Р Е Ш Е Н И Е
гр.С.,
09.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, II „Е” състав в публично заседание на втори
ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА И.
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с-я
НЕДЕЛИНА СИМОВА
при секретаря Елеонора
Георгиева,
разгледа докладваното от
съдия Сантиров гр. д. № 13772/2017 г. по описа на СГС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №87765 от 10.04.2017 г.,
постановено по гр. д. № 1724/2014 г., по описа на СРС, 90 състав, са изцяло
отхвърлени предявените от П.М.М. срещу Н.П.Л. обективно кумулативно съединени
осъдителни искове, както следва:
1. иск с правно основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от 8970,00 лв., представляваща
половината от заплатените изцяло от ищеца в качеството му на солидарен длъжник
погасителни вноски в периода от 02.02.2009 г. до 12.12.2013 г. по Договор за
ипотечен кредит №769/R/2005 от 19.07.2005 г., сключен между страните по делото
и „Б.П.“ АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.01.2014
г. до окончателното изплащане на задължението;
2. иск с правно основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД,
за заплащане на сумата от 6223,61 лв., представляваща половината от заплатените
изцяло от ищеца в качеството му на солидарен длъжник погасителни вноски в
периода от 16.04.2009 г. до 30.12.2013 г. по Договор за жилищен кредит
№1651/R/2008 от 19.06.2008 г., сключен между страните по делото и „Б.П.“ АД,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.01.2014 г. до
окончателното изплащане на задължението.
3. иск с правно основание чл. 285, във вр.
с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 502,00 лв., представляваща
заплатени от ищеца в периода от 12.05.2008 г. до 12.09.2010 г. задължения на ответницата,
въз основа на договор за поръчка от ответника, които задължения са възникнали
по силата на Договор за кредитна карта, сключен от Н.П.Л. с „О.Б.Б.“ АД, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 15.01.2014 г. до окончателното
изплащане на задължението.
4. иск с правно основание чл. 285, във вр.
с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 295,00 лв., представляваща
заплатени от ищеца в периода от 14.09.2011 г. до 10.10.2011 г., задължения на
ответника въз основа на договор за поръчка от ответника, възникнали по силата
на Договор за кредитна карта, сключен между „У.Б.“ АД и Н.П.Л., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 15.01.2014 г. до окончателното
изплащане на задължението.
5. иск с правно основание чл. 285, във вр.
с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 5794,17 лв., представляваща
заплатени от ищеца в периода от 21.01.2009 г. до 28.06.2011 г. задължения на
ответника, въз основа на договор за поръчка от ответника, възникнали по силата
на Договор за кредитна карта, сключен между „Б.П.“ АД и Н.П.Л., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 15.01.2014г. до окончателното
изплащане на задължението.
Със същото решение ищецът е осъден да
заплати на ответницата на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1600,00 лв.,
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Срещу
така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца П.М.М., чрез
пълномощника му - адв. И. М. с надлежно учредена представителна власт по
делото, с оплаквания за неговата неправилност, поради допуснати от
първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени и процесуални
нарушения и необоснованост. Поддържа, че в противоречие със свидетелските
показания, съдът е стигнал до грешен извод,
че
във вътрешните отношения между солидарните длъжници по двата кредита от
19.07.2005 г. и от 19.06.2008 г. единствено ищецът е поел задължението за изплащането
на вноските по кредитите, както и че ищецът не е разполагал с необходимите
средства да плаща задълженията по процесните пет кредита. Сочи, че от представените
пред СРС писмени доказателства се установява, че за периода 2002 г. - 2012 г. е
разполагал с парични средства в размер над 320 000 лв., получени от търговска
дейност като ЕТ „Ю. - П.М.", от продажба на наследствени имоти и от заеми
от трети лица, които са декларирани в данъчните декларации.
Излага
съображения, че необосновано и без да изложи мотиви, първоинстанционният съд е
кредитирал показанията на свидетелите на ответника и е изследвал единствено
дали ищецът е притежавал доходи, но не и дали ответницата е притежавала
финансови средства за погасяването на процесните задължения. Оспорва и извода
на СРС, че не е установен сборът на всички дължими и погасени и от двамата
солидарни длъжници вноски, тъй като тази информация се съдържа в приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза. Счита, че в противоречие с показанията на
доведените от него двама свидетели и с оглед представените вносни бележки, въпреки
че СРС правилно е приел, че ищецът е изпълнил поръчката на ответницата да
заплати вноски по ползваните от нея три кредитни карти, е стигнал до
необоснован извод, че въззивникът като довереник е извършил погасяванията със
свои средства. Моли съда да отмени обжалваното решение и уважи предявените
искове като присъди направените по делото разноски.
