РЕШЕНИЕ
№ 149
гр. Ямбол, 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Васил М. Атанасов
при участието на секретаря Г.
като разгледа докладваното от Васил М. Атанасов Административно
наказателно дело № 20252330200667 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по жалба на В. Г. А. от гр. С.,
законен представител на „.“ ...ЕООД, подадена чрез упълномощен защитник
срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система, серия К № ...., издаден от
ОД на МВР гр. Я., с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание
чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 50 лева.
С жалбата се излагат аргументи за незаконосъобразност на ел.фиш и се
иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява не
изпраща представител и не взема становище по жалбата. Със същата се
претендират направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В
писмен отговор оспорва жалбата и моли електронния фиш да бъде потвърден,
като претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните и
проверени в хода на съдебното следствие доказателства по делото приема за
1
установена следната фактическа обстановка:
На ... г. в 17:42 часа, автоматизирано техническо средство с № .
засне...ло състав от МПС и прикачено към него ремарке с рег. № . д..вижещ
се в с. З....с превишена скорост – 66 км/ч при максимално разрешена за
движение в населено място – 50 км/ч.
Въз основа на тези данни и проверка за собственост на заснетото
ремарке, впоследствие бил издаден от ОД на МВР-Я. и обжалваният
понастоящем електронен фиш. Същият бил връчен на 31.07.2025 г. и
обжалван по пощата на 07.08.2025 г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок
на чл. 59 ал.2 ЗАНН. Разгледана по същество се преценя като основателна
поради следните съображения:
Предвид приложената по делото разпечатка от паметта на временно
монтирано АТСС АRH САМ S1 съдът приема за безспорно установено, че на
посочената дата и час процесният състав от ППС се е движел в с. Зимница, със
скорост, превишаваща разрешената максимална такава. По делото са
приложени доказателства, че посоченото техническо средство представлява
одобрен тип средство за измерване и отговаря на метрологичните изисквания.
Същото е преминало успешно последваща проверка и е в изправност.
Системата е заснела и записала скорост на движение на процесния състав от
ППС от 66 км/ч. По делото е приложен снимков материал, изготвен чрез
системата за видеоконтрол, от който е видно, че регистрираната скорост на
движение е именно на състава от МПС и ремарке, във връзка с който е
издаден обжалвания електронен фиш. Доколкото посочените снимки са
изготвени с временно монтирано АТСС, заснемаща и записваща датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, същите се явяват веществени доказателства по смисъла на чл.189,
ал.15 от ЗДП. Същевременно съгласно разпоредбата на чл. 165, ал.2, т.6 и т.7
от ЗДвП, нарушенията на скоростта се установяват с техническо средство или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или
регистрационния номер на моторното превозно средство. Предвид това съдът
намира, че процесният автомобил действително се е движел с посочената
2
скорост. С описаното деяние виновно е нарушена разпоредбата на чл.21, ал. 1
от ЗДП. Пътят, по който се е движел автомобилът, се намира в рамките на
населеното място, като стойността на скоростта, която не трябва да се
превишава, е изрично посочена в цитирания нормативен акт, при което следва
да се приеме, че наказващият орган надлежно е посочил законната разпоредба,
която е била нарушена виновно.
Макар и правилно да е констатирано наличието на административно
нарушение обаче, съдът констатира, че е налице основание за отмяна на
атакувания електронен фиш. В последният е посочено, че нарушението е
извършено с ПОЛУРЕМАРКЕ ШМИТЦ С3Б. В действителност обаче
ремаркето /в случая полуремаркето/ не представлява моторно превозно
средство, а е пътно превозно средство. Съобразно легалната дефиниция
на пар.6, т.17 от ДР на ЗДвП, "Ремарке" е пътно превозно средство,
предназначено да бъде теглено от моторно превозно средство". От своя
страна § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП съдържа легална дефиниция на понятието
"Моторно превозно средство", като посочва, че такова е пътно превозно
средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите
превозни средства. Доколкото процесното полуремарке, както всяко такова
ППС, е предназначено да бъде задвижвано от МПС, то същото очевидно не
представлява моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на
ЗДвП. При това положение се явяват основателни доводите, изложени в
жалбата, че процесното нарушение не би могло да бъде осъществено
посредством полуремарке, тъй като същото не подлежи на управление и няма
водач. В тази връзка съдът съобрази разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, в
която освен останалите задължителните реквизити на електронния фиш е
поставено изискване да бъде посочен регистрационния номер
на моторното превозно средство. При тази формулировка е очевидно, че на
административно наказване по реда на чл. 189, ал. 4 ЗДвП подлежат само
собствениците на моторни превозни средства, но не и лицата, притежаващи
друг вид пътни превозни средства. Действително, в случая е било невъзможно
установяването на теглещото моторно превозно средство, тъй като
полуремаркето закрива влекача и изключва заснемането му от техническото
средство. Невъзможността да бъде индивидуализирано теглещото моторно
превозно средство обаче води и до невъзможност да бъде установен неговият
собственик, а според разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП електронният фиш
3
се изпраща на лицето по чл.188, ал.1 и ал.2, т.е.- на собственика.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваният електронен
фиш се явява незаконосъобразен, поради което подлежи на отмяна.
При този изход на делото съдът намира за основателно и направеното от
жалбоподателя искане за присъждане на направените по делото разноски, а
това на представителя на АНО за разноски за юрисконсултско възнаграждение
за неоснователно такова. Не се сподялят доводите на АНО за прекомерност на
размера на адвокатското възнаграждение, тъй като същото отговора на
предвидения такъв в Наредба № 1 за определяне на минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К № ...
издаден от ОД на МВР гр. Я., с който на В. Г. А., ЕГН ********** от гр. С.,
представител на ...., с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 50 лева.
ОСЪЖДА ОДМВР Я.да заплати на В. Г. А., ЕГН ********** от гр. С.
представител на „....“ ЕООД направените по делото разноски в размер на
300/триста/ лева.
НЕ УВАЖАВА искането на ОД-МВР-Я. за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Я. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4