Решение по дело №4085/2022 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 1266
Дата: 7 септември 2022 г.
Съдия: Ася Трифонова Ширкова
Дело: 20224430104085
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1266
гр. ***, 07.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20224430104085 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие .
Делото е образувано по молба на Г. Б. Б. с ЕГН ********** от гр.П****
ап.6 против М. ЮЛ. Ф. с ЕГН ********** от гр.П**** вх.А ет.3. Молителката
твърди, че е живяла с ответника на семейни начала в продължение на две
години. Твърди, че след като разбрала, че ответникът е наркоман, на
11.07.2022г. го изгонила от апартамента си, но той влязъл отново с взлом.
Потърсила съдействие от органите на ****, които го извели от жилището.
Молителката твърди, че от страх започнала да си пътува за село ***.
Впоследствие ответникът започнал да я преследва на работното и място в
*** АД и на автогара ***, откъдето тръгвала за село.
Твърди, че на 22.07.2022г. ответникът дошъл в с.*** и насила влязъл в
дома и. Отново със съдействие на **** бил изгонен. Продължил да я
преследва на работното и място в *** АД.
В резултат на случилото се на 11.07.2022г. и 22.07.2022г. молителката
се чувства застрашена за живота и здравето си.
1
В заключение моли съда да издаде заповед за защита.
В съдебно заседание страните не се явяват и не представят
доказателства.
По допустимостта на депозираната молба.
Съгласно разпоредбата на чл.3 т.2 от ЗЗДН защита по този закон може
да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от лице, с
което е било във фактическо съпружеско съжителство. С оглед заявеното от
молителката и неоспорено от ответника, че страните са живели на семейни
начала, съдът счита, че молбата за защита от домашно насилие, упражнено
спрямо молителката, се явява подадена срещу надлежна пасивно
легитимирана страна при спазване на установения в закона едномесечен
преклузивен срок, поради което е процесуално допустима.
По основателността на депозираната молба.
Разпоредбата на чл.2 ал.1 от ЗЗДН посочва, че домашно насилие е всеки
акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо
насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на
личния живот, личната свобода и личните права. По делото е представена
декларация от Г. Б. Б. по чл.9 ал.3 от ЗЗДН, в която молителката декларира,
че ответникът я причаква пред местоработата и заплашва, че ще я изсели.
Разбил е апартамента в гр.**** и е принудена да живее в с.***.
В насроченото по делото съдебно заседание, молителката е уточнила, че
на 22.07.2022г. и на 06.08.2022г. е нахлул в жилището и в с.*** и е заплашил.
Твърди, че е разбил апартамента, в който живее в гр.*** и съседите са го
видели. Твърди, че и до съдебното заседание продължава да я чака пред
местоработата и в присъствие на колеги да я заплашва. Молителката заяви, че
след издаване на заповедта за незабавна защита отново е идвал в жилището в
село *** и е взел нейни документи и ключ за апартамента в гр.***.
В деня на съдебното заседание е заявила по телефона в деловодството,
че ответникът я заплашва отново и се страхува да дойде и присъства в
съдебната зала.
Спорно по делото е дали ответникът е осъществил акт на домашно
насилие спрямо молителката.
С представената по делото Декларация, съгласно разпоредбата на чл.9,
2
ал.3 от ЗЗДН, молителката е декларирала обстоятелствата, изложени и в
молбата й, а именно, че ответникът е извършил спрямо нея акт на домашно
насилие, като в съдебно заседание е уточнила, че ответникът е осъществил
спрямо нея акт на домашно насилие на 22.07.2022г. Заяви, че и след издаване
на заповедта за незабавна защита, на 06.08.2022г. отново е осъществил акт на
насилие, като въпреки постановената забрана да доближава молителката и
жилището и, е нахлул в дома и в с.***, откъдето е взел документи и ключ.
Представената по делото декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН е
доказателствено средство, чрез което се доказва конкретният насилнически
акт и неговото авторство. В случая тя е частен свидетелстващ документ, който
притежава материална доказателствена сила за удостоверените от
пострадалия изгодни за него факти. Тук е и разликата с представянето на
частен свидетелстващ документ в исковия процес, където той има материална
доказателствена сила, ако удостоверява неизгодни за издателя факти. За да е
годно доказателствено средство обаче, тази декларация трябва да
индивидуализира акта на насилие по начина, по който в редовната молба за
защита актът е описан. В настоящия случай съдържанието на представената
декларация, заедно с уточнението, направено в съдебно заседание,
кореспондира с описаната в молбата фактическа обстановка.
