№ 188
гр. Габрово, 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на тридесети
ноември през две хиляди двадесет и втора годИ. в следния състав:
Председател:Васил В. Ставрев
при участието на секретаря Марияна Д. Ганева
като разгледа докладваното от Васил В. Ставрев Административно
наказателно дело № 20224210200247 по описа за 2022 годИ.
Производство по реда на чл. 59 от ЗАНН.
Подадена е жалба от И. С. Ф., с ЕГН: **********, от гр. Габрово, бул.
„**********” № 9, против Наказателно постановление № НП-23/21.02.2022
годИ. на изп. директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор”
/ИАМН/, с което на основание чл. 229, ал.1 от Закона за здравето и е
наложено административно наказание “Глоба” в размер на 300 /триста/ лева
за нарушение по чл. 86, ал.1, т.3 във вр. с чл. 79, ал.1 от Закона за здравето.
В жалбата се моли за отмяна на атакувания санкционен акт поради
неизвършване на материализираното в него нарушение.
В съдебно заседание адв. Т. М. в качеството си на защитник на И. Ф.
поддържа искането за отмяна на обжалваното Наказателно постановление на
преден план поради обективната липса от необходимост за провеждане на
тест за COVID – 19 на пациента Д.М. с оглед липсата на каквито и да е
симптоми за такова заболяване при лечението му и към момента на изписване
от лечебното заведение. Освен това сочи и че неговата доверителка е
санкционирана за нарушение по бланкетна правна норма без упоменаване на
дължимите се според АНО конкретни действия по речението на пациента. На
последно място претендира и присъждане на направените от
жалбоподателката деловодни разноски.
1
Административнонаказващият орган се представлява от юрк. Л. П.,
който констатира съществуването на редица доказателства, установяващи
необходимостта от провеждане на тест за COVID – 19 на лекуваното лице
още при приема му в МБАЛ „ Св. Иван Рилски”. Освен това намира
вмененото нарушение за достатъчно ясно и недвусмислено очертано както от
текстова, така и от цифрова страна. Ето защо моли за потвърждаване на
обжалваното Наказателно постановление и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно
и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата, доказателствата
по делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът намира за установено
следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган с оглед предоставените по силата на чл. 235 от Закона
за здравето правомощия на изп. директор на Изпълнителна агенция
„Медицински надзор”.
С Трудов договор № 22/21.09.2018 г. жалбоподателката била назначена
на длъжността „Лекар-Нефрология” в отделение по вътрешни болести в
МБАЛ „ Св. Иван Рилски” ЕООД – Габрово. На 09.04.2021 г. в същото
отделение по клинична пътека № 84 – „диагностика и лечение на остър и
хроничен обострен пиелонефрит” постъпил Д.М., като за негов лекуващ
лекар била определена И. С.. По време на престоя и клиничното му
наблюдение и въпреки наличието на данни за фебрилитет до 38 гр. и
персистираща намалена суха дразнеща кашлица Д.М. не бил тестван за
COVID – 19, като на 13.04.2021 г. бил изписан с вписан в издадената
Епикриза изход от заболяването: „ с подобрение”. Още на следващия ден –
14.04.2021 г., Д.М. бил приет по спешност на лечение в „Специализирана
болница за активно лечение на белодробни болести” – Габрово в значително
общо увредено състояние. От изготвената още на същия ден рентгенова
снимка се установил възпалителен процес в белите дробове, а впоследствие и
след надлежен тест – наличие на COVID – 19 инфекция. Въпреки
2
предприетото лечение, на 26.04.2021 г. Д.М. почИ.л.
Във връзка с подадена жалба от роднИ., със Заповед № РД-13-833 от
13.09.2021 г. на изп. директор на Изпълнителна агенция „Медицински
надзор” по случая е образувана проверка. Ангажираните с нея свидетели А. А.
и Г. Б., след като се запознали с наличната документация по случая,
преценили, че с непровеждането на тест за COVID – 19 инфекция въпреки
демонстрираната клинична картИ. на това заболяване, И. С. е осъществила
нарушение по чл. 86, ал.1, т.3 във вр. с чл. 79, ал.1 от Закона за здравето. Ето
защо двамата съставили против И. Ф. АУАН № А-148/07.12.2021 г., в
описателната част на който конкретизирали, че нарушаването на сочените
бланкетни разпоредби е осъществено последством несъобразяване от страна
на жалбоподателката с изискванията и указанията, залегнали в
„Разработеното ръководство в изпълнение на Заповед № РД-02-59/12.06.2020
г.” и тези в Заповед № РД-01-610/22.10.2020 г., и двете на Министъра на
здравеопазването. Впоследствие е издадено и атакуваното Наказателно
постановление, надлежно връчено на И. Ф. на 01.03.2022 г., като на
14.03.2022 г. е подадена и настоящата жалба срещу него.
Впоследствие с Постановление на прокурор от ОП – Габрово от
18.05.2022 г. е образувано наказателно производство за това, че на 26.04.2021
г. в гр. Габрово е причинена смъртта на Д.М. поради немарлИ. изпълнение на
правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена
опасност –изпълнение на лекарска дейност в периода 09 – 13.04.2021 г., през
който пострадалото лице е било на лечение в МБАЛ „ Св. Иван Рилски”
ЕООД – Габрово – престъпление по чл. 123, ал.1 от НК.
Тази фактология е категорично установена от наличните по делото
доказателства и въз основа на нея съдът извежда две основания за цялостната
отмяна на атакуваното Наказателно постановление, първото от които е
съществуването на висящо наказателно производство в ОП – Габрово във
връзка с проведеното в периода 09 – 13.04.2021 г. лечение в МБАЛ „ Св. Иван
Рилски” ЕООД – Габрово. Налице е категорично и пълно съвпадание между
изследваните в хода на воденото досъдебно производство факти с тези,
предмет на атакуваното Наказателно постановление. Последното е фИ.лният
завършек на проведена административна процедура с констатации за
установени пропуски във връзка с проведеното лечение на Д.М., и по-
3
конкретно липсата на реализиран тест за COVID – 19 инфекция въпреки
демонстрираната клинична картИ. на това заболяване, в нарушение
разпоредбите на чл. 86, ал.1, т.3 във вр. с чл. 79, ал.1 от Закона за здравето. И
двете са бланкетни и касаят правото на всеки пациент на достъпна и
качествена медицинска помощ, която се осъществява чрез прилагане на
утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии. А едно от
безспорно разследваните от ОП – Габрово обстоятелства, довели до леталния
изход на пострадалия, касае именно същият този пропуск. Ето защо
безспорно сме изправени пред цялостно припокриване на фактите, залегнали
в основата на издаването на обжалваният санкционен акт, и тези, разследвани
от компетентните органи на досъдебното производство. А тази конкуренция
между наличните административно и наказателно приозводства безусловно е
в полза на второто, съществуването на което изключва възможността за
провеждане на първото – извод, самостоятелно обуславящ безалтернативната
отмяна на изследвания по това дело санкционен акт.
Отделно от това АНО в случая не е изпълнил задължението си да
опише ясно и точно всички елементи на вмененото нарушение. То е
квалифицирано по чл. 86, ал.1, т.3 във вр. с чл. 79, ал.1 от Закона за здравето,
безспорно бланкетни по своя правен характер и прогласяващи правото на
всеки пациент на достъпна и качествена медицинска помощ, която се
осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика
методи и технологии. Липсва обаче достатъчна конкретика защо в случая е
налице несъответстваща с утвърдените стандарти медицинска помощ спрямо
Д.М. от страна на жалбоподателката. В тази насока АНО е посочил
„Разработеното ръководство в изпълнение на Заповед № РД-02-59/12.06.2020
г.” и Заповед № РД-01-610/22.10.2020 г. на Министъра на здравеопазването,
които обаче в никакъв случай не създават стандарти в областта на дължимата
се медицинска грижа касателно COVID – 19 инфекция. Втората Заповед дори
се отнася основно до карантиниране на установени болни, а и като цяло и
двете са твърде трудно приложими към конкретиката на разглеждания
случай. Ето защо не можем да говорим въобще за някакви посочени в
санкционния акт конкретни утвърдени стандарти, които жалбоподателката да
е нарушила, като по този начин вмененото и деяние не е описано в
съответствие със законовите императиви. А това е макар и вторично
основание за цялостна отмяна на обжалваното Наказателон постановление.
4
От страна на адв. Т. М. е направено искане за присъждане направените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение от неговата доверителка,
но в депозираното по делото пълномощно липсват данни както за неговия
размер, така и доказателствата за реалното му заплащане. Ето защо и въпреки
благоприятния изход на делото на жалбоподателката не могат да бъдат
присъдени деловодни разноски.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като неправилно и незаконосъобразно Наказателно
постановление № НП-23/21.02.2022 годИ. на изп. директор на Изпълнителна
агенция „Медицински надзор” /ИАМН/, с което на основание чл. 229, ал.1 от
Закона за здравето на И. С. Ф., с ЕГН: **********, от гр. Габрово, бул.
„**********” № 9, е наложено административно наказание “Глоба” в размер
на 300 /триста/ лева за нарушение по чл. 86, ал.1, т.3 във вр. с чл. 79, ал.1 от
Закона за здравето.
Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщението до
страните пред Административен съд - Габрово.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
5