Решение по адм. дело №183/2025 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на Глава десета, Раздел I от АПК, във връзка с чл.112, ал.1,т.4 от Закон за здравето/ЗЗ/.

Образувано по жалба на М. Й. П., [ЕГН] от гр.Търговище, [улица], вх.А, ет.3, ап.4 срещу Експертно решение №00041/17.02.2025г. на Специализиран състав на Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/ по неврологични, УНГ и сърдечносъдови заболявания /ССЗ/, с което е потвърдено Експертно решение №00011/004/09.01.2025г. на ТЕЛК към МБАЛ Търговище АД гр.Търговище.

В жалбата като отменителни основания се навеждат допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Излага се становище, че органът не е изследвал всички обстоятелства от значение за случая и в тази насока не е установил правилната фактическа обстановка. Излага се твърдение, че правоотношението на оспорващата с нейния работодател/осигурител „Фибран България“ АД е прекратено, но не както се твърди в акта от 09.07.2024г., а от 12.07.2024г., когато е изтекло отправеното от нея предизвестие за прекратяване на основание чл.326, ал.1 от КТ и за времето от 09.07.2024г. до деня на прекратяването тя е била в отпуск за временна неработоспособност. Излага се становище за неприложимост на разпоредбата на чл.42, ал.3 от КСО, като се сочи, че същата е относима само за случаите, когато временната неработоспособност е настъпила преди прекратяване на срочен трудов договор. Излага се и твърдение, че към момента на настъпване на временната неработоспособност оспорващата е имала качеството на осигурено лице по трудов договор за неопределено време. Навежда се приложимост на разпоредбата на чл.42, ал.1 от КСО. Излага се становище, че ТЕЛК е следвало да извърши личен присъствен преглед на здравословното състояние на оспорващата и освидетелстване за установяване на временната ѝ неработоспособност, а не проверка и произнасяне само по документи. Навежда се, че последното е допустимо само при определяне на трайно намалена работоспособност. Излага се твърдение, че поставената на оспорващата диагноза е включена с код 2202 в Списъка на професионалните болести, приет с ПМС №175/16.07.2008г. и за да потвърди или отхвърли професионалния характер на заболяването ТЕЛК е следвало да извърши клиничен преглед, съгласно чл.40,ал.2,т.3 от ПУОРОМЕРКМЕ. Моли се оспореното ЕР на НЕЛК да бъде отменено и преписката да се върне на органа за ново произнасяне. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание оспорващата се явява лично и изцяло поддържа жалбата. Допълнително навежда като доводи, че трудовият ѝ договор е прекратен на 12.07.2024г., което по закон и дава право на болнични листове за установяване на временна неработоспособност, въпреки че няма действащ трудов договор с „Фибран България“ АД към момента на постановяване на експертните решения на ТЕЛК и НЕЛК. Излага становище, че причината в документите, които са подадени от нея да е вписано като работодател „Фибран България“ АД е единствено обстоятелството, че дружеството като последен работодател следва да фигурира във всеки последващ болничен лист, за да бъде подадена коректно информацията към НОИ. Навежда, че в хода на производството пред ТЕЛК, от нея са били изискани допълнителни документи, между които тя е представила и заповедта си за прекратяване, така че решението на ТЕЛК е постановено при информираност на комисията за факта на прекратяване на трудовия ѝ договор с „Фибран България“ АД. Навежда също че медицинския протокол на ЛКК е издаден за пред ТЕЛК за удължаване на болничен, а не за освидетелстване. Моли жалбата да бъде уважена.

Ответникът по оспорването- Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/ -Специализиран състав по неврологични, УНГ и сърдечносъдови заболявания гр.София в съдебно заседание не изпраща представител, не ангажира писмено становище.

Заинтересованата страна -„Фибран България“ АД, [ЕИК],седалище и адрес на управление : гр.София, р-н Триадица, [улица], в съдебно заседание не изпраща представител.

Заинтересованата страна- ТЕЛК към МБАЛ Търговище АД гр.Търговище в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Г. П. който счита жалбата за основателна. Излага становище за съгласие и основателност на изложените в жалбата доводи и подкрепя искането на оспорващата до съда. Навежда обаче отразяване на неверни обстоятелства в заявлението-декларация подадено пред регионалната картотека на медицинските експертизи към РЗИ-Търговище от оспорващата П., изразяващо се в деклариране на невярното обстоятелство, че П. работи за бившия си работодател „Фибран България“ АД, което според него съставлява документно престъпление по НК. Моли жалбата да бъде отхвърлена.

Заинтересованата страна - ТП на НОИ гр.Търговище в съдебно заседание не изпращат представител и не ангажират писмено становище.

Заинтересованата страна - РЗОК-Търговище в съдебно заседание не изпращат представител и не ангажират писмено становище.

Заинтересованата страна-РД „Социално подпомагане“ -Търговище в съдебно заседание не изпращат представител и не ангажират писмено становище.

Заинтересованата страна - Агенция за хора с увреждания –София в съдебно заседание не изпращат представител и не ангажират писмено становище.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От представените по делото справка за трудови договори и предизвестие за прекратяване на договор /стр.16/, по делото се установява, че между работника М. Й. П., [ЕГН] от гр.Търговище и дружество „Фибран България“ АД гр.София в качеството му на работодател от 19.05.2023г. е налице сключен безсрочен трудов договор за длъжността - асистент офис. На 11.06.2024г. оспорващата П. е отправила на основание чл.326 от КТ до дружеството-работодател 30-дневно предизвестие за прекратяване на договора ѝ. Със Заповед №124/09.07.2024г. на заместник-директора на „Фибран България“ АД гр.София /стр.10 от МЕД/ правоотношението по безсрочния трудов договор с М. Й. П. е прекратено, считано от 12.07.2024г.

На 09.07.2024г. на М. Й. П. е издаден от личния лекар д-р А. болничен лист № E20240032548 за временна неработоспособност за 14 (календарни) дни считано от 09.07 2024г. до 22.07.2024г. На 23.07.2024г. на М. Й. П. е издаден от ЛКК болничен лист № Е 20241992150 за временна неработоспособност за 16 (календарни) дни считано от 18.07.2024г. до 02.08.2024г. На 05.08.2024г. на М. Й. П. е издаден от ЛКК болничен лист № Е 20242195334 за временна неработоспособност за 20(календарни) дни считано от 03.08.2024г. до 22.08.2024г. На 22.08.2024г. на М. Й. П. е издаден от ЛКК болничен лист № Е 20242663602 за временна неработоспособност за 20(календарни) дни считано от 23.08.2024г. до 11.09.2024г. На 11.09.2024г. на М. Й. П. е издаден от ЛКК болничен лист № 20242663674 за временна неработоспособност за 20(календарни) дни считано от 12.09.2024г. до 01.10.2024г. На 03.10.2024г. на М. Й. П. е издаден от ЛКК болничен лист № Е20243112456 за временна неработоспособност за 20(календарни) дни считано от 02.10.2024г. до 21.10.2024г. На 22.10.2024г. на М. Й. П. е издаден от ЛКК болничен лист №Е 20243112507 за временна неработоспособност за 20(календарни) дни считано от 22.10.2024г. до 10.11.2024г. На 07.11.2014г. на календарни) дни считано от 02.10.2024г. до 21.10.2024г. На 22.10.2024г. на М. Й. П. е издаден от ЛКК болничен лист № 20240429476 за временна неработоспособност за 34 /календарни) дни считано от 04.11.2024г. до 07.12.2024г.. На 09.12.2024г. на М. Й. П. е издаден от ЛКК болничен лист № Е 20243791123 за временна неработоспособност за 28 (календарни) дни считано от 08.12.2024г. до 04.01.2025г.

С медицински протокол на ЛКК №39/16.12.2024г. към МЦ „Солигена 2017“ ООД гр.Търговище М. Й. П. е насочена към ТЕЛК. Изрично в медицинския протокол е отразено, че ЛКК изпраща М. Й. П. на ТЕЛК за временна неработоспособност. В медицинския протокол като диагноза на водещо заболяване на лицето от страна на ЛКК е посочено „Увреждане на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия“.

На 17.122024г. М. Й. П. е подала чрез РКМЕ-Търговище до ТЕЛК, „МБАЛ-Търговище“АД гр.Търговище заявление –декларация с рег.№ТГ-3-586/17.12.2024г. с искане за освидетелстване.

От представените по делото с МЕД на П. Е. от Клиника по неврохирургия, МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД гр.Варна и Етапна епикриза от 16.12.2024г. се установява болничен престой на М. Й. П. в посоченото ЛЗ, в периода от 04.11.2024г. до 07.11.2024г. както и проведена операция на лицето на 05.11.2024г. –Интерламинотомия Л5-Еъ1 в ляво и екстирпация на дискова херния. Видно от съдържанието на Епикризата за болничния престои и от етапната епикриза от 16.122024г. в същите като окончателна диагноза е отразено М 51.1 „Увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия“. Посочените епикризи са представени на ТЕЛК.

На 09.01.2025г. ТЕЛК при „МБАЛ-Търговище“АД гр.Търговище е постановил Експертно решение №00011/004/09.01.2025г., с което не е разрешила временна неработоспособност на М. Й. П.. Като мотиви в решението е посочено, че лицето към момента на явяване на ТЕЛК не работи. Посочено е, че лицето не работи от 12.07.2024г. съгласно Заповед №124/09.07.2024г. В решението е посочено, че същото е взето по документи, във връзка с чл.40,ал.1,т.1 от ПУОРОМЕ и РКМЕ.

С жалба с вх.№97-00-6/24.01.2025г. чрез РЗИ, РКМЕ-Търговище М. Й. П. е обжалвала по административен ред Експертно решение №00011/004/09.01.2025г. на ТЕЛК при „МБАЛ-Търговище“АД гр.Търговище пред НЕЛК.

На 17.02.2025г. специализиран състав на НЕЛК-София по неврологични, УНГ и сърдечносъдови заболявания е постановил Експертно решение №00041/17.02.2025г., с което по жалбата на М. Й. П. е потвърдил Експертното решение на ТЕЛК при „МБАЛ-Търговище“АД гр.Търговище. В решението като фактически констатации е посочено, че трудовият договор на М. Й. П. е прекратен на 09.07.2024г., със Заповед №124/09.07.2024г., като жалбоподателката е в отпуск поради временна неработоспособност от 09.07.2024г. по БЛ № E20240032548. Като извод на органа е изведено, че временната неработоспособност на лицето е настъпила на 09.07.2024г. към която дата е прекратен трудовия ѝ договор, поради което е приложима нормата на чл.42, ал.3 от КСО и лицето има право да получи обезщетение за временна неработоспособност, но не за повече от 30 дни, считано от 09.07.2024г., което като период се обхваща от двата БЛ и № E20240032548/09.07.2024г. и № Е 20241992150/ 23.07.2024г.

Експертно решение /ЕР/ №00041/17.02.2025г. на НЕЛК-София е съобщено с Уведомление на М. Й. П. на 14.03.2025г., видно от приложеното по делото известие за доставяне /стр.29/.

Жалбата на М. Й. П. срещу посоченото ЕР на НЕЛК-София е подадена на 28.03.2025г., чрез органа, издал оспорения акт, с вх.№916/28.03.2025г.

Така установената по делото фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира жалбата за допустима по следните съображения:

Жалбата е подадена в срок, срещу административен акт, подлежащ на самостоятелно съдебно оспорване, при проведено допустимо административно оспорване като задължителна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на съдебното оспорване. Жалбата е подадена от надлежна страна-адресат на акта и при наличие на правен интерес.

При разглеждане на жалбата по същество, съдът след служебна проверка съгласно чл.168 от АПК, прави следните правни изводи:

Обжалваното решение №00041 / 17.02.2025г. на НЕЛК- Специализиран състав по неврологични, УНГ и сърдечносъдови заболявания е постановено от компетентен орган, съгласно чл.43,т.1 от ПУОРОМЕРКМЕ, чл.49, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ и в рамките на правомощието на НЕЛК по чл.51, ал.1, т.1 от ПУОРОМЕРКМЕ. Потвърденото с оспореното решение на НЕЛК, Експерно решение №00011/004/09.01.2025г. на ТЕЛК, също е постановено от компетентен орган, съгласно правомощията на ТЕЛК по чл.32,ал.2,т.1 и т.3 от ПУОРОМЕРКМЕ. Решението на ТЕЛК е постановено след спазване на чл.26, ал.1 и ал.2 от ПУОРОМЕРКМЕ и чл.28,ал.1,т.1 и т.2 и ал.3 от ПУОРОМЕРКМЕ.

В оспореното решение на НЕЛК са изложени фактически и правни основания, които в достатъчна и ясна степен разкриват волята на органа за неговото постановяване, с оглед на което съдът приема, че са спазени законовите изисквания за форма и съдържание на акта.

В проведеното пред НЕЛК производство не се установяват допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

По отношение на съответствието на оспорения акт с материалния закон, съдът намира следното.

По делото не се спори, че оспорващата П., отговаря на условията на чл.40,ал.1 от КСО. Спорът между страните съгласно мотивите в ЕР на НЕЛК е, че тъй като временната неработоспособност на П. е настъпила на същата дата, на която е прекратен договора – 09.07.2024г., тя има право на парично обезщетение при условията на чл.42,ал.3 от КСО, а именно за не повече от 30-дни, след прекратяване на трудовия ѝ договор.

От приложената по делото Заповед №124/09.07.2024г. на Заместник-директора на „Фибран България“ АД гр.София по несъмнен начин по делото се доказва, че времевият момент, от който трудовият договор на П. следва да се счита за прекратен е 12.07.2024г., а не както органът е приел - 09.07.2024г. От събраните по делото писмени доказателства безспорно е установено по делото, че П. е с установена временна неработоспособност от 09.07.2024г., като от посочената дата, при все още съществуващо правоотношение същата се явява и в отпуск при временна неработоспособност, съгласно БЛ № E20240032548 / 09.07.2024г.

В случая не е налице хипотеза на настъпила временната неработоспособност на работник към момент на прекратен трудов договор, така както е приел органа. Обстоятелството, че към деня на постановяване на решението на ТЕЛК -09.01.2025г., оспорващата П. е вече с прекратен договор е без правно значение. От правно значение са обстоятелствата, че към деня на установяване на временната неработоспособност -09.07.2024г. трудовото правоотношение на П. е все още съществуващо и последната има качеството на осигурено лице по смисъла на пар.1,т.3 от ДР на КСО, по действащ все още трудов договор, който по вид е за неопределено време.

В случая не са налице и хипотези на настъпила временна неработоспособност преди прекратяване на срочен договор, на служебно правоотношение, на договор за военна служба или на договор за управление и контрол на търговско дружество. Следователно не са налице и материалните предпоставките по чл.42,ал.3 от КСО за приложение на посочената разпоредба.

При така установените по делото фактически данни приложение към случая на оспорващата П. следва да намери нормата на чл.42, ал.1 от КСО, а не приложената от органа норма на чл.42 ,ал.3 от КСО. Оспорващата има право на парично обезщетение за временна неработоспособност, при условията на чл.42, ал.1 от КСО и чл.32,ал.7 от ПУОРОМЕРКМЕ.

По изложените съображения съдът намира, че при постановяване на решението си специализираният състав на НЕЛК като не е съобразил това, а е приложил нормата на чл.42 ,ал.3 от КСО и е потвърдил ЕР на НЕЛК, е постановил решението си при неправилно приложение на материалния закон. Последното съставлява отменително основание по чл.146, т.4 от АПК и основание за отмяна на оспорения акт, като незаконосъобразен.

Доколкото в настоящото производство предмет на обжалване, съгласно чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето и чл. 63, ал. 1, т. 4 от ПУОРОМЕРКМЕ е решението на НЕЛК, постановено в хода на административен контрол, и съдът няма правомощие да реши по същество спора относно законосъобразността на експертното решение на ТЕЛК, преписката следва да бъде върната на специализирания състав на НЕЛК за ново произнасяне по жалбата на П. срещу експертното решение на ТЕЛК, при съобразяване на дадените в мотивите на това решение указания по тълкуването и прилагането на закона. При новото разглеждане, НЕЛК следва да разгледа и да се произнесе и по основателността на възраженията на жалбоподателката за неспазване на чл.40, ал.2, т.3 от ПУОРОМЕРКМ в производството пред ТЕЛК, с оглед попадане на увреждането ѝ в Списъка на професионалните болести, приет с ПМС №175/16.07.2008г. ТЕЛК под код 2201.

Решението на ТЕЛК е постановено при информираност на комисията от страна на М. Й. П. за факта на прекратяване на трудовия ѝ на договор с „Фибран България“ АД, с представянето от П. в хода на производството пред ТЕЛК на заповедта за прекратяване на трудовия ѝ договор, като не са налице данни за осъществен от оспорващата състав на документно престъпление /чл.313 и др./ по НК.

При този изход на правния спор следва на основание чл.143, ал.1 от АПК искането на оспорващата за присъждане на разноски да бъде уважено. С оглед на това, че оспорващата не беше представлявана процесуално от пълномощник и не са ангажирани доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на жалбата, съдът намира, че на оспорващата следва да бъдат присъдени разноски само за държавна такса в размер на 10 лв., поради недоказаност на други по вид разноски.

Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл.173, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по жалбата на М. Й. П., [ЕГН] от гр.Търговище, [улица], вх.А, ет.3, ап.4 като незаконосъобразно Експертно решение /ЕР/ №00041/17.02.2025г. на Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/- Специализиран състав по неврологични, УНГ и сърдечносъдови заболявания /ССЗ/ гр.София.

 

ИЗПРАЩА /като правно действие/ преписката по жалбата срещу Експертно решение №00011/004/09.01.2025г. на ТЕЛК при „МБАЛ-Търговище“АД гр.Търговище, подадена от М. Й. П., [ЕГН] от гр.Търговище, [улица], вх.А, ет.3, ап., както и МЕД на П., на Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/- Специализиран състав по неврологични, УНГ и сърдечносъдови заболявания /ССЗ/ гр.София за ново произнасяне по същество, при спазване на указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение, в 15-дневен срок от влизане в сила на решението.

 

ОСЪЖДА Националната експертна лекарска комисия гр.София да заплати на М. Й. П., [ЕГН] от гр.Търговище, [улица], вх.А, ет.3, ап.4 разноски по делото в размер на 10 /десет / лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от неговото получаване.

 

Препис от решението да се изпрати на страните.