Когато актът на насилие е извършен в отсъствието на свидетели,
декларацията е достатъчна, за да се приложат спрямо ответника мерките по
чл.5, ал.1 от ЗЗДН, именно предвид нейната материална доказателствена сила.
На декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, изхождаща от молителя като
пострадало лице, следва да бъде придадена силата на доказателствено
средство, съгласно чл.13, ал.2, т.3 от ЗЗДН и на основание само на нея -
съгласно чл.13, ал.3 от ЗЗДН, да бъде издадена заповед за защита в полза на
декларатора по делото и пострадало лице за упражнено домашно насилие.
Декларацията индивидуализира акта на насилие по начина, по който е описан
в молбата за защита (чл.9, ал.1, т.4 от ЗЗДН). С декларацията се установява
извършеното над молителката от страна на ответника насилие – причакване
пред работното и място и заплахи, посегателство над жилището и. Тези
действия представляват психическо и емоционално насилие, извършени от
ответника спрямо молителката.
В повечето случаи, домашното насилие се извършва в отсъствието на
3
свидетели, поради което и законодателят е предвидил облекчен ред за
доказване извършването му от страна на пострадалото лице. Посочената
форма на домашно насилие засяга психологическата неприкосновеност на
молителката, причинявайки у нея страх за живота и здравето, стрес и
негативни емоции.
При така изложеното, съдът приема, че молбата се явява основателна и
следва да бъде уважена. С оглед приетото, че с деянието си на 22.07.2022г.
ответникът е упражнил спрямо молителката психическо насилие изразяващо
се в заплахи за живота и здравето и, съдът счита, че са налице основания за
предприемане на мерки за закрила по реда на ЗЗДН. Съдът намира, че
адекватни, с оглед вида и степента на упражненото насилие, са мерките по
чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН – задължаване на ответника да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо молителката и чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН
да забрани на ответника да я приближава на по-малко от 50 метра, както и да
приближава на по-малко от 50 метра адреса по местоживеене – *** ет.2 ап.6 и
с ***, както и местоработата на молителката *** АД гр.***. Посочените мерки
ще осигурят защита в значителна степен на пострадалото лице.
Законодателят не е предвидил и регламентирал срок за мярката по чл.5,
ал.1, т.1 от ЗЗДН и същата следва да бъде наложена без такъв. По отношение на
мярката по чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН съдът счита, че т ези мерки следва да бъдат
наложени за срок от 12 месеца, считано от издаване на заповедта за защита,
предвид тежестта на извършения акт на домашно насилие и последиците от него.
При този изход на процеса и на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН
ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 25
лв. по сметка на ПлРС, както и глоба в размер на 200лв.
Водим от горното, съдът

РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА на основание чл.5, ал.1 от
Закона за защита от домашното насилие, както следва:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН М. ЮЛ. Ф. с ЕГН
********** от гр.П**** вх.А ет.3 да се въздържа от извършване на домашно
4
насилие спрямо Г. Б. Б. с ЕГН ********** от гр.П**** ап.6.
ЗАБРАНЯВА на М. ЮЛ. Ф. с ЕГН ********** от гр.П**** вх.А ет.3 да
приближава молителката Г. Б. Б. с ЕГН ********** от гр.П**** ап.6,
жилището й, находящо се в гр. ***, у**** в с.***, както и местоработата на
молителката Г. Б. Б. в гр.*** *** АД, за срок от дванадесет месеца, считано
от връчването на решението.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за наложените мерки за защита, която на
основание чл. 21 ал. 1 от ЗЗДН да се изпълни от полицейските органи по
местоживеене на ответника.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника М. ЮЛ. Ф. с ЕГН ********** от
гр.П**** вх.А ет.3 че при неизпълнение на заповедта ще бъде задържан и ще
бъдат уведомени органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА ответника М. ЮЛ. Ф. с ЕГН ********** от гр.П**** вх.А
ет.3, да заплати по сметка на ***ския районен съд държавна такса в размер на
25 лв.
ОСЪЖДА ответника М. ЮЛ. Ф. с ЕГН ********** от гр.П**** вх.А
ет.3, да заплати по сметка на ***ския районен съд глоба в размер на 200 лв.
На основание чл.16, ал.3 от ЗЗДН копие от решението и заповедта да се
връчи на І –во РУП към ОД на МВР – гр.*** и РУП ***.
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от връчването му на
страните пред ПлОС.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
5