Р Е Ш Е Н И Е
№ 260604
гр. Пловдив, 21.07.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
публично съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН
БЕКЯРОВ
при участието секретаря Елена
Апостолова като разгледа докладваното от съдията АНД № 6938/2020 г. по описа на
Районен съд Пловдив, XI н.с. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно
постановление (НП) № 20-1030-008082 от 13.08.2020 г., издадено от *сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив, с което на Н.Г.Б. с ЕГН ********** на
основание чл. 183, ал. 2, т. 3, пр. 1 от Закона за движението по пътищата
(нататък ЗДвП) му е наложено административно наказание – глоба в размер на 20
лева за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат бланкетни
възражения за отмяна на обжалвания акт поради неговата незаконосъобразност. В
допълнително писмено становище се сочи фактическата обстановка да е непълна и
неясна, включително и за посоката на движение на жалбоподателя. Твърди се
полицейските служители, установили нарушение да не са възприели движение на водача,
като последният е спрял на стоп линия. Моли се НП да бъде отменено, включително
и да се прецени случая като маловажен.
С писмото за изпращане на преписката на
съда за разглеждането й е включено и становището на въззиваемата страна относно
жалбата и постановлението. Последното се счита за законосъобразно от
процесуална и материална страна, поради което се моли да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима,
доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество
се явява неоснователна, поради следните съображения:
От
фактическа страна съдът установи следното:
Жалбоподателят Н.Б. е собственик на лек
автомобил марка и модел „Ауди А4 Авант“ с рег. № *
На 17.07.2020 г. жалбоподателят се
движил със собствения си автомобил в землището на община Марица по път втори
клас № II-56.
Около 04:10 ч. се приближил до пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се с
предимство“, намиращ се на км 97 от същия път. Той обаче не спрял, не се
съобразил със знака и преминал покрай него. Поведението му било възприето от
намиращите се на около двадесет метра полицейски служители, сред които бил и А.Н..
Той има пряка видимост към местоположението на знака, около 4 метра преди него
и целият път след знака. Затова и спрял водачът на автомобила, който установил
като жалбоподателя.
По този повод бил съставен АУАН серия
АА бл. № 491803/17.07.2020 г. в присъствието на нарушителя за нарушение на чл. 6,
т. 1 от ЗДвП, а именно че не съобразява поведението си с пътен знак Б-2. Актът
е съставен в присъствието на жалбоподателя и връчен му, от когото са постъпили
възражения, че е спрял на знака, а полицейските служители не са имали добра
видимост към знака и поведението му.
С оглед установяването на нарушението с
АУАН, административнонаказващия орган е издал и обжалваното НП, с което на жалбоподателя
е била наложена на основание чл. 183, ал. 2, т. 3, пр. 1 от ЗДвП глоба в размер
на 20 лв. за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Така описаната и възприета от съда
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел А.Н. –
актосъставител. Съдът оцени показанията на актосъставителя като логични,
непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена
съвкупност. Същият заявява, че си спомня конкретната ситуация, която е
констатирал и при която е извършено нарушението, като категорично потвърждава,
че е възприел водачът на автомобила как не е спрял на знак Б-2 „Стоп“ и че от
позицията си е имал видимост около 4-5 метра преди знака и по цялото протежение
на пътя след него. Споделя, че си спомня жалбоподателят да е бил младо момче и
да е възразил, че е спрял, а полицейските служители да не са имали добра
видимост към автомобила му. В тази връзка показанията му се определиха като
детайлни и последователни, описващи хронологически възприетата от него
фактическа обстановка. Не се констатираха противоречия в показанията му или
нелогичност и непоследователност, която да ги дискредитира. Показанията му са
достоверни и добросъвестно дадени, доколкото откровено, а затова и логично,
свидетелят заявява, че водачът се е движил бавно напред.
Описаната и възприета фактическа
обстановка се потвърждава и установява и от писмените доказателства по делото –
АУАН, справка за нарушител/водач, заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на МВР.
Връчването на НП и собствеността върху лекия
автомобил не се оспорва от жалбоподателя и въззиваемата страна.
Относно
приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН за съдържание, като материалната
компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителя следва от
така представената заповед.
При съставянето на АУАН и при издаването
на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане
на наказание на жалбоподателя, нито са ограничени правата му. АУАН е издаден
при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН.
Не се създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя, като АУАН
съдържа правна квалификация и подробно описание на обстоятелствата на
нарушението, от значение за съставомерността му и за параметрите на вмененото
нарушение. Не е ограничено правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от
съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Още към момента на
връчване на АУАН жалбоподателят е имал възможност да направи своите възражения
и се е възползвал от това си право.
АУАН е съставен в присъствието на
жалбоподателя и свидетел очевидец към момента на установяване на нарушението, с
което е съобразено правилото на чл. 40 от ЗАНН.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по
чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Нарушението е описано надлежно в НП
от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и
подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време,
място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се
приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната
възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за
неспазване на правилата за движение, свързани със съобразяването от водачите на
поведението си с пътните знаци.
За
неоснователно се възприе възражението, че фактическата обстановка е неточна и
неясна. Конкретно е посочено мястото на нарушението, като не би могло да се
изисква по детайлното му отразяване. Не е необходимо да бъде отразена и
посоката на движение на автомобила, тъй като това не е условие от обективна
страна на нарушението. Последното изисква единствено несъобразяване на
поведението на водачите на ППС с пътните знаци, но не и посоката на движение.
От
правна страна съдът намира следното:
След преценка на цялата доказателствена
съвкупност съдът намира, че се установява авторството на деянието и виновното
му извършване, като с основание е ангажирана отговорността на жалбоподателя.
