№ 623
гр. Плевен, 12.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Димитър Хр. Кирилов
при участието на секретаря Захаринка К. Петракиева
като разгледа докладваното от Димитър Хр. Кирилов Административно
наказателно дело № 20254430202013 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от И. П. А., с ЕГН: **********, от гр. Ловеч, против
НП № 25-0940-000168/16.10.2025 г. на **** РУ в ОДМВР - гр. Плевен, РУ –
Пордим, с което на жалбоподателя А. на основание чл.183, ал. 4, т. 14, пр.1 от
ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лева, за
нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателя И. А., който го обжалва в срок и моли да бъде отменено.
В депозираната до съда жалба се излагат доводи, че А. не е извършил
нарушението. Предвид на гореизложеното моли да бъде отменено
обжалваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично,
поддържа жалбата си и иска от съда да бъде отменено наказанието като
необективно и не избирателно, дискриминиращо.
Административнонаказващият орган **** РУ в ОДМВР - гр. Плевен, РУ
– Пордим, редовно призован, не изпраща представител.
1
Съдът, като прецени доказателствата по делото поотделно и в
съвкупност, взе предвид доводите на жалбоподателя, констатира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което се
явява допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С приложения към делото Акт за установяване на административно
нарушение Серия GA № 4237618/22.09.2025г. е издаден въз основа на Фиш за
глоба серия GT №17125117/22.09.2025г. Констатира се, че на същата дата, в
20:53 часа в с. Каменец, обл. Плевен, на кръстовище образувано от ул. „***“ и
ул. „****“, като водач управлява лек автомобил „Дачия Сандеро“, с рег. №
****, /негова собственост/, около 20:04 часа на 22.09.2025г. не съобразява
поведението с пътен знак „Б2“ (стоп), с което е нарушил разпоредбите на чл.
6, т. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят А. е отказал да подпише съставения му АУАН, което е
удостоверено с подписа на свидетеля М.К.И.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение било
издадено Наказателно постановление № 25-0940-000168/16.10.2025 г. на ****
РУ в ОДМВР - гр. Плевен, РУ – Пордим, с което на жалбоподателя А. на
основание чл.183, ал. 4, т. 14, пр.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 100.00 лева, за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
В хода на съдебното следствие са разпитани полицейските служители С.
С. М. /актосъставител/ и Х. А. Ц. /свидетел при установяване на нарушението
и съставяне на АУАН/.
По делото са приложени писмени доказателства, а именно: оригинали на
АУАН Серия GA № 4237618/22.09.2025г.; оригинал от писмо до РУ-Ловеч №
940р-7075/16.10.2025г.; оригинал Докладна записка №940р-6434/23.09.2025г.
от **** С. М. и оригинал от Фиш серия GT №17125117.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
констатациите в АУАН съответстват на фактическата обстановка.
От показанията на актосъставителя С. С. М. се установява, че в
изпълнение на служебните си задължения на процесната дата около 20:04 часа
в с.Каменец на кръстовище образувано от ул. „***“ и ул. „****“. В този
момент жалбоподателят движейки се с лек автомобил „Дачия Сандеро“ не е
2
съобразил поведението си със пътен знак „Б2“ – стоп, като не спира на знака.
Свидетелят Х. Ц. му е подал сигнал със стоп палка по образец. Полицейските
служители установили самоличността на водача, като в автомобила пътувала
и неговата майка. На жалбоподателя А. е разяснено поради, каква причина е
спрян и му е съставен Фиш за глоба, който е отказал да подпише и заявил, че
желае да му бъде съставен АУАН, който също отказал да подпише.
В своите показания свидетелят Х. А. Ц. твърди, че е свидетел на
установяване на нарушението и съставянето на АУАН. Констатирали, че
жалбоподателят не е спрял на знак „стоп“.
От показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, както и от
събраните по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателят
А. е нарушил разпоредбите на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Съдът кредитира в цялост
показанията на свидетелите С. С. М. и Х. А. Ц., които са очевидци на
нарушението, възприели са движението на автомобила, управляван от
жалбоподателя и събитията около извършване на нарушението. Няма данни по
делото, които да създават съмнения относно тяхната обективност и
безпристрастност или да сочат на наличието на мотив да набедят
жалбоподателя в нарушение, което не е извършил.
В АУАН нарушението е описано конкретно, ясно и последователно, и
изяснява в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от
двамата свидетели поведение на жалбоподателя.
Съгласно разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП - участниците в движението
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата,
както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.
