Решение по КНАХД №1956/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на А. Х. – гражданин на Република Германия, [ЛНЧ], с настоящ адрес [населено място], [жк], против решение № 131 от 28.08.2025 г., постановено по АНД № 330/2025 г. по описа на Районен съд - Несебър, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 25-0304-000411/20.05.2025 г., издадено от началник -група в ОД на МВР-Бургас, РУ Несебър, с което на касатора за нарушение на чл.174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 174, ал.3, предл.2 от същия закон, кумулативно са наложени административни наказания "глоба" в размер [рег. номер]. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.

В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е неправилно. Твърди се, че съдът не е съобразил нарушаване правото на защита на санкционираното лице, допуснато в хода на АНП, поради което и решението е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и което съставлява конкретно отменително основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Сочат се допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП, ограничили правото на защита на санкционираното лице, предвид съставянето и предявяването на акта за подпис на език, който не владее. Оспорва се и съставомерността на вмененото с НП нарушение. Иска се съдът да отмени оспореното решение и да отмени наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът се явява лично и с представители по пълномощие - адвокат Чернаева и адвокат Г., които поддържат жалбата на посочените в нея основания. Излагат доводи относно незаконосъобразността на оспореното решение и на потвърденото с него НП.

Ответникът по касация - Началник–група в ОД МВР- Бургас, РУ Несебър, не изпраща представител и не взема становище по касационната жалба.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-БУРГАС, като прецени допустимостта на жалбата и съобрази направените в нея оплаквания, респективно въз основа на събраните по делото доказателства и извършената служебна проверка на обжалваното решение в пределите, съгласно чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК.

Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следното:

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки указаното в чл.218 от АПК настоящата инстанция обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Касаторът е санкциониран за това, че на 03.05.2025г., в 20.30 часа в [населено място], [жк] до хотел "Б.", в посока от [населено място] към [населено място], управлява собствения си лек автомобил Мазда ЦХ7 с посочен номер на рамата, без регистрационни номера, като при проверка отказва да бъде тестван с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества и/или техни аналози, а именно с техническо средство "Дрегер Дръг Тест 5000" с фабр. № ARJJ-0041. На водача е издаден талон за медицинско изследване № 282995, но водачът отказал да получи и подпише талона. Съставен е АУАН, въз основа на който е издадено процесното НП.

При постановяване на решението съдът е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Надлежно са обсъдени възраженията на жалбоподателя във връзка с твърденията за невъзможност да разбере естеството на проверката, поради липса на преводач, като аргументирано са отхвърлени доводите в тази насока, като неоснователни. По същество РС-Несебър е обосновал извод, че нарушението е доказано с категоричност от обективна и субективна страна, респективно е приложен правилно и материалния закон. При тези констатации и съображения, решаващият състав на съда е потвърдил НП.

Противно на изложеното от касатора, съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът обективно и в пълнота е изследвал фактическата обстановка, установена от надлежно събрания по делото доказателствен материал. Мотивите на НРС относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора се споделят и от настоящия касационен състав. Мотивите на РС-Несебър са изчерпателни и на основание чл.221, ал.2, изр.2-ро от АПК настоящият състав препраща към тях, без да ги преповтаря.

Въпреки оспорване на вмененото нарушение, по същество не са оборени събраните по делото доказателства, които установяват по несъмнен начин извършеното от касатора административно нарушение, [жк], ал.3, предл.2 от ЗДвП. Наложените наказания са предвидени от законодателя кумулативно и са предвидени във фиксиран от закона размер, поради което и не подлежат на редуциране, както правилно е посочил РС-Несебър.

Възраженията на касатора, поддържани и пред касационната инстанция, че в хода на проведеното административнонаказателното производство е било нарушено правото му на защита, тъй като е гражданин на Република Германия и не му е назначен преводач по време на проверката и съставяне на АУАН, са неоснователни. Районен съд – Несебър се е позовал на чл.395а и сл. от НПК, в които е транспонирана Директива 2010/64/ЕС на европейският парламент и на съвета от 20.10.2010 г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство като е обосновал правилен извод, че в производството по ЗАНН не е предвидено изрично задължение за назначаване на преводач. Липсата на назначен преводач обаче не нарушава правото на лицето на справедлив процес, както и правото му да бъде информирано за обвинението срещу него на разбираем език. Целта на закона, относно назначаването на преводач, е да се разяснят на лицето провежданите спрямо него фактически и правни действия, съответно да узнае за своите права и задължения.

В конкретната хипотеза, правата на А. Х. във връзка с извършената проверка и установеното нарушение са му били разяснени на разбираем за него руски език, като целта на закона е постигната. Показанията на длъжностните лица, изслушани като свидетели установяват, че жалбоподателят е разбрал естеството на проверката и неговите задължения като водач на разбираем за него руски език, а същите кореспондират помежду си и с писмените доказателства, поради което закономерно са кредитирани с доверие от решаващият състав на РС-Несебър. Подведеното под административнонаказателна отговорност лице е ангажирало процесуален представител, който е осъществил правото му на защита в пълен обем, посредством подаване на жалба и процесуално представителство пред съда. В тази връзка касационната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд освен за доказаност и съставомерност на вмененото с АУАН и НП деяние и за липса на допуснати нарушения правото на защита.

При коректно установена и доказана фактическа обстановка, районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила .

Разноски не се претендират от ответника по касация и касационната инстанция не се произнася по този въпрос.

Мотивиран от изложеното, Административен съд – Бургас, XIII -ти състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 131 от 28.08.2025 г., постановено по АНД № 330 от 2025 г. по описа на Районен съд - Несебър.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.