РЕШЕНИЕ

 

Номер   2376                         Година  2018                   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                VІІІ граждански състав

 

На 14.06                                                                                        Година 2018

 

В публично заседание на 22.05.2018 г. в следния състав:

 

                                                Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

 

Секретар: ВЕРА ТОДОРОВА

 

като разгледа докладваното от съдията

 

гражданско дело номер 3163 по описа за   2018         година,      

 

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.150 във връзка с чл.262, ал.1 от КТ във връзка с чл.187, ал.5 и чл.179, ал.1, предл.3 от ЗМВР във връзка с чл.19, ал.2 от ЗИНЗС и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът Т.Г.И. *** моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответната страна да му заплати сумата 1 750, 87 лева, представляваща допълнително възнаграждение за 216 часа извънреден труд, положен през периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2017 г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – 26-то число на следващия месец до датата на подаване на исковата молба в размер общо на 267, 45 лева, заедно със законната лихва върху главницата, по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски. 

Ответникът Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” при Министерството на Правосъдието – гр. София оспорва признава исковете по основание, но ги оспорва по размер, по изложените в отговора на исковата молба съображения. Прави възражение за погасяване по давност на част от претенциите на ищеца, както и възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че от 2003 г. ищецът работи като *** от *** на ответната Дирекция, с местоизпълнение на служебните му задължения ***, последно на длъжност *** в ***.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства, показанията на разпитания по делото свидетел Д.И. и заключението от 23.04.2018 г. на вещото лице по ССЕ З.М. и уточнението на вещото лице в съдебното заседание на 22.05.2018 г., действително през процесния период ищецът е положил общо 216 часа извънреден труд, за което му се полага допълнително възнаграждение в размер общо на 1 750, 87 лева, а мораторната лихва върху тази сума за посочения в исковата молба период е в размер на 267, 45 лева.

При така установената фактическа обстановка, доколкото претендираните от ищеца размери (съобразно допуснатото в съдебното заседание по делото на 22.05.2018 г. изменение на обективно съединените искове) съвпадат с установените от ССЕ действително дължими размери, съдът намира, че обективно съединените искове се явяват доказани по основание и по размер и следва да се уважат изцяло, заедно със законната лихва върху главницата от 27.02.2018 г. – датата на подаване на исковата молба. Предвид обстоятелството, че се касае за ежемесечно дължими суми, платими с трудовото възнаграждение, макар и отчитането на полагания извънреден труд да се е извършвало на тримесечие, съдът намира, че забавата за плащането на допълнителното възнаграждение настъпва с изтичане на сроковете, в които последните е следвало да бъдат заплатени и лихвата се дължи и без покана, поради което съдът намира за неоснователни наведените от ответника доводи за недължимост на мораторна лихва върху главниците, а само на законната такава, както и възражението му за погасяване частично на претенциите на ищеца по давност, тъй като исковете за заплащане на допълнително възнаграждение за положения извънреден труд за месец януари 2015 г. и мораторна лихва върху тази претенция са предявени в рамките на приложимия в конкретния случай тригодишен давностен срок (доколкото, макар и да е постъпила в съда на 27.02.2018 г., исковата молба е била изпратена по куриер на 26.02.2018 г., а падежът на главницата за месец януари 2015 г. е бил на 26.02.2015 г.).

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца и направените разноски за производството по делото в размер на 500 лева – платено адв. възнаграждение (като с оглед фактическата и правна сложност на спора и предвид общата цена на обективно съединените искове съдът намира, че направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение се явява неоснователно и като такова следва да се остави без уважение), а на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда – 120, 03 лева ДТ и 100 лева депозит за ССЕ. 

Мотивиран от горното, съдът 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21, представлявана от *** С.Ц., със съдебен адрес:***, чрез *** Т.Ч., ДА ЗАПЛАТИ НА Т.Г.И., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, ***, *** Н.П., СУМАТА 1 750, 87 лева, представляваща допълнително възнаграждение за 216 часа извънреден труд, положен през периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2017 г., ЗАЕДНО С МОРАТОРНА ЛИХВА върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – 26-то число на следващия месец до 27.02.2018 г. В РАЗМЕР ОБЩО НА 267, 45 лева, ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху главницата, НАЧИНАЯ ОТ 27.02.2018 г., ДО окончателното й изплащане, КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 500 лева, А в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр. Пловдив – 120, 03 лева ДТ и 100 лева депозит за ССЕ.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

        РАЙОНЕН СЪДИЯ:  /п/

 

Вярно с оригинала.

ПМ