На базата на всички събрани и оценени с
доверие писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно както
съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на
жалбоподателя като нарушение на посочената разпоредба на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Посочената норма гласи, че участниците в движението съобразяват своето
поведение с пътните знаци. От обективна и субективна страна жалбоподателят е
осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.
Безспорно се установява, че Н.Б. като
водач на МПС на 17.07.2020 г. около 04:10 часа в землището на община Марица на
път втори клас II-56 км
97 управлявал собствения си лек автомобил марка и модел „Ауди А1 Авант“ с рег. №
*, като при движението с него не се съобразил с пътен знак Б2 „Спри! Пропусни
движещите се по пътя с предимство.“
Осъществяваните контролни действия по
спазване на правилата за движение са станали повод да се установи, че водачът при
управлението е извършил нарушение. Категоричен в този смисъл е
актосъставителят, който точно описва поведението на водача, който продължил
движението си без да спре на стоп линията, обозначена със съответния пътен знак
Б-2, към който полицейският служител имал пълна и пряка видимост. Именно и това
поведение на водача съдът намира, че изпълва диспозицията на нормата за поведение,
която задължава участниците на пътя да спират, а не да намаляват скоростта си
при наличие на пътен знак Б-2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство.“ В противен случай продължаването на движението без задължение за
спиране се регулира от съвсем друг пътен знак – Б-1. Затова дори и бавното
движение представлява неизпълнение на задължението, повеляващо чл. 6, т. 1 и
чл. 183, ал. 2, т. 3 пр. 1 от ЗДвП. По тези причини съдът счита, че
възражението за неизвършването на нарушение от жалбоподателя е неоснователно и
се доказа по делото именно обратното.
Освен това след преценка на цялата
доказателствена съвкупност не се опровергават фактическите констатации в АУАН.
Не се установиха от съда обстоятелства, които да обосноват извод за
невъзможност да се даде вяра на АУАН. Затова съдът отчете презумптивната му
сила, регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Не се установява
твърдяната в жалбата фактическа обстановка, именно действителното поведение на
жалбоподателя по спиране и съобразяване с пътния знак, нито обстоятелството
актосъставителят да не е имал пълна и пряка видимост към пътния знак и
движението на автомобила му. Това, че нарушението е извършено в тъмната част на
денонощието, не може безусловно да доведе до липсата на видимост от страна на
свидетеля. Впрочем и жалбоподателят не е ангажирал никакви доказателства
оборващи въведената с акта фактическа обстановка. Именно преценката на
доказателствата дава основание на съда да прецени, че фактическата обстановка в
АУАН се установява по безспорен начин, а следователно и съпричастността на
жалбоподателя в извършването на нарушението. По настоящото дело се потвърдиха
фактите от АУАН чрез показанията на разпитания актосъставител.
Следователно жалбоподателят не е
съобразил правилата на ЗДвП, като по време на движение с автомобила си не е
съобразил поведението си с пътните знаци, регулиращи движението. Същата норма
има за цел да бъдат предотвратени възможностите за настъпване на ПТП и
последиците от евентуални произшествия и да се съхрани живота и здравето всички
участници в движението.
Нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението му може да доведе
до настъпване на общественоопасни последици – за живота и здравето на самия
него. Затова съдът намира, че деянието му е извършено при пряк умисъл, тъй като
е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване.
За
наказанието:
Правилно описаното нарушение е
съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 183, ал. 2, т. 3,
пр. 1 от ЗДвП, която предвижда при нарушение на правилото по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, а именно на водач, който не спре на пътен знак „Спри! Пропусни движещите
се по пътя с предимство!“, да се наложи глоба в размер на 20 лв.
Съдът намира, че правилно
административнонаказващият орган е съобразил критериите за оразмеряване на
административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта на
нарушението. Наказанието е точно определено, а не в определени граници.
Размерите на наложената глоба са фиксирани от законодателя, поради което не
могат да се ревизират от съда. Затова и се приемат за правилно определени.
Определеното спрямо жалбоподателя наказание
отговаря и на целите по чл. 12 от ЗАНН.
Не са налице основания за прилагане
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. налице е „маловажен случай” на
административно нарушение.
Съобразно разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да
изследва релевантните за изхода на спора факти, като това включва и преценка за
наличието, респективно отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая
като „маловажен“. Преценката на административнонаказващият орган за
„маловажност“ се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК „маловажен
случай“ е този, при който извършеното престъпление /в конкретния случай
административно нарушение/, с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда
на ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН.
В настоящия
случай се касае за формално нарушение, поради което факторът липса на вредни
последици не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая.
Самото деяние не се характеризира със смекчаващи обстоятелства, които разкриват
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от съответния вид. Напротив, деянието е извършеното в тъмната част на
денонощието, когато видимостта е по-малка и рисковете от настъпване на пътни
произшествия са по-високи. Това не дава основание за съда да прецени случая
като такъв с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушение от съответния вид, а напротив той попада именно в
категорията на обикновените случаи от съответния вид. Не се установиха други
обстоятелства около личността на дееца и деянието му, които да обусловят
приложения на института на „маловажния случай“.
С оглед на изложеното съдът приема, че
наказателното постановление е обосновано и законосъобразно от процесуална и
материалноправна страна, неправилно административнонаказващият орган не е
приложил разпоредбата на маловажния случай по чл. 28 от ЗАНН, който по
същността си представлява освобождаване от административнонаказателна
отговорност, а определеното наказание е справедливо. Затова именно съдът счита,
че следва наказателното постановление да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-1030-008082 от 13.08.2020
г., издадено от *сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив, с което на Н.Г.Б.
с ЕГН ********** на основание чл. 183, ал. 2, т. 3, пр. 1 от Закона за
движението по пътищата (нататък ЗДвП) му е наложено административно наказание –
глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
глава XII от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА! Ж. К.