Въззиваемият
ответник - Н.П.Л., чрез пълномощника си - адв. И. И. с надлежно учредена
представителна власт по делото, е подала отговор на въззивната жалба, с който
оспорва същата по подробно изложените съображения. Сочи, че според представените годишни данъчни
декларации регистрираният като едноличен търговец ищец в периода 2008 г. - 2013
г. е получавал минимална работна заплата и фирмата му не е реализирала печалби
в процесния период, като липсата на финансови средства се подкрепяла от
показанията на свидетелите, доведени от ответницата. Изтъква, че заемите, които
ищецът твърди, че е получавал, не следва да бъдат взети предвид от съда, тъй
като не са представени документи, че реално са получени средства и за какви
цели са използвани. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба и
потвърди обжалваното решение.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в
процеса, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното
решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната
власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и
петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за частично основателна поради следните
съображения:
Съгласно цитираната разпоредба на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни
констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания,
съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия
и обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той
е обвързан от посочените в жалбата пороци. Във връзка с наведените в жалбата
оплаквания съдът намира следното:
По делото е безспорно обстоятелството,
че страните са солидарни длъжници по Договор за ипотечен кредит №769/R/2005 от
19.07.2005 г., отпуснат за сума в размер на 30 000 евро, и Договор за жилищен
кредит №1651/R/2008 от 19.06.2008г. - за сумата от 28 000 лв., и двата сключени
с „Б.П.“ АД. Не се спори още, че средствата по кредитите са послужили за придобиването
от ищеца и ответницата при равни квоти на Апартамент №15, находящ се в гр.С.,
ж.к. „*********и за ремонтирането му.
Според заключението на вещото лице по
изслушаната ССчЕ, което съдът намира за компетентно и обективно дадено и
кредитира с доверие се установява, че в периода от 01.02.2009 г. до 31.12.2013
г., ищецът П.М. е погасил по ипотечния и по жилищния кредити сума в размер на
1440 евро и сума от 27 571 лв. или общо 30 387,40 лв.
Не е спорно и обстоятелството, а и от
приложените към
уточнителната
молба от 28.01.2014 г. вносни бележки и приетата пред СРС ССчЕ се установява, че
ищецът е внесъл суми за погасяване задължения на ответницата по притежаваните и
ползвани от нея три кредитни карти, както следва: по издадена от „У.Б.“ АД кредитна
карта П.М. е направил две вноски на 14.09.2011 г. и на 10.10.2011 г., съответно
в размер на 150 и на 145 лв.; по издадената от „О.Б.Б.“ АД кредитна карта ищецът
е внесъл четири вноски на 08.05.2012г. - 125 лв., на 10.07.2012 г. - 127 лв., на
08.08.2012 г. - 125 лв. и на 10.09.2012 г. – 125 лв.; в периода от 21.01.2009 г.
до 28.06.2011 г. ищецът е внесъл за погасяване на задължението на ответницата
по кредитна карта, издадена от „Б.П.“ АД, общо сумата от 5794,17 лв. От
заключението на вещото лице по изслушаната СГрЕ, което съдът намира за
компетентно и обективно дадено и кредитира с доверие се установява, че подписите
върху представените по делото вносни бележки са положени от П.М..
Гореописаната фактическа обстановка, се
признава и от изложението в отговора на исковата молба, както и от становището
на Н.Л., изразено в проведеното пред СРС о.с.з. от 12.11.2014 г., според което
тя и П.М. са изтеглили като солидарни длъжници ипотечния и жилищния кредити.
Ответницата обаче твърди, че в процесния период са живеели с ищеца на семейни
начала при нейните родители, като той не е давал никакви пари и не е работил, а
сумите, които е внасял, са изцяло със средства, предоставяни му от нея,
доколкото тя е практикуващ лекар и е получавала доходи. Сочи, че срещу П.М. са
водени редица изпълнителни дела, което също доказвало, че не е имал възможност
да покрива вноските по кредитите.
Пред СРС са събрани и гласни
доказателства, като според показанията на свидетеля А.А.той и други негови
приятели са давали заеми на ищеца за негови лични и бизнес нужди, които е
върнал. Дава показания, че многократно е придружавал П.М. в банките, който му е
казвал, че отиват за да погасява кредитите и кредитните карти, но не знае дали
реално задълженията са погасявани от ищеца. Заявява, че не знае Н.Л. да е
давала пари на ищеца или последният да е предоставял на нея или семейството
ѝ парични суми. Заявява, че ищецът му е споделял, че внася пари по
кредитните карти, тъй като ответницата е имала финансови затруднения, но са
имали уговорка задълженията по кредита за апартамента да бъдат поето поравно. Сочи,
че лично е присъствал по време на договорките между ищецът и ответницата, при
които П.М. се е съгласил да поеме изцяло погасяването на кредитите, които те са
изтеглили заедно. Излага впечатления, че ищецът е имал строителен бизнес, който
не се е развивал много успешно, но е имал средства да погасява кредитите, както
и че П.М. е финансирал дейността на кафене, в което на свидетеля е била
поверена организацията му.
Според показанията на свидетеля Д., приятел
на ищеца, заявява, че му е известно ищецът да е погасявал задължения на
ответницата по нейни лични кредитни карти, както и е присъствал, когато П.М. е
внасял суми в Пиреос Банк. Твърди, че ищецът е разполагал със средства, а Н.Л.
е изпитвала финансови затруднения, като споделя, че знаел от ищеца, че е
съществувала уговорка между тях тя да му върне парите, когато дъщеря ѝ
завърши своето образование.
Свидетелката В. Л., майка на
ответницата, заявява, че страните по делото са живеели заедно в период от около
десет години в нейния дом. През това време разходите за храна и поддръжка на
дома се поемали изцяло от нея и дъщеря ѝ. Заявява, че през съвместното им
съжителство така и не успяла да разбере какво работи ищеца, както и че Н.Л. е
внасяла в банка суми за погасяване на кредит, докато през това време тя е била
чакала.
