално
правило, което дерогира общите такива, посочени в
АПК, то следва изрично да се посочи, че в случая се касае за разпореждане, с
което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
При това положение, следва да се има предвид нормата на чл. 99, ал. 1, т. 2 б.
"г" от КСО, която изрично регламентира, че влязлото в сила
разпореждане по чл. 98 от КСО, с което е отказано отпускането на пенсия, може
да се отмени по инициатива на органа, който го е издал, когато се установи, че
отпускането на пенсията е неправилно отказано, но не и по заявление на лицето,
както е сторено в настоящия случай. Ясно е, че при тази хипотеза, правото да
инициира административното производство по изменение или отмяна на
разпореждането е предоставено единствено и само на органа. Ако се възприеме
обратното становище, прилагането на същото в практиката би довело до
многократно и неограничено във времето произнасяне на административния орган по
едно и също искане на лицето, основано на вече установена в предходен
административен акт фактическа обстановка, което е в разрез с принципите на
бързина, процесуална икономия и предвидимост в
административното производство.
Следователно,
подаденото второ заявление от жалбоподателя за отпускане на лична пенсия за ОСВ
на 07.11.2022 г., към което не се представени нови доказателства и липсват нови
факти и обстоятелства, които да налагат преразглеждане за отмяна или изменение
на влязлото в сила разпореждане, е недопустимо и компетентният орган
законосъобразно е отказал да разгледа по същество заявлението и да се произнесе
с ново разпореждане. В този смисъл е част от практиката на ВАС: Определение №
2601/ 28.01.2018 г. по адм.д. № 1301/ 2018 г. на ВАС,
VI-то о.; Определение № 10607/ 19.10.2021 г. по адм.д.
№ 10161/ 2021 г. на ВАС, VI-то о.; Определение № 12852 от 15.12.2021 г, по адм, дело №9904/2021 г. на ВАС, VI-то о.; Определение № 996/03.02.2022 г. по адм. дело № 712/2022 г. на ВАС, VI-то о.; Определение № 5132 от 31.05.2022 г, по адм. дело № 4599/2022 г. на ВАС, VI-то о.; Определение №
9967/ 08.11.2022 г. по адм.д. № 9450/ 2022 г. на ВАС,
на ВАС, VI-то о. и Определение № 10106/ 09.11.2022 г. по адм.д.
№ 9820/ 2022 г. на ВАС, на ВАС, VI-то о.; Определение № 10944/ 30.11.2022 г. по
адм.д. № 9933/ 2022 г. на ВАС, VI-то о.; Определение
№ 12076/ 29.12.2022 г. по адм.д. № 11367/ 2022 г. на
ВАС, VI-то о.; Определение № 839/ 26.11.2023 г. по адм.д.
№ 11974/ 2022 г. на ВАС, VI-то о.; Определение № 1238/ 02.02.2023
г. по адм.д. № 11598/ 2022 г. на ВАС, VI-то о.;
Определение № 1538/ 13.02.2023 г. по адм.д. № 962/ 2023 г. на ВАС, VI-то о.;
Не може да се
сподели изложеният в жалбата довод за незаконосъобразност на обжалваното
разпореждане като противоречащо на разпоредбата на чл.105, ал.1 от КСО,
съгласно която правото на пенсия не се погасява по давност. Пенсията е
субективно материално право на осигуреното лице, което възниква при наличието
на определени предпоставки и като се следва предвиденото в Кодекса за социално
осигуряване административно производство. Упражняването на правото на пенсия
означава лицето да направи волеизявление за ползване на това право, като подаде
заявление за отпускане на пенсия заедно с необходимите документи в съответното
териториално поделение на НОИ. С оглед правилото на чл. 105, ал. 1 от КСО и в случаите, когато
осигуреното лице забави предприемането на тези лични действия, то не губи
материалното си право на пенсия и може да го упражни във всеки по-късен момент.
Съобразно посочената възможност и е разпоредбата на чл. 94, ал. 1 и ал. 3 от КСО,
с която законодателят определя срокове, в които правото на пенсия може да бъде
упражнено за изминал период. От изложеното следва, че разпоредбата на чл.105,
ал.1 от КСО, тълкувана съвместно с останалите норми на КСО, уреждащи отпускането
на различните видове пенсии, означава, че придобитото право на пенсия може да
се упражни без ограничение във времето, като при неспазване на сроковете в
чл.94, ал.1 и ал.3 от КСО, началният момент на отпускане на пенсията е
различен. Нормата на чл.105, ал.1 от КСО не предвижда възможност за неограничен
брой пъти упражняване правото на пенсия без да съществуват нови доказателства
или обстоятелства за това, които са различни за отделните видове пенсии,
регламентирани в КСО. В това производство се прилагат общите правила за
издаване на индивидуални административни актове, уредени в АПК, включително и
проверка на допустимостта на искането за издаване на административен акт. При
установени предпоставки за недопустимост по чл.27, ал.2 от АПК, административният
орган прекратява производството. В настоящия случай е установено основание за
недопустимост на второто искане за отпускане на ЛПОСВ по чл.68, ал. 3 от КСО и
законосъобразно, с оспореното разпореждане, производството по това искане е
прекратено на основание чл.27, ал.2, т.1 от АПК. Тъй като при подаване на
заявлението за отпускане на ЛПОСВ по чл.68, ал.3 от КСО е било подадено и
заявление за отпускане по добавка по чл.84 от КСО, поради обусловеност на
заявлението по чл.84 от КСО от това по чл.68, ал.3 от същия кодекс,
законосъобразно е било прекратено производството и по заявлението по чл.84 от КСО. От изложеното следва, че жалбата като неоснователна трябва да се отхвърли.
Предвид изхода на
делото и своевременно заявеното искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в писмено становище на пълномощника на ответника, съдът счита,
че на основание чл.143, ал.3, предл.1-во от АПК, на ТП
на НОИ – Кърджали следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение, в размер на 100 лева, определено съобразно чл.37 от Закона за
правната помощ, във връзка с чл.24, предл.1-во от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Поради изложените мотиви и на основание чл.200, ал.1 от АПК,
Административен съд – Кърджали
О П Р Е Д Е Л И:
Отхвърля жалбата на М.А.Х. срещу Разпореждане № 2113-08-2066#5/ 11.01.2023 г.,
издадено от „За“ ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, с
което на основание чл.27, ал.2, т.1 от АПК, е прекратено производството по: заявление,
вх. № 2113-08-2066/ 07.11.2022 г. за отпускане на ЛПОСВ по чл.68, ал.3 от КСО и
заявление, вх. № 2116-08-1451/ 07.11.202 г. за отпускане на добавка по чл.84 от КСО, подадени от М.А.Х.
Осъжда М.А.Х. с ЕГН ********** и адрес:
*** да заплати на ТП на НОИ – Кърджали юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв. ( сто лева).
Определението може да се обжалва пред ВАС, с частна жалба, в
7-дневен срок от съобщаването му.
Препис от определението да се изпрати на страните на основание чл.138, ал.3
от АПК.
Съдия: