Решение по КНАХД №1756/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Н. О. отдел „Автомобилна администрация“ [населено място], срещу Решение № 759/18.06.2025 г., постановено по АНД № 1207/2025 г. по описа на Районен съд – Варна /РС – Варна/, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 23-0003431/17.12.2024 г., издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“, [населено място], с което на „НИШИКЛИ ТРАВЕЛ“ ЕООД, [населено място], на основание чл.105, ал.1 от ЗАвтП е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 200 лв. за нарушение на чл.1, ал.2 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС вр.чл.12, т.3 от спогодба „ИНТЕРБУС“.

Основен аргумент, с който решението на РС – Варна се оспорва е, че същото е незаконосъобразно поради неправилно установена от съда фактическа обстановка, поради неправилно приложение на материалния закон и поради допуснати от съда съществени процесуални нарушения. В заключение се посочва в жалбата, че описаното в НП нарушение е категорично доказано, въз основа на събраните пред първата инстанция доказателства, съответно - счита отмененото наказателно постановление за правилно и законосъобразно, моли то да бъде потвърдено след отмяната на обжалваното решение на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Отправя искане за произнасяне на съда по отношение размера на претендираното от противната страна адвокатско възнаграждение при условията на чл.63д, ал.2 от ЗАНН.

Касационният ответник „НИШИКЛИ ТРАВЕЛ“ ЕООД – Варна, представлявано от управителя М. Н., чрез пълномощника си юрисконсулт А. М. в пледоарията по същество на спора и с допълнително представена писмена защита излага съображения за законосъобразност и правилност на обжалваното съдебно решение. Моли за потвърждаването му и за отхвърляне на касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за ответника пред касационната инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по делото и с оглед проверката по чл.218 от АПК, Административен съд – Варна намира следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което производството по нея е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Районен съд – Варна е приел за установено следното:

С покана № 11-47-10238#4/15.10.2024 г. дружество-превозвач „НИШИКЛИ ТРАВЕЛ“ ЕООД било уведомено от Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна относно извършването на тематична проверка, касаеща транспортната му документация за периода от 01.05.2024 г. до 30.09.2024 година.

В хода на проверката е установено, че дружеството притежава лиценз на Общността за международен автомобилен превоз на пътници с № 0470, валиден до 31.12.2026 година. Въз основа на представените документи било преценено, че „НИШИКЛИ ТРАВЕЛ“ ЕООД, е извършило международен случаен превоз на пътници в несъответствие с чл. 12, т. 3 от спогодба „ИНТЕРБУС", при който то, като превозвач, не е попълнило надлежно и правилно ведомост № 11/23.07.2024 г., представляваща неразделна част от ИНТЕРБУС книжка № 3003458. Било констатирано, че при попълването на ведомостта по извършения превоз с МПС "Мерцедес" рег. № [рег. номер], в съдържанието на двата еднообразни екземпляра (основен и дубликат) са налице несъответствия - грешно са попълнени позициите в клетка А, Б и В - на основния екземпляр били попълнени клетки А и В, а на дубликата били попълнени клетки А и Б.

Въз основа на горните констатации на 25.10.2024 г. срещу дружеството-превозвач е съставен АУАН № 345358 за нарушение на чл. 1, ал. 2 от Наредба № 11 от 31. 10.2002 г. на МТС вр. чл. 12, т. 3 от спогодба „ИНТЕРБУС". АУАН е надлежно предявен и връчен на пълномощник на дружеството, който не вписал възражения в съдържанието му. В срока по чл.44 от ЗАНН писмени възражения срещу АУАН не постъпили. На 17.12.2024 г. въз основа на съставения АУАН, началникът на Областен отдел „Автомобилна администрация" - Варна издал атакуваното НП. В него изцяло са възприети и възпроизведени фактическите и правни изводи на актосъставителя. Предвид изложеното и на основание чл. 105, ал.1 от ЗАвтП с издаденото НП административно-наказващият орган наложил на дружеството-превозвач имуществена санкция в размер на 200 (двеста) лева.

За да отмени оспореното пред него НП, въззивният съд е приел, че същото е издадено от компетентен орган и в сроковете по чл.34 от ЗАНН, но при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита на обвинения субект и при неправилно приложение на материалния закон. Констатирано е като нарушение, че при описание в НП на фактите относно неправомерното деяние, за което се ангажира отговорността на превозвача, не са спазени изисквания на чл.42, ал.1, т. 4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. От мотивите към НП не става ясно кой е собственик на посоченото превозно средство, нито кой е превозвачът и как е установено, че именно „НИШИКЛИ ТРАВЕЛ“ ЕООД е лицето, което носи отговорност за организиране на конкретния международен случаен превоз на пътници. Като друго нарушение, с което е обоснована отмяната на НП, съдът е посочил липсата на обвинение със съставомерните за отговорността обстоятелства, тъй като несъответствието между два екземпляра на ведомост не изпълва фактическия състав на посоченото от АНО нарушение по чл. 1, ал. 2 от Наредба №11/31.10.2002г на МТС, вр. чл. 12, т. 3 от Спогодбата за международни случайни превози на пътници, извършвани с автобуси (“Интербус“). Първоинстанционния съд, позовавайки се на легалните дефиниции на понятията "Случайни автобусни превози до страни, които не са членки на Европейския съюз" и "Предварително съставена група", дадени съответно в т.1 и т. 2 на § 1 от ДР на Наредба № 11/31.10.2002 г., намира, че в АУАН и в НП само декларативно е посочено че е извършен международен случаен превоз на пътници, без да са посочени каквито и да било факти и без да са събирани доказателства в тази насока. В допълнение към горното се посочва, че наличието на ведомости (оригинал и дубликат) и списък на пътници към едната ведомост, каквито са приложени към преписката, само по себе си не установява по категоричен начин осъществяването на международен случаен превоз на пътници още повече с начална/отправна точка [населено място] доколкото в случая е повдигнато обвинение за това че в [населено място] не били попълнени правилно и надлежно ведомостите, а съобразно нормативната уредба пътните листи следва да бъдат попълнени преди началото на превоза. Въззивната инстанция посочва също, че оспореното НП е и материално незаконосъобразно, доколкото приложената от АНО санкционна разпоредба на чл. 105, ал. 1 от ЗАвтП е бланкетна и не визира конкретен състав на нарушение, поради което следва да бъде допълнена с друга конкретна норма от същия закон или друг подзаконов нормативен акт, издаден въз основа на него, което в случая не е направено. Мотивиран от горното, РС – Варна издал оспореното в настоящото производство решение, с което отменил НП № 23-0003431/17.12.2024 г. като незаконосъобразно.

Решението е правилно и законосъобразно.

Настоящата инстанция намира за правилни изводите на районния съд, че при издаване на наказателното постановление и при съставяне на АУАН, въз основа на който същото е издадено, са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неяснота на описаното административно нарушение – порок по чл. 42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, споделя ги и препраща към тях съгл.чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.

Според изложеното в НП, нарушението се състои в това, че при попълването на ведомостта по извършения на 23.07.2024 г. международен случаен превоз на пътници с МПС "Мерцедес" рег. № [рег. номер], в съдържанието на двата еднообразни екземпляра (основен и дубликат) грешно са попълнени позициите в клетка А, Б и В - на основния екземпляр били попълнени клетки А и В, а на дубликата били попълнени клетки А и Б.

При анализа на приложимата правна уредба въззивният съд правилно е изградил мотивите си като се е позовал на легалните дефиниции на понятията "Случайни автобусни превози до страни, които не са членки на Европейския съюз" и "Предварително съставена група", дадени съответно в т.1 и т. 2 на § 1 от ДР на Наредба № 11/31.10.2002 година. Според легалното определение на „случайни автобусни превози до страни, които не са членки на Европейския съюз”, дадено в § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11 от 31.10.2002г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари на МТС, това са превозите на предварително съставена група пътници без промяна в състава на групата от началния до крайния пункт по предварително заявени условия и които могат да бъдат :

а) „обиколен превоз при затворени врати" - при който едно и също превозно средство се използва за превоз на една и съща група пътници през цялото пътуване и ги връща до отправния пункт; отправният пункт е разположен на територията на договарящата се страна, в която е регистрирано лицето по чл. 2, ал. 1;

б) превоз от вида „пълен-празен" - при който пътуването в права посока се извършва с пътници, а пътуването в обратна посока - без пътници; отправният пункт е разположен на територията на Република България;

в) превоз от вида „празен-пълен" - при който празният курс е в права посока, като всички пътници се качват от едно и също място, доколкото е изпълнено едно от следните условия:

ва) пътниците съставляват група на територията на друга договаряща се страна, различна от територията на Република България, или където се качват пътниците по силата на договори за превоз, сключени, преди да пристигнат на територията на другата договаряща се страна, и се превозват до територията на Република България;

вб) пътниците са предварително превозени от лицето по чл. 2, ал. 1 при условията, предвидени за превоз от вида „пълен-празен", до територията на договарящата се страна, където те отново се качват и превозват до територията на Република България;

вв) пътниците са поканени да пътуват до територията на друга договаряща се страна, като пътните разноски се поемат от лицето, изпратило поканата; пътниците трябва да съставляват еднородна група, която да не е съставена само с оглед конкретното пътуване и се превозва до територията на Република България.

Съгласно §1, т.2 от ДР на Наредба № 11 от 31.10.2002г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари на МТС „предварително съставена група" е група, при която лице отговаря за нея и е поело задължение да сключи договора или да заплати за превоза.

В конкретния случай правилни и кореспондиращи със събраните доказателства са изводите на въззивната инстанция, че контролните органи не са установили наличието на доказателства относно съставомерните елементи от вмененото на дружеството нарушение. Следователно, не е доказан посоченият в НП факт за осъществяване на международен случаен превоз на пътници. Посочената като нарушена разпоредба на чл.12, т.3 от Спогодба ИНТЕРБУС се намира в раздел “Контролни документи за случайните превози освободени от разрешителни”, а Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари регламентира два вида международен превоз на пътници – превоз по автобусна линия – чл. 34 и сл. и случаен превоз – чл. 52 и сл., но в случая АНО не установява осъществяване на случаен превоз на пътници по смисъла на законовата дефиниция на § 1, т.1 от ДР на Наредба № 11/31.10.2002 г, поради което материалният закон е приложен неправилно.

Текстът на посочената нарушена разпоредба на чл. 12, т. 3 от Спогодба ИНТЕРБУС гласи, че превозвачът отговаря за надлежното и правилното попълване на пътния лист. Анализът на тази разпоредба сочи, че тя само определя кое е лицето, което отговаря за правилното попълване на пътния лист. С нея на задължените лица не е вменено да извършват конкретно правнорегламентирано действие или да бездействат като не извършват изрично посочени противоправни действия, от което може да се направи извод, че обективно няма как тази разпоредба да бъде нарушена. Т. правно регламентирано действие е вменено на превозвачите в чл. 13, т. 1 от същия нормативен акт, според който „превозвачът попълва двата екземпляра на пътния лист преди началото на всяко пътуване“. Но не такова е посоченото в НП нарушение и не тази разпоредба е посочена от АНО като основание за ангажиране административнонаказателната отговорност на превозвача. Като е достигнал до същия краен правен извод, Районен съд – Варна е постановил решението си при правилно приложение на закона.

Поради спецификата на административнонаказателните производства – същите имат санкционен характер, т.е. повлияват негативно върху правната сфера на лицата, които са техни субекти, то те са строго формални. Ето защо от съществено значение за тяхната законосъобразност е да е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение - компетентният административнонаказващ орган правилно да посочи както коя е нарушената правна норма, така и коя е кореспондиращата с нея санкционна такава. С оглед горното, правилни и съответни на закона са изводите на въззивната инстанция за допуснато от административнонаказващия орган съществено нарушение на материалния закон, което е неотстранимо във фазата на съдебното оспорване, още по-малко с изложени допълнителни аргументи в касационната жалба. Т. нарушение винаги е основание за отмяна на НП като незаконосъобразно. При извършената касационната проверка настоящият тричленен състав на Административен съд – Варна установи, че не е налице нито едно от предвидените в чл. 348, ал.1 НПК касационни основания, поради което жалбата срещу решението е неоснователна и следва да се отхвърли от съда.

С оглед изхода на спора, по аргумент на противното на чл. 63д, ал.1 и 4 ЗАНН искането на жалбоподателя за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно и съдът го оставя без уважение.

Съгласно чл. 27е. (Нов - ДВ, бр. 59 от 2009 г., в сила от 28.07.2009 г., изм., бр. 74 от 2021 г., в сила от 1.10.2021 г., бр. 53 от 2025 г., в сила от 1.10.2025 г.) от НЗПП, възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 130 до 190 лв. Съдебното дирене по делото е приключило на 02.10.2025 г., поради което е приложима разпоредбата на чл.27е НЗПП в последната й редакция. Делото не е с фактическа и правна сложност. Предвид изхода на спора на основание чл. 63д ал. 4 и ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 27е НЗПП и § 1, т. 6 ДР АПК следва ИИ „Автомобилна администрация“ да бъде осъден да заплати на „НИШИКЛИ ТРАВЕЛ“ ЕООД възнаграждение за юрисконсулт в размер на 130 лева.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Варна

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 759/18.06.2025 г., постановено по АНД № 1207/2025 г. по описа на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да заплати на „НИШИКЛИ ТРАВЕЛ“ ЕООД, [ЕИК] юрисконсултско възнаграждение в размер на 130 /сто и тридесет/ лева за касационната инстанция.

Решението е окончателно.