Според свидетеля П., приятелка на ответницита,
в определен период от време страните по делото са изпитвали финансови
затруднения и свидетелката им е помагала със средства, включително и като им е
дала кредитна карта, но впоследствие Н.Л. й е връщала парите. Твърди, че е
присъствала на случаи, при които ответницата е давала пари на П.М., за да ги
внесе за погасяване на кредитите в банката, както и такъв, при който ответница
ѝ се обаждала с молба да даде пари на П., за да ги внесе в банката, а след
това Н.Л. ѝ ги е връщала. Не е виждала П.М. да работи.
Пред настоящата инстанция е приета без
възражения от страните допуснатата по реда на чл. 266, ал. 3 ГПК ССчЕ, което съдът намира за
компетентно и обективно дадено и кредитира с доверие, и от което се установява,
че общите парични постъпления на въззивника-ищец за периода 2002 г. - 2013 г.
(заедно с получените кредити от физически лица), с които той е разполагал за
изплащането на суми през процесния период по двата кредита към „Б.П.“ АД,
изтеглени съвместно с ищцата и трите кредитни карти на въззиваемата
страна-ответник към „Б.П.“ АД, „У.Б.“ АД и „ОББ“ АД възлиза на сумата от
98 283,76 лв. Ако се изключат получените заеми от физически лица,
декларирани в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2013 г., то
общите парични постъпления на въззивника-ищец биха възлизали на сумата от
29167,16 лв. Вещото лице е посочило още, че поради липсата на допълнителни
доказателства, касаещи всеки един получен заем от физически лица, декларирани в
годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2013 г., даващи информация
за точният размер на всеки заем, датата на неговото отпускане и датите и сумите
на погасените главници и лихви, експертизата е изготвена, приемайки, че по
заемите от физическите лица няма изплащани главници и лихви и декларираните
остатъци са равни по размер на получените суми. Вещото лице е посочило, че не е
установено да са декларирани непогасените остатъци по заемите от 2008 г. в
годишните данъчни декларации на въззивника-ищец за 2009, 2010, 2011 и 2012 г.,
каквото задължение съществува за него по силата на чл. 50, ал. 1, т. 5 буква
„г“ от ЗДДФЛ. Според вещото лице непогасените остатъци по заеми от 2013 г. е
следвало да бъдат декларирани и в таблица 3, на стр. 9 от годишната данъчна
декларация на въззивника-ищец, съобразно нормата на чл. 50, ал. 1, т. 5 буква
„в“ ЗДДФЛ, тъй като техният размер надхвърля 10 000 лв. за годината на
деклариране, което не е направено. Посочено е, че за целите на експертизата не
са предоставени документи, които да удостоверяват плащането на сумата от 9864,92
представляваща стари събрани вземания в брой през м. декември 2011 г. и липсата
на издадена фискална касова бележка при плащане в брой е предпоставка за липса на
реалност на плащанията.
Разпоредбата на чл. 127, ал. 1 ЗЗД
създава оборима презумпция за равна задълженост във вътрешните отношения между
солидарните длъжници, каквито безспорно се установява, че са ищеца и
ответницата по сключените с „Б.П.“ АД Договор за ипотечен кредит №769/R/2005 от
19.07.2005 г. и Договор за жилищен кредит №1651/R/2008 от 19.06.2008 г.
Съобразно чл. 127, ал. 2, изр. 1 ЗЗД солидарният длъжник, който е изпълнил
повече от своята част има иск срещу останалите съдлъжници за разликата. Отчитайки
спецификата на банковия кредит, който се погасява на ежемесечни вноски, е
изводимо, че платилият в повече солидарен длъжник една или няколко вноски има
правото да претендира на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД от останалите солидарни
длъжници да му върнат припадащите им се части от тези вноски (в този смисъл и
Решение № 191 от 23.02.2018 г. по гр. д. № 3907/2016 г., ІV Г.О. на ВКС). Твърденията на ищеца,
че е погасявал вноски по горепосочените два кредита се потвърждава както от
изслушаната пред СРС ССчЕ, така и от приложените платежни нареждания, на които
като вносител е посочен П.М., като от заключението на изслушаната пред СРС СГрЕ
се установява, че именно ищецът е положил подписът в графата „подпис на
клиента“. Ответницата е признала наличието на солидарно поети задължения по
двата кредита, но е възразила, че погасяването им е ставало със суми,
предоставяни от нея на ищеца, който през този период не е работил и не е притежавал
лични парични средства с изключение на инвалидна пенсия в размер на 180,00 лв.,
и е имал задължения към други лица. В тази насока са ангажирани свидетелски
показания, които обаче не установяват при условията на пълно доказване
съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК защитното възражение на Н.Л., че
същата е предоставяла парични средства на ищеца, които той само физически е
пренасял и внасял в банката. Показанията на свидетелката В. Л., че е чакала
дъщеря си, докато е внасяла суми по кредитите не установява твърдението на ответницата,
че е предоставяла парични средства на ищеца за погасяването им. Показанията пък
на свидетелката П., че е присъствала на случаи, при които ответницата е давала
пари на П.М., за да погаси кредитите, са твърде общи, неконкретизирани по време,
място и не съществува некаква яснота дали изобщо касаят релевантния период,
отчитайки и обстоятелството, че погасяването на задълженията по двата кредита
от 19.07.2005 г. и от 19.06.2008 г. се извършва на месечни вноски, от момента
на изтеглянето им през 2005 г. и 2008 г. Непо повече, същите не съдържат
информация по кой точно кредит е извършвано погасяване, доколкото ответницата е
имала и лични задължения по още три кредитни продукта под формата на кредитни
карти. Заявеното и от двете свидетелки, че не им е било известно ищецът да е
работил, не води до еднозначен извод, че не е притежавал собствени средства да
заплати процесните вноски, а още по-малко доказва тезата на ответницата, че тя
му е предоставяла за внасяне тези суми. Защитното ѝ възражения се
разколебава и от показанията на свидетелите Д. и А., че П.М. е имал строителен
бизнес и е държал кафене, от които е реализирал доходи, а според приетата пред
СГС счетоводна експертиза общите парични постъпления на ищеца са в размер на
98 283,76 лв. и принципно са достатъчни за погасяване на процесните вноски
по двата кредита и трите кредитни карти, включително и като се съобрази, че по
предварителен договор за покупко-продажба на апартамент от 20.02.2009 г.,
сключен между страните по делото, ищецът е бил заплатил на ответницата сумата
от 25 000 евро в деня на подписването му. Посоченото в заключението на
вещото лице по изслушаната пред настоящата инстанция ССчЕ, че ищеца не е декларирал
своевременно получени през 2008 г. паричните заеми, в общ размер на
39 116,60 лв., като такова е направено едва в данъчната декларация от 2013
г. може евентуално да съставлява нарушение на данъчното законодателство, но не
води до категоричен извод, че сумите по заемите не са му били реално предоставени,
нито че същият не е разполагал с лични средства, за да погасява задължението по
договорите за банков кредит.
Поддържаното твърдение от въззиваемата
в депозираното на 27.06.2018 г. пред СГС становище (лист 44 от делото), че
сумата от 12 000 евро, която въззивникът е получил от продажбата на свой
имот на 27.09.2005 г. е послужила като първоначална вноска по ипотечния договор
от 16.09.2005 г. остава недоказано, доколкото предоставената електронна справка
от Имотния регистър носи информация единствено за вписвания, отбелязвания и
заличавания, касаещи вещни права, притежавани от П.М. и от същата не може да се
направи извод с какви парични средства е погасяван сочения от въззиваемата
кредит.
Наличието на висящо изпълнително дело
срещу ищеца и наложена възбрана на 13.06.2007 г. върху негов имот в гр. Пловдив
за задължението му към трето лице, също не е основание само въз основа на това
обстоятелство, да се направи обоснован и единствено възможен извод, че сумите
по кредитите са погасявани със средства, предоставяни от ответницата, поради
което е недоказано възражението на ответницата, че тя е предоставяла парични
средства за погасяването им.
Основателни са оплакванията във
въззивната жалба за необоснованост на изводите на СРС, че от показанията на
свидетеля А. се установява постигнато между страните съгласие П.М. да поеме
изцяло погасяването на кредитите. В тази насока изводите на първоинстанционния
съд са базирани на фрагментарно използване на показанията на свидетеля, без да
се обсъдят показанията в целия им контекст. От пълния анализ на показанията на св. А. е изводимо, че според свидетеля
договорката им е първоначално поетото от ищеца да му бъде върнато от
ответницата. Още повече, че самата ответница нито в отговора, нито в първото
съдебно заседание при доклада по делото – арг. чл. 143, ал. 2 ГПК, не е
поддържала да е съществувало съглашение във вътрешните отношения между
солидарните длъжници /страни по делото/, по силата на което тя да е освободена
от задължението да погасява кредитите.
Доколкото не е било установено нещо
различно в отношенията между солидарните длъжници, в противоречие с материалния
закон (чл. 127, ал. 1 ЗЗД) е направеният от първоинстанционния съд извод за
недоказаност от страна на ищеца на твърденията за съществуваща с ответницата
договорка задълженията по двата кредита да бъдат погасявани поравно.
От приложените към исковата молба и
неоспорени от въззиваемата вносни бележки се установява, че за процесния период
02.02.2009 г. – 20.12.2013 г. ищецът е внесъл от негово име общо 10 799,71 евро
за погасяване на Договор за ипотечен кредит №769/R/2005 от 19.07.2005 г., чиято
равностойност в лева, по аргумент от чл. 29 ЗБНБ, се равнява на сумата от
21 122,39 лв. Ответницата в качеството си на солидарен длъжник дължи
половината от платеното, т.е. 10 561,19 лв., но предвид диспозитивното
начало (чл. 6 ГПК), съдът е обвързан от заявеното от ищеца увеличение на иска от
8970 лв., допуснато от СРС в о.с.з. от 25.03.2015 г. и именно тази сума
ответницата следва да бъде осъдена да му върне.
С уточнителната молба от 28.01.2014 г.,
депозирана от ищеца пред СРС, са конкретизирани поотделно размерът и датата на внесените
суми, които ищецът претендира и с които е погасявал задълженията по Договор за
жилищен кредит №1651/R/2008 от 19.06.2008 г., както следва: на 16.04.2009 г. са
внесени 100 лв.; на 11.05.2009 г. - 400 лв.; на 10.06.2009 г. - 400 лв.; на
15.07.2009 г. - 400 лв.; на 18.08.2009 г. - 400 лв.; на 16.09.2009 г. - 320 лв.
и 20 лв., с две вносни бележка от същата дата; на
08.10.2009 г. - 400 лв.; на 11.11.2009 г. - 390 лв.; на 16.12.2009 г. - 400
лв.; на 26.01.2010 г. - 400 лв.; на 18.02.2010 г. - 400 лв.; на 28.05.2010 г. -
270 лв.; на 29.06.2010 г. - 270 лв.; на 29.07.2010 г. - 270 лв.; на 30.08.2010
г. - 280 лв.; на 29.09.2010 г. - 300 лв.; на 29.10.2010 г. - 270 лв.; на 29.11.2010
г. - 300 лв.; на 03.01.2011 г. - 300 лв.; на 28.01.2011 г. - 270 лв.; на 28.02.2011
г. - 270 лв.; на 30.03.2011 г. - 300 лв.; на 02.05.2011 г. - 300 лв.; на 30.05.2011
г. - 180 лв.; на 30.06.2011 г. - 270 лв.; на 04.08.2011 г. - 270 лв.; на 29.08.2011
- 270 лв.; на 23.12.2011 г.- 270 лв.; на 30.01.2012 г. - 260 лв.; на 02.05.2012
г. - 270 лв.; на 30.05.2012 г. - 270 лв.; на 03.01.2013 г. - 270 лв.; на 01.02.2013
г. - 270 лв.; на 03.06.2013 г. - 270 лв.; на 02.07.2013 г. - 270 лв.; на 30.12.2013
г. - 270 лв. Уточнено е, че всяка от сумите е внасяна с вносна бележка от
същата дата, на която е извършвана вноската.
За всяка от горепосочените суми към
исковата молба е приложена вносна бележка, неоспорена от ответницата, и
доказваща, че именно ищецът е внесъл всяка една от сумите. Доколкото не са
необходими специалния знания (касае се за аритметично сборуване) съдът изчисли,
че сборът от сумите, посочени във вносните бележки, се равнява на общо
10 840 лв., от която Н.Л. дължи като солидарен длъжник половината, т.е.
5420 лв. От приложените по делото вносни бележки, така и от приетата пред СРС
съдебно-счетоводна експертиза, не се установява на посочените в уточнителната
молба дати на внасяне да са извършвани вноски от ищеца в по-голям размер от
заявения в уточнителната молба, поради което претенцията му по Договор за
жилищен кредит №1651/R/2008 от 19.06.2008 г. следва да бъде уважена за сумата
от 5420 лв., а за разликата над тази сума до пълния претендиран размер 6223,61
лв. (след допуснато увеличение на иска от СРС по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК в
о.с.з. от 25.03.2015 г.) подлежи на отхвърляне като недоказана. Извод в обратен
смисъл не следва от заключението по т. 4 от приетата пред СРС
съдебно-счетоводна експертиза, тъй като посочената като дължима от ответницата
в качеството ѝ на солидарен длъжник сума от 15193,70 лв. е посочена общо
за ипотечния и жилищния кредит. Отделно от това вносните бележки, представени
от ищеца с исковата молба, доказват, че на заявените от него дати е внасял
именно суми в общ размер на 10 840 лв.,
респективно въззиваемата – ответница на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД дължи
половината.
По отношение претенциите на въззивника
за осъждането на ответницата да му заплати внесените от него суми за погасяване
на нейни лични задължения по трите ѝ кредитни карти в „У.Б.“ АД – за
сумата 295 лв., платена в периода 14.09.2011 г. до 10.10.2011 г., в „О.Б.Б.“ АД
– за сумата 502 лв., платена в периода 12.05.2008 г. - 12.09.2010 г и в „Б.П.“
АД – за сумата от 5794,17 лв., платена в периода 21.01.2009 г. 02.05.2012 г., с
молба депозирана на 20.05.2014 г. пред СРС (л. 113-115) П.М. е уточнил, че
сумите по кредитните карти са теглени от Н.Л. за нейни лични нужни, като по
нейна молба той е погасявал дължими вноски, тъй като тя не е разполагала със
средства. Изложил е, че през 2009 г. са се уговорили заплатеното от него по
тези кредитни карти да му бъде възстановено, като не са сключвали писмен
договор и въпреки многократните му покани, въззиваемата не му е възстановила процесните
суми.
С отговора на исковата молба и в
открито съдебно заседание пред СРС от 12.11.2014 г. Н.Л. по реда на чл. 143,
ал. 2 ГПК е изложила идентични възражения, с които е оспорвала и
основателността на ищцовите претенции за претендираните суми по поетите от тях
солидарно задължения по Договор за ипотечен кредит №769/R/2005 от 19.07.2005 г
и по Договор за жилищен кредит №1651/R/2008 от 19.06.2008 г., а именно: че с П.М.
в процесния период са живеели на семейни начала при нейните родители, поради
което тя му е предоставяла сумите, които е внасял за погасяване на кредитните
карти, че през този период тя е имала доходи като практикуващ лекар, а ищецът
не е работил и срещу него са били водени изпълнителни дела, което обосновавало
извод, че не е разполагал с лични средства за погасяване на задълженията
ѝ.
При така изложените твърдения на ищеца
в исковата молба и възражения на ответника в отговора и в съдебно заседание първоинстанционният
съд законосъобразно е квалифицирал
исковете по чл. 285 ЗЗД, доколкото и двете страни признават, че погашенията са
извършвани по поръчение на ответницата и в този смисъл между тях е съществувал
неформален договор за поръчка. Неправилно обаче СРС е приел, че ищецът в
качеството си на довереник е следвало да докаже, че е извършил вноските по
кредитните карти със свои средства, както и че ответницата – доверител се е
задължила да му върне внесените в изпълнение на поръчката суми, тъй като
съгласно чл. 280 ЗЗД довереникът извършва възложените му действия за сметка на
доверителя. В тази връзка следва да се отбележи, че не е спорно между страните,
а и от приложените към уточнителната молба от 28.01.2014 г. вносни бележки и
приетата пред СРС ССчЕ се установява, че поръчката е била изпълнена и ищецът е
заплатил сумите по трите кредитни карти, претендирани в настоящото
производство. Предвид това обстоятелство и с оглед разпоредбата на чл. 285 ЗЗД,
задължаваща доверителя да осигури средствата, необходими за изпълнението на
поръчката и да заплати направените в тази връзка разходи на довереника, то и при
спор между страните дали доверителят е предоставил на довереника средства, с
които е изпълнена поръчката, в доказателствена тежест на ответницата е да
установи твърденията си, че внасяните от П.М. суми по трите кредитни карти са били
осигурени от нея.
Тъй като възраженията на ответницата
срещу претенциите на ищеца за направените от него вноски по трите кредитни
карти, се обосновават със същите възражения и твърдения, с които се оспорват
исковете за сумите, дължими по ипотечния и жилищния кредити, то и по вече
изложените съображения, настоящият състав намира, че ответницата не доказва при
условията на пълно доказване в съответствие с разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ЗЗД, че е предоставяла парични средства на въззивника, с които той да е
извършвал погашения в нейна полза. Ето защо и на основание чл. 285 ЗЗД,
ищцовите претенции следва да бъдат изцяло уважени и ответницата да бъде осъдена
да заплати на П.М. внесените от него суми в изпълнение на договорите за поръчка,
доколкото се установи, че ищецът е заплатил задълженията на Л. със свои
средства, представляващи разходи за изпълнение на поръчката.
Релевираното с отговора на исковата
молба възражение за погасяване по давност на претендираните от ищеца вземания
по ипотечния и жилищния кредити и по трите кредитни карти, възникнали в периода
02.02.2009 г. – 23.12.2011 г., е неоснователно. Вземането към останалите солидарни
длъжници на солидарния длъжник, който е изпълнил в повече от своята част от
солидарното задължение, няма характера на периодично, поради което на общо
основание се погасява с предвидената в чл. 110 ЗЗД петгодишна давност, която
започва да тече от момента на плащането. Доколкото исковата молба е депозирана
на 15.01.2014 г., а за начален момент на процесните вземания ищецът сочи датата
02.02.2009 г., то и претенциите на ищеца не са погасени по давност.
Тъй като крайните изводи, до
които настоящата съдебна инстанция достига, не съвпадат изцяло с тези на първоинстанционния
съд, обжалваното решение следва да потвърдено единствено в частта, с която е
отхвърлена ищцовата претенция по чл. 127, ал. 2 ЗЗД за разликата над 5420 лв.
до претендираните 6223,61 лв., който иск представлява половината от заплатените
изцяло от ищеца в качеството му на солидарен длъжник погасителни вноски в
периода от 16.04.2009 г. до 30.12.2013 г. по Договор за жилищен кредит
№1651/R/2008 от 19.06.2008 г., сключен между страните по делото и „Б.П.“ АД,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.01.2014 г. до
окончателното изплащане на задължението. В останалата обжалвана част решението
следва да бъде отменено и ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца суми
както следва:
- на основание чл. 127, ал.
2 ЗЗД сумата от 8970 лв., представляваща половината от заплатените изцяло от
ищеца в качеството му на солидарен длъжник погасителни вноски в периода от
02.02.2009 г. до 20.12.2013 г. по Договор за ипотечен кредит №769/R/2005 от
19.07.2005 г.;
- на основание чл. 127, ал.
2 ЗЗД сумата от общо 5420 лв., представляваща половината от сбора на заплатените
изцяло от ищеца в качеството му на солидарен длъжник погасителни вноски по
Договор за жилищен кредит №1651/R/2008 от 19.06.2008 г., както следва: на
16.04.2009 г. - 100 лв.; на 11.05.2009 г. - 400 лв.; на 10.06.2009 г. - 400
лв.; на 15.07.2009 г. - 400 лв.; на 18.08.2009 г. - 400 лв.; на 16.09.2009 г. -
320 лв. и 20 лв.; на 08.10.2009 г. - 400 лв.; на 11.11.2009 г. - 390 лв.; на
16.12.2009 г. - 400 лв.; на 26.01.2010 г. - 400 лв.; на 18.02.2010 г. - 400
лв.; на 28.05.2010 г. - 270 лв.; на 29.06.2010 г. - 270 лв.; на 29.07.2010 г. -
270 лв.; на 30.08.2010 г. - 280 лв.; на 29.09.2010 г. - 300 лв.; на 29.10.2010
г. - 270 лв.; на 29.11.2010 г. - 300 лв.; на 03.01.2011 г. - 300 лв.; на
28.01.2011 г. - 270 лв.; на 28.02.2011 г. - 270 лв.; на 30.03.2011 г. - 300
лв.; на 02.05.2011 г. - 300 лв.; на 30.05.2011 г. - 180 лв.; на 30.06.2011 г. -
270 лв.; на 04.08.2011 г. - 270 лв.; на 29.08.2011 - 270 лв.; на 23.12.2011 г.-
270 лв.; на 30.01.2012 г. - 260 лв.; на 02.05.2012 г. - 270 лв.; на 30.05.2012
г. - 270 лв.; на 03.01.2013 г. - 270 лв.; на 01.02.2013 г. - 270 лв.; на
03.06.2013 г. - 270 лв.; на 02.07.2013 г. - 270 лв.; на 30.12.2013 г. - 270
лв., ведно със законната лихва върху главницата от 5420 лв., считано от
15.01.2014 г. до окончателното изплащане на задължението.
- на основание чл. 285, във
вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 502,00 лв., представляваща заплатени от
ищеца в периода от 12.05.2008 г. до 12.09.2010 г. задължения на ответницата,
въз основа на договор за поръчка от ответницата, които задължения са възникнали
по силата на Договор за кредитна карта, сключен от Н.П.Л. с „О.Б.Б.“ АД, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 15.01.2014 г. до окончателното
изплащане на задължението.
- на основание чл. 285, във
вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за сумата от общо 295,00 лв., представляваща заплатени
от ищеца на от 14.09.2011 г. и на 10.10.2011 г., задължения на ответницата въз
основа на договор за поръчка от ответницата, възникнали по силата на Договор за
кредитна карта, сключен между „У.Б.“ АД и Н.П.Л., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 15.01.2014 г. до окончателното изплащане на
задължението.
- на основание чл. 285, във
вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 5794,17 лв., представляваща заплатени от
ищеца в периода от 21.01.2009 г. до 02.05.2012 г. задължения на ответницата,
въз основа на договор за поръчка от ответницата, възникнали по силата на
Договор за кредитна карта, сключен между „Б.П.“ АД и Н.П.Л., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 15.01.2014г. до окончателното
изплащане на задължението.
Предвид изхода на спора
решението на СРС подлежи на отмяна и в частта с присъдените в полза на
ответницата разноските за адвокатско възнаграждение – за разликата над 59,02
лв. до присъдените 1600 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК въззиваемата следва да бъде осъдена да заплати на въззивника разноски за
производството пред СГС в общ размер на 2074,10 лв., от които: 452,66 лв. –
държавна такса, 481,56 лв. – депозит за ССчЕ и 1139,88 лв. – адвокатско
възнаграждение, намалено до установения в НМРАМ минимален размер предвид
липсата на фактическа и правна сложност на делото пред настоящата инстанция; както
и разноските за делото пред СРС в общ размер на 2639,15 лв., от които 1155,73
лв. - адвокатско възнаграждение; 577,87 лв. - депозит за ССЕ и СГЕ и 905,55 лв.
- държавна такса
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати
на въззиваемата сторените разноски за адвокатско възнаграждение пред СГС в
размер на 29,51 лв.
С оглед цената на исковете настоящото решение подлежи на касационно
обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №87765 от 10.04.2017 г.,
постановено по гр. д. № 1724/2014 г., по описа на СРС, 90 състав, в частта, с
която са отхвърлени предявените от П.М.М. срещу Н.П.Л. обективно кумулативно
съединени осъдителни искове, както следва:
- иск с правно основание чл. 127,
ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от 8970 лв., представляваща половината от
заплатените изцяло от ищеца в качеството му на солидарен длъжник погасителни
вноски в периода от 02.02.2009 г. до 12.12.2013 г. по Договор за ипотечен
кредит №769/R/2005 от 19.07.2005 г., сключен между страните по делото и „Б.П.“
АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.01.2014 г. до
окончателното изплащане на задължението;
- иск с правно основание чл. 127,
ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от 5420 лв., представляваща половината от
заплатените изцяло от ищеца в качеството му на солидарен длъжник погасителни
вноски в периода от 16.04.2009 г. до 30.12.2013 г. по Договор за жилищен кредит
№1651/R/2008 от 19.06.2008 г., сключен между страните по делото и „Б.П.“ АД,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.01.2014 г. до
окончателното изплащане на задължението.,
- иск с правно основание чл. 285,
във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 502,00 лв.,
представляваща заплатени от ищеца в периода от 12.05.2008 г. до 12.09.2010 г.
задължения на ответницата, въз основа на договор за поръчка от ответницата,
които задължения са възникнали по силата на Договор за кредитна карта, сключен
от Н.П.Л. с „О.Б.Б.“ АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
15.01.2014 г. до окончателното изплащане на задължението.
- иск с правно основание чл. 285,
във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 295,00 лв.,
представляваща заплатени от ищеца в периода от 14.09.2011 г. до 10.10.2011 г.,
задължения на ответника въз основа на договор за поръчка от ответницата,
възникнали по силата на Договор за кредитна карта, сключен между „У.Б.“ АД и Н.П.Л.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.01.2014 г. до
окончателното изплащане на задължението.
- иск с правно основание чл. 285,
във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 5794,17 лв.,
представляваща заплатени от ищеца в периода от 21.01.2009 г. до 28.06.2011 г.
задължения на ответника, въз основа на договор за поръчка от ответника,
възникнали по силата на Договор за кредитна карта, сключен между „Б.П.“ АД и Н.П.Л.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.01.2014г. до окончателното
изплащане на задължението, както и в частта, с която П.М.М. е осъден да
заплати на Н.П.Л. сторените пред СРС разноски за адвокатско възнаграждение - за разликата над 59,02 лв. до
присъдените 1600 лв., и ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ответника Н.П.Л. с ЕГН **********, с адрес ***,
със съдебен адрес ***, партер, чрез адв. И. И., да заплати на П.М.М. с ЕГН **********,***,
чрез адв. И. М., по предявените от ищеца обективно кумулативно съединени
осъдителни искове, суми, както следва:
- на
основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД сумата от 8970,00 лв., представляваща
половината от заплатените изцяло от ищеца в качеството му на солидарен длъжник
погасителни вноски в периода от 02.02.2009 г. до 20.12.2013 г. по Договор за
ипотечен кредит №769/R/2005 от 19.07.2005 г., сключен между страните по делото
и „Б.П.“ АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
15.01.2014 г. до окончателното изплащане на задължението;
- на
основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД сумата от 5420,00 лв., представляваща
половината от сбора на заплатените изцяло от ищеца погасителни вноски в
качеството му на солидарен длъжник по Договор за жилищен кредит №1651/R/2008 от
19.06.2008 г. сключен между страните по делото и „Б.П.“ АД, внесени както
следва: на 16.04.2009 г. - 100 лв.; на 11.05.2009 г. - 400 лв.; на 10.06.2009
г. - 400 лв.; на 15.07.2009 г. - 400 лв.; на 18.08.2009 г. - 400 лв.; на
16.09.2009 г. - 320 лв. и 20 лв.; на 08.10.2009 г. - 400 лв.; на 11.11.2009 г.
- 390 лв.; на 16.12.2009 г. - 400 лв.; на 26.01.2010 г. - 400 лв.; на
18.02.2010 г. - 400 лв.; на 28.05.2010 г. - 270 лв.; на 29.06.2010 г. - 270
лв.; на 29.07.2010 г. - 270 лв.; на 30.08.2010 г. - 280 лв.; на 29.09.2010 г. -
300 лв.; на 29.10.2010 г. - 270 лв.; на 29.11.2010 г. - 300 лв.; на 03.01.2011
г. - 300 лв.; на 28.01.2011 г. - 270 лв.; на 28.02.2011 г. - 270 лв.; на
30.03.2011 г. - 300 лв.; на 02.05.2011 г. - 300 лв.; на 30.05.2011 г. - 180
лв.; на 30.06.2011 г. - 270 лв.; на 04.08.2011 г. - 270 лв.; на 29.08.2011 -
270 лв.; на 23.12.2011 г.- 270 лв.; на 30.01.2012 г. - 260 лв.; на 02.05.2012
г. - 270 лв.; на 30.05.2012 г. - 270 лв.; на 03.01.2013 г. - 270 лв.; на
01.02.2013 г. - 270 лв.; на 03.06.2013 г. - 270 лв.; на 02.07.2013 г. - 270
лв.; на 30.12.2013 г. - 270 лв., ведно със законната лихва върху
главницата от 5420 лв., считано от 15.01.2014 г. до окончателното изплащане на
задължението.,
- на
основание чл. 285, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 502,00 лв.,
представляваща заплатени от ищеца в периода от 12.05.2008 г. до 12.09.2010 г.
задължения на ответницата, въз основа на договор за поръчка от ответницата,
които задължения са възникнали по силата на Договор за кредитна карта, сключен
от Н.П.Л. с „О.Б.Б.“ АД, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 15.01.2014 г. до окончателното изплащане на задължението.
- на
основание чл. 285, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 295,00 лв.,
представляваща заплатени от ищеца в периода от 14.09.2011 г. до 10.10.2011 г.,
задължения на ответницата въз основа на договор за поръчка от ответницата,
възникнали по силата на Договор за кредитна карта, сключен между „У.Б.“ АД и Н.П.Л.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.01.2014 г. до
окончателното изплащане на задължението.
- на
основание чл. 285, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 5794,17 лв.,
представляваща заплатени от ищеца в периода от 21.01.2009 г. до 02.05.2012 г.
задължения на ответницата, въз основа на договор за поръчка от ответницата,
възникнали по силата на Договор за кредитна карта, сключен между „Б.П.“ АД и Н.П.Л.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.01.2014г. до
окончателното изплащане на задължението.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №87765 от 10.04.2017 г., постановено по
гр. д. № 1724/2014 г., по описа на СРС, 90 състав, в частта, с която е
отхвърлен предявения от П.М.М. с ЕГН **********,***,
чрез адв. И. М. срещу Н.П.Л. с ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес ***,
партер, чрез адв. И. И. иск с правно основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД за разликата
над уважения размер за сумата от 5420,00 лв. до пълния претендиран размер от
6223,61 лв.
ОСЪЖДА Н.П.Л. с ЕГН **********, с адрес ***, със
съдебен адрес ***, партер, чрез адв. И. И., да заплати на П.М.М. с ЕГН **********,***,
чрез адв. И. М., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски за производството
пред СГС в общ размер на 2074,10 лв., както и разноски за делото пред
СРС в общ размер на 2639,15 лв.
ОСЪЖДА П.М.М. с ЕГН **********,***, чрез адв. И. М., да
заплати на Н.П.Л. с ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес ***, партер,
чрез адв. И. И., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски за адвокатско
възнаграждение за производството пред СГС в размер на 29,51 лв..
РЕШЕНИЕТО
може
да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на
чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.