Несъмнено е от събраните доказателства, че на посочената дата и място
жалбоподателя е управлявал МПС при което не е съобразил поведението си с
пътен знак „Б2“ (стоп) - „Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство“. Той се поставя преди кръстовище, където водачът трябва да спре
напълно и да изчака, докато пътните превозни средства с предимство
преминат. Знакът осигурява добра видимост, без да пречи на другите
участници в движението. Поставя се преди кръстовище на път без
предимство. Изискването на този знак е напълно да се спре и да се изчакат
всички превозни средства, които имат предимство. Това обстоятелство се
3
установява по безспорен начин от гласните доказателства - показания на
свидетелите С. С. М. и Х. А. Ц., подкрепени от приобщените писмени
доказателства. Безспорно поведението на жалбоподателя е съставомерно по
посочения състав, като към момента на извършената проверка е налице
противоправно поведение от негова страна да наруши посочената забрана,
поради което е привлечен към описаното в административните актове
нарушение. С това си действие изцяло се припокриват елементите от състава
на вмененото му административно нарушение.
Посочената за виновно нарушена разпоредба на чл. 6, т. 1 от ЗДвП
задължава участниците в движението да съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с
пътните знаци и с пътната маркировка. Като не е спрял управляваното от него
превозно средство, той е осъществил и състава на нарушението на чл. 6, т.1 от
ЗДвП. Правилно административно-наказващият орган е приложил и
санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 4, т. 14, пр.1 от ЗДвП, предвиждаща
вида и размера на административното наказание за водач, който не спира на
пътен знак "Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!",
неправилно се включва в движението, неправилно се престроява или не спазва
предимството на друг участник в движението се наказва с глоба в размер на
100 лв.
В съставения АУАН, актосъставителят е посочил еднозначно, че
жалбоподателя не е съобразил поведението си с пътен знак „Б2“. Същото е
посочено и в издаденото НП, като в съдебното заседание актосъставителят и
свидетеля по акта убедено потвърждава, че МПС управлявано от
жалбоподателя е преминало без да спре на пътен знак „Б2“. Показанията им са
еднопосочни и не противоречат на изложеното в актовете.
Съдът намира, че в хода на съдебното следствие по безспорен начин се
установи, че с деянието си жалбоподателят виновно, при форма на вината
пряк умисъл е осъществил състава на административното нарушение
визирано в чл. 6, т. 1 от ЗДвП, поради факта, че като водач на МПС, не е
съобразил поведението си с пътен знак „Б2“. Съдът намира, че за извършеното
административно нарушение законосъобразно е ангажирана административно
- наказателната му отговорност.
4
Направените възражения, че жалбоподателят не е извършил вмененото
му нарушение не се споделят от съда.
В хода на административно-наказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. При съставянето на акта и при
издаването на наказателното постановление, също не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на
административно нарушение е съставен при спазване на процедурата,
предвидена в чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат изискваните в чл.
42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити. И в акта, и в НП пълно и точно е
описано нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при
които е било извършено, и законовата разпоредба, която е нарушена. Правната
квалификация по чл. 6, т. 1 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото
описание на състава на административното нарушение.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН,
тъй като фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай, не
указват на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. За да е налице
"маловажен случай" на административно нарушение, то следва извършеното
нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от съответния вид. Съдът намира, че в хода на производството не
се изтъкнаха доводи и не се ангажираха доказателства, които да сочат на по-
ниска степен на обществена опасност на извършените нарушения в сравнение
с обикновените случаи.
Съдът намира, че в случая АУАН е съставен от свидетеля С. С. М., за
когото не се спори, че е служител в РУ-Пордим при ОД на МВР - Плевен. НП
също е издадено от компетентно лице, в случая от **** РУ в ОД на МВР –
Плевен, РУ Пордим, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г.
За цитираното нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, административно
наказващият орган на основание чл. 183, ал. 4, т. 14, пр.1 от ЗДвП е наложил
наказание – глоба в размер на 100.00 лева, която е фиксирана в разпоредбата
на закона.
При определяне размера на наложеното наказание, административно
наказващия орган се е съобразил с разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН,
5
съгласно която при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя
и е определил единственото предвидено за това нарушение наказание. С оглед
на гореизложеното съдът намира, че така определеното административно
наказание съответства на тежестта на извършеното нарушение и е съобразено
с разпоредбите на чл. 27, ал. 2 и ал. 5 от ЗАНН.
При така установената фактическа обстановка, съдът счита за доказано
по безспорен начин, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение,
поради което е ангажирана и административно-наказателната му отговорност.
С оглед изложеното съдът намира, че наказателно постановление е
законосъобразно и правилно, и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Плевенски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-0940-
000168/16.10.2025 г. на **** РУ в ОДМВР - гр. Плевен, РУ – Пордим, с което
на жалбоподателя А. на основание чл.183, ал. 4, т. 14, пр.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 100.00 лева, за нарушение на чл.
6, т. 1 от ЗДвП.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр. Плевен, в
14 дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му до
страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6