РЕШЕНИЕ
№ 1624
гр. Пловдив, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20215330115525 по описа за 2021 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК въз вр. с чл.415
ГПК за установяване на задължения на ответника П. В. В. в размер на 1947.14 лева-
главница по договор за паричен заем № *****г. ведно със законната лихва от
подаването на заявлението по чл. 410 ГПК до изплащането и осъдителни искове с
правна квалификация чл. 79, ал. 1, вр. чл. 86 ЗЗД за 485.38 лева - договорна лихва за
периода от 13.11.2019г. до 23.12.2020г.; 141.24 лева - лихва за забава за периода от
24.12.2020г. до 27.04.2021г., Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че между „Вива кредит” ООД и ответника бил сключен договор
за паричен заем, по който била предоставена сумата от 2000 лева. Ответникът следвало
да върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати
сумата в размер на 3774.30 лева на 30 двуседмични погасителни вноски, всяка в размер
на 125.81 лева. Ответникът извършил плащания в общ размер на 160 лева. Срокът на
договора изтекъл с настъпване на падежа, но ответникът не изпълнил всички свои
задължения.
С приложение 1 към рамков договор за прехвърляне на парични задължения
/цесия/, сключен между „Вива кредит” ООД и „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД, вземания били прехвърлени, ведно с всички привилегии и
обезпечения.
Моли се за уважаване на исковете. Претендират се разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се
считат претенциите на ищеца за неоснователни. Прави се възражение за
недействителност на договора за заем на основание чл. 22 от ЗПК, като не са спазени
изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1 т.7 - 12 и 20, ал.2 и чл. 12, ал.1, т.7 - 9 от ЗПК.
Оспорва сключеният договор за цесия между Вива Кредит ООД и „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ЕООД. Моли за отхвърляне като неоснователни
предявените от ищеца искове. Претендират се разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Относно допустимостта на исковете:
Производството е инициирано с подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от кредитора „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД срещу П.В., по което е образувано ч. гр. дело № 11167/2021 г. на
ПРС. В полза на заявителя е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение за процесната сума за главница, както и за разноските.
Заповедта е връчена на длъжника, в срок е постъпило възражение и съдът е
указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от
връчване на съобщението. Установителният иск е предявен в преклузивния срок,
поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът намира за безспорно установени по производството следните
обстоятелства:
Между „Вива кредит“ ООД и ответника е сключен договор за паричен заем от
30.10.2019г., с който е предоставена сумата в размер на 2000 лева, като съгласно чл. 2,
ал. 2 с подписването му се удостоверя получаването й. Уговорена е между страните
договорна лихва. Фиксираният годишен лихвен процент по заема е 40.32 %, а
годишният процент на разходите (ГПР) 49.37 %. Заемателят се е задължил да върне
сумата в срок до 23.12.2020 г., на 30 двуседмични погасителни вноски в размер на
125.82 лева всяка, като общият размер на всички плащания е записан на 3774.30 лева,
включващ и 1257.90 лева такса за допълнителна услуга за експресно разглеждане на
документите съгласно чл. 1, ал. 3. Съгласно чл. 4 от процесния договор заемателят се
задължава в срок до три дни, считано от усвояването на сумата, да предостави на
заемодателя едно от следните обезпечения – физическо лице поръчител, който да
отговарят на определени условия или банкова гаранция с бенефициер заемодателя. В
чл. 5, ал. 2 е уговорено, че при неизпълнение на задълженията по ал. 1 се дължи
неустойка в размер на 838.80 лева, която се разсрочва на равни части към всяка вноска
и по този начин увеличава размера й до 153.77 лева.
2
Вземанията по процесния договор са цедирани от „Вива кредит“ ООД на
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД съгласно рамков договор от
01.12.2016 г. и приложение № 1 към него. Съдът намира представените документи за
достатъчни доказателства за установяването на това обстоятелство. Представено е
пълномощно от цедента, с което се упълномощава цесионера да изпълни задължението
по чл. 99, ал. 3 ЗЗД /лист 20/. Представено е и уведомително писмо по чл. 99, ал. 3 ЗЗД
от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, което е редовно връчено от
длъжника-ответник заедно с преписа от исковата. Уведомяването се установява да е
станало след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, но същото следва да се вземе
предвид от съда съобразно чл. 235, ал. 3 ГПК. В този смисъл е Решение № 3 от
16.04.2014г. по гр.д. 1711/2013г. на I т.о. на ВКС, постановено по установителен иск по
чл. 422 ГПК. Дори да не се приеме горното становище, правата на потребите не са
нарушени, доколкото няма изложени възражения за плащане на задължението на
цедента в предходен момент.
Ето защо ищецът е материлноправно легитимиран да претендира всички
вземания по договора за паричен заем.
Възражението на ответника за недействителност на договора поради
прехвърляне на бъдещо вземане е неоснователно. Вземането възниква с
предоставянето на сумата със задължение да бъде върната. Настъпването на
уговорения падеж е свързано с изискуемостта на вземането, а не с неговото
възникване.
Относно действителсността на процесния договор за заем:
„Вива кредит“ ООД представлява финансова институция по ЗКИ, поради което
може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане
на влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството
предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Въз основа изложеното се налага извод, че сключеният между страните договор по
своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски
кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с
изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
В случая не е било спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата
сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
3
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин. В контекста на дадената дефиниция в § 1, т. 2 от ЗПК, че – "Обща сума,
дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по
кредита на потребителя, които пък представляват всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит , и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Като обща дължима сума по договора е записана 3774.30 лева, включваща и
таксата за експресно разглеждане на документи. Разпоредбите на чл. 10а от Закона за
потребителския кредит (ЗКП) дават възможност на кредитора по договор за
потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя
допълнителни услуги във връзка с договора. Това са услуги, които нямат пряко
отношение към насрещните задължения на страните по договора, а именно
предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената
възнаградителна лихва и на определения падеж. С посоченото допълнително плащане
се покриват разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и следва
да бъдат включени в ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, при което същият би надхвърлил
законовото ограничение, вземайки предвид сегашния му размер- 49.37%,
съотношението между главницата и таксата- 62.90% и срока от 60 седмици или около
година и 2 месеца.
Освен това, така записаната стойност не съответства на реално дължимата по
договора, тъй като в нея не са включени допълнителните плащания, които
потребителят ще понесе заради уговорката по чл. 4, предвиждаща предоставянето на
обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен
характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за
погасяване на договора за паричен заем, съобразно договореното. Непредставянето на
обезпечението самостоятелно не води до някакви вреди за кредитора, такива биха
възникнали чак при неизпълнение на задължението и невъзможност за
удовлетворяване от имуществото на кредитополучателя. Този риска следва да се
съобрази от кредитора към момента на сключването на договора и да намери
отражение при вземането на решението за отпускането на заема и параметрите, при
които да стане това. Вместо това предварително е уговорена неустойка, която от
4
самото начало е разсрочена и включена в месечните погасителни вноски. По този
начин, както и таксата за експресно разглеждане, неустойката реално увеличава
печалбата на кредитора, защото при плащането на всички задължения (каквото се иска
и в настоящото производство) се получава едно допълнително възнаграждение.
Поради изложеното, посоченият в договора годишен процент на разходите от
49.37% и общата дължима сума– 3774.30 лева, не отговарят на действителните такива.
Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР и обща дължима
сума, представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-
конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл.
68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал.
4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от
сключването на договора. /В този смисъл: Решение № 260123 от 25.09.2020 г. на ОС -
Пловдив по в. гр. д. № 1214/2020 г.; Решение № 682 от 7.07.2020 г. на ОС - Пловдив по
в. гр. д. № 880/2020 г.; Решение № 1375 от 22.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. №
1983/2019 г.; Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019
г.; Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г.;
Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2373/2019 г. и Решение
№ 33 от 8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2344/2019 г./.
ГПР не се уговаря между страните. Той представлява стойност, която се
изчислява съгласно изискванията на Приложение 1 от ЗПК, въз основа на уговорените
в договора плащания. Посочването на стойност по-малка от действителната, която
превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява неизпълнение на
задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Следователно процесният договор е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК
във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Имайки предвид последиците на тази
недействителност, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят дължи връщане
само на чистата стойност по кредита, като платените суми следва да бъдат отнесени за
погасяването на главницата. ССЕ установява плащането на сумата от 160 лева. С нея
се покрива част от главницата до размера от 1840 лева. В този смисъл е и практиката на
ПОС: Решения по в.гр.д.№ 1063/20г.; в.гр.д.№ 653/2020г.; в.гр.д. № 2151/2020г.; в.гр.д.
№ 2269/2020г.; в.гр.д.№ 1389/2020г. и в.гр.д.№ 1222/2020г.
Искът за лихва за забава е неоснователен, защото не се установява ответникът да
е поставен в забава. Предвид недействителността на договора, посочената в него дата
на изпълнение не удостоверява настъпването на падеж на задължението за връщане на
чистата стойност на кредита по чл. 23 ЗПК.
Ето защо претенцията за главница е основателна за 1840 лева и следва да бъде
отхвърлена за разликата до 1947.14 лева. Осъдителните искове за договорна лихва и
5
лихва за забава са изцяло неоснователни.
По отговорността за разноски:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза ищеца следва да бъде присъдена сумата
от 73.60 лева за ДТ и 214.47 лева за юрк. възн. и ССЕ, или общо 288.07 лева.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П. В. В.,
ЕГН ********** дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължение” ЕООД,
ЕИК *********, следните суми: 1840.00 лева, представляваща дължима главница по
договор за паричен заем от 30.10.2019 г., сключен с „Вива кредит” ООД, вземанията по
който са прехвърлени с Приложение № 1 от 01.09.2020г. към Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 01.12.2016 г. на „Агенция за контрол на
просрочени задължение” ЕООД; ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда– 02.07.2021 г. до окончателното
погасяване, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за главница за разликата НАД 1840 лева
ДО 1947.14 лева, за които суми е издадена Заповед № *****г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по частно гр. дело № 11167/2021 г. на ПРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за контрол на просрочени задължение”
ЕООД, ЕИК ********* срещу П. В. В., ЕГН ********** искове за ОСЪЖДАНЕТО на
П. В. В. да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължение” ЕООД сумата
от 485.38 лева- договорна лихва за периода от 13.11.2019 г. до 23.12.2020 г. и сумата
от 141.24 лева- лихва за забава за периода от 24.12.2020г. до 27.04.2021 г.
ОСЪЖДА П. В. В., ЕГН ********** да заплати на „Агенция за контрол на
просрочени задължение” ЕООД, ЕИК ********* сумата от 288.07 лева- разноски по
делото по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___/п/